Толерантни ли сме към чуждите деца

  • 2 656
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 242
Не сме май много толерантни...
Обаче смятам, че когато към детето се отнесат несправедливо /особено пък чужд човек както в случая/, майката трябва да се намеси. Едно, за да помогне на детето да си изгради представа за това кое е правилно и кое не, друго, за да почувства то, че е обичано и защитено. И разбира се трябва да го направи културно.

# 16
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Мисля,че бих постъпила като майката на Яна. SadЖалко за другото детенце,на какво ли ще го научат???

# 17
  • Мнения: 6 315
В описаната ситуация майката не е защитила детето си като не се е намесила. Аз съм толерантна с всички, които не застрашават по някакъв начин детето ми.

Постъпих крайно нетолерантно веднъж, когато един калпазанин с около 2г. по-голям от моя се втурна да го гони да го замеря с пясък като го заплаших, че ако замери малкия, аз ще му напълня главата с пясък. Laughing

# 18
  • Мнения: 1 426
Простакът е непобедим!
Миналата седмица седим пред една сладкарница на самообслужване - на съседната маса седнали две 5-6 годишни 
деца. Излизат отвътре двама старци, тропват си пастичките на масата с децата и дядото вика: айде, изчезвайте
оттук!  - и повдига стола на едното дете. Децата станаха и стоят до тях. Старецът: какво стоите, бе, махайте
се и друм да ви няма! Аз реших, че са им баба и дядо и тъкмо си викам: леле, как може така да се отнасят с 
внуците си - и в това време отвътре излиза майката с чинии в ръце. Оказа се, че тя оставила децата да пазят
масата, а старците са някакви абсолютно непознати! Ние и другите маси се намесихме, но къде ти! Ония се 
разфучаха, старецът вика: кво я защитавате тая, бе, ако беше свястна, щеше да си храни децата вкъщи, а не да
си върти задника по тротоарите!
В крайна сметка се посместихме от другите маси, направихме място на майката с децата да си изядат пастите,
но всички се вкиснаха, освен ония двамата. А представям си на майката какво й е било, макар че не го показа.

# 19
  • Мнения: 193
Аз обикновенно постъпвам като майката на Яна. Обаче ...... много често след това съжалявам, че не съм защитила интереса на детето си. Така съм възпитана, да гледам благосклонно на простите хора. Вероятно и той ще стане такъв.

# 20
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Вероятно и той ще стане такъв.
За това не трябва да се примиряваш с простотията. Човек трябва да си знае интереса.

# 21
  • Мнения: 6 206
Ооо, мога роман да напиша за децата и бабите им с тях. Има много весели случки.
Не знам, тази прекалена намеса и закрила на бабите и мен ме влудява. Понякога се чудя да се смея ли, да плача ли. Simple Smile

# 22
  • Мнения: 7 821
"С нахалство към прогреса", най-вероятно и аз бих постъпила като въпросната майка. Иначе може да се наложи и аз да стана простачка, за да се разберем с бабата.

# 23
  • Linz
  • Мнения: 11 619
То ясно, че с такава баба не можеш да се разбереш цивилизовано, но пък това е кофти пример и за двете деца.

# 24
  • Мнения: 4 406
няма да й отстъпя на шугавата баба даже и сантиметър, ще я убия с любезност направо! даже бих й предложила да платя наем за люлката... дааа, простаците са навсякъде...

# 25
  • София
  • Мнения: 3 114
Аз съм от онзи тип майки, които от любезност и за да не влизат в конфликти, са склонни да отстъпят, вместо да се разправят с простотията, така че разбирам реакцията на жената. Мисля, обаче, че за децата е важно да ги защитаваме в такива ситуации и затова може би щеше да е по-добре майката на момиченцето да не беше отстъпвала.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 345
Със сигурност  бих направила забележка, но с простащината няма начин да се разбереш изобщо. Ето последната ни случка в градинката - идва мама с дете пуска го в пясъка не му носи нищо ок обаче това дете дойде и взе всички играчки на моето. Аз нося по 2-3 лопати две кофи гребла доста неща всичко награби а мамата просто нищо не каза и направи. Видях нямаше смисъл от разправия отидох взех си играчките от нейното дете и си тръгнахме, а тоя така ме изгледа.... без коментар

# 27
  • Мнения: 4 555
Простакът е непобедим!
Миналата седмица седим пред една сладкарница на самообслужване - на съседната маса седнали две 5-6 годишни 
деца. Излизат отвътре двама старци, тропват си пастичките на масата с децата и дядото вика: айде, изчезвайте
оттук!  - и повдига стола на едното дете. Децата станаха и стоят до тях. Старецът: какво стоите, бе, махайте
се и друм да ви няма! Аз реших, че са им баба и дядо и тъкмо си викам: леле, как може така да се отнасят с 
внуците си - и в това време отвътре излиза майката с чинии в ръце. Оказа се, че тя оставила децата да пазят
масата, а старците са някакви абсолютно непознати! Ние и другите маси се намесихме, но къде ти! Ония се 
разфучаха, старецът вика: кво я защитавате тая, бе, ако беше свястна, щеше да си храни децата вкъщи, а не да
си върти задника по тротоарите!
В крайна сметка се посместихме от другите маси, направихме място на майката с децата да си изядат пастите,
но всички се вкиснаха, освен ония двамата. А представям си на майката какво й е било, макар че не го показа.
Не, това не е истина  ooooh! Тази история направо ме потресе!
Не знам как бих останала безмълвен наблюдател на това. Със сигурност щях да се заям сериозно с дядовците.

# 28
  • Мнения: 1 172
Не, това не е истина  ooooh! Тази история направо ме потресе!
Не знам как бих останала безмълвен наблюдател на това. Със сигурност щях да се заям сериозно с дядовците.

Кукувци има навсякъде (имам предвид дядото и бабата, а не останалите Simple Smile). Вместо останалите да се понаместват, за да се съберат всички по масите, е по-добре да извикат управителя на заведението. Не може да няма такъв и не може той да не реагира в такава ситуация. Ако пък се случи, да не отреагира, бих си описала оплакването и не бих стъпила повече в това заведение.
Та ако те не могат да ми гарантират запазването на маса, как ще гарантират живота и здравето на децата ми. Със същия успех на другия ден може някой дядо  да ги отупа с бастуна, и пак да обясни, че с такава майка нямат работа там.

# 29
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз по-скоро да. Даже съм склонна да търпя прекалено, което не е много умно. Неща, които на моите деца са абсолютно забранени и няма начин да си помислят дори, че може да минат, стоически изтърпявам от чуждо дете. Не съм склонна да споря с други родители, не възпитавам чуждите деца, не навлизам по никакъв начин в чужд периметър с две думи казано. Стига, разбира се, да не са засегнати пряко и грубо интересите на децата ми или моите собствени.

В конкретния случай може би също бих реагирала като цитираната майка. С войстваща простотия не мога да се боря, там не съм равностоен противник и нямам място. Отстъпвам, да.

Общи условия

Активация на акаунт