Терзанията на МОФ

МОФче, радвам се да те видя на линия! Честит Имен ден първо - пишеш, че си именячка     
За терзанията - ама не се притеснявай, знаеш, че човек си има една майка..за бащите не е толкова страшно! Детето си е дете, особено на тази възваст са много привързани към майките си и не разрешават никой друг да им заема мястото. Независимо, че се вижда по-рядко с майка си детенце явно има нужда от нея в тази възраст. Не го приемай толкова лично...че моята собствена дъщеря понякога казва, че не ме иска мен, а баба си...друг път - обратно. Сега докато беше варицелна направо си ме изгони - искала да спи с баба си понеже й почесвала цяла нощ гърба, а аз не съм искала непрестанно да го правя! Ми такива са си децата. Недей с наказателни мерки, поне според мен. Карай полека, детето расте и ще се ориентира в нещата. А и някъде из темите бях чела как втория татко разбрал, че ако не се бори за званието "татко", детето го приема и не се страхува, че ще му вземат биологичния баща. Така че може би детенце се плаши да не му вземат биологичната майка....поговори с приятеля си и можа би той да говори с детенце? Успех, да чуваме по-често новини от теб, ама да са хубави!

Аз го написах това за правенето на татко...

Иначе МОФ ще ти кажа същото като Morgana, моята дъщеря също най-редовно ме пъди, че не иска да й помагам, че иска баща си или баба си... ама нали си е моя - не й обръщам внимание изобщо. 

Имала съм поне 10 случая, в които очевидно се нуждае от помощ, аз отивам да помогна и тя започва да пищи и да ме гони... Аз се оттеглям и само от далече подпитвам дали вече иска помощ.

Не се впечатлявай от такива неща  виж ако те удари или обиди - това е друго.

Честит Имен Ден!

Според мен тази реакция е съвсем нормална. Не му е лесно на детенце с разделени родители и сигурно много се обърква.
Начина по който може да го спечелиш е с любов. Колкото и да ти е трудно, колкото и да боли начина е любов. Не знам да ли има нужда и от говорене, а по скоро от приемане.
Това е според мен.
Желая ти мир в къщи.

мила МОФ честит имен ден!

не прави от мухата слон! аз бих се учудила ква майка има това дете ако се бе влюбило в теб! това е нормална реакция. защо да не знае кво обича и кво не? моя син като иска да не го закачам казва "маха се"... аз първия път щях да припадна и тъкмо реших да се карлам...и се сетих че като ме ядоса за да не го ступам му казвам - "махай се от тук, веднага"
е това му се вика - с моите камъни по моята глава
така, че малкия може да е чул майка си или баща си така да се карат или да си говорят или да говорят на някой друг! или дори на него!!!
а дори той да чувства това - това е нормална реакция - приеми я и не й се втелясвай, но не я пренебрегвай - гледай до колкото е възможно да зачиташ неговото мнение без да му ПОЗВОЛЯВАШ да премине някаква ТВЪРДА граница.
боже родното ми дете като го скастря някой ден по-така и бяга и не иска да го целувам...
споко - нормално
не е въпроса, че играе роля - това е неговата нормална рола
сега има ДВЕ майки - представяш ли си шока - докато разпредели ролите и схване с кого и как да се държи - много сълзи ще изплаче...че и майка му, а най-вече той!
бъди сдържана и не бързай да се разпадаш - това е все още само малкия дявол и началото! уви чакат ви още много и монгто тежки моменти
още повече децата са доста и времето за някое конкретно никога няма да е достатъчно!
удспех и целувки - вярвам че жена изкара бремеността си сама докато мъжа й си вее патката с друга и готова да се бори за тоя боклук - ще се пребори за едно малко детет и любовта му!

МОФ,четох те снощи, ама нямаше възможност да пиша.
Те преди мен всички са ти казали- дай му време, това е малко дете, нищо в неговото мислене не е последно или окончателно... Не му се прави на майка- то си има, бъди до него като има нужда, като няма не се натрапвай... не се обиждай това  енйа-важното, което мога да те посъветвам. Аз често се обиждам на децата си, докато си припомня,ч  е същност не мога да им с еобиждам за начина, по който се чувстват и че той не съвпада с моите очаквания.
Просто се успокой и не прави наистина от мухата - слон

MOF-че, нали знаеш, че децата са жестоки. Те не осъзнават съвсем точно какво причиняват на другите като им говорят така. На 3 години детето вече има собствено мнение и мисли, че до края на живота му нищо няма да се промени. Не се връзвай на такива приказки. Наистина гледай да не му се натрапваш, но да си там когато има нужда. Лошото е, че ще го оцени когато той има деца най-вероятно

Ако го беше казало твоето дете нямаше да заболи толкова,но и аз мисля като другите,остави го само да дойде при теб и да потърси приятелството ти...Не се отчайвай и не се предавай.

Moф, какво ще направиш когато Оливер ти каже така? Това трябва да направиш и с 3 годишния хлапак 
За твое успокоение - моя хлапак и той така ми казва от време на време. И аз му отговарям - "Добре, пък аз ще те харесвам!" Ама не си мисля, че като стане на 13 ще избяга от къщи
А големия ми син искаше да не съм му майка и даже си пакетира багажа - аз като добра душа даже и му помагах "Я да видя - мито на улицата като живееш няма да ти трябват бански, щото няма да имаш пари за басей, няма да ти слагам..втори чифт гащи - ами и те няма да ти трябват, нали няма да имаш майка , съответно никой да те юрка да се къпеш, четка за зъби..хм... ми ако са ти много бели зъбите няма да изглеждаш точно като човек който рови по кофите. Я по добре я остави и не ги мий - така ще станат жълти по бързо".... и той накрая ухилен до ушите, грабнал куфара тръгна да се изнася...ама след 2 минути се върна пак така ухилен и каза "Я ми разкажи още какво няма да ми трябва" ? 
Успокой се и регирай така както реагираш със собственото си дете. Ако Оливер ще затапиш с нещо или накажеш ако ти каже така, може би това е верната реакция. Като види, че го третираш като другите си деца и ще се успокои. Като види, че те те обичат, ще те обича и той.

Я не му се връзвай на това хлапе - говори без да мисли и влага смисъла който ти влагаш в тези думи, освен това имай предвид, че те си имат своите периоди на отричане /може просто да е в такъв период - да отрича дори обичта и вниманието/. По-важното според мен е, че баща му е реагирал точно както трябва - след като ти е казал, че трябва да го натупаш след такива сцени на площадката. Един вид този мъж ти позволява да се държиш с детето, както той би се държал.

Имаше тема в Нашите деца - Синът ми ми казва, че ме мрази. Значи много близка те чувства.
Ясно, че няма да го набиеш, но си помисли как ще реагираш, ако твоето дете ти каже така, и направи точно същото.
Може и майката да му казва нещо, но не се настройвай.

не знам, а и съвет не мога да дам-неприятна ситуация

Няма да спреш да се чудиш как да се държиш с него и как да реагираш, все пак не е твое дете, има си майка. Когато моето дете се удари вика само мен, баба, баща, дядо са жестоко навиквани и гонени. Тригодишните са опасно племе, понякога като ги боли искат и другите да ги боли, всичко да е по равно, така по-лесно минава . Много са впечетлителни и артисти, казват неща само за да ги чуят как звучат, може да го е чул по ТВ-то преди два часа и хоп - сгоден случай да го пробва на чувствителната МОФ-ка  ... Не взимай нищо насериозно моля те, Не се дръж все едно че е казал накаква мъдрост или истина за вековете, не прави случайно пльоснат израз да се запомни и да стане наистина истина, в твоите ръце е, не му позволявай да ти вземе страха, детето не те мрази, само плещи глупости, прав е баща му  ...
Нашия с баба си е така, умира от кеф да и вресне "не" или "няма" или "махай се", и тя се гипсира и гледа като отровена вместо да му отвлече вниманието и да го обърне на игра му сервира желания ефект и става на неговото. Аз ли трябва да го слагам на мястото му все, един, два, десет пъти, обясних и че не ми е приятно да го оставя да си упражнява тиранските наклонности, тя все се вайка как не я обичал .  Всеки около едно дете има отговорност за възпитанието му, забрави наранена гордост, суета или каквото там те кара да ревеш и му помогни да се отърве от тези неприятни емоции, не се свивай като попарена, обърни го на игра, да не ти пука, скоро ще го забрави. Да не стане като при нас, любимата игра, разреви баба. Успех !

Моята щерка е на 9 и от време на време юрка леля си по тоя начин и то най-вече защото леля й се ядосва и разстройва, но това не означава, че не я обича - напротив, просто от време на време си играе както е казала eli_c на разплачи леля, а после в присъп на разкаяние отива да я гушка и да се умилква и леля какво да прави - прощава, нищо, че и аз съм й казвала да й тегли един хубав бой, просто двете се обединяват против мен в един момент и се налага аз да ги пердаша и двете (шегувам се)

Не му се връзвай на малчо за 3 годишните "никога" е период обхващаш от 15 минути до половин час 

Благодаря за съветите и за споделените мисли и опити.

То аз не съм сама в тази ситуация де. Баща му също се е хванал за главата, особенно сега тези последните няколко дни.
Мисля си, дали няма да е добре това дете да го заведем на психолог. Честно... откачам.
Сега седи и се дере в детската стая и то за нищо. Не смея да припаря до него... от страх да не ме удари (представете си). Туй Вожда на Червенокожите пасти да яде пред това дето ние си го имаме в къщи.

Обичам го, не го мразя. Искам да му помогна, да съм му близка... но не ми дава да го сторя. Искам да сме едно семейство, но с неговите нервни кризи (баш на такива ми изглеждат) ме е страх, че ще събера багажа и беж да ни няма.

Има прекрасен баща, самият той е хубаво дете... ама... защо е такъв...

В началото си мислехме, че е защото той се дели между 3 къщи (нашата, тази на баща му и тази на майка му). Нанесохме се под един покрив... ама продължава. То че и мойте двамата хубостника си имат своите недъзи (па за мойте да не говорим ), имат си ги, но това надвишава позволеното. Да има как да го запиша, да чуете и видите какво е, ще ми повярвате.

Не искам да звуча като злата мащеха (то май на такава ви се виждам), само търся съвет и упора.

P.S.
Спря да реве. Отивам да видя какво е положението.

има различни методи на възпитание
и аз имам приятели дето децата им - ако трябва да седя стях в една стая повече от 10 мин - ще избягам
разбирам те
не е лошо да идете ВСИЧКИ на психолога - детски - да ви види заедно и да прецени как да помогнете на детето
явно наистина му е много трудно...и явно може и да не се справите сами -а с три деца /аз моите две скоро ще удуша/ - не знам как би могла ти
моя искрен съвет - бе зда се обиждаш - е че щом ти минават такива мисли в главата - най-добре го направи

особено на запад това наистина е помощ - а не както в Бг  - едва ли не освидетелстване на детето щом е ходило на психолог! тук се търси такъв само ако човека е за 4-ти км...

А ,да си дойдем на думата,защо все се навъртам из тоя форум .Въпреки,че синчето на моя мъж не ме обижда,защото знае ,че номерата му при мен не вървят,и баща му прави каквото кажа(и стои винаги зад мен ).
Ами със сигурност съм сигурна,че майка му му промива малкото мозъче,колкото и да прилича на светица .И да ти кажа,ако си малко по строга с него,май ще спечелиш повече,ако му вървиш само по гайдата,така ще те върти на малкия си пръст и пак ще си винаги лошата .
Не съм сигурна обаче ,че детенце ,разбира наистина какво става,прекалено е малък,да навлезе в ситуацията,затова просто не му обръщай внимание,и не взимай много на сериозно думите му(все още).
Успех 

не знам за твоята ситуация ама защо си мислиш че майката го настройва??? аз сега като се замисля - ще гледам да настроя детето ти така че най-малко да страда - което не вкл конфронтация с новата жена на бившия, нали?
а аз обичам детето си и не бих си позволила поради моите чувства - то да страда
вярно мога на момнти - както и сега да си изпусна нервите - но съм убедена, че интереса на детето ми ще надделее - като в притчата за цар Соломон и двете майки........

Наде, преди половин година имахме една малка случка в бара с точно тази майка и на точно това дете (за моят "син" и неговата майка става дума).

Арту (така се казва шушона ни) стои при майка си от четрвъртък до понеделник всяка втора седмица. Логично е, че ако една майка вижда детето си рядко (е, таз нашата мама не го вижда чак толова рядко... за 2 седмици Арту е с нас общо 9 дни, а с майка си 5 дни) то тя не би тръгнала да се вейка с новият си мъж по локалните кръчми... Е, нашта мама беше направила точно това, а и ние бяхме тръгнали на кръчма, та хоп... насадихме се точно в тази в която бяха и те.
Каквото последва беше последното което исках да видя... госпожата дойде на нашата маса, заплаши с бой една наша приятелка и след това се развика, коя е тази която живее в еди кой си блок и е майка на еди кое си дете? (Сиреч... за мен ставаше дума)... и се разкрещя, да сме стояли на далече от сина й... и какво мъж ми бил направил на това дете? и други подобни... След това отидоха двамата с моя мъж да говорят от вън пред кръчмата... и му налетя на бой. Беше го хванала за врата и го душеше. Не знам какво щеше да стане ако нейният мъж и неговата майка не се бяха намесили...

Та виждаш ли, Наде... ревността е велико нещо. Може би го наговаря от ревност ли, от що ли. Защото тя иска той (Арту) да живее постоянно с нея, но за нейно съжаление, преди година и половина районният съд е присъдил детето на мъж ми, защото 1) Тя и нейният мъж обичат да си посръбват (мъж й е признал пред социални работници, че пие всеки ден, а тук на това му казват алкохолизъм) и 2) Тя не може да си овладее омразата и характера й е на побойница. Това са и мой наблюдения, но не мисля да я правя на мой кръвен враг. Това дете ако ще живее заедно с мен, ще бъде и възпитавано от мене, както и от нея. За това и бих искала да имаме добри отношения, за да можем да го отгледаме това дете.

Аз, колкото и да ми тежеше и болеше когато моят бивш хубостник се омъжи за оназ (вие може и да си спомняте с какви епитети я наричах), вече се отървах от омразата и ревността и с новата госпожа дори си чатим по МСН от време на време. Ми така ми... децата ми ходят (по два три пъти в годината, ма пак ходят) при нея, няма да я мразя я... ма не я и харесвам де... Та мисълта ми е, че на децата никога не съм им казала лоша дума за нея (бащата съм го плюла доста де). Та за доброто на децата, един вид...

Ма олях се пак... Та исках, Наде, само да ти кажа защо мисля, че тя може би го наговаря против мене.

щом имаш такива наблюдения и въз основа на опр неща дори съда е решил че не би било добре детето да е при нея... уви може и да си права

Оф МОФ-че и наща е същата овца.С тази разлика,че има 3-ма мъже(така ми казва синът и).Какви истории правеше,искаше да ме убива,щяла да направи така,че да родя мъртво бебе(когато бях бременна)...и това го казва на свекърва ми.Абе страшна работа беше.Сега малко поутихна,ама това е щото не идва тя да си води сина,а мъжът ми отива да го вземе.Аз съм и забранила да ми припарва до вратата.
Та така,малкият идва тук...ама е мн странен,става страшно двуличен,но ще го стягам скоро....миналата седмица имахме малко разправии,и той трябва да разбере ,че няма да идва тук само заради подаръците.Ще види подарък сега ,на кукуво лято.Повече нищо няма да му се купува.
Трябват ти много нерви,за да се справиш със ситуацията.Най важното е мъжът да е зад теб,и да те подкрепя в решенията ти.А не да заема страна на детето,защото ако стане така,това малко човече ще ти се качи на главата.

А хич не им е лесно и на децата в тези ситуации.

И защото не им е лесно, та дайте да им дадем да се качат на главите ни. Така ли?

МОФчинка, честит ИД! Да си жива и здрава   

Не ми е позната "материята"... ама само да спомена. И аз имам син на 3г. и половина. И виждам и чувам как и на кого говори... не може да им се вярва все още на нищо.
Разбира се, може майка му да го наговаря п/в теб. За жалост, ако е така, нищо не можеш да сториш.

Абе я си гледай животя и децата и си свиркай 

Шани, мерси... той мина де... Гледам си живота, ма не ми се гледа като мен ме гледат на криво (и когато си мислят, че аз не виждам, забърсват по някой и друг юмрук в щерката ми или й отнемат играчката).

За другите... Името ми е Гергана, та за това и имен ден имах на 6 май.

Ако ще си говорим така, мога да кажа - Защо се хвана на хорото? Да не мислиш, че всичко е цветя и рози.

И не, най-малко да ни се качат на главите. А да ги разберем. Ако майка му му обяснява колко си лоша?!
И как може да се сравняваш с 3год. дете.


Сигурна съм, че повече ти харесва да ти казват колко си добра и права и колко ужасно е хлапето и майка му. но може пък аз да съм по-полезна.

Оф това ми стигаше, за да се кача на метлата!
Ами за да идва детето само за подаръците,явно нищо друго не получава.Децата усещат,когато не са желани.А това ,че става двуличен,говори още по-лошо.Той наистина не те приема за близка.А по думите ти съдя,че за това си виновна ти.Как така,ти ще кажеше,дали да му купува баща му нещо или не?Извинявай,ама много ми падна в очите!
 Моф, това и аз съм го чела някъде.че детето ако ти каже какво чувства, спрямо тебе,значи те има за близка.Лошо е, ако има лицемерно отношение към тебе.Както е при Меган.Но ти явно си минала по "трънливия" път на бившата,и си деликатна с детето.Абе с две думи:знаеш как е и не мразиш детето.Напротив!Търсиш начин,питаш,как да се справиш!За което ти казвам:Браво 

Ако трябва да съм искрена,ако чуя подобно нещо за моето дете от жената на бившия....и...ще стана много лоша /меко казано/
Истината е,че на никого в подобна ситуация не е лесно.Но ние като големи и зрели хора трябва да помогнем на децата,а не да им се заканваме:Ще видиш...кукуво лято и от сорта.Поведението на децата си има причина и тя трябва да бъде разбрана,в противен случай ситуацията се усложнява.Иска се търпение и такт,а не грубости и закани!!!!

най-нормално е другата да се опитва да го спечели с подаръци. И няма лошо.

Как да не е двуличен- има 2 майки. какво ли му е на горкото дете.
А бе, как пък една тема не видях за децата.  Първа срещу втора, децата ужасни, лошо възпитани, първата - кошмар, втората - да не говорим.

Да,права си..всеки дърпа към себе си,а къде остават децата?!Лично мое мнение е,че на децата им е най-трудно и се нуждаят от помощ ,любов и разбиране,за да преодолеят подобни неща.Не трябва да изискваме от тях да ни разберат и да се държат така както на нас ни харесва.Трябва ние да разбираме тях и да ги подкрепяме!Освен това техните реакции и поведение са отражение на самите нас,на начина по който ние се държим...идва един момент,когато  с много голяма сила важи приказката-"каквото повикало,такова се обадило"..

Ти защо така ми се нахвърляш? Аз споделям, търся помощ и съвет... ти упрекваш и нападаш. Хванала съм се на хорото, за да го играя! И не, не ми харесва да ми казват колко е ужасно хлапето, само споделям и търся хора с опит и с нещо с което могат да ми бъдат в помощ. Не такива като тебе, които се нахвърлят върху всеки.
С какво да си по- полезна?


С част от горенаписаното съм съгласна. Но как се подкрепя някой, който не слуша какво му казваш? Който те отбягва, но се сеща, че съществуваш само когато пожелае да има нещо (сиреч, когато нещо ще е в негова полза)? За "каквото повикало, такова се обадило" аз смятам да действам така.

Няма да се дам на едно 3 годишно.

Това ми беше мисълта. Ние сме възрастните. Ние сме на 20-30-и повече години. А какво да кажат бедните душички на 3-4-5.

Така... браво... съгласна.

В моят случай причината може да е в това, че на детето не му е добре или с нас, или с това, че ходи при майка си. Но няма как да се разбере. Имало е моменти в които той плаче и не иска да ходи при майка си. Сега е момент в който плаче и иска да ходи при майка си. Иди и го разбери. Мени си мнението по 10 пъти в 1 минута. Ту иска, ту не. Дали е от възрастта или е от нещо друго? Няма как да се разбере.

Не, Мадам, не търсиш. Търсиш някой да ти каже колко си права. По- полезна бих могла да бъда, защото казвам нещо различно. И пак се опитваш да се сравняваш с 3 годишно хлапе.

Не съм била в твоята ситуация и сега темата ме накара да се поставя в подобна ситуация.Зададох си въпроса как бих постъпила?!Знаеш ли,накрая стигнах до извода,че сама няма може би да мога да се справя.Бих се допитала до детски психолог,ще чета много литература ...Нормално е да не знаем винаги как да постъпим,особено в толкова деликатна ситуация.Хората от страни дават съвети,но нещата са много сложни.Съветвам те да потърсиш подходяща литература,предполагам ще намериш полезни съвети и ще си обясниш много неща.
Пожелавам ти успех в нелеката задача!Ще се справиш,сигурна съм!

А на твоите деца не им ли се случва да си менят мнението 10 пъти за 10 секунди.

Ами ето първия сигнал,че детето е объркано!Ето за подобни неща ти писах преди малко,че можеш да намериш отговора в подходящата литература

Търпение му е майката,Моф!
Един съвет от мен!Когато те ядоса много,просто си представи,че това може да е твоето дете,което се държи така с другата жена на бившия ти.Аз не вярвам ,че твоите деца са приели с отворени обятия "новата" им майка.
А пък за това,че казал ,че те мрази!Моя син много често ми го е казвал.Особено нещо като не му изнася.Ами изобщо не се обиждам.Ако твоето дете ти каже така,сигурна съм ,че и ти няма да му се обидиш.
С другите деца трябва по-деликатно да се постъпва.Защото ,ако се скараш или обидиш своето,то ще се сърди извстно време,но ще му мине.Защото то знае,че мама си го обича.Дори и когато е лоша.А другото,ще го заболи много,ще го преживее тежко.Ще му остане една жлъч към тебе.Не си го пречинявай.И не се води на Меган по акъла.Както виждаш при нея, до нищо добро не е довел нейният начин за справяне на проблема.

Акълът на Меган е последният по който бих се водила (нищо лично, Мег ). Да, знам го всичко това, за това и се старая да съм толерантна с него, да го прегръщам и играя с него толкова, колкото и с другите деца (то май дори с него е повече, защото големият ми син се връща в къщи чак в 5 след обяд, а малката я забирам от детската градина към около 3 след обяд, а аз самата често съм на училище само до 11 и след това съм си в къщи и играем и тем подобни). Не ги деля на мои и твой... те са си наши! Големият ми син ми каза един път, че не ме обича... видя реакцията ми и след това не съм чула тези думи от него.
Как да обясня на Арту, че не му мисля злото, че го обичам и искам да го обичам, че искам да сме семейство? Ще ме разбере ли? Как да му покажа, че е на едно ниво с другите? Че винаги ще съм до него, че искам удобрението му?
За представянето, че мойте деца се държат така с новата жена на бившият ми... ами просто не мога да си го представя. А и те не живеят заедно и се виждат много, много рядко (и не бих я нарекла майка, както и не бих нарекла бившия баща... ама за съжаление по документи и биологичен материал им се води такъв).

Защо се карате толкова?  

Аз съм дете на разведени и много добре се възползвах от това, че родителите ми се чувстват гузно, че се опитваха да ме 'подкупят' с подаръци, че никой не желаеше да е лош...

Моето дете няма и 3 години и вече прави същите номера. Ходи с баща си и с приятелката му на гости. На втория ден пътуват Дариа казва "Искам вода", момичето й подава, тя :"Нееееееее, искам тати да ми даде. Не те искам теб"  и баща й съответно спира колата, за да й дава той... А после се чуди, пък се чувства виновен пък...

Тайната е да се държиш с 'чуждите' деца като с твои, като им казваш че не си им родител обаче. Поне така си мисля аз де... Жената на баща ми никога не ми се е подмазвала с подаръци, нито пък ме е 'възпитавала'.

МОФ, ако си мислиш или чувстваш, че детето се държи така с теб, защото ти не си му майка - му покажи ясно, че знаеш това. Не знам дали не е много малък, но си мисля, че те много добре разбират дори на 3... Кажи му по някакъв повод, че то си има майка, че тя винаги ще го обича и бла бла... но ако има нужда от теб и ти ще си там. Може да го е страх, че ти искаш да го 'вкараш' във вашето семейство и да изхвърлиш майка му. Добра, лоша тя му е майка. Като я /или се правиш, че я/ уважаваш ти даваш право на мнение и на детето.

Дано ясно съм го изразила...

Мислила съм го това, както и дали не би било добре за всички нас да отидем и поговорим с психолог... но пък не знам как да повдигна въпроса пред мъж ми. За четенето на книги също съм мислила и чакам лятото когато няма да съм на училище за да мога да прочета нещо друго освен учебник. Преди време не мислех, че ще попадна в такава ситуация (ма то преди 2,5 години не мислех, че един ден ще съм самотна мама), но ей ме на .

Честно казано, по 5 пъти за 10 секунди.

Поздравявам те за това ,че не делиш децата си на мои и негови.Много малко жени могат да го направят.  Ами като чета,явно ти си намерила правилният подход.Посадила си плодовете,сега само трябва да чакаш реколтата(един вид)Т.е.търпение,търпение и пак търпение.  

Точно така прави и Арту. Иска нещо, аз му го давам, но нееее... иска баща му да му го даде. Следва рев, сополи, крясъци... Мъж ми се опитва да сложи край на това. Той е болен от мускулна дистрофия, трудно му е да вдига неща, ако е седнал- трудно му е да стане... аз помагам с каквото мога и естествено ако той си е на пример легнал, а синкото крещи ТАТЕЕЕЕ ИСКАМ ДА ЯМ и аз отида да му дам храна, той не я иска, тръшка се, посяга ми... иска си бащата.
Баща му сега на няколко пъти го е оставил да реве след като аз съм предложила услугите си, а той е отказал и е искал ТАТИИИИ... Не знам, добре ли прави и какъв ще е крайният резултат.

На няколко пъти съм обяснявала на детето, че той си има мама, аз съм само Гери. Синът ми казва на мъж ми по име, а дъщеря ми му вика кога по име, кога "тати". Той не възразява, както и аз не бих възразила ако Арту ми каже "мама" (дори няколко пъти го е и казвал).

МОФ не четох всичко
първо - тук има и по-остри хора дето първо ме шокираха - а сега вече си мисля, че просто това е техния начин на израз - нищо лично /визирам Мадам/

второ - малко си опънала нервине повече от необходимото
знаеш че много си те харесвам
но с ега търсиш под вола теле - сина ми е роден брат на Мими -и да не ти казвам колко пъти я удря и й взима играчките - само дето не се крие щото аз го кастря ама не така че да го принудя да се крие - или просто още нее  нахитрял толкова

ти си просто в безисходица по мое мнение какво да предприемеш - ако можеш финансово да си го позволиш -иди на психолог с мъжа ти и детето - не че е толкова зле положението, но той ще ви даде някакви насоки и то професионални - как да реагирате и какво да правите
явно твоите опити са изчерпали и въображението и сърцето ти какво да правиш
лично аз също не мога да ти дам съвет - колкото и да пишем ситуацията е толко сложна че само ще те объркаме, а ти ще загубиш ценно време

ИДЕТЕ на консултация максимално бързо - ще ти кажа защо
преди всички да сте се ожесточили един към друг
много са децата - страшно много! вие нямате помощ от никого и ти знаеш, че и сина ти има специални нужди, малката е в много крехка възрас, а сина на мъжа ти също не е кой знае колко голям батко - точно е в бебешкия пубертет
ситуацията е повеч от взривоопасна

пак ще ти кажа че за мен лично в ТАЗИ ситуация - когато ти си вече пред на предела на силите си - бих ти дала съвет да се държиш на страна от детето максимално - като обясниш на мъжа ти, че просто искаш да му дадеш пространство и време
така леко да починеш от опитите да бъдеш мила когато искаш да го удушиш /аз също така правя с РОДНИЯ си син когато ми дойде в повече - пояснение в случай че родни майки наскачат на "злата" мащеха/
и още нещо - блокирала си и имаш нужда от малко почивка - няма ли как да стане това?

п.п. сина ми се държи като доведения ти син - така, че 90% от нещата са от възрастта - ДАни казва "соки" и като му дам сок - щасливо заявява "нееее" или даже и ядосано - като че ли сама съм поискала да стана и да му мъкна тъпия сок!!!! нормално е да ни разиграват и е нормално да не знаят кво искат

Ами за мен - това е начина. Ако детето беше 'ваше' нямаше ли да постъпите по същия начин? Гузната ви съвест ви кара да сте различни. Децата просто обичат да 'командват парада'. Бившия беше искрено разстроен защо детето се държи така... Даже взе да ми обяснява как приятелката му се държала много добре с Дариа, как не знам си какво... сигурна съм, че е така. Децата са си малки хора - усетили са начин да са 'шефове' и се възползват.

Слагаш правила и те се спазват - който не е щастлив да стои гладен или жаден или да реве /в стаята си обаче/ - поне аз така процедирам и дъщеря ми знае, че у дома "Мами е шефа."  

говорила съм с ПСИХОЛОГ и това е НОРМАЛНО!
ХРАНЕНЕТО/пиенето - са адски важни за бебетата и малките деца
те дават връзка - затова новата мода е лбащите да хранят бебетата !
моя син има степени на приоритет относно пиенето! това е - не можеш да промениш нищо - аз после баща му и най-на края баба му
и познайте дали помага да крещя и бия за да почне да пие от баща си а не от мен
а държа да ви кажа че сина ОБОЖАВА баща си

не е добре да се кара детето да пие от някой когато предпочита друг и това е възможно
това е сакрален процес за децата и е опасно да ги насилваме
сякаш насила се опитваш да прережеш пъпната връв без това да е необходимо
когато детето узлрее да приема пиене от който и да е-  то ще си го покаже
още повече че в този случай детето се връща назад в развитието си поради стреса в живота му!

А при нас няма такова нещо.Напротив малкия винаги е разговарял повече с мен..,не мислете че малтретирам детето или го мразя.Това ,че съм малко по остра в думите,много от тук знаят ,че съм цапната в устата(следователно пръстите).Детето се държи добре с мен,помага ми,не ми възразява,с една дума уважаva ме.И като казвам странен,защото пред баща си говори едно,и примерно се разберем да остане още една вечер при нас,той казва ок..после мъжът ми звъни на бившата си да е пита,дали може...и тогава малкия казва,мамо искам при теб .Все едно ние го караме насила..Или пък още влязъл не влязъл и започва какво видели по магазините с майка му,и ние да сме го биле видели..само за пари и подаръци говори ,а е дете на 6 год.Ми няма да стане така естествено ...,и как kоя съм аз (някой беше споменал по горе),ми жената в къщата съм аз ,и следователно каквито пари излизат,това е част от общите ни пари,и имам правото да кажа да или не  .Той е баща му,ама няма да стане да се възприема само като касичка..а ако добрат нещата до чувства и емоции,кой е той...никой.

Моф, знаеш ли - всичко което пишеш ми е тоооооолкова близко.... Съвсем случайно - защото просто разпознах до болка описания от теб Арту в моя Артур  /чак имената им си приличат/ И понеже той е мое дете, тръгнах да сравнявам какво точно им е еднаквото, за да си приличат чак толкова много....
и отговора дойде... и двамата са средни деца /чела ли си за синдром на средното дете? Ако не си по прочети това онова - ще ти даде много интересни отговори на незададен и въпроси, и ще можеш по-адекватно да му реагираш. И двамата са "различни" деца /имам предвид с увреждания/, което колкото и да не искаме ги прави третирани по-различно от нас спрямо начина по който третираме братя и сестри, и двамата са на една и съща възраст - моя мъник е всъщност по-голям, но заради забавянето в развитието функционира като 3 годишен.

Мисля, че просто много си обичаш детето, и затова оценката му е това от което те боли. А това е хубаво. И рано или късно мъника ще го оцени 

Ъхъ... ама сега с бащата сме скарани.

 

Защо??

Не го знаех това и звучи много логочно. 

Обаче как да се обясни това, че моята девойка е приемала и храна и вода от приятелката а баща си 2 дни... и после изведнъж решила, че вече не ще...

Бе наказа Оливер, а аз сметнах, че няма нужда да го наказва, та от там и се сдърляхме.
Сега сме ОК де.

Аз започвам да навлизам в друга криза в живота си...

За Арту говорихме... дано се оправят нещата.

Благодаря ви за опита и съветите които споделихте с мен.

МОФ че винаги сме тук за всяка криза която имаш
аз също напр въпреки че уж дори нямам такива трудности като твоите - и пак сдавам багажа а за теб въобще не знам как я караш с три мъника

Наде, аз за четвърто съм се замислила, ма няма да стане номера   

Ле леееее, ти направо ме шашкаш - правилно ли прочетох - четвъртоооо 

МОФ-че,ако се карате заради детето му(или твоите деца) ,мисля ,че не е редно да избързваш с още едно дете.Помисли си много добре,защото според мен,вече нямаш право на грешки.

Този път съм съгласна с Меган... МоФ не бързай, млада си, време да родиш пак има бол пред теб.... ако и когато се стабилизирате като семесйтво, тогва според мен мисли за бебе...

леле МОФ не бързай моля те
аз си се чувствам много зле и да ви кажа - започвам да се замислям дали да не изда на ендокринолог
щот видях приятелка и тя така с две породени с много малка разлика - и се оказва че хормоните са й много зле

направо ме срази с това си желание
но слава богу че има и такива жени като теб - със здрави нерви и силна майчина любов щото ако оставят на такива като мен и едно понякога ще ми е много
но вярвам разбираш колко би било припързано да е сега
сина ти има нужда от сериозни грижи и то не само в градината

Няма, няма... вие прочетохте само първите 7 думи, пък остатака все едно не сте го видели... пише, че НЯМА ДА СТАНЕ НОМЕРА, така че СПОКО!!!

Колкото и да ми се ще да си имам едно бебе, не съм забравила какво е да си с малко дете и с новородено. А и не ми се ще да съм самотна мама на 3 деца с 2 различни бащи. Та за сега (пък и за винаги май) отлагам бебе и се опитвам да забравя да мисля дори по този въпрос. Малко ми е трудно де. Една приятелка стана мама за трети път, новата на моя бившия е бременна... ма от това повече ми се повръща де... УЖАС... Малката ми Неа ще става кака... пфу... отврат. (айде юрнете ми се сега заради тези ми мисли )

МОФ, погледни от другата страна -
новата жена на екс-*.* не е попаднала на мъж, нали?
новият съпруг на бившата жена на сегашния ти не е попаднал на жена...
та.. за какво ти става гадно? 

пс много ми е драго да чета, че вече не си сама с децата 

Ами пусто, сега като разбрах, че оня михлюзин с мис Пиги-то (аз не я наричам така, тя сама си казва тъй... аз само повтарям какво съм чула от нея) ще си имат бебе и ми стана гадно, защото все пак за мене е предимство децата да са с биологичните си родители (тоест, ако родителите са си на място и могат да се наричат родители). И един вид ревнувам и завиждам от това, че оная дебелата е бременна и ще премине през всичко с което е свързана една бременност, а аз няма (понимаеш???).

Сега преди 3 дни лелката трябваше да ми дойде, ма се не появи и аз веднага се зарадвах и разтревожих едновременно. Разтревожих, защото с 4 деца няма да е лесно, зарадвах, защото бих искала бебе... и вчера се изпълних с облекчение след като лелката дойде... един вид ми се ще, един не... не мога точно да опиша какво чувствам, но със сигурност мога да кажа, че каквото и да е, е смесено поне с малка доза завист към мис Пиги на бившия ми.

Не с малка..а с голяма доза според мен .
Ми то искам да ти кажа,че щом твоя е такъв пехливанин ,и не зачита вашите деца,едва ли ще зачита и това (освен ако не е толкова влюбен в сегашната,и да го e  озариl някой лъч по кратуната )
Недей завижда ..,нали ти си вече спокойна,имаш човек до себе си ,изчакайте,вижте се..ако се разбирате(то до година все ще си проличи )....направте си и вие.

МОФ, ти сигурна ли си, че искаш да преживееш още една бременност с тоя предишния? Защо си мислиш, че той ще се държи по различно с новата си жена? Не виждам аз за какво завиждаш в случая. Радвай си че си се отървала, а тя ще има да си пати.
Предимство е децата да са с биологичните си родители, ама когато родителите си струват. Понякога истинските родители, не са биологичните такива.

Я си роди едно бебе. Ще се почувстваш много добре - млада майка и съпруга.