Понякога,но го отдавам най-вече на това ,че съм твърде изнервена,а не че децата са много ужасни...Правя забележки,но се старая да се движа в рамките на добрия тон.Това е всичко. 
- Публикувана: 29 май 2007, 13:16 ч.
- Последно мнение: 31 май 2007, 16:24 ч.
Случва ли ви се да ви дразнят чуждите деца?
Рядко ме дразнят чужди деца, още по-рядко реагирам на такива дразнения, че да направя забележка.
Точно снощи си говорехме с една приятелка по същата тема.
Да поясня - например това, че чуждо дете реве, тръшка се, капризничи или се държи супер невъзпитано не ме дразни така, както би ме подразнило ако моето прави същото.
Аз искам от моите деца добро поведение и да виждам, че всички приказки дето са им изговорени за да са добре възпитани не са отишли на вятъра, а за другите деца отговарят майките им.
Снощи в ресторанта тичаха една сюрия деца и пречеха на сервитьорите(предполагам и на други хора, не всички са склонни да издържат такава лудница) - не ми пречеха че викат, тичат и т.н. Но щом моите решиха да се включат вече се подразних, та въдворих ред.
Точно снощи си говорехме с една приятелка по същата тема.
Да поясня - например това, че чуждо дете реве, тръшка се, капризничи или се държи супер невъзпитано не ме дразни така, както би ме подразнило ако моето прави същото.
Аз искам от моите деца добро поведение и да виждам, че всички приказки дето са им изговорени за да са добре възпитани не са отишли на вятъра, а за другите деца отговарят майките им.
Снощи в ресторанта тичаха една сюрия деца и пречеха на сервитьорите(предполагам и на други хора, не всички са склонни да издържат такава лудница) - не ми пречеха че викат, тичат и т.н. Но щом моите решиха да се включат вече се подразних, та въдворих ред.
Аз искам от моите деца добро поведение и да виждам, че всички приказки дето са им изговорени за да са добре възпитани не са отишли на вятъра, а за другите деца отговарят майките им.
Снощи в ресторанта тичаха една сюрия деца и пречеха на сервитьорите(предполагам и на други хора, не всички са склонни да издържат такава лудница) - не ми пречеха че викат, тичат и т.н. Но щом моите решиха да се включат вече се подразних, та въдворих ред.
). Но аз дори съм по-зле от теб - оставих ги да лудеят с другите деца. Когато останалите си заминаха, а моите се опитаха да продължат, тогава въдворих ред. Даже от заведението им дадоха да рисуват, та се кротнаха.Сега конкретно на въпроса на Бу-не винаги ме дразнят чуждите деца. Дразнят ме неадекватните родителски реакции, а ако децата са толкова зле-просто ги игнорирам. После обяснявам на децата си, че точно така не трябва да правят.
Случвало се е да направя забележка на друго дете, което е ударило мое, или по някакъв начин се е държало с моето дете извън границите на търпимостта.
В чуждите деца ме дразнят същите прояви, които ме дразнят (или биха ме подразнили) и в моето. В това отношение нямам двоен критерии.
Нищо не правя. Доколкото разбирам формулировката на въпроса, става въпрос за ОБИЧАЙНИ прояви - когато няма конфликт и прояви на агресия, съответно никой не е наранен.
Това, че децата говорят високо, крещят, вдигат шум (като например си играят на барабани с трите ми току що измити и прибрани тенджери), мокрят се и се цапат в някоя локва, обръщат всичко с краката нагоре или се гонят около масите в заведение и т.н. предизвиква раздразнението ми, но не и действие от моя страна. Намесвам се тогава, когато се появи конфликт или има опасност някой да се нарани. Поне така разбрах въпроса.
Доколкото разбирам формулировката на въпроса, става въпрос за ОБИЧАЙНИ прояви - когато няма конфликт и прояви на агресия, съответно никой не е наранен.
Благодаря за отговора!
Ми това, че вдигат шум или са буйни, не ме дразни, но се сещам за едно-две познати деца, които по принцип ме дразнят ужасно, щото са супер агресивни, капризни и склонни към разруха и насилие.
Гледам да ги избягвам, понеже влияят супер зле на околните деца, включително на моето. Все пак няма как да обясня на сина ми защо на него не му е позволено дадено поведение, но на Х му се разминава без проблеми. Другите деца наоколо много бързо почват да ги копират такива и въобще цялата компания се сговня супер зле.
Ако са направили нещо кофти на моето дете, се намесвам с умерен тон, но много категорично.
Между другото контактът с подобни хлапета е една от причините да не си давам детето на ясла. Знам, че не мога безкрайно дълго да го пазя от такива влияния, но поне ще е по-голям и се надявам че ще е по-лесно да му се обясняват някои неща, а няма само да копира и да става агресивен, за да се защитава.
Разбира се, самите хлапета не са виновни че така се държат - родителите им са за бой, а често и по някоя баба, както съм забелязала. Но по този въпрос ние нищо не можем да направим, нали?
Гледам да ги избягвам, понеже влияят супер зле на околните деца, включително на моето. Все пак няма как да обясня на сина ми защо на него не му е позволено дадено поведение, но на Х му се разминава без проблеми. Другите деца наоколо много бързо почват да ги копират такива и въобще цялата компания се сговня супер зле.
Ако са направили нещо кофти на моето дете, се намесвам с умерен тон, но много категорично.
Между другото контактът с подобни хлапета е една от причините да не си давам детето на ясла. Знам, че не мога безкрайно дълго да го пазя от такива влияния, но поне ще е по-голям и се надявам че ще е по-лесно да му се обясняват някои неща, а няма само да копира и да става агресивен, за да се защитава.
Разбира се, самите хлапета не са виновни че така се държат - родителите им са за бой, а често и по някоя баба, както съм забелязала. Но по този въпрос ние нищо не можем да направим, нали?
Уфф, точно вчера за първи път ми се случи. Ние сме на 7 месеца и разминавайки се с друга количка едно хлапе малко над годинка се озъби и присви очи агресивно. Направо изтрещях. А моето гледа в недоумение... 
Точно по темата - никой не е наранен, обаче ми се доплака. Какво можеш да направиш - нищо. То и другото е дете и сигурно още не е много наясно какви ги върши... 
Точно по темата - никой не е наранен, обаче ми се доплака. Какво можеш да направиш - нищо. То и другото е дете и сигурно още не е много наясно какви ги върши... 
По принцип страшно много обичам деца, интересни са ми и трябва супер много да прекали в някакво отношение, за да ме издразни. 
Уфф, точно вчера за първи път ми се случи. Ние сме на 7 месеца и разминавайки се с друга количка едно хлапе малко над годинка се озъби и присви очи агресивно. Направо изтрещях. А моето гледа в недоумение... Точно по темата - никой не е наранен, обаче ми се доплака. Какво можеш да направиш - нищо. То и другото е дете и сигурно още не е много наясно какви ги върши...
Точно по темата - никой не е наранен, обаче ми се доплака. Какво можеш да направиш - нищо. То и другото е дете и сигурно още не е много наясно какви ги върши... Ооо, грешиш!
Знаеш ли какви опасни гамени са тези дангалаци малко над годинка! И много добре осъзнават какво правят, мда. На твое място ще бягам далече от тях, честно ти казвам! 
Ооо, грешиш! Знаеш ли какви опасни гамени са тези дангалаци малко над годинка! И много добре осъзнават какво правят, мда. На твое място ще бягам далече от тях, честно ти казвам!
Знаеш ли какви опасни гамени са тези дангалаци малко над годинка! И много добре осъзнават какво правят, мда. На твое място ще бягам далече от тях, честно ти казвам! ...как' Сийка забива кош и да! Да! Отборът ни води
Дразнят ме майките на такива деца, които подпират кълки по градинките, пушат фас след фас, и се правят, че не забелязват. Децата не са виновни за нищо. Реагирам само когато пречи на детето ми. Пример:вчера чаках 40 минути за 1 люлка, заедно с още 4 други майки с бебета, за да изтърпим фасоните на едно 4 годишно диване, което беше решило, че единствената люлка за бебета е неговия летящ кораб, при положение, че има поне 15 люлки за големи деца, всичките свободни. И майката го люлее и се хили, дъвчейки някакъв мазен чипс, и вика:"Е, кво да го направя, дете, вашите като пораснат, и вие ще сте така". А онова вика, крещи, едно бебче явно се изплаши и ревна. Е, не издържах, помолих я учтиво да освободи люлката, че сме много майки, които чакаме за нея, а в цяла Варна само това е мястото, където може да се "забавляват" неходещи дечица. И тая като ми се озъби:"Ти пък кво, ма, детският кът да не е на баща ти, утре ела по-рано, да си люлееш детето, който как се уреди". Е, слезе диването й, и започна да замеря майките с бебетата с пясък. Дотук ми свърши благоприличието. Оставих Мартин в количката, хванах диването през кръста и го изнесох извън площадката. Ако не ме досрамя от моето дете, сигурно щях и да ги набия и двамата.