Публикувана: 17 май 2007, 01:51 ч.
Последно мнение: 24 май 2007, 18:22 ч.

Имахте ли реално нужда от помощ кoгато се роди бебето?

5 831
95
1

# 60 19 май 2007, 01:22 ч.

Мнения: 417

Пумпал,
Аз мога да споделя съвсем пресния си опит. Поканихме майка от гледна точка на емоционална подкрепа и да сподели този момент. Но сега виждам, че нейната помощ е незаменима за мен. Решхме с мъжът ми да си продължи на работа, а като си замине майка да си излезне в отпуск за няколко дни. В първите дни аз незнаех на кой свят се намирах.... умора от раждане ( моето бе невероиятно кратко), кърмене, будя се да го слушам диша ли не диша ли, а да не говорим че през деня все едно с мокър парцал са ме били цяла нощ. Вкарахме шишето на мястото на едното кърмене нощем с цел аз да се наспивам. Майка го следи бебто нощем, аз вече по-свежа сутрин си го поемах. Улавям се, че преминавам през много емоционален момент и ме избива на рев, развих и мастит... болки в гърдите.... докато се натъкмите с детето.... всичко допринася за някакъв емоционален срив. Майка ме гледа като нейното дете и ми помага както емоционално, така и в домакинството. Съпругът ми помага също, но той е мъж и отделно, че е толкова "подготвен" колкото и аз. Това дете за нас е първо също и малко или много незнаем какво да правим... макар това да се наваксва много бързо.
Много хора са се оправяли и без помощ, други пък нямат такава опция, но аз се благодаря че имах възможността да получа подкрепата на моята майка.
Успех с раждането и с пожелание за много лека бременност! Hug

# 61 19 май 2007, 12:16 ч.

Мнения: 2 804

Ох момичета като ви слушам и ми е смешно !
Какво толкова става като се роди едно бебе .
Ми да умората я има , но бабите ми са ми казвали , че раждат на полето и след това пак на работа .
И аз след моите раждания бях зашита от едната до другата дупка и куп вътрешни шевове имах , но независимо от това си оправях всичко само с помоща на съпруга ми .
Да хубавото ми е , че кърмех . За да не съм цяла нощ на пред на зад децата все до мен са спяли даже малката спи още с мен .

# 62 19 май 2007, 13:09 ч.

Мнения: 1 263

Цитат на: Lana2004 в чт, 17 май 2007, 22:22

трудно бебе- Laughing

което плаче нон стоп
има колики, и да няма е нервно винаги и се гърчи и реве до засиняване без въздух като го оставиш след като си го носила часове и в теб се гърчи и едвам го удържаш но поне само ръмжи и не плаче до засиняване
няма причина да плаче но плаче
не заспива , не иска да засуче
нямаш кърма но си целеустремена да изстискаш колкото можеш защото са казали че това е най-доброто и седмици караш на 2часов режим 24 часа, обаждат ти се да ти напомнят колко е добре с кърма и въпреки че цедиш 5сс те тормозят да продължаваш защото след три часа има хормон които намалява тези 5 сс на нищо, а бебето не иска само да смуче нещо което нищо не пуска и след триковете с тръбичка и и какво ли не даващ шишето
бебето не спи повечето време както всички мислят че правят новородените а то от раждането се е ококорило и плаче-къде са тез бебета където спяли се чудех аз, и къде са тез бебета където ги слагаш в кошарата и те гукат и заспиват #Crazy

моето спеше 25 минути от двучасовия режим не всеки път през които аз 30 стоях на помпите
съжалявам но не помня първия месец и не не помня колко дълго не можех да се среша или излеза от пижамата и не не можех да се зарадвам че имам бебе и не не бях в депресия Stop

след това започва да спи по 3 часа когато не очакваш Laughing

добави към всичко и това че нямаш никакъв опит с бебе и паниката е там въпреки 23-то изчетени книги и хилядите съвети от приятелки
маи са рядкост тези бебета защото аз ако се опитах да кажа колко ми е трудно и че не мога да се зарадвам ме гледаха странно и ми казваха че няма неотгледани деца
освен това бебетата първите седмици и даже месеци не се занимават с нищо-не можеш да ги развличаш с нищо-е ако имаш такъв режим лошата помощ е поне 2 часа ако можеш да спиш без дасе събудиш, ако поне някои те освободи да се изкъпеш за 5 мин, да се срешеш, да си изрежеш ноктите-хаха-по едно време имах 4 часа за спане и мислех че това това е върха и че съм супер

Извини ме за големия цитат,но моето бебе е точно същия случай.Като се има впредвид,че родих с операция и трудно се движех в началото първите 3 месеца ми бяха някакъв малък ад,дори до тоалета не можех да отида спокойно,започваше да реве 1-2 минути след като го оставях.
Да,такава помощ ми беше нужна.Но тъй като на мен и съпругът ми майките ни са починали единствен баща ми помогна(колкото може да помогне един мъж) в готвенето и чистенето на дома.
Съпругът ми ме отменяше за по 30 мин-1 час на ден ,което все пак си беше нещо.
Има разлика между бебе и бебе,така че не е лошо да се застраховаш с малко помощ,а ако видиш ,че няма нужда след това още по-добре. bouquet

Последна редакция: сб, 19 май 2007, 13:21 от mummy

# 63 19 май 2007, 18:00 ч.

Мнения: 650

mummy, мислех че съм сама-сега ми е весело че мина и ми е весело на ината на хората които ми говорят за бабите на полето как с раждали Joy

родих бе да съм зашита никаде и това от което се страхувах като за първо раждане и ужасно притеснявах се оказа нищо(благодаря на чичо епидурал Laughing

) в сравнение с това което беше после. Второто ми бебе беше различно Peace

-тогава видях разликата Stop

Каквато почивка си изкарах тогава-ехеее-ами то разбрах защо се говори за бабите на полето, за това как спели бебетата, как го оставаш в кошарката и то гука, гледа си-хихи..
Мakaui daniela не е смешно ама хич когато си на пангала-явно не си видяла дебелия край. Благодаря няма нугда да наричам черното бяло. Имам една приятелка сега, маика и помага и тя казва как го въртят бебето през нощта да спяло настрани(това не искам да коментирам) и то им дава и си спи, и как като си отвори очите те скачат да я люшкат, а то бебето си гледа усмихва се не плаче-хихии много трудно-просто Joy

Аз вече ги разпознавам още като се роди на друга приятелка като изръмжа и после и тя ми каза защо само ти ме разбираш че не мога да се зарадвам и че ми е ужасно трудно.

# 64 19 май 2007, 19:20 ч.

Мнения: 4 629

Ако няма кой да ти помага ще се справиш. Ако пък има кой де е насреща добре дошло.

На мен ми помагаха мъжът ми и сестра ми най-много. Но имах и други помощници на разположение за всеки случай.

Ако мога да избирам бих искала да има кой да ми помага

# 65 19 май 2007, 19:42 ч.

Мнения: 1 854

И аз нямам опит,но майка ми ще дойде 10 дни преди термина.Сигурна сьм 4е има с какво да помогне, поне ще сготви и ще бьде 4исто, ако аз се заема с бебето 100%.Тук в Холандия след раждането не се стои в болница(ако вьобще имаш кьсмет да раждаш в болница), така, 4е все някой трябва да ти покаже как се кьпе бебе,как се повива правилно,как се кьрми и т.н.Има акушерка, която идва седмица след раждането да показва за няколко 4аса на ден, но дало ще е компетентна и позитивна незнам.Така, 4е раз4итам и по този параграф на майка ми, 2 деца е отгледала, вярно 4е преди много години,но някой неща са стандартни.Надявам се да нямам нужда от много помош и да се 4увствам добре и уверена - в такье слу4ай сьщо компанията на майка ми е добре дошла дори и само за разходки и внимание кьм вну4ето си.Не си представям да нямам минутка свобода и да се роботизирам покрай бебето, особено в на4алото когато е най-трудно и за мен и за него.На мьжьт ми не мога да раз4итам, освен за пазаруването, защото е 7 дни в седмицата зает.
Кьсмет с избора Grinning

# 66 19 май 2007, 19:54 ч.

Мнения: 907

Цитат на: Lana2004 в сб, 19 май 2007, 18:00

и това от което се страхувах като за първо раждане и ужасно притеснявах се оказа нищо(благодаря на чичо епидурал Laughing

) в сравнение с това което беше после. Второто ми бебе беше различно Peace

-тогава видях разликата Stop

Каквато почивка си изкарах тогава-ехеее-ами то разбрах защо се говори за бабите на полето, за това как спели бебетата, как го оставаш в кошарката и то гука, гледа си-хихи.

Много добре те разбирам макар че с кърменето при мен не беше толкова екстремно. Първото дете си е голямо събитие и ако не е спокойно, и ако се добави и някой външен фактор, всичко много бързо може да те изкара от равновесие. А аз с целия си акъл бях подписала предварително договор да работя на 50% от къщи "че докато бебето спи щяла съм да скучая", както каза 1 колега. След като си заминаха майка ми и свекърва ми на 6 мес. го давах на жена за по 2 дена, че иначе беше невъзможно да си свърша работата. Достатъчно е да кажа, че едва като стана 3 годишен се почуствах напълно физически и психически възстановена, престанах да скачам като на пружина посред нощ (т.е. половин год. го правех без да знам защо след като той започна да спи горе долу спокойно през нощта) и почнах да мисля за 2ро. А 2то точно така и при мен - наистина си починах с него. То и за това се навих за 3то, де, което засега го слагам по средата някъде между 2та.

Раждащите на полето могат да ми се смеят (поне тия от тях, които са оцелели). Знам разбира се, че има и такива, при които всичко минава лесно и още първото бебе е ангелче небесно Simple Smile

, но моят опит не е такъв.

Последна редакция: сб, 19 май 2007, 20:03 от MegiX

# 67 19 май 2007, 20:39 ч.

Мнения: 1 100

Така, 4етох, 4етох...трудни бебета, лесни бебета, спяЩи, ревяЩи т.н. Разлика няма все са си наШи, ние сме направили така, 4е да се появят на бял свят, нормално е да си поемем вси4ките грижи ние сами. Било то трудно или не 4ак толкова. И най важното: да не забравяме, 4е сега ние сме майки, ние сме тези, които трябва да се грижат за дете, нормално е да сме недоспали, уморени, раздразнени, понякога негримирани и без при4еска. Някой казваШе тук за топлата манджа: ми нормално е и някое хранене да пропуснем, когато се наложи. Да не забравяме, 4е не сме деца и не непременно майките ни трябва да се грижат за нас след раждането (повтарям, ако няма реален проблем). Май трудно се свиква с това... Peace

# 68 19 май 2007, 20:51 ч.

Мнения: 907

Цитат на: denise в сб, 19 май 2007, 20:39

Да не забравяме, 4е не сме деца и не непременно майките ни трябва да се грижат за нас след раждането (повтарям, ако няма реален проблем). Май трудно се свиква с това... Peace

Не, може и свекървите или и бащите Heart Eyes

. Както и обратно - тогава имаше още визи и ние гарантирахме че поемаме всякакви разноски. Трудно се свиква и с живота в чужбина - някои затова се връщат при мама и тати Rolling Eyes

# 69 19 май 2007, 20:52 ч.

Мнения: 650

denise не знаеш какво говориш Stop

разлика има от небето до земята и нека да не разказваме как като родим и ни обземат едни чуства и хвърчим че сме станали майки-малко по-късно става при някои и е нормално. Не е нужно да има реален проблем за да ти помагат. Не виждам нищо лошо някои да иска да се грижи за някои ако е от сърце. Който е минал знае за какво става въпрос, който не знае си ги говори едни възвишени и самостоятелни Mr. Green

Със второто си бебе не само че нямах никаква нужда от помощ,а ми имах свръх излишък на време Laughing

Тогава и аз биха казала ама какви ги говорите-ау колко сме глезени bouquet

# 70 19 май 2007, 20:54 ч.

Мнения: 1 100

Цитат на: Lana2004 в сб, 19 май 2007, 20:52

denise не знаеш какво говориш Stop

Със второто си бебе не само че нямах никаква нужда от помощ,а ми имах свръх излишък на време Laughing

Тогава и аз биха казала ама какви ги говорите-ау колко сме глезени bouquet

Ноу комент, явно си говоря сама Rolling Eyes

Естествено, 4е незнам какво говоря, аз дете нали не гледам Laughing

# 71 20 май 2007, 03:19 ч.

Мнения: 417

Естествено, че е нормално бъдещите родители да се справят и сами!!! Не в това беше въпроса, обаче Wink

Винаги човек има нужда от мила дума и подкрепа, която съседа няма да ти даде. Съпругът си е съпруг. В началото, особено ако е първо дете, никой неможе да каже че е 100% подговен и хоп веднага е супер родител. Всеки се учи, а в началото повечето хора минават и през емоционални кризи и сривове. В такъв момент е хубаво да имаш майка си до себе си. Невинаги човек има финасовата възможност да кани или пък други причини налагат да се справя сам, но когато можеш ... защо пък ли не ?!
Аргументът за нивата ми се стори доста груб. Фактът си е факт, но защо трябва да сравняваме 21 век с времето на дядо Йоцо.

# 72 20 май 2007, 04:30 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Това е много интересен въпрос.
Трябва да прецениш какъв човек си самата ти и дали би приела помощ от друг човек. Аз мразя да ми се дава какъвто и да е бил акъл, особено нещата които нашите майки смятат за нормални при гледането на едно бебе - например да се слага сол във водата за къпане, да се къпе бебето всеки ден, да се увие бебето с 10 пелени и в най-големите жеги, да се дава вода за пиене, да се дава сокче от първи месец Shocked

и т.н.
Друго е, ако човека който ще ти помага е наясно, че е там не да се занимава с бебето, а да поддържа къщата - готвене, чистене, пране...
Моята свекърва дойде за 1 месец, 2 седмици след като се роди бебчо - едвам я изтраяхме - вярно че готвеше, но пък когато почна да ни подрежда бельото по чекмеджетата вече направо изпуших отвсякъде. Така че много зависи какъв човек си ти и доколко позволяваш някой да ти се бърка в живота.
Вярно, че "помагача" има добри намерения, но пак повтарям - зависи от теб. Сега предстои майка ми да ни посети през лятото и още от сега я виждам как ще дава на бебчо да пие вода зад гърба ми - направо ме избива на нерви #Cussing out

Каквото и решение да вземете, важното е ти да си спокойна, защото липсата на сън и хормоните ще те направят достатъчно раздразнителна. Пожелавам ти лека бременност и леко раждане! Всичко друго ще си дойде на мястото - чувството да си майка е невероятно! Hug

# 73 20 май 2007, 10:39 ч.

Мнения: 2 757

Ако раждането мине без усложнения ще се справиш дори сама с едно дете, колкото и да е ревливо. Моето беше такова, а мъжът ми на практика не помагаше - само като шофьор до болницата го ползвах и за къпане на бебето. Дори е най-добре да си сама в къщи с бебето според мен, за да можеш да си почиваш когато си искаш и да ти е спокойно. И секцио да родиш, докато си в болницата се очаква да се пооправиш. Бебето не е тежко, може да си го носиш. Вярно, домакинството може да изостане, но не е болка за умиране, ще го преживеете. Всъщност в началото е най-лесно. Като порасне бебока може и да се появи нужда от помощ. Но в началото само лежи и не мърда. Кърменето и ревът нощем са най-гадни, но и тогава мъжът ти не може много да ти е от полза - не може да кърми детето през 2 часа примерно. Може да го поноси, да, ама не мисля, че това е негова работа по принцип, ако ходи на работа или училище, и не може да навакса почивката през деня. Доакто ти спокойно може да си почиваш докато бебо нанка през деня.
Ако има усложнения от раждането тогава мъжът ти ще не ще трябва да помага или пък да си подсигуриш евентуална помощ, която да се отвозе при нужда.
Но пак ти казвам - ако всичко е нормално с едно бебе ще се оправиш спокойно

# 74 20 май 2007, 16:54 ч.

Мнения: 3 478

Pri vseki e razlichno. Az lichno niamah nikakva nujda ot pomosht. Nachaloto mi beshe kato pesen i biahme po cial den navun. Malkata samo speshe, mukneh si ia na vsiakude. Majka mi beshe pri nas, zashtoto taka nastoia, no sama si opraviah malkata. Pomoshta mi triabvashe 6 sedmici po-kusno, kato se vurnah na rabota, ei togava naistina mi dojde dobre i mi se naloji da razchitam na drug.

Препоръчани теми

Швеция!!!!!

Отказ от българско гражданство

Акт за раждане на дете, родено в Германия

К1 Годеническа виза САЩ

Причина:

Причина: