Случва ли ви се да ви дразнят чуждите деца?

По принцип доста често ми се е случвало да ме издразни някое детенце, но като чета определенията ви за дразнещи деца и мойто попада в класацията - преживява етап на агресия и често се случва да удари / въпреки че милион пъти съм обяснявала, карала съм се и ме е докарала до истерия по този въпрос, но тя  просто не възприема, за майките в парка сигурно съм безотговорен и лош родител/, честичко се тръшка, но аз не я оставям да прав сеир навън, а си я гушкам /навярно тогава си казват, че е лигла и й уидисвам на акълите, което адски невъзпитателно/, крещи много по другите деца и то добронамерено, но те се разплакват. Представям си колко майки са ни се издразнили

Не, не се е случвало да ме подразни чуждо дете. По-малките не ме дразнят, защото моето е такъв бяс и много често неконтролируемо. Знам от първа ръка какво е и също знам, че моето дете от тези, които биха подразнили повечето от вас. То тича, скача, крещи, тръшка се, голям инат е, често плаче. Но си е моето дете. И аз знам, че такива деца се възпитават по-трудно и за повече време. Ако не дава, респективно иска някоя играчка от друго дете, аз обяснявам по 20 мин. защо може/не може, докато получа адекватното действие. На майка на кротко дете и отнема около 1-2 мин. По тази причина не се дразня от чуждите деца, защото в повечето случаи не знам защо детето се държи така. И за мен винаги има причина.
Родител се е случвало да ме дразни, но само и единствено защото не се е държал като родител. За друго не може да ме подразни.

Аз като майка на почти 16-годишен батко и 4-годишен малчо, смятам да се изкажа от дълъг опит
Като се замисля какви прояви съм срещала от собствените си деца - от ангелски, та до вбесяващи и неконтролируеми, с годините се научих да бъда толерантна към децата.
Пример: малкият върви в парка и изведнъж се упулва срещу човека насреща, ама ей така ни в клин, ни в ръкав. Ако се съди по тази реакция, поведението му е дразнещо може би за някои. В следващия момент обаче е ангелче - да помогне на бебе, да попита може ли, не може ли...да, мамо, добре мамо.....Така че ако някой го види в интервал на 5 минути, би си съставил диаметрално противоположно мнение.
От тази гледна точка съм стигнала до извода, че не може да се прецени за едно дете по единични случки, дори и да наблюдаваш детето дни наред пак не можеш да прецениш какъв е нравът му и оттам е твърде нечестно да се дразниш от една или друга негова проява. Децата минават всякакви периоди, има и такива на агресия и тръшкане *може да са единични, но ги има*. Ако съдя по големия ми син и неговите връстници, чак след 10-12 годишна възраст вече характерът се пооформя по-трайно. Например едно дете на възрастта на моя големия син. Живеят 2 етажа над нас. До 5-6 -годишни бяха неразделни. Водиля съм ги заедно в парка, на планина. Майката на другото дете дори ги заведе двамата в Турция. И се разбираха. Но с годините се разминаха нещо. Сега вече този юнак ме дразни. Не само, защото пие, пуши и гърми музиката до дупка. По-скоро, защото дори не ме поздравява по стълбите...
май стана много дълго

Когато едно дете ме подразни, не правя заключения за нрава му:) Нито решавам, че е лошо по принцип. Дразня се точно от момента постъпка или просто излъчването на детето ме дразни, както е и с възрастните.

Много често, да не кажа почти винаги ! Но се сдържам (доколкото мога)

Разбира се, че ми се  случвало. Старая се да не го показвам, все пак са деца и не са виновни, че аз съм нервна например 

Случвало ми се е , разбира се ...  Но и аз по - скоро се дразня от излъчването на даденото дете , а не от конкретна проява .
Има деца , които просто не ми харесват и ако те пищят и се тръшкат или нещо друго може да ме подразнят . Има такива сладури обаче , които при същите такива действия не само не ме дразнят , ами са ми сладки ...

По - скоро наистина ме дразнят родители , които не реагират адекватно ... Вчера примерно едно дете на около 6 г. със злоба чупеше клонът на едно младо дръвче в дворът на блока ни , а родителите го гледаха едва ли не с гордост  Когато от съседното заведение им направиха забележка , че това не е редно и поддръжката на този двор струва доста пари , така зейнаха срещу човека , че чак на мен ми идеше да потъна в земята 

Случвало се е .Понякога запазвам самообладание,понякога показвам раздразнението си.Освен това има деца,които просто не ми харесват като излъчване.Най не ми харесва,когато някое дете гледа с погледа на възрастен.Не всички деца са добри,не всички деца са умни и не всички деца са красива.Точно както при възрастните.

случвало ми се е, случва ми се и ще продължава да ми се случва. нали си е моето гардже. нормалните прояви на другите деца явно ми се струват вредни за моето....  въпреки, че не е така. мисля че е нормално поведение на родител.

И аз не съм ангел и ми се е случвало да ме подразнят. Или може би по-скоро ме дразни безотговорното отношение на някои родители, които виждат какво се случва, но не предприемат мерки. Има доста нахални деца, но те не са виновни за това, така са възпитани.

Много рядко,но ми се е случвало.Тази седмица например си люлея аз детето на една люлка,а на другата люлка е седнало друго дете,но майката не я виждам.Детето ми казва"люлей ме" и аз добре,но лекичко,а то "по-силно", а аз му казвам,че не е редно да го люлея силно,защото ако стане инцидент ще съм виновна затова ако иска силно да извика майка си.А то ми се сопна"мама не може-тя пие кафе".Е,ядосах му се на това дете и му казах"ми и на мен ми се пие кафе".
Също се ядосвам на груби деца и на невъзпитани(макар,че те не са виновни съвсем)

Не толкова детето, колкото бездействието или липсата на реакция у майка му. Е тогава вече откачам!

На мен ми се случва понякога.
Дразнят ме не толкова децата, всъщност, а родителите им. Не може да изведеш детето на кафе и да го зарежеш на отглеждане на персонала и на останалите клиенти. То идва, забива поглед в чашата ти и започва да разпитва "Какво пиеш", "Може ли да опитам", "Как се казваш" и т.н. Отива на друга маса, после на следваща и така до безкрай. Разбирам естественото детско любопитство, но моите не са опознавали света по този начин

И аз така- обикновенно по- ме дразнят чуждите, но от няколко дни моето води  по точки. Освен това има деца, които по принцип не харесвам и насила се държа добре с тях.
Е, крива съм, какво да се прави...