Нещо я няма авторката да сподели какво е станало.Искренно стискам палци всичко при нея да е наред.
- Публикувана: 18 май 2007, 11:22 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 05:41 ч.
Бременна съм
Не знам дали съм за тази тема, но искам да питам някой знае ли след колко време се разбира че си бременна.Чувала съм за тестове, с които се разбира след 3-5дни, но не от закъснението, а от половия акт. На мен малко не ми се вярва, но понеже нямам търпение да разбера, затова питам. Ако някой знае, моля да ми помогне. 
Няма тестове/уринни/,които отчитат по-рано от 11-12 дена след зачеване.
Вчера вечерта си направих 2 теста, днес още един. Двете черти просто ще ми избодат очите. Какво да правя от тук натам обаче - идея си нямам. Малко като гръм ми дойде.. На лекар трябва да отида възможно най-скоро, знам, а друго???????
На бащата казах - радва се много. Но семейството ми няма да го приеме. Не знам как ще им кажа. За всички от семейството ми на 22 години съм прекалено малка и това задължително ще означава, че родя ли - ще си съсипя живота. Така ли е наистина?
Много съм объркана... И бая ми се реве. Най-много от страх!!!
На бащата казах - радва се много. Но семейството ми няма да го приеме. Не знам как ще им кажа. За всички от семейството ми на 22 години съм прекалено малка и това задължително ще означава, че родя ли - ще си съсипя живота. Така ли е наистина?
Много съм объркана... И бая ми се реве. Най-много от страх!!!
Аз забременях точно месец след като завърших.И аз се притеснявах,че няма да го приемат...но уви!Всички се радваха!Родих преди два месеца,а още не съм навършила 20г.Та според мен годините не са толкова от значение.Ако ти и таткото го искате и сте готови да поемете тази отговорност-давай смело напред!Ще видиш че всички ще се радват много!
и не се излагай 
Честито ::
Още малко време ти трябва за да разбереш колко е хубаво това което ти се случва. Родителите винаги ще те приемат като дете, така че ако ще и на 30 да си нямаш гаранция, че ще ти кажат - браво, супер, много се радваме. Може да не харесват и бащата на детето, да не са съгласни защото не сте женени и какво ли още не. Аз се омъжих на 23, след като завърших висше, но живеех със съпруга си още от първия ден след абитуриентския си бал. Тогава майка му и баща му само мърмореха, че сега сме щели да направим едно бебе и какво сме щели да правим и т.н. Ама после с времето почнаха да мърморят какво чакаме, защо нямаме бебе... А сега ако знаеш как се радват само....Всичко това обаче нито за миг не ме е карало да променям мнението си и това което правя. исках да живея с него - преместих се у тях;исках да се оженим - оженихме се(да не си мислиш че всички са били доволни), исках дете- чакам го
Е тука трябваше да говоря в множествено число де, но идеята е, че си достатъчно голяма сама да взимаш решения и да носиш отговорност за тях ::И пиши какво е станало
Още малко време ти трябва за да разбереш колко е хубаво това което ти се случва. Родителите винаги ще те приемат като дете, така че ако ще и на 30 да си нямаш гаранция, че ще ти кажат - браво, супер, много се радваме. Може да не харесват и бащата на детето, да не са съгласни защото не сте женени и какво ли още не. Аз се омъжих на 23, след като завърших висше, но живеех със съпруга си още от първия ден след абитуриентския си бал. Тогава майка му и баща му само мърмореха, че сега сме щели да направим едно бебе и какво сме щели да правим и т.н. Ама после с времето почнаха да мърморят какво чакаме, защо нямаме бебе... А сега ако знаеш как се радват само....Всичко това обаче нито за миг не ме е карало да променям мнението си и това което правя. исках да живея с него - преместих се у тях;исках да се оженим - оженихме се(да не си мислиш че всички са били доволни), исках дете- чакам го
Е тука трябваше да говоря в множествено число де, но идеята е, че си достатъчно голяма сама да взимаш решения и да носиш отговорност за тях ::И пиши какво е станалоПрепоръчани теми