Как се справяте със тръшкането на 2,3-годишните?????

  • 6 549
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Период... ще отмине. както обичам да казвам тъкмо излезе от един  и влезе в друг период.
Иначе тръшкането го укротявах до колкото мога с игнориране или със забаламосване или придумване, т.е. пазарене. не знам колко е възпитателно, но написано на книга е едно, а като тръгнеш да го прилагаш на практика .... бррррр
Същият отговор и от мен.

# 16
здравейте и от мен...май че всички деца минават през такъв период...трябват повечко нервички Sick...и ние все още сме така,Силви е на 3 год. и 6 месеца и все още се тръшка ама като викна....като плесна...и после тя ми казва:,, Мамичко ти си била много нервна..." ти това какво го правиш а.... newsm78чак да ми пада по земята и да ми се въргаля не е било ама виж да ми пери пръст да крещи и мрънка нон стоп да...ще им мине...ако не скоро то някога #Crazy

# 17
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Според мен и е скучно, има много енергия или и липсват витамини... сериозно говоря

# 18
  • Мнения: 7 837
Ако след 30-я месец детето ви все още се тръшка като за световно всеки ден, говорете с педиатъра си. Ако детето ви е по-малко от 30 месеца, но се тръшка по 3-4 пъти на ден и не се примирява с нито едно рутинно действие, като обличането и прибирането на играчките, също не би било зле да потърсите помощ. Вашият педиатър може да се увери, че детето няма някакви сериозни физически или психологически проблеми, и да предложи начин за справяне с изблиците.


Една от големите глупости, на база на която моментално се поставя диагноза за т. нар. дефицит на концентрация и то без допълнителни изследвания. Резултатът е тъпкане с лекарства и детето е супер спокойно за момента. Когато, обаче след години, приемът на лекарства престане, за някои става страшно... Confused

# 19
  • Мнения: 549
е то не за такива педиатри става въпрос в статията

# 20
  • Мнения: 2 757
Ти си познаваш детето най-добре и знаеш дали това е нещо ново или си е от край време и по-скоро може да се нарече характер отколкото период. Нормално е да се тръшка, ако е установил, че когато го прави си постига целите. Трябва да му покажеш, че не това е начинът, бъди твърда.
Моето е същото и при него не е период. По-скоро инат и упоритост. Сега се уча как да съм по-инат от него, защото по начало това качество ми е много чуждо. Ако е прекалено тръшкането го заведи на слециалист. Ама не кой да е, а човек с опит.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 241
Днес го заведох на детски празник в парка, а той за 2 часа се "тръшка" около 10 пъти - защото не му дават лопатката, защото му забраних да хвърля пясък, защото го бутнаха от пързалката, или просто ей-така. Всяко тръшкане представлява силен рев /крещене/, лягане и въргаляне по земята...  Embarassed. И как все когато има най-много хора.... Никое друго не чух да врещи така.
Така се изнервих, че се скарах и с татито, а сега ме боли глава.
Ще следя много внимателно темата, защото тия инати вече ме побъркват.
Дано по-скоро мине този период, нерви не ми останаха.

След два месеца тръгва на ясла, там ще видим дали ще му минават номерата. Close

# 22
  • Мнения: 7 837
е то не за такива педиатри става въпрос в статията

А за кои педиатри?
Статията е превод от щатския сайт.
Ако си в Щатите, поогледай се около теб, поразпитай и ще видиш...

# 23
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Когато моят син се тръшка го хващам здраво за ръчичката и си ходя спокойно напред. Той реве, дърпа се назад, аз спокойна-обяснявам му, че няма да стане неговата. Друг въпрос колко ме чува. Накрая, като види, че нищо не става млъква. Все едно е забравил за какво плаче. И така. Не знам колко ще продължи. Надявам се като проговори по друг начин да стават работите.

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 580
Когато моят син се тръшка го хващам здраво за ръчичката и си ходя спокойно напред. Той реве, дърпа се назад, аз спокойна-обяснявам му, че няма да стане неговата. Друг въпрос колко ме чува. Накрая, като види, че нищо не става млъква. Все едно е забравил за какво плаче. И така. Не знам колко ще продължи. Надявам се като проговори по друг начин да стават работите.
И ние сме същата картинка Tired

# 25
  • София
  • Мнения: 7 097


Една от големите глупости, на база на която моментално се поставя диагноза за т. нар. дефицит на концентрация и то без допълнителни изследвания. Резултатът е тъпкане с лекарства и детето е супер спокойно за момента. Когато, обаче след години, приемът на лекарства престане, за някои става страшно... Confused

 yes

Калина имаше такъв период миналата година по това време. Всяко излизане беше огромно изпитание за мен, защото основно навън се тръшкаше, в къщи нямахме толкова проблеми от подобно естество. И аз с игнор подхождах, но и съм я пребирала след предупреждение, защото беше и агресивна и посягаше. Постепенно се уталожиха тези изблици и сега значително по-рядко прави сцени и то основно на майка ми или в нейно присъствие, защото знае, че като помрънка или покрещи ще й се позволи всичко, което пожелая... Rolling Eyes

# 26
  • Мнения: 2 716
Isa, този спор, за трети път, с теб, няма да го водя.  Mr. Green

# 27
  • София
  • Мнения: 6 999
А. Друзь, извинявай ама от къде да се сетя да ти проверя ника...  Rolling Eyes 

Нали вече са големи и не ги биеш? Да си отдъхна  Mr. Green



# 28
  • Мнения: 2 716
Ааа.  Mr. Green
Вече не. Смятам, че бой помага само когато е премерено количество в точния момент.
И след това задължително да се провери, дали детето е разбрало защо са дошли шамарите. От опита, който имам, зная, че те са стъписани от боя и изобщо не са разбрали, че това, аджеба, е наказание. Ако шамаросваш всеки ден - то свиква. Файда няма.

# 29
  • София
  • Мнения: 6 999
А. Друзь, наистина те харесвам, ама на не мога да приема боя  Peace

 Случвало ми се е 2-3 пъти да плесна дъщеря ми по дупето и съм се чувствала виновна с дни , като с изключение на първия път й се извинявах по половин час и обяснявах, че съм си изпуснала нервите, че съжалявам и прочие...

Извинявам се за офф-а.

Общи условия

Активация на акаунт