По темата вече си казах мнението.
Малко извън темата:
Няколко пъти се спирах да пиша по изказването на Шони, ама да кажа.
Защо трябва да е въпрос само на финанси?
Аз мога изобщо да не работя /т.е. може да си го позволим финансово/.
Мога и да работя от вкъщи /всъщност, правя го и сега като допълнителен ангажимент, защото ми е приятно, интерсно, учила съм и продължавам да уча повече от 10 г. за това и с тази допълнителна работа изкарвам много повече от "основната" ми/, но ходя на работа на 8-часов работен ден в НПО, защото не мога да си представя да стоя вкъщи, да се занимавам само с домакинство, социалните ми контакти да са сведени до семейство и приятели и 24 ч. да ходя при децата ми и да не им дам възможност да са самостоятелни. Гледах ги до 2 г. /работех само от вкъщи - без прекъсван през майчинството, защото съм влюбена в тази работа/ и после ги дадох на градина. Това е начин да се чувствам пълноценна и полезна.
Недей да иронизираш /поне аз усещам ирония в поста ти/, а приеми, че има жени, които не са принудени да работят, но им харесва да го правят.
А /споделяла съм мнението ми в много други теми/ аз лично съм приела, че за децата ми в пъти по-добр да общуват с много деца в градината, отколкото да огранича контактите им до бавачка + няколко дечица в парка.
А дори и финансови да са причините на някои жени, не виждам причина да се гледа на това с ирония!
Малко извън темата:
Няколко пъти се спирах да пиша по изказването на Шони, ама да кажа.
Защо трябва да е въпрос само на финанси?
Аз мога изобщо да не работя /т.е. може да си го позволим финансово/.
Мога и да работя от вкъщи /всъщност, правя го и сега като допълнителен ангажимент, защото ми е приятно, интерсно, учила съм и продължавам да уча повече от 10 г. за това и с тази допълнителна работа изкарвам много повече от "основната" ми/, но ходя на работа на 8-часов работен ден в НПО, защото не мога да си представя да стоя вкъщи, да се занимавам само с домакинство, социалните ми контакти да са сведени до семейство и приятели и 24 ч. да ходя при децата ми и да не им дам възможност да са самостоятелни. Гледах ги до 2 г. /работех само от вкъщи - без прекъсван през майчинството, защото съм влюбена в тази работа/ и после ги дадох на градина. Това е начин да се чувствам пълноценна и полезна.
Недей да иронизираш /поне аз усещам ирония в поста ти/, а приеми, че има жени, които не са принудени да работят, но им харесва да го правят.
А /споделяла съм мнението ми в много други теми/ аз лично съм приела, че за децата ми в пъти по-добр да общуват с много деца в градината, отколкото да огранича контактите им до бавачка + няколко дечица в парка.
А дори и финансови да са причините на някои жени, не виждам причина да се гледа на това с ирония!