Бихте ли отказали да работите,за да се посветите изцяло на възпитанието на деца

Не! Това е абсурд за мен!!! Такава съм, че яко ме друсна депресията още първата зима (дъщеря ми е родена преа март) и се върнах на работа. А 10 г. ...

Правих го и го правя вече 19, почти 20 години. Към момента имам 4 големи деца, с които се гордея. Определено смятам, че за тях е било много важно да съм си вкъщи през времето, докато растяха. За най-малкия все още е важно.
Доволна съм, че тези 20 години бяха отдадени на децата ми. Пред себе си, живот и здраве, имам поне още 20 до пенсия - тях мога да ги запълня и с други неща.


Според мен е въпрос на ценности.
Нямам депресии, нямам чувство за ненужност.
Имам контакти - по собствен вкус, а не поради служебни задължения.
Имам ангажименти - превеждам, пиша, защитавам важни според мен каузи.
Кучето и градинката са в процес на организация.

Не бих. Възпитанието и работата не се изключват взаимно. Нашите майки като са работили, да не би да не сме възпитани?!
Дългият престой на майката вкъщи не се отразява добре на децата, имам доста наблюдения върху такива семейства. Най-късно след 3 годишна възраст детето има нужди от социални контакти с връстници и според мен би трябвало да тръгне на детска градина. Не виждам защо да не работя през това време и с какво бих ощетила детето си.
Освен това смятам че колкото и да е осигурена финансово една жена, тя не бива да губи финансовата и професионалната си незавизимост. Понякога животът ни поднася неприятни изненади и трябва да сме готови да посрещнем всякакви ситуации, което пък значи, че като жени трябва да можем да разчитаме на себе си.
При добра организация има начин да се намери златната среда.

Интересен въпрос...трудно ми е да отговоря със сигурност Цял живот съм работила, и някак си не знам дали ще мога да тоя в къщи презцлото време .Иначе пък от друга страна ако съпругът ми има възможност да ни издържа и няма да имаме финансови затруднения ако съм си в къщи и не работя,защо пък не
Обичам  да се занимавам с деца , детишар съм си...помня бях 14 годишна, наборките си имаха вече гаджета а всичките лапетии от махалата се влачеха след мен да си играят с "каката от 7-ми блок" ...  Хич не се сещах за гаджета.Бях клоуна на махалата  Обичам и да се занимавам с домакинството...така че може би бих се отказала да работя...за да се отдам изцяло  на децата си.

не, не бих. съжалявам, че само 8-9 месеца ще си гледам бебчето, но 10години ... предполагам, че ще изкукуригам, не мисля че бих намерила вътрешно удволетворение само като готвя, пера и водя/вземам децата от училище. да не говорим, че след това едва ли ще си намериш лесно свястна работа, колкото и добър специалист да си бил преди това.
професионалната реализация за мен е важна, харесва ми да ходя на работа, въпреки че мърморя и намирам кусури.

 По колко часа трябва да отделяме за детето си на ден,за да получи добро възпитание?
 До каква годишна възраст се възпитава едно дете?
 За възпитанието или самовъзпитанието на децата си сте-кое смятате ,че ще им помогне да бъдат по успяващи в живота?
 Доколко зависи от вниманието на майката бъдещето на детето,начина по който се развива,начина ,по който общува с околните,това дали се изгражда оптимист или песимист за живота и въобще за себе си?Има ли връзка с това доколко ще се чувства то удовлетворено,наслаждаващо се на живота и едновременно достатъчно дисциплинирано за да работи за бъдещето си?
 Децата на кой тип майки  изграждат по-стабилни семейства,имат по-големи ценности?И въобще последните 2 имат ли връзка с това колко време им отделяме?   
 Толкова ли е важно какъв човек ще възпитаме,не са ли и в частност отговорни за възпитанието учителките от детската или началните?
 Как би трябвало да възпитава бащата?Би ли трябвало  да е различно времето,което отделя бащата в сравнение с това,което отделя майката за възпитанието на детето или от съществуването на феминизма ролите са поравно разпределени?
 Моята реализация ли е по-важна,това да избягам от скуката в къщи или това какъв човек ще излезе  от детето ми,ако все пак се окаже ,че трябва да му обръщам повече внимание,отколкото съм мислила?
 Доколко е вярно,че деца ,на които майките отделят цялото си време за възпитанието им стават глезени деца?
 Нужно ли е да се контролира  едно дете и в каква степен?За контрола трябва ли да му посветя цялото си време или са достатъчни часовете след като съм се върнала от работа,сготвила,изчистила и привършила с всичките си домакински задължения,а също и наспала се добре-фактически колко реално време ми остава,за да обърна внимание на детето си?Кой контрол е по-ефективен-телефонния или този с личното присъствие?
 Ако работя,свекърва ми или майка ми могат ли да му дадат това възпитание,което аз искам?И не напоследно място,за да се чувства детето ми добре,достатъчно ли е да израстне главно в присъствието на бабите?
 Това,че съм го кърмила например 2 години,означава ли че е дошъл краят на периода,когато трябва да си отделям времето само за него?И един взривоопасен за форума въпрос:Кърменето или възпитанието са ме накарали да се чувствувам истинска грижовна майка?
 

Да си майка не е ли също призвание или по -скоро е необходимост?
Не е ли нужен силен характер за да възпиташ както трябва едно дете?
Кой всъщност реално оформя мирогледа на децата -родителите или учителите?
Кой дава възпитание на детето ми-аз или учителката от детската градина?
Майките занимаващи се цял ден децата си не хабят ли също доста нерви?
Кое е по-трудно да си майка по 24 часа на денонощието или учителка за 5-6 часа и то не всеки ден?
На кое се гледа с повече неуважение-на професията учител или на майка зарязала работата си, за да си гледа детето? 

Така и ще направя, но не без известен страх.
Всичко е относително. Ако имаш хубава работа, която те удовлетворява и ти носи реални доходи, това дори допълва ролята ти на добра майка и възпитател. По-добре една вечно забързана, но щастлива и със самочувствие мама, отколкото сдухана домакиня. Обаче, ако /както е в моя случай/ си следвала не това, което искаш, работила си работа, която не ти е по-сърце и си получавала скромна заплата, липсват ти всякакви професионални амбиции и т.н., по-добре е да се посветиш изцяло на децата си, семейството си и на самата себе си. Противно на всеобщото схващане една домакиня също може да води пълноценен, интересен и съдържателен живот и да е много по-полезна за околните от много работещи.

bori7, малко по-късно с удоволствие ще поразсъждавам над въпросите ти

....

Никога.
Трудно издържах две години да си стоя само вкъщи ....просто не съм такъв тип .

Да, бих се отказала.Големият син когато беше на 1г.8 м. , ми се наложи да тръгна на работа.Че е възпитан, възпитан е, НО я няма тази връзка ,която сега имам с по- малкия син.Определено съжалявам. Опитвам се да поправя нещата,но не знам доколко ще успея.

Така както е зададен въпроса за мене има отрицателен отговор.
Но аз имам привилегията сама да определям доколко служебните ми ангажименти да влияят на отглеждането на децата ми и да решавам какво време да им посветя. Винаги планирам служебните задачи след домашните, т.е. вмествам ги в дупката на свободното си от възпитание време, а не обратното - да си отглеждам децата според натовареността в работата. Това за мене е най-добър вариант.

Аз съм се отказала и си чувствам отлично. Не мога да си представя да се върна да работя, да вися някъде по минимум 8 часа на ден и някой да ми нарежда какво да правя.  И през цялото време да съжалявам, че някой друг възпитава децата ми и че друг се грижи за тях.

По-хубаво от това човек да разполага сам с времето и живота си няма.

Бих. И без това не смятам да започвам работа. А и искаме да имаме 3 деца. Смятам, че в този случай трудно ще се съчетава ходене на работа и отделяне на достатъчно време за възпитанието

Много си права... Затова, неработещите майки не трябва да се посвещават единствено и само на децата си, а да си създадат и собствени нтереси и занимания - хем да не обсебват децата си, хем да не се обезличават и да си имат свой собствен живот и да не изпаднат в гореописаната ситуация.