Бихте ли отказали да работите,за да се посветите изцяло на възпитанието на деца

Не, не бих. Ще ми липсват контактите с колегите и развитието в професията. А и мястото на детето е при връстниците му в детската градина, а не у нас. Аз не мога у нас да му подсигуря толкова разнообразни занимания. След работа и в почивните дни му отделям достатъчно от свободното си време.

Не, не бих. Даже точно преди месец-два коментирахме с брат ми, че ми се чуди на акъла защо не напусна работа, след като имам тази прекрасна възможност. И то по повод на това, че работата ми стана изключително напрегната, много съм натоварена, а в същото време отговорностите и ангажиментите с децата ми растат. Вече чувствам умората, ритъмът ми става убийствен и това ми дотежава.

Знам, че не мога без работата си. Не бих могла да стоя в къщи. Сега имам и друго предложение, което също приех, та става още по-тежко, но просто не мога да съм само с децата. И изобщо не смятам, че това се отразява на връзката ми с тях или пък на възпиатнието им. Смогвам да съм с тях винаги, когато имат нужда, смогвам за всичките им допълнителни занимания, смогвам да помагам в училището /и го правя основно аз/ на дъщеря ми... Изобщо, не ги ощетявам по никакъв начин. Е, идва ми малко в повече, но успявам да се организирам. И това, че денят ми е разграфен по секунди и те знаят, че аз имам своите ангажименти и отговорности, смея да твърдя, прави и тях по-отговорни и организирани. Та никак не им се отразява зле си мисля аз.

И тук, както и винаги, когато се зачекне подобна тема, в тезата на майките, които не работят започват да се прокрадват аргументи от типа на "ама работещите не могат като тези, които са с децата по цял ден; губят връзка; възпитанието не може да е същото; децата старадат от липса на внимание...". Хайде моля ви се! Вниманието, възпитанието и връзката с децата не е въпрос на време. Примери за това колкото искаш. Поне аз имам един мнооого ярък такъв пред очите си. И питане от сорта на това "по колко часа на ден трябва да отделяме на детето си, за да получи то добро възпитание" ми се струва безумно. Оставането или неоставането вкъщи за мен е въпрос преди всичко на лична потребност и желание. Аргумента за това съседката да си остане вкъщи едва ли може да е това, че пред погледа са й моите необгрижени деца. Тя определено ще има своите доводи, но моите деца едва ли ще са сред тях. А ако са, жалко за нейните.

Да, бих. Останах 4 години вкъщи да си гледам детето и това са най-щастливите ми години досега! Да даде Господ да си имаме още едно детенце - пак ще го направя, да е жив и здрав таткото да ни гледа!

ако мъжа ми можеше да ни издържа финансово без да имаме проблеми, не бих се и замисляла!искам да съм с децата всяка минута, особено докато са мнго малки
синът ми в момента е много ощетен от това, че почнах работа
почнах работа единствено от липса на пари

Мисля,че е много хубаво да си погледаш детенцето как расте поне до 2-3 години-така го опознаваш най-добре и тази близост не може да се компенсира.След това,не мисля че е лошо детето да тръгне на ясла или градина-винаги съм била убедена,че и за родителите,и за децата,е полезно.
С едно изречение:Не бих се посветила изцяло на възпитанието на децата си,най-малкото,защото така ще се вманиача в това,че по-скоро ще им вредя,а не помагам.

Не, не бих. Имам тази възможност, но никога не бих го направила. Обичам си работата, контактите и независимостта, която ми дава. Искам да се развивам, да работя, да съм удоблетворена, от това което правя, не ми е достатъчно  да бъда"просто майка и домакиня".

Не, не бих си останала вкъщи. Харесвам работата си и не мисля, че тя ми пречи да се грижа качествено за детето си или то е нещастно. Ако не работя ще се чувствам неудовлетворена и нереализирана. Работата ми дава самочувствие и не на последно място разнообразие и предизвикателства. Реално погледнато и финансовата част на въпроса е важна - семейството ни не може да си позволи да се лишиот моята заплата, но дори да не беше така за мен е напълно естествено да работя. Не мисля, че това е егоизъм, но дори и да е - не се чувствам зле от избора си.

И аз по същите причини.

Не е важно по колко, а как. Всеки ден трябва да има поне половин, един час, който да бъде посветен изцяло на детето. То да е в центъра на вниманието и нищо друго да не занимава майката. Това е, за да се чувства детето обичано и ценено. А относно възпитанието, не е нужно да се отделя специално време - просто в хода на ежедневното общуване трябва да се използва всяка ситуация, за да се илюстрира кое е провилно/възпитано, кое не, да се изгражда ценностна система и т.н.
Докато си майка, възпитаваш. Когато детето е вече голямо, достатъчен е само личния пример.
Не смятам, че при деца може да се говори за самовъзпитание. Аз съм за възпитание от страна на родителите и предоставяне на максимална самостоятелност, но все пак под контрол /къде явен, къде скрит/

Безкрайно много. Основно от това зависи. Но важно е не колко внимание, а какво внимание се отделя. Понякога половин час дава много повече от цял ден.
Децата на спокойните, уравновесени и щастливи майки. Лично аз, ако ходя на гадна работа за мизерни пари, не мога да съм такава. И няма значение по-колко време отделяш на детето си, а как го правиш т.е. важно е качеството, не количеството отделено време.
По-важно от това какъв човек ще възпитаме, аз не виждам.. Освен родителите, никой друг не е отговорен за възпитанието на децата им, но за доброто такова много биха могли и да допринесат и добрите учители и средата, в която детето прекарва деня си. Заради това и се спрях на частното образование. Вярвам и че държавното дава добри знания, но пък при него възпитанието и изграждането на ценностна с-ма не са много застъпени. Не искам да изпадам в ситуацията аз да градя, а някой да разрушава.
Бащата трябва да възпитава наред с майката - при всеки удобен случай да обяснява, да напътства и то в хармония с това, което учи майката. Но все пак водеща фигура си остава тя. Относно това колко време ще отделя - както го чувства и колкото може. Насила хубост не става. Нормално е, ако майката работи да поеме и част от по-прозаичните и неприятни задължения покрай детето. .
За да възпитаваш добре, трябва да си щастлив. Ако това включва и професионална реализация, значи така трябва да бъде.
Май е вярно. Дори и да си остане вкъщи, майката трябва да си има собствени интереси и занимания и детето да знае, че тя е отделна личност, а не му "принадлежи" изцяло и безусловно. Противното възпитава егоизъм и "задушава".
Смятам, че едно дете трябва да се контролира непрекъснато, но ненатрапчиво. Как точно да става това, зависи от възраста и от конкретното дете. Не е задължително контролът да се упражнява през цялото време от майката - това може да става и от бащата, бабите, дядовците, учителите. Относно кой контрол е по-ефективен - ако си възпитал добре детето си, след опхределена възраст телефонният контрол за определена част от деня би трябвало да е напълно задоволителен. Голяма грешка е да висиш на главата на един пубер и непрекъснато да му се месиш. Именно, за да можеш да му гласуваш доверие в тази деликатна възраст, трябва преди това да си се постарал с възпитанието му.
Не. Или, ако случайно се получи, детето ти най-вероятно ще се отчужди в по-късна възраст от теб.
Ами не смятам, че докато си го кърмила е трябвало да отделяш време само за него. Винаги трябва да имаш време и за себе си и за таткото... В тази връзка не смятам, че краят на кърменето променя нещо. Самото дете показва до колко има нужда да му се отделя време и внимание. Особено след като тръгне на ДГ и разшири кръга си от приятелчета, то само започва баво да се отделя и да се превръща в отделна личност.
Грижите и времето, които си посветила на детето си.

Рени, просто съм изказала собствено мнения по зададения въпрос.
За съжаление много от тези емоции,съпътстващи израстването на децата ни,дори и майките ги пропускат.Аз съм избрала този начин за отглеждане и възпитание на децата си,тъй като за мен те са приоритет.
Не мисля,че мнението ми е повод да се заяждаш.

12 години си бях у дома с децата.Изобщо не съжалявам,че отделих това време на тях.От една година работя и се чувствам прекрасно.Не бих си стояла повече у дома.Достатъчно беше.

да, това ми е мечтата

Бих останала в къщи до навършването на 3г. възраст (върнах се на работа, когато синът ми беше на 2 месеца, но не поради финансови причини). Не знам какви са професиите на повечето от майките, които са избрали да останат в къщи, но съм уверена, че едно продължително прекъсване на практиката връща в изходна позиция. Бихме могли да живеем и само от доходите на съпруга ми, но не мога да се представя да искам пари от него за ежедневни разходи....
От друга страна харесвам работата си и смятам, че личният пример, който давам на детето си е важен - всеки има ангажименти извън къщи- работа, градина, както и задължения в къщи и в домакинството.

Тук срещам мнения на форумки, които смятат че оставането в къщи е равно на цялостно отдаване на децата. Това практически е невъзможно, след като детето тръгне на училище. Свободното време може да се използва за много неща, не само за домакинстване. Аз съм човек с много хобита, никак няма да скучая.
Но какво по-хубаво за едно дете - да се върне у дома и да го посрещне мама, да му стопли яденето, да вдигне масата, да го пита как е прекарало деня, да го успокои ако е тъжно, да му помогне по математика ....Да отидат заедно до магазина, на разходка, да рисуват заедно, да майсторят нещо, да си говорят или просто да се радват на присъствието на другия. Аз съм гледана и от баба и от работеща майка и разликата в това, което получавах като внимание и любов (количествено) е много голяма.

Не, не бих го направила. Смятам, че отглеждането на едно дете и работата, могат да се съчетаят. А и за детето е по-добре да се научи да бъде по-самостоятелно и че майка му си има и други задължения.