Дреме ми за продавачките, имам сто неща на главата. Пазарувам бързо и точно, казвам "довиждане" и тичам към следващата задачка. Ако имат някаква драма...да споделят.
- Публикувана: 11 май 2007, 12:57 ч.
- Последно мнение: 13 май 2007, 18:13 ч.
Дразни ли ви..?
Дразня се когато вляза в магазин и поздравя ,а продавачката говори по телефона си или играе на игрички и се прави на разсеяна.Обичам в такъв момент да направя злобен коментар и да си изляза.
Работила съм като продавачка,но тогава пък се дразнех кагато клиента го поздравявам 3 пъти и той не благоволи да поздрави,ама то си е до възпитание.
Работила съм като продавачка,но тогава пък се дразнех кагато клиента го поздравявам 3 пъти и той не благоволи да поздрави,ама то си е до възпитание.
Много се радвам , когато персонала е усмихнат и любезен ... тогава с удоволствие оставям бакшиш и винаги казвам - Бяхте много любезна !
Но ако срещу мен стои някое намръщено същество със същото голямо удоволствие му показвам как трябва да се държи с клиент .
Най - пресния случай , сядаме в заведение в , което масите са почти празни .
Пълно е с персонал , но близо 5 - 6 мин никой не ни поглежда , а камо ли да дойде да ни обслужи .
Забелязвам , че на съседната маса сядат група туристи и високо си говорят на английски ... сервираха им на петата минута , а ние продължавахме да си чакаме .
Минава едно от момичетата и аз не издържах - Извинете ще ни обърнете ли внимание или трябва първо да ви го кажа на английски ?
Тя - доста намръщена се дотътря някак си и записва поръчката .
И познайте - след дългото чакане моят сок от касис бе станал на сок от ананас .
Тряска го на масата и се отдалечава прекалено бързо , за да реагирам .
Хората с които бях не бяха такива пред , които мога да покажа характер и да я насмета .
Затова се наложи да се вдигна и да отида до бара .
Попитах групичката събрал се и явно отегчен персонал , кой точно им е управителя .
Ей , като се разбързаха тези ми ти хора ... ама проблем ли има , ама ние веднага ще го оправим .
Но късно - моя милост бе вече прекалено разстроена ... докопах се до управителя и много мило му обясних , че това е било едно от любимите ми заведения и как цялата фирма в която работя с радост си пие сокчетата там , и колко ми е мъчно , че вече това няма да е така .
Лошо му стана ... щото половината му клиентела , е от работещите до това заведение .
Намусената госпожица бе помолена да ги освободи от присъствието си , а останалият персонал бе инструктиран да вземе да почне да се усмихва и да не блее в пространството .
Днес седнах в същото заведение - странно , но сокчето ми пристигна на втората минута и даже имаше към него усмивка ! Тц тц , значи не било толкова трудно !
Но ако срещу мен стои някое намръщено същество със същото голямо удоволствие му показвам как трябва да се държи с клиент .
Най - пресния случай , сядаме в заведение в , което масите са почти празни .
Пълно е с персонал , но близо 5 - 6 мин никой не ни поглежда , а камо ли да дойде да ни обслужи .
Забелязвам , че на съседната маса сядат група туристи и високо си говорят на английски ... сервираха им на петата минута , а ние продължавахме да си чакаме .
Минава едно от момичетата и аз не издържах - Извинете ще ни обърнете ли внимание или трябва първо да ви го кажа на английски ?
Тя - доста намръщена се дотътря някак си и записва поръчката .
И познайте - след дългото чакане моят сок от касис бе станал на сок от ананас .
Тряска го на масата и се отдалечава прекалено бързо , за да реагирам .
Хората с които бях не бяха такива пред , които мога да покажа характер и да я насмета .
Затова се наложи да се вдигна и да отида до бара .
Попитах групичката събрал се и явно отегчен персонал , кой точно им е управителя .
Ей , като се разбързаха тези ми ти хора ... ама проблем ли има , ама ние веднага ще го оправим .
Но късно - моя милост бе вече прекалено разстроена ... докопах се до управителя и много мило му обясних , че това е било едно от любимите ми заведения и как цялата фирма в която работя с радост си пие сокчетата там , и колко ми е мъчно , че вече това няма да е така .
Лошо му стана ... щото половината му клиентела , е от работещите до това заведение .
Намусената госпожица бе помолена да ги освободи от присъствието си , а останалият персонал бе инструктиран да вземе да почне да се усмихва и да не блее в пространството .
Днес седнах в същото заведение - странно , но сокчето ми пристигна на втората минута и даже имаше към него усмивка ! Тц тц , значи не било толкова трудно !
А защо просто не се опиташ да се зарадваш от интереса и да й отговориш?
Тук само един единствен път съм се ядосвала на продавачки. Беше в един магазин за дрехи "Comptoir des cotonniers". Гледат пренебрежително и не поздравяват като влезе клиент. Сигурно има над 6 продавачки в миниатюрният им магазин, но никоя не се сеща да поздрави. Предлагат много симпатични неща, но магазинът им е почти редовно празен от към клиенти.
Има едно магазинче в Хаджи Димитър, което е залепено за шивашкия им цех. Там продават дрехи за деца, че и за големи има някоя и друга дрешка, но основно за деца. Продавачи са един дядо и една баба. Дрехите са по стилажи, разделени по възрасти. Влизаш, ровиш си, харесваш, оставяш, разгъваш, мериш, ако детето е с теб. Спокойно можеш да огледаш дрехата, без никой да ти диша във врата и да видиш, прави ли са шевовете, да няма някъде недошито (щото и тая я има често някъде), въобще - всичко, което те интересува като купуваш нещо. Гък няма да ти кажат. Много са любезни... Но фирмата е тяхна.
Оттам купувам като за световно, бодита, тениски, анцузи, дънки, панталони (подаръци)..., всеки път има красоти. И е много евтино. Бабата показва с гордост новата им колекция анцузи и от всяка купувам по един чифт на Гери. Всеки път си тръгвам оттам, с чувството, че съм на голяма далавера и безкрайно доволна, че съм купила най-най-доброто... А дали е така, едва ли... Но такова ми е чувството.
Оттам купувам като за световно, бодита, тениски, анцузи, дънки, панталони (подаръци)..., всеки път има красоти. И е много евтино. Бабата показва с гордост новата им колекция анцузи и от всяка купувам по един чифт на Гери. Всеки път си тръгвам оттам, с чувството, че съм на голяма далавера и безкрайно доволна, че съм купила най-най-доброто... А дали е така, едва ли... Но такова ми е чувството.
Имаш проблеми със самочувствието, значи.
Потренирай малко поразяващ поглед, отиваш в магазина и не молиш, а заповядваш да ти дадат това, което искаш. Това е моят подход към оттекчените от живота служители.
Потренирай малко поразяващ поглед, отиваш в магазина и не молиш, а заповядваш да ти дадат това, което искаш. Това е моят подход към оттекчените от живота служители.
Честа е практиката на недоволните клиенти да се сервира с усмивка и с плюнка в питието.
, не знам, ще го накарам да си го изпие пред мен. Леле, как ще се ядосам 
.На мен веднъж ми донесоха капучино с косъм вътре, ама такъв залепнал здраво отвътре на чашата. Отпих веднъж и един косъм ми се омота на езика. Отидох при барманката и тя половин час ми обяснява, че този косъм е мой
. И не ми даде друго! Егати... Казах, че няма да го платя. Дойде сервитьорката да й плащаме, казва колко е сметката, аз вадя от нея 80 ст. и плащам. Тя се разсмърдя: "Ама как може такова нещо..."... Айде... аз капучински косми не плащам. Тръгнахме си с приятелката ми като войводи...
Ню, ама то не се разбира, когато има плюнка. Аз и преди разказвах: като студентка работех в кафето на Ректората и единия барман винаги плюеше в кафето на една определена студентка, а тя винаги си го изпиваше 
без да разбере.
Косъмът се вижда, ама плюнката не, бляк.
Дайте за друго да си говорим
без да разбере.Косъмът се вижда, ама плюнката не, бляк.
Дайте за друго да си говорим
Когато попадна на принцове и принцеси в обслужващият сектор, които си мислят, че заслужават много, много повече, а тук са поради една ужасна грешка и това е съвсем за малко, викам управители, пиша писма и изобщо осъсквам света!
Ние, българите, още не сме се научили, че светът не ни е длъжен, че каквото и да похванем е редно да го правим както трябва и да не се държим, сякаш има Вселенски заговор срещу нас!!!
Да плюват - това ще им остане - цял живот да плюват в кефето, което поднасят! А аз като не знам, ми е все едно. И нЕма да ме отрови.
Ние, българите, още не сме се научили, че светът не ни е длъжен, че каквото и да похванем е редно да го правим както трябва и да не се държим, сякаш има Вселенски заговор срещу нас!!!
Да плюват - това ще им остане - цял живот да плюват в кефето, което поднасят! А аз като не знам, ми е все едно. И нЕма да ме отрови.
Магазин или заведение с такова обслужване ме губят завинаги като клиент! 
Отивам да си пазаря на друго място,пък било то доста далеч. А тъпите сервитьорки направо ги разкатавам, по 5 пъти ги връщам за нещо,което даже не искам да консумирам,ама ей така да си направя густото! Даже и парите не ми се свидят в такива случаи 
Отивам да си пазаря на друго място,пък било то доста далеч. А тъпите сервитьорки направо ги разкатавам, по 5 пъти ги връщам за нещо,което даже не искам да консумирам,ама ей така да си направя густото! Даже и парите не ми се свидят в такива случаи 
Дразни ме, разбира се. Започвам и аз да ги дразня... 
Аз също работя с клиенти, макар че те моите са по-скоро "пациенти" /контингента такъв.../ и е нужен по-специален подход и не си позволявам кофти поведение, освен в крайни случаи, когато станат нетърпими, но дори тогава си има начини...
Аз също работя с клиенти, макар че те моите са по-скоро "пациенти" /контингента такъв.../ и е нужен по-специален подход и не си позволявам кофти поведение, освен в крайни случаи, когато станат нетърпими, но дори тогава си има начини...
