Случва ли ви се да ви дразнят чуждите деца?

да случвало се е, направо ми се е искало да го раздрусам за раменцата, ноооооо.....
в следващия момент си казвам, че това не е мой проблем а на майка му
пък и не знам мойто пипи какви ще ми ги снесе някой ден, така че се въздържам от критики

Да, случвало ми се е. По принцип гледам да премълча и след това да кажа на моята дъщеря защо и с какво еди кое си дете ме е подразнило (един вид тебе думам сестро, сещай се снахо). Случвало ми се е и да реагирам. Конкретно - в кварталната градинка дъщеря ми си играе с нейна приятелка, аз си приказвам с майката на приятелката й, която е с гръб към децата. Въпросното дете започна да за скача по леко счупена пейка с идеята да я достроши. Не се сдържах и реагирах още преди да съм обърнала внимание на майката.

Има деца копия на майките си и да, дразнят ме. По принцип и без конкретни причини. Сещам се за две такива.

Иначе не критикувам децата по площадките освен в случаи които застрашават нечие здраве, или постъпват гаменски - това и за моите и за чуждите.

Да,много често.Гледам да се махна възможно най-бързо,ако ситуацията го позволява.Правила съм и забележки на чужди деца.

Дразнят ме, да.
Трудно премълчавам, да не кажа, че ми е невъзможно, особено когато детето е по - голямо и целенасочено дразни по - малките.
Но гледам като правя забележки да го правя спокойно и с усмивка, даже повече се впечатляват, отколкото ако повишиш тон или викнеш.

Пресен пример - на детски РДен сме, едно по - големичко момченце окупира пързалката и дребните не могат да се пуснат, стоят скупчени горе. Помолих го поне два пъти да направи място - резултат никакъв. Попитах го с усмивка дали ще се махне сам, той изкрещя "Неееее" и аз го хванах и изнесох, без повече дума да му кажа. Нещо започна да вика момчето, но се върна повече при дребните.

Много често. За съжаление, добре възпитани деца се срещат рядко. Повечето са прекалено разглезени и не знаят как да се държат в обществото, и особено как да разговарят с възрастните.
Забележки не правя, освен, ако детето не е оставено под мой контрол.
Вчера например в един магазин станах свидетел как един 8-9-годишен пикльо правеше луда продавачката с капризите и лиготиите си. До него майка му и баба му - никаква реакция, явно това си му беше нормалният начин на общуване на детето. Излязох си, защото не можах да го изтрая, честно. 

Да, често ми се случва, но не реагирам и не позволявам раздразнението ми да излезе. Все пак е дете и ми е ясно, че това е до възпитание и то самото често не осъзнава, че дразни.

Да, случвало ми се е, но ми се е случвало и моето да ме дразни! Затова, гледам да проявявам търпимост.

В чуждите деца ме дразнят същите прояви, които ме дразнят (или биха ме подразнили) и в моето. В това отношение нямам двоен критерии.

Добре, и? Какво правиш? Правиш ли нещо?

Не, не може да стане тази работа.
Понякога разни майки ме дразнят с неадекватни реакции, но дразнят е силна дума.

Случва се от време на време... най-вече, когато съм изнервена и преуморена. Гледам да отида по-надалече...

И в случаите когато тормозят моето дете(не малтретират),а му развалят играта,вземат му играчките и т.н.

ей така съм и аз много често майките на децата са за бой

Понякога,но го отдавам най-вече на това ,че съм твърде изнервена,а не че децата са много ужасни...Правя забележки,но се старая да се  движа в   рамките на добрия тон.Това е всичко.

 Рядко ме дразнят чужди деца, още по-рядко реагирам на такива дразнения, че да направя забележка.
 Точно снощи си говорехме с една приятелка по същата тема.
 Да поясня - например това, че чуждо дете реве, тръшка се, капризничи или се държи супер невъзпитано не ме дразни така, както би ме подразнило ако моето прави същото.
 Аз искам от моите деца добро поведение и да виждам, че всички приказки дето са им изговорени за да са добре възпитани не са отишли на вятъра, а за другите деца отговарят майките им.
 Снощи в ресторанта тичаха една сюрия деца и пречеха на сервитьорите(предполагам и на други хора, не всички са склонни да издържат такава лудница) - не ми пречеха че викат, тичат и т.н. Но щом моите решиха да се включат вече се подразних, та въдворих ред.

И аз искам същото, но съберат ли се с други деца, моите полудяват. Особено ако другите са по-големи и респективно диктуват правилата на играта 
М, да, снощи и ние бяхме на ресторант и се случи точно същото (да не сме били в един и същ? ). Но аз дори съм по-зле от теб - оставих ги да лудеят с другите деца. Когато останалите си заминаха, а моите се опитаха да продължат, тогава въдворих ред. Даже от заведението им дадоха да рисуват, та се кротнаха.
Сега конкретно на въпроса на Бу-не винаги ме дразнят чуждите деца. Дразнят ме неадекватните родителски реакции, а ако децата са толкова зле-просто ги игнорирам. После обяснявам на децата си, че точно така не трябва да правят.
Случвало се е да направя забележка на друго дете, което е ударило мое, или по някакъв начин се е държало с моето дете извън границите на търпимостта.

Нищо не правя. Доколкото разбирам формулировката на въпроса, става въпрос за ОБИЧАЙНИ прояви - когато няма конфликт и прояви на агресия, съответно никой не е наранен.
Това, че децата говорят високо, крещят, вдигат шум (като например си играят на барабани с трите ми току що измити и прибрани тенджери), мокрят се и се цапат в някоя локва, обръщат всичко с краката нагоре или се гонят около масите в заведение и т.н. предизвиква раздразнението ми, но не и действие от моя страна. Намесвам се тогава, когато се появи конфликт или има опасност някой да се нарани.  Поне така разбрах въпроса.

Да, правилно си ме разбрала Благодаря за отговора!

Ми това, че вдигат шум или са буйни, не ме дразни, но се сещам за едно-две познати деца, които по принцип ме дразнят ужасно, щото са супер агресивни, капризни и склонни към разруха и насилие.
Гледам да ги избягвам, понеже влияят супер зле на околните деца, включително на моето. Все пак няма как да обясня на сина ми защо на него не му е позволено дадено поведение, но на Х му се разминава без проблеми. Другите деца наоколо много бързо почват да ги копират такива и въобще цялата компания се сговня супер зле.
Ако са направили нещо кофти на моето дете, се намесвам с умерен тон, но много категорично.
Между другото контактът с подобни хлапета е една от причините да не си давам детето на ясла. Знам, че не мога безкрайно дълго да го пазя от такива влияния, но поне ще е по-голям и се надявам че ще е по-лесно да му се обясняват някои неща, а няма само да копира и да става агресивен, за да се защитава.
Разбира се, самите хлапета не са виновни че така се държат - родителите им са за бой, а често и по някоя баба, както съм забелязала. Но по този въпрос ние нищо не можем да направим, нали?

Уфф, точно вчера за първи път ми се случи. Ние сме на 7 месеца и разминавайки се с друга количка едно хлапе малко над годинка се озъби и присви очи агресивно. Направо изтрещях. А моето гледа в недоумение... Точно по темата - никой не е наранен, обаче ми се доплака. Какво можеш да направиш - нищо. То и другото е дете и сигурно още не е много наясно какви ги върши...

Случва ми се. Особено в заведение - ресторант - не понасям търчащи пищящи деца. Опитвам се да ги игнорирам - деца са все пак, но не става.

да, дразнели са ме...
Обаче същите тези деца, сега са ми любими. Чак не мога да си го представя, но е факт.
Абе на младини пО се дразнех... сега не толкоз. Помъдрях 

Много рядко, да не кажа, че не сещам за такива случаи в момента  По принцип страшно много обичам деца, интересни са ми и трябва супер много да прекали в някакво отношение, за да ме издразни.

Да, случвало се е. По принцип си премълчавам, освен ако не посегне на сина ми.

Ооо, грешиш!   Знаеш ли какви опасни гамени са тези дангалаци малко над годинка!   И много добре осъзнават какво правят, мда.  На твое място ще бягам далече от тях, честно ти казвам!  

Да, дразня се и то често. Почти никога не реагирам, освен когато има вандалска проява (онзи ден две 10-11 годишна момченца се опитваха да изкъртят люлката в градинката, ей така за кеф) от по-голямо дете, което е без родител. Тогава правя забележка.

...как' Сийка забива кош и да! Да! Отборът ни води

Дразнят ме майките на такива деца, които подпират кълки по градинките, пушат фас след фас, и се правят, че не забелязват. Децата не са виновни за нищо. Реагирам само когато пречи на детето ми. Пример:вчера чаках 40 минути за 1 люлка, заедно с още 4 други майки с бебета, за да изтърпим фасоните на едно 4 годишно диване, което беше решило, че единствената люлка за бебета е неговия летящ кораб, при положение, че има поне 15 люлки за големи деца, всичките свободни. И майката го люлее и се хили, дъвчейки някакъв мазен чипс, и вика:"Е, кво да го направя, дете, вашите като пораснат, и вие ще сте така". А онова вика, крещи, едно бебче явно се изплаши и ревна. Е, не издържах, помолих я учтиво да освободи люлката, че сме много майки, които чакаме за нея, а в цяла Варна само това е мястото, където може да се "забавляват" неходещи дечица. И тая като ми се озъби:"Ти пък кво, ма, детският кът да не е на баща ти, утре ела по-рано, да си люлееш детето, който как се уреди". Е, слезе диването й, и започна да замеря майките с бебетата с пясък. Дотук ми свърши благоприличието. Оставих Мартин в количката, хванах диването през кръста и го изнесох извън площадката. Ако не ме досрамя от моето дете, сигурно щях и да ги набия и двамата.

 

От смях забравих да отговоря по темата
Има деца, които са ми просто неприятни, сещам се за 2 такива. Нямам причини, просто не ми допадат
Преди да проимам дете много се дразнех като седна някъде и разни деца да пищят, врещят и т.н. Сега прагът ми на поносимост се е вдигнал до небето и хич не ми прави впечатление.
Една баба ме издразни днес, ама не е по темата, ще потърся друга подходяща, в която да го споделя

Всъщност има деца, които ми стават антипатични на пръв поглед без конкретна причина. Точно както има и такива възрастни.

Дразнили са ме чужди деца, да.Ама не до там да ме изкарат извън нерви, старая се да се задълбавам.

И аз съм на същото мнение! 

ох, тъкмо това мислех да пиша... ми такава съм си.
снощи последно- тръгваме си от градината, а там моя дребен игра с една кака от 4 група. отварям си чантата да извадя мобилния и каката като се хвана за чантата- какво имаш вътре? аз тегля към себе си, тя- към нея... повиших й тон, за да се откача... може би ще става митничарка и тренира от сега  

Мен такива също много ме дразнят. Като става дума за деца-дразнители се сещам за едно дете на наши познати - още от 1-годишно правеше напук. Като му кажеш НЕ, все едно си казал ДАВАЙ! Грешката им беше, че поне пред мен нито едно НЕ не е било "доведено докрай". Кажат му 2-3 пъти "не пипай" и накрая го зарежат да си прави каквото си иска.  
Последния път като се видяхме (вече на ок.3 години) се търкаляше пред един магазин с цел да му бъде купено нещо и риташе майка си.  

ако 12 годишните са още деца - да, сега 4-те почивни дни, племенницата на мъжа ми ме изкара извън равновесие......за съжаление сега се чувствам глупаво, не бях права да избухна, просто на момента забравих че е дете и то просто така си търси внимание. Уф, как па сега я пусна тая тема бе, не стига, че не мога да си намеря място, че се държах грубо с детето, ми и сега още по - зле се почувствах.  Трябва да му звънна да му се извиня, деца са, ако някой така избухне срещу моето ще му се стъжни.
Ще разкажа де - тя е на 12, майка и е в Италия, гледа я баба и, баща - известен, но незаинтересован. Винаги ние сме я гледали - разбирайте свекърва ми, която е сестра на баба и. Детето винаги е било добре дошло у нас, понякога със седмици остава и аз много я обичам. Доста е..............буйна, своенравна, мрънкаща, не слуша, постоянно се отяжда, абе - дете без възпитание и контрол, но аз много си я тача, не е виновно в крайна сметка, опитвала съм се винаги с добро - уча я да си поддържа маникюра, да се реши, да изглежда добре, да говори тихо на обществени места, да се държи възпитано - просто никой не я е учил на такива неща, както и да е. Сега дойде у нас 4-те почивни дни - обаче не престане - дразни сина ми, ама постоянно, той мрънка, пищи, тя продължава, аз я моля да спре - не и не, не спира. Тръгнахме до София - държа се безобразно, умрях от срам с нея = фасони, тръшкане - ужас, оня дребния дето е на 2 години се държи в пъти по - добре от нея. Заведохме я на риба, бяхме с още едно дете, то заспа в колата - тя не млъкна, вика, крещя - събуди детето, през 2 минути - како гладна съм, како искам да си ходя, како не знам си кво, како не знам си що.Имаше 1 плик сладки , ама цял плик - изяде го не остави на другите две деца една сладка, не ми е за сладките, но трябва да мисли и за другите деца около нея - и на мен в един момент ми преля и като викнах, ама така и се накарах, казах и като се върнем от риба да си взима пликчето и при баба си и повече да не ми се мярка - ужас, тя сърдита, аз също - тръгна си - сега се чувствам ужасно, казвам ви ужасно, но не се сдържах.........не знам, ще и се извиня.....не съм очаквала,че дете може така да ме извади от релси......

Тцтцтц...как може бе . Горкото ти дете, гледало е недоумяващо и си е мислело колко невъзпитано е другото. Чудя се как не му е изнесло лекция, че не е хубаво така.


По темата: има деца, които ме дразнят. Бях свидетел на случка подобна на Как' Сийкината. Само дето майката не издържа и опердаши детето, а хората на опашката й се скараха как можела така. Ей такива келеши ме дразнят.

Децата са си деца - дразнят ме родители, които не контролират действията на чадата си. Няма значение дали са на 1 г. или на 20 г.

Да, дразнят ме. НО моите критерии са леко изместени, защото детето ми е доста кротко, държи ме за ръка, като кажа да се спре - спира и т.н. 
Заслугата не е моя, просто е кротък по характер. Това обаче ме прави малко неподготвена и нетолерантна към поведението на някои деца.
Забележки почти не правя. Само ако има опасност от падане, прищипване и други такива екстри - обикновено казвам само "леко, малкия" или "внимавай".

О, да, разбира се, много често, даже 
Дразнят ме разлигавените, тия, дето се тръшкат, шумните, очевидно с неприятен външен и чистоплътен вид, нахалните и грубите. Мале, те май всички ме дразнят...  и моето често ме дразни, нищо, че е добричко и много кротко 


Ха, това все едно и за моето си го писала 

Дразнят ме някои, както и моето. Забележки много рядко - когато ми писне да гледам моя разплакан, защото го драни или щипе без причина. Има си и едно другарче, което всеки ден е у нас и то понякога ме дразни, но забележки не правя, а ако правя са насочени и към двамата.По едно време си мислех, че съм се смахнала щом се дразня на дете, и то защото мляска. Сега просто не ги слагам на масата с нас.

Не, защото и аз понякога съм била и все още понякога ми се случва да съм в ситуация моите деца да отговарят на описанието "дразнещи", което се размята тук. Прекарвам достатъчно много време с тях, вече години наред, и съм ги виждала в разнообразие от прояви. По обобщенията и обстойните приказки си падат бабите, защото ги виждат от дъжд на вятър, и имат статични образи в главите си.  Не съм била обаче безучастна към поведението на децата, нито знам родители, които да са безучастни към такова поведение. Нито мога да си представя някой съзнателно да го желае. Накратко: психиката ми е имунизирана.
Доброто, което можеш да направиш, е: да отправиш към другия родител майтап в жест на съпричастност (ако и на тебе ти се е случвало); да се измайтапиш с детето; да направиш приятелска забележка на детето, защото понякога от чужди хора децата се респектират повече - това е подкрепа и за родителя, повод да каже "ето виждаш ли, и тази жена мисли така" . В ситуация, когато детето ти е "дразнещо", всеки жест на помощ е благо. И не знаеш дали утре същото това дете няма да е за пример, или може би след час? Нито пък знаеш как ще се развие твоето дете и дали няма утре (или може би след час) то да е дразнещо. Уважавам родителската солидарност. Родителството е достатъчно сложен занаят, малко повече колегиално отношение не би навредило.

    Най-вече съм се дразнила ако подстрекават децата ми.Аз примерно им казвам че нещо не е редно,успявам да ги усмиря някак,а другото дете например продължава да ги ръчка...Обикновменно майката на отсрещното дете,е пълен непукист,иначе и тя би му направилба забележка...Е тогава подивявам.Правя забележки,първо на детето,после на мвайката.

Ох, да, дразнят си ме някои безпричинно, просто не са деца мой тип 
Сещам се за едно веднага, но при него е с причина - веднъж блъсна моето мн. грубо и нарочно. Иначе е ангелски красиво момиченце, ама зло. СЕга, като се засечем по площадките, го гледам лошо, злопаметна съм, кво да правя.

Боже, като ви гледам какви сте дразнителни, ако сте на мое място ще полудеете 

В градинката, в която си играе дъщеря ми най-често, има едно момиченце, което просто ме е учудвало с поведението си. На около 3 годинки е. Няколко пъти съм забелязвала, че обикаля и дебне децата и щом види, че някое се е заиграло с нещо се спуска и го блъска, или го стряска, или му взима играчката. Като животинче е. Опитвала се е да взима играчките и на моето дете, но обикновено съм наблизо и не се е случвало.
Аз не си падам по това да правя забележки или да се карам на чужди деца. Това, което направих, е постепенно да предразположа това дете, закачам я, говоря си с нея. В резултат моето дете е единственото, което тя не тормози. Вярвам, че няма лоши деца, а има лош подход към децата.

Да,има деца ,които ме дразнят.Много често и моето влиза в тази категория. Първо опитвам с добро да се разберем,ако не стане-отивам при майките им.

Да, естествено, дразнят ме ! Дразнят ме чуждите ,  дразни ме и моето (последно време най - вече  ). Аз съм крива и раздразнителна по  принцип, не знам дали се зачита отговора....

аз също!

Случва се да ме подразни някое, но не се обаждам, ако не прави някоя видна простотия. Има едно, което ме дразни само с вида си, ако пък ми заговори - иде ми да му извия тънката шия. Моето дете не ме дразни- слънце е 

Това и аз не го понасям. Едно гостенче веднъж реши да яде леща с ръце, после се изтри ръцете в косата и се хилеше с пълна уста, идеше ми да му отвъртя главата, при все благия ми нрав. Мърлявината ме дразни във всичките си проявления.

Да, случвало се е. Има едно дете, което идва на площадката и само като го видя настръхвам. Прекалено лигаво е и се бие, хапе.

Да.Често се случва по площадките,но няма как.Не можем да се затворим в къщи.

Дразнят ли ме чуждите деца? Мисля си - не. Те са отговорност на родителите си, които ако възпитателните им методи се различават от моите едва ли ще се правим познанства и приятелства с тях.

 

 Обикновено не, все пак за деца говорим, имало е конфликтни ситуации, спорове и опити за решаване не по начина, по който аз си представям, тогава се намесвам, не толкова със заповеднически тон или мнение, а като страничен наблюдател. Опитвам се да разигравам ситуацията, така че да бъде разбрана от участващите в нея, без да влагам виновност в поведението, на която и от страните. Обикновено при тези детски спорове ми е по-лесно да общувам с децата, от колкото да очаквам или търся намесата на другия родител, дори го избягвам, защото с дете мога да се разбера, но с възрастен ми е по трудно 
 Иначе се дразня на едно чуждо дете, не точно на него, а на родителите му, най-вече баща му, много съм му ядосана на моменти, защото допуска огромни грешки, поради възраст или поради факт, че зад гърба си има 4 зрели дъщери, които се оправят с живота много добре. За да стане ясно, става въпрос за баща ми и породения ми брат, който е на възрастта на Димана (двамата са с 5 дена разлика и наистина са най-добри приятели), там са ми дразненията.Баща ми си позволява разни своеволия и липса на всякаква елементарно дисциплина, защото от негова гледна точка сега са маловажни, но когато бяхме деца, не беше така, тотално през просото се хвърля поради сигурността, че нещата са се получили, да ама не по този начин и на тази възраст  . Та в този случай точно възпитанието ме дразни, защото ми пука за брат ми, всъщност когато е с мен, той няма никакъв проблем да спазва моите правила и се оправяме много добре, опитва се да ме играе по тъч линията, но не му се получава особено добре, по тая тема ферман мога да напиша, но тотално измествам основната.

Повече се дразнех преди аз самата да имам деца. Сега много, наистина много рядко, дори не се сещам скоро да съм се дразнела, вече ги разбирам и познавам добре. Не са ми толкова изхабени нервите, все пак, та да се дразня от чуждите деца. Виж, от моите се дразня, но то е защото техните прояви са ми присърце.

Ако въпросът е поставен така-не, не се сещам чуждо дете да ме е подразнило.

Но много, много ме подразни едно приятелско детенце онзи ден. С няколко дни е по-голямо от Иво. Бяха ни на гости с майка му и баща му. Пуснахме им по едно време да гледат "Полярен експрес", защото въпросното детенце е луд на тема влакове. Иво има един надуваем фотьойл и седна да гледа филмчето на него. Другото дете-на едно Ивово столче. В някакъв момент детето реши, че трябва да се разменят. Хубаво, обаче Иво не искаше да става от фотьойла. И започна някаква разправия-чудо на чудесата. Две деца реват и крещят и всяко дърпа фотьойла. Укротих аз Иво, накарах го да отстъпи, седна другото дете на фотьойла, Иво кротко заподсмърча, а приятебчето му започна като навито на пружина: "Няма да седиш на фотьойла.... Аз ще седя.... Аз ще гледам от фотьойла..... Ти отивай другаде, няма да седиш на фотьойла....." и така-нон стоп. Майката-засрамена и ядосана, уж-не извади никаква реакция. И аз не реагирах-при двама родители там, как да се метна да правя забележка. Но яко ме дразнеше детето, защото определено и целенасочено дразнеше Иво, при положение, че той без никакво желание остъпи.
Друг е въпросът, че тъпият фотьойл  ни е в къщата, че може да седи на него когато си пожелае и т.н. Като си тръгне гостенчето-фотьойлът си остава у дома.............. Аз затова и накарах Иво да стане. Макар че той обикновено сяда на него (ако изобщо седи) когато гледа филмче.

Преди да се роди дъщеря ми се е случвало, сега като се замисля емоцията е била насочена към родителите по-скоро (какво прави дете в опушено заведение след 21.00 ).

Наскоро ме подразни лееекичко едно нахалничко 5-6 годишно, крещеше в лицето на дъщеря ми нещо от сорта: "Ти не си момиче, момче си!". Детето ми е доста чувствително и определено се стресна от "тона", за сведение майката на другото хлапе беше на 2 метра, никаква реакция.
Искаше ми се да обясня на другото хлапе, че не е хубаво да се крещи така още повече на бебе, но си прецених силите и предпочетох да тръгнем.

Миналия ден отиваме на заведение с детска площадка и един младеж си празнува 7-я рожден ден. На масата на рожденика има разни снаксове и сокове. Моето дете ги видя и поиска , купих му от сервитьора. След 5 мин. забелязвам огромна врява около детето ми седнало на въртяща люлка. Всичко деца , начело с рожденика се скупчили около моя син и дърпат снакса , почти изпадал на земята. Питам дърпащия яростно рожденик , Защо и той ми отговаря: той го е откраднал от масата!”. Спокойно обясних , че съм го купила и не е взет от масата , детето ме обвини че лъжа.
За първи път в живота си не харесах държанието на дете. Много обичам децата , обожавам да общувам с тях , но този път не исках да общувам с това дете.
Предупреждавам , че не съм от майките орлици.

Подкрепям изцяло това мнение! И аз като нямах деца често ме дразнеха другите, и когато синът ми беше малък ме дразнеха по-големите, но сега имам и по-малко и по-голямо детенце и опитът ми вече е по-дълъг, за да ме дразнят децата!

По принцип доста често ми се е случвало да ме издразни някое детенце, но като чета определенията ви за дразнещи деца и мойто попада в класацията - преживява етап на агресия и често се случва да удари / въпреки че милион пъти съм обяснявала, карала съм се и ме е докарала до истерия по този въпрос, но тя  просто не възприема, за майките в парка сигурно съм безотговорен и лош родител/, честичко се тръшка, но аз не я оставям да прав сеир навън, а си я гушкам /навярно тогава си казват, че е лигла и й уидисвам на акълите, което адски невъзпитателно/, крещи много по другите деца и то добронамерено, но те се разплакват. Представям си колко майки са ни се издразнили

Не, не се е случвало да ме подразни чуждо дете. По-малките не ме дразнят, защото моето е такъв бяс и много често неконтролируемо. Знам от първа ръка какво е и също знам, че моето дете от тези, които биха подразнили повечето от вас. То тича, скача, крещи, тръшка се, голям инат е, често плаче. Но си е моето дете. И аз знам, че такива деца се възпитават по-трудно и за повече време. Ако не дава, респективно иска някоя играчка от друго дете, аз обяснявам по 20 мин. защо може/не може, докато получа адекватното действие. На майка на кротко дете и отнема около 1-2 мин. По тази причина не се дразня от чуждите деца, защото в повечето случаи не знам защо детето се държи така. И за мен винаги има причина.
Родител се е случвало да ме дразни, но само и единствено защото не се е държал като родител. За друго не може да ме подразни.

Аз като майка на почти 16-годишен батко и 4-годишен малчо, смятам да се изкажа от дълъг опит
Като се замисля какви прояви съм срещала от собствените си деца - от ангелски, та до вбесяващи и неконтролируеми, с годините се научих да бъда толерантна към децата.
Пример: малкият върви в парка и изведнъж се упулва срещу човека насреща, ама ей така ни в клин, ни в ръкав. Ако се съди по тази реакция, поведението му е дразнещо може би за някои. В следващия момент обаче е ангелче - да помогне на бебе, да попита може ли, не може ли...да, мамо, добре мамо.....Така че ако някой го види в интервал на 5 минути, би си съставил диаметрално противоположно мнение.
От тази гледна точка съм стигнала до извода, че не може да се прецени за едно дете по единични случки, дори и да наблюдаваш детето дни наред пак не можеш да прецениш какъв е нравът му и оттам е твърде нечестно да се дразниш от една или друга негова проява. Децата минават всякакви периоди, има и такива на агресия и тръшкане *може да са единични, но ги има*. Ако съдя по големия ми син и неговите връстници, чак след 10-12 годишна възраст вече характерът се пооформя по-трайно. Например едно дете на възрастта на моя големия син. Живеят 2 етажа над нас. До 5-6 -годишни бяха неразделни. Водиля съм ги заедно в парка, на планина. Майката на другото дете дори ги заведе двамата в Турция. И се разбираха. Но с годините се разминаха нещо. Сега вече този юнак ме дразни. Не само, защото пие, пуши и гърми музиката до дупка. По-скоро, защото дори не ме поздравява по стълбите...
май стана много дълго

Когато едно дете ме подразни, не правя заключения за нрава му:) Нито решавам, че е лошо по принцип. Дразня се точно от момента постъпка или просто излъчването на детето ме дразни, както е и с възрастните.

Много често, да не кажа почти винаги ! Но се сдържам (доколкото мога)

Разбира се, че ми се  случвало. Старая се да не го показвам, все пак са деца и не са виновни, че аз съм нервна например 

Случвало ми се е , разбира се ...  Но и аз по - скоро се дразня от излъчването на даденото дете , а не от конкретна проява .
Има деца , които просто не ми харесват и ако те пищят и се тръшкат или нещо друго може да ме подразнят . Има такива сладури обаче , които при същите такива действия не само не ме дразнят , ами са ми сладки ...

По - скоро наистина ме дразнят родители , които не реагират адекватно ... Вчера примерно едно дете на около 6 г. със злоба чупеше клонът на едно младо дръвче в дворът на блока ни , а родителите го гледаха едва ли не с гордост  Когато от съседното заведение им направиха забележка , че това не е редно и поддръжката на този двор струва доста пари , така зейнаха срещу човека , че чак на мен ми идеше да потъна в земята 

Случвало се е .Понякога запазвам самообладание,понякога показвам раздразнението си.Освен това има деца,които просто не ми харесват като излъчване.Най не ми харесва,когато някое дете гледа с погледа на възрастен.Не всички деца са добри,не всички деца са умни и не всички деца са красива.Точно както при възрастните.

случвало ми се е, случва ми се и ще продължава да ми се случва. нали си е моето гардже. нормалните прояви на другите деца явно ми се струват вредни за моето....  въпреки, че не е така. мисля че е нормално поведение на родител.

И аз не съм ангел и ми се е случвало да ме подразнят. Или може би по-скоро ме дразни безотговорното отношение на някои родители, които виждат какво се случва, но не предприемат мерки. Има доста нахални деца, но те не са виновни за това, така са възпитани.

Много рядко,но ми се е случвало.Тази седмица например си люлея аз детето на една люлка,а на другата люлка е седнало друго дете,но майката не я виждам.Детето ми казва"люлей ме" и аз добре,но лекичко,а то "по-силно", а аз му казвам,че не е редно да го люлея силно,защото ако стане инцидент ще съм виновна затова ако иска силно да извика майка си.А то ми се сопна"мама не може-тя пие кафе".Е,ядосах му се на това дете и му казах"ми и на мен ми се пие кафе".
Също се ядосвам на груби деца и на невъзпитани(макар,че те не са виновни съвсем)

Не толкова детето, колкото бездействието или липсата на реакция у майка му. Е тогава вече откачам!

На мен ми се случва понякога.
Дразнят ме не толкова децата, всъщност, а родителите им. Не може да изведеш детето на кафе и да го зарежеш на отглеждане на персонала и на останалите клиенти. То идва, забива поглед в чашата ти и започва да разпитва "Какво пиеш", "Може ли да опитам", "Как се казваш" и т.н. Отива на друга маса, после на следваща и така до безкрай. Разбирам естественото детско любопитство, но моите не са опознавали света по този начин

И аз така- обикновенно по- ме дразнят чуждите, но от няколко дни моето води  по точки. Освен това има деца, които по принцип не харесвам и насила се държа добре с тях.
Е, крива съм, какво да се прави...

Някои деца ме дразнят така, както и някои големи хора  Понякога и без особена причина

Е да, на такова нещо и аз бих се издразнила. Не обаче ако видя, че някой прави забележка на детето.
Всъщност сещам се, че и мене се е случвало да ме дразни дете заради родителите. Имахме в предното жилище, студентското, една съседка индийка, еманципация на еманципациите, докторат правеше, не можеше да се оправя с детето си (на 4г.) тогава, и го беше пуснала абсолютно на произвола, по цял ден навън само.  При това и майка й живееше у тях, да им готви и шета явно. Ей, призляваше ми на моменти. Ние нямахме навик да се заключваме, и това дете направо си отваряше вратата и влизаше у дома. И започваше да тършува и пипа навсякъде: "Ами това какво е? Ами може ли да си го взема у дома?" Отваряше си хладилника, пипа, взема си, държи сметка защо сме нямали еди кое си кремче. С една друга съседка ни беше писнало. Аз го питам: "А майка ти знае ли те къде си?" - "Ами не". Казвам му "ходи да кажеш на майка си къде си, да не се притеснява (на нея дали въобще й пукаше, не знам). Щом излезеше, заключвах вратата. След малко обаче се чука, пак това дете :"Майка ми каза, че няма нищо против да стоя тук." Не беше виновно детето, но се дразнех. И на майката се дразнех, и на целия им род.

Да доста пъти ми се е случвало да ме дразнят други деца и особено тяхните родители, които не хаят въобще за постъпките, отношението и държанието на собствените си деца. Пусна ли ги там на само тек и нека другите малко се позанимават с тях ! А колко случки има, има да си пиша цяла нощ !

Има такова дете което ме дразни, и то на моя много близка приятелка. То е на 3г и половина и щом моята дъщеря поиска да си играе с нея и я пипне, тя се крие в майка си защото "дъщеря ми искала да я бие", а дъщеря ми е два пъти по дребна от нея. Тя просто е голям егоист и не дели нищо с никой и е свикнала тя да е център на внимание.Затова ме дразни. Но то май тя не е виновна за това. Близките и постоянно и казват колко е красива, не че аз не го казвам на дъщеря си, но поне не и го набивам постоянно в главата.

Да, дразнят ме чужди деца, ако се случи да дразнят нарочно собственото ми дете. Дразня се и на моето дете, че от 2 седмици опикава килима в хола.
Много неща ме дразнят, но това е май заради хормоните.

Естествено, че ме дразнят на моменти! Всеки се дразни, който казва, че не го дразнят-просто не е виждал деца.

Има едно дете в градината на сина ми, което говори неща, които небива да знае дете на 4 години. Съответно синът ми също ги повтаря, което не ми е приятно. Дразни ме и синът ми да казва, че въпросното момче му е приятел... И други такива. А момчето, което "говори глупости" /така го нарича синът ми/ въобще не е виновно. Децата ни учат това, на което ги учим ние. Копират думи, мимики, поведение от нас... Много трябва да внимаваме какво правим и казваме пред децата си, за да не изпадаме в неудобни ситуации...

Или е гледал прекалено много деца. 

Децата-не.Дразнят ме родители непукисти!Те никога не виждат грешките на своите деца,но ако недай си боже другото дете се опита да отвърне на побойника веднага виждат и чуват и надават вой.През другото време си бъркат в носа и евентуално"не така бе маме-е-е".Направо се вбесявам от такива хора. Все другите деца са виновни,но тяхното НИКОГА!

Случвало се е много пъти, и не само деца...

Забележки правя, само ако някое дете умишлено нарани моето. Иначе се въздържам.

Не ме дразнят чуждите деца, защото не съм отговорна за тях, а дори и да вдигат шум все пак той е за предпочитане пред шума от ремонтите на съседите например. Интересува ме поведението само на моите деца и не смятам, че трябва да върша работата на чуждите майки.

Ооо, дразнят ме и още как! Но още повече ме дразнят родители, които стоят, пушат, пият кафенца и на всеки 30 мин се сещат, че са навън с детето си, а то през това време може да е сритало примерно моето или пък блъснало, а наскоро и наплюло, но те хабер си нямат.
Как да не се дразня!