Mъж-скъперник

Абсолютно!
 Искам накратко да разкажа как се заблуждавах три години за тогавашния си приятел,че не е скъперник.Беше година след развода ми,когато се срещнахме-той също разведен,също с две деца.Връзката ни стана толкова сериозна,че заживяхме заедно.През цялото време на съжителството ни смятах,че този човек не е длъжен да ми дава пари,вземех ли заплата(която беше 4 пъти по-малка от неговата) отивах,пазарувах за домакинството-храна,сапун,салфетки(за което дълго време ми се чудеха-те не бяха научени да ползват салфетки)и...после се чудех откъде ще дам парички за закуска в училище на моите деца.Този човек нито веднъж не се сети да забележи,че парите ми отиват в хладилника,нито веднъж не ми подари цвете за рожден ден или друг празник,дори учеше синовете си да се подиграват на дъщеря ми,че е похарчила спестените от закуска левчета за "глупости"-те,които им подари детето за Коледа...На въпросната Коледа всеки от тях получи по нещо дребно,но от сърце,а ние с моите деца-нищо,и аз,патката,пак се залъгвах-нека,нека са пестеливи,това не е лошо...Да,ама такава спестовност наранява-та никак ли не си заслужил малко внимание?!На следващата Коледа ,т.е. ден преди Бъдни вечер,отидох с неговата кола(за което трябваше да искам разрешение от малкия му син,тогава 15-годишен) да пазарувам за празниците от един голям супермаркет.Като се върнах бях посрещната с луд скандал-изхарчила съм бежзина и не съм заредила!!! И ако ше съм такава разсипница да подяждам децата му-да съм си отидела...Еми-грабнах си децата и се махнах от тази къща,нищо,че нямаше пак къде да отида,бях освободила квартирата си...
 Скоро чух,че след мен въпросният мъж имал връзка с популярна адвокатка,но за  година и нещо и тя била обявена за развейпрах-какви са били тия екскурзии по света и у нас,моля ви се(при положение,че ТЯ плащала за тях...)

olimpiia, това, което описваш, е скъперничество наистина, съчетано с елементи на лошо възпитание. Но авторката на темата говори за друго и изобщо разискваме малко по-различна тема от това, за което мислиш ти.

Аз мисля,че авторката даже е спестила някои неща,затова излиза,че тя е кривата,че иска...Щото и на мен ми се е случвало да ми казват за гореописания случай-еее,в къщата си му,ще търпиш...

olimpiia, в описания случай говорим за гаджета - букетно-бонбонен период.
Мисля, че всеки ще се съгласи, че "ходенето" не е като съвместно съжителство, особено ако има и деца.

Мисля още, че пречупваш през призмата на преживяното ти и това описание и неволно го слагаш под същия знаменател, а то не е.
Имала съм връзка като студентка с истински скъперник - който примерно, като почнах работа, каза радостно "Чудесно, бебчето ми ще изкарва пари и за двама ни!" и наистина го мислеше - купи си телевизор предимно с мои пари  И други такива.
Затова и правя отлична разлика между истински скъперник и такъв, който е обявен за скъперник, щото не поднася неочаквани Гучита и Фурли.

                     Освен всичко друго, подаръците, които е редно всяка жена да получава не е задължително да са супер скъпи, обаче е важно, да си личи, че мъжът си е направил труда за тях. Другото аз поне не го броя  . Щото са ми подарявали камъни, случайно избрани от улицата, треви от бордюра или краднати от парка или нечия градина. Ей тъй, с повод. Усмихвам се привидно, но за последно  .

Ей затова, Бу, казвам на авторката да премисля и да наблюдава, защото после всичко ще е на нейната глава, включително и това, да се чуди от де да вземе в определени моменти и 5лв за памперси. Па иначе, нека има мъж, ко ме разбирате, кво искам да кажа.

Напомни ми да не те ухажвам Аз съм от типа хора с камъните в парка.

                    А не е трябвало, защото:

Конче, ясно е това. Аз просто не мисля, че в случая става дума за истински скъперник - за мен лично един мъж не е "длъжен" да подарява подаръци, още повече - без повод. Особено като се отчете, че повечето мъже буквално не се сещат, че това би било приятно на жената - разберете най-сетне, че двата пола мислят различно Също - никой на никого не е длъжен с нищо. Нито да му пере чорапи, нито да прави секс, нито да плаща сметки. Всичко е по желание и е на добра воля.

Бу, съгласна съм. Не говоря за подаръците. Да, никой никому не е длъжен, ма в един момент с детето питам- кой кому и как и колко?

Сега пък виж другото подчертано 

Както и това:



Демек - плаща сметките, печели добре, ама къде са й неочакваните Фурли, мама му стара... бащинийка, полагат се!

Затова и правим разлика между неангажиращия период на ходене и този на съвместно съжителство с деца. Във втория случай - законодателството определя рамки на задълженията на партньорите (не финансовите). Грижа за добруване на поколението е едно, Фурли-мурли за добър ден - съвсем друго.

[quote
[/quote]
[/quote]



Демек - плаща сметките, печели добре, ама къде са й неочакваните Фурли, мама му стара... бащинийка, полагат се!
[/quote]
  Е пак не съм съгасна...Сегашният ми мъж често пътува из страната,знаете ли колко приятно ме изненадва,от всяко пътуване имам спомен-не фурли,а най-обикновена глинена висулка за колие от самоводската чаршия,например,ето това е подарък без повод и никак не ми минава през ума да се сърдя,че не е донесъл фурла.Просто ми е пказал,че е мислил за мен,докато е бил там...

Авторката е споменала,че са правили планове да се женят.Впрочем,кога ТОЧНО свършва споменатия бонбонен период?