А бяхме млади-с носталгия за абитуриентския бал

Преди 11 години беше моя, на 26 май. Нищо особено. Роклята ми беше хубава, но неподходяща добре, че беше под наем. Прическата - ужас. Нямам кой знае какви мили спомени. Фотото е хартиено, няма как да покажа, а и не ми се иска

Същото и при мен. Все още не ме е хванала носталгия. А и точно бала ми не беше нещо особено. Приличах на розова дъвка Снимки съм пускала много пъти вече.

На 25 май стават 10 години  А една съученичка вече ни напусна... Това ми е ужасно трудно да го приема...

На бала не отидох  Заедно с още две отцепнички от класа, с гаджетата си, отидохме в един тузарски ресторант и си изкарахме разкошно  После до зори на дискотека, както се полага за един бал 

15 годинки от бала!
Самият ми бал беше невероятно смешен - леля ми ми обеща да ми изпрати червена рокря от Германия - чаках я до последно - на 24 май пристигна, бях си купила червено бельо , червени обувки и чанта 
Носят ми роклята едни познати, които пътуваха с бус до България и какво се оказва - тя тъмно синя със сребристо ламе 
До бала оставаха 40 минути, а колата, с която уж щяха да ме карат катастрофирала 
Разтичах се по съседите - всеки извади обувки, чанти, аз извадих едно друго мое бельо в черно и работата стана  а за кола вече не помня кой ме кара, че то с тез перипетии ...
Но иначе бала беше на ниво  и кавалер май нямах, ама и това не помня 

Това, което ми остана като обеца на ухото от несравнимото изживяване е, че не бива да излизаш вечер облечен така, както не би ти се искало да се покажеш на улицата обедно време в делничен ден, ако нямаш осигурен транспорт или поне пари за такси.

Бях с чарлстон, свири "Диана еспрес".
После в казармата продължих да раста,
та като се уволних нищо не ми ставаше.
Мама още пази обувките. Преди 31г беше.

Мъчно ми е като чета коментари като този:

Стават 4 години вече. Изкарах си много добре. Отидохме до Чехия с наште, хем да видим братовчедите, хем тоалет за бала да търсим. Взех си една страхотна дълга пола от тафта, с разни тюлени парченца, черно бюстие, обувки и чанта - абе, сформирах целия екип. Не бяхме кой знае колко задружен клас,но на бала си изкарахме супер! Всички бяха толкова красиви, погледите им блестяха, всеки се вълнува...еххх...искам пак...След ресторанта отидохме на дискотека, ама аз си тръгнах по-рано, че гаджето ме чакаше..После горкият, 2 часа се опитваше да ми отмие лака от косата А съучениците ми след дискотеката (някъде към 6-7.00 сутринта) отишли в Хепи и яли разни пилешки хапки Същата вечер (спали-недоспали) заминахме за Халкидики за 2-3 дена, там си продължихме купона.
Уф, нямам скенер да ви пусна снимки..

Преди 10 години на 25 май. Роклята беше дълга от червено кадифе с подобаваща цепка отзад  . Спомням си, че хастара за роклята го взехме на същата цена като кадифето няколко месеца преди това (а беше 97 г. и бяха барикади  ). Балът беше в "Принцес". Изкарахме си доста весело, бяхме задружен клас, независимо, че бяхме обединени две специалности. След бала отидохме в "Чепишев", прецаках шофьорът ми, който не качваше повече от 3 човека в колата, да събере цялата ни компания от 8  , после отидохме в някакъв билярд клуб на "Мария Луиза". На другият ден отидохме за 3 дни на Сандански.
Единственото, което не понасях беше прическата ми, тъй като попаднах на една некадърница, която ми изгори косата и ме пострига не на етажи, а на стъпъла и бях точно като овца 
Виждахме се със съучениците ми преди 5 години и бих се радвала да ги видя отново, само че не ме бива по организирането, така че ако някой организира нещо ще отида.

/офф: каква е разликата между подстригване на етажи и стъпала? Аз до сега си мислех, че е едно и също..  /

Ужасно е... Уж сме млади 

Моят бал беше на 24ти, преди 6 години. За изпращането бях жестоко болна и пропуснах, а на самия бал не можех да близна алкохол заради антибиотика. Роклята ми беше от някакъв бутик, който сега е магазин за порцеланови сервизи  , къса, черна на бляскави точки, с тънки презрамчици. Графитени чанта и обувки - за съжаление на обувките им се скъса каишката по-късно, бяха много хубави. Прическа от Капанов, грим самоделен, който още в училище тръгнах усилено да бърша, защото мислех, че и аз съм прекалила като повечето съученички. Балът беше в Дипломатическия клуб в Горна баня, много беше хубаво, после отпрашихме всички към някакво заведение, не му помня името, но гадният таксиметраджия ни искаше 25 лв за разстоянието - много бях възмутена. После пеша се придвижихме до Уго и хапнахме пица, краката ми вече отдавна бяха мекици от токчестите обувки и на връщане бях боса.
Вкъщи бях събрала бившето и настоящето гадже (сега мъж) , след справка с последния дали би имал нещо против, тъй като първият вече купил подарък и знае, че ще ходи на бал, макар и да бяхме скъсали от поне 2 месеца (но той това явно не го е бил разбрал ). Доста конфузно беше, когато ме накара да отидем в коридора да ми подари цветето и подаръка и викна баща ми да снима невероятното събитие От 3 снимки на първата съм усмихната, на третата физиономията ми вече е странно сбръчкана и "незабележимо" опитвам да пазя дистанция, много ми се смяха нашите.
На самия бал нямах кавалер и не можеше (уж) да се внася отвън , а един съученик цяла вечер + следващите 2-3 дни, когато бяхме на Созопол, ме навиваше за секс - това ни било последния шанс, един вид. Не стана работата!

И от моя клас двама човека вече липсват - все заради катастрофи.

 Много ми беше тъп бала, ама много

Моят бал беше там в далечната 92 година и беше незабравим купон. Да не сме били заедно?
Плаках сутринта, когато си свалях роклята. Всяка година се събираме на датата на бала със съучениците си. Записахме си датата и часът на срещата в последният ни ден в училище на последната страница на паспорта. Плакахме.

Балът ми щеше да бъде катастрофа, но беше приказка благодарение на един-единствен факт: бях там, цяла вечер, с моята голяма любов! Ходехме от около един месец, а той - някакви проблеми вкъщи - избяга от тях и от София  два дни преди моя бал. Знаше прекрасно, че ми е кавалер, че отивам заради него, че се радвам заради нас, но до последния момент преди да излезем от вкъщи за гимназията онази вечер на 24 май - беше в неизвестност. Наш общ приятел го откри и го доведе. Тоест той така или иначе щеше да си дойде при мен, но приятелят му беше дал костюм, беше го стегнал, беше се погрижил...
Вкъщи имаше гигантски приготовления - съзнавах, че няма нужда да се противя, защото нашите имат нужда от това и това ги прави щастливи. Мен можеше и ме направи щастлива единствено идването на моето момче... По ирония днес, 12 години по-късно, му звъня да му честитя именния ден (от почти 10 години не сме вече заедно), той не вдига телефона, а на мен ми липсва...и ето, че откривам тази тема тук, а балът... всичко онова в миналото ми е свързано с него...
Спомням си колко много страдах по напускане на училището...и същевременно как не можех да измеря щастието си...заради него....Беше толкова отдавна. И не зная защо толкова ми липсват днес: той, училище, аз такава, каквато бях тогава...глубавият бал...