Публикувана: 1 май 2007, 10:31 ч.
Последно мнение: 8 май 2007, 10:31 ч.

Бихте ли отказали да работите,за да се посветите изцяло на възпитанието на деца

15 027
409
1

# 60 1 май 2007, 20:15 ч.

Мнения: 6 472

Аз пък искам да ви кажа, че угодия няма Joy

С първото дете се стоях в къщи до годинка и нещо и понеже преди това водех невероятно активен живот, направо щях да психирам. Освен затъпяла се чувствах и безполезна и непълноценна (не без любезното съдействие на бившия ми мъж Embarassed

)
Сега с второто диване трябваше да се върна на 4 месец Sad

Е нямате идея колко много ми се искаше де си седя в къщи и да се занимавам с децата Sad

Цепя минутката на две в края на работния ден и съм строена пред вратата 30 сек предварително, да не би да изгубя ценно време, прибирайки се към къщи Confused

Доставя ми огромно удоволствие да "паса" хлапетата Hug

# 61 1 май 2007, 21:15 ч.

София
Мнения: 1 654

Не. Работя от 4-та годинка на дъщеря ми.Вече минахме първите седем/които били особено важни/ изградили сме и ценностна система, възпитали сме я, работата по никакъв начин не ни е попречила.

# 62 1 май 2007, 21:59 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: bori7 в вт, 01 май 2007, 16:08

А от друга страна можем ли да лепнем етикета "затъпяващи" или без реализация на всички учителки,защото са си избрали такава професия,чрез която цял живот да са сред деца?

Различно е - за тях това е професия. Все пак моите наблюдения са, че много детски учители се инфантилизират Rolling Eyes

Цитат на: bori7 в вт, 01 май 2007, 18:52

за сметка на по-малко внимание към вашето дете

Вниманието е качествена, а не количествена единица Naughty

П.С. Бих те помолила, да не пускаш еднакви теми в два подфорума. Повечето от нас влизат и на двете места Peace

# 63 1 май 2007, 22:09 ч.

Мнения: X

Цитат на: bori7 в вт, 01 май 2007, 16:08

Да си учител е професия и призвание. Не случайно за учител се учи, а си трябва и силен характер, за да се справяш с толкова деца. Не случайно учителите са ги наричали будители едно време. Те не само дават знания и възпитават, а и почагат за оформяне мирогледа на децата в ранна възраст. Няма база за сравнение, ама никаква. За съжаление, в днешно време тази професия е така принизена в България, че учителите са обеднели и невротизирани хора, които почти никой не уважава. Sad

# 64 1 май 2007, 22:12 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Не,не бих се отказала да работя и да се занимавам само с децата и сем.дом!!!
Искам професионална реализация ,освен мама съм и Личност!!! Peace

# 65 1 май 2007, 22:13 ч.

Мнения: 843

   Зависи... никога не съм имала достатъчно пари.. за да мога да го реша с цялото спокойствие на битието ми.
   Е, варианта да работя 4 часа - нещо, което обичам и желая, ...еххх! С удоволствие. Ще имам време за всичко.
   Но при цялата схема с оставането в къщи до израстването на децата има един огромен проблем, за който рядко се говори... децата порастват и излитат и остава една , вече не особено млада жена, без контакти, без кой- знае колко приятелки, без ангажименти. Депресиите са масови и чувството за ненужност. Какво остава - Куче + градинка?! на 40-45г?
   Замислих се, когато синът ми излетя от гнездото на 19г...., писано било пък да родя точно тогава момиченцето си. . Сега имам ангажимент поне до 60-тата си годишнина / Пу, да съм здрава, де/
   За сега се налага да работя нелюбима работа... Най-малкото за да плащам застраховка за обучение на мъничето.

# 66 1 май 2007, 22:25 ч.

Мнения: 480

Имаше един период, в който така исках да се върна на работа, че полудявах. Всеки ден едно и също - разходки по едно и също време, срещи с едни и същи хора, разговори на едни и същи теми. Аман!
Сега трябва да се върна след месец, а нещо хич не ми се почва. Защото много се притеснявам, дали ще се справям с всичко, дали ще имам достатъчно време за детето...такива неща.
Но клоня към идеята, че не бих се посветила само и изцяло на възпитанието на детето, като се лиша от работата си. Все някак си ще се справям. Няма да съм първата, нито последната работеща майка. И не мисля, че детето ми ще загуби от това, че работя.
Права е Иса, че вниманието не е количествена мярка Peace

# 67 1 май 2007, 22:34 ч.

в ябълковата градина
Мнения: 1 706

Не, не бих се отказала от работа и кариера, за да възпитавам деца (и евентуално да домакинствам).

# 68 1 май 2007, 22:35 ч.

Мнения: 5 577

В никакъв случай. Naughty

Да гледам изцяло деца определено не е моето призвание.

# 69 1 май 2007, 22:36 ч.

Мнения: 731

Не само бих, но и го направих вече! Зад гърба си имам, обаче, успешна кариера. Доказах се в професионалната сфера и сега искам да се радвам максимално на детето си!

# 70 1 май 2007, 22:38 ч.

Мнения: 2 910

В момента не работя, но не защото не искам. Не бих си останала вкъщи толкова дълго време, бих желала да се развивам и доказвам, не само като майка Peace

# 71 1 май 2007, 22:50 ч.

Мнения: 1 589

Не.Пробвах,но не се получи.Стоях си в къщи 2год.и 3 месеца.Достатъчно,по-вече не искам.
Сега си ходя на работа(7ч. на ден),гледам си детето и домакинството след работа.Събота и неделя детето е постоянно с мен и не бих казала,че е лишено от майчинска грижа.Справям се с всичко и така ми харесва!

# 72 1 май 2007, 23:03 ч.

Мнения: 1 299

Не бих - трябва да работя нещо иначе ще се побъркам Crazy

# 73 1 май 2007, 23:46 ч.

Мнения: 4 629

Бих и в момента го правя. Децата се гледат веднъж в живота, а работата се върши цял живот.

Има и други начини да се развива човек освен да ходи по 8 часа на ден на работа.

Ако трябва да избирам - кое да е по-проспериращо детето ми или кариерата - решението става още по-лесно и изборът ми къде да впрегна усилията си

# 74 2 май 2007, 00:17 ч.

Мнения: 2 807

Цитат на: milf в вт, 01 май 2007, 23:46

...

Вече 4-ри години съм у дома (остават ми още 6 Mr. Green

) и се грижа и възпитавам 3-те си дечица, които по цял ден са с мен (никога не са ходили на ясли/градини).
На тях също не им е омръзнало Wink

, напротив, рядко съм виждала по-щастливи деца от моите Heart Eyes

Не смятам, че лелката и педагогът в яслата/градината биха се грижили или възпитали децата ми по-добре от мен самата. Wink

А и мамите (познавам доста такива), които не могат да си позволят да не работят споделят, че индивидуално внимание в градината не се обръща (изключвам частните детски ясли и градини, където децата са 5-7-10 най-много, а преподавателите са 2-4), по-скоро всеки се възпитава сам Mr. Green

) по простата причина, че децата са 20-30.

Въпросът е, че не всяка майка би се лишила от "своя" си живот (като става въпрос само за първите няколко години, разбира се) в името на детето/децата си Wink

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: