Mъж-скъперник

В крайна сметка това че някой не прави подаръци не значи че е скъперник, нито че не държи на жената до себе си, нито че е беден. Просто хората са различни и си изразяват чувствата по различен начин.

Говориш за съпруг мила...това е друго.Аз споменавах за гадже...не е длъжен да купува всичките прищявки любимата си.Аа и авторката не е споменавала че това е бъдещи я и съпруг.... Имах предвид друго...ти си се хванала за едно мое изречение ,а като цяло мисълта ми  беше че мъжете преди да ни станат мъже не са длъжни да ни купуват всичко по което се загледаме по витрините за да разберем че не е скъперник.Поне аз така мисля. А когато е съпруг..работата вече е друга. Като цяло манталитета ни е такъв че много се  очаква от гаджето , докато тука жените не са така.А разликата вече я обясних защо е така...Различен манталитет и  начин на мислене!  Нямаше смисъл да ме нападаш в постигнете си. Изразих своето искрено мнение,на което имам право.Защо се засягаш...след като не се отнася за тебе.... Моля те чети всичко преди да  съдиш.Говоря за гадже....


Тук не си права.

Няма значение кой къде се е родил....има значение начина  на мислене. Аз не мога да очаквам от един мъж който не знам дали ще имам бъдеще с него,  да ми купува всичко.Откъде накъде...нали и двамата работим. А какво ще си мисли той за мене...Ами наистина ще се чувствам зле....това е начина ми на мислене  Но не бих го определила като скъперник..по много причини.Просто гледам на нещата  по-дълбоко.Оценявам други качества  в един мъж...за които писах в предишния ми постинг....

Освен това  сега нали сме в Европейския съюз,целта е да се доближим до тях... европейците...

Не се ли бори българската майка,жена съпруга за същите права които западната жена има? Не иска ли да има същите условия и стандарт ..? Ами тогава трябва да мисли като европейка...да промени начина си на  мислене ..иначе нямам как да стане. Това не го казвам с  никаква злоба или да унижа българската жена,та и аз влизам в това число и аз съм българка. ..Казвам го  като констатация.Това е истината...

Аз разбрах за себе си /и то доста бързо го разбрах.../ че с източно европейския ни манталитет и начин на мислене за съжаление не може да оцелеем тук на запад .Или трябва да се слеем с тукашното общество ,тоест като започнем да мислим и живеем като тях...или трябва да се приберем обратно в Б-я. Това са двата варианта! И това е съвсем в реда на нещата..всеки прави избора  сам за себе си.

Относно неочаквани, изпросени, намекнати и скъпи подаръци, искам да споделя от няколко свои лични наблюдения, че често са в съчетание с гузна съвест.

А пък според мен, Роза, влагаш твърде много значение в подписа.
И ако се стиска за едно кафе, такъв хубавец няма шанс да стигне до подписа.

                     Роуз, Ейми, бихте ли прочели всички постинги, или поне тези на авторката, преди да коментирате? Роуз, ти призоваваш другите да прочетат преди да пишат, направи го и ще видиш, че не си права.
                     Щото момичето МУ дава пари, и МУ купува подаръци. И други неща прави. А той - не. Нито веднъж. Което прави безсмислен въпроса дали тя му дава пари, че той да и дава. Щото тя дава, купува му дрехи и т.н.т.
                     И айде западноевропейските жени да си гледат западноевропейските мъже. Моля. Ние сме друг щат  .

С интерес изчетох темата. Естествено е всеки да има различно мнение по въпроса. Аз, например, връщайки се от началото на развитието на човека, разсъждавам така: МЪЖЪТ е главата на семейството - още в първобитно-общинния строй мъжете са се грижили за прехраната и препитанието на семейството си, а ЖЕНАТА - за отглеждането на децата и уюта в къщи (пещерата). Сега нещата са много по-различни, но основата според мен трябва да е тази, за да може както мъжът да запази своето достойнство като мъж, така и жената да се чувства като пазителка на дома, семейството и да е нежното цвете, което има нужда от грижа. Това с поемането на сметките от една жена приемам като някаква криворазбрана еманципация. Такива жени често създават комплекс на мъжете (естествено на онези, които не са използвачи), че не могат сами да се справят.     
Когато говорим за приятелство, а не за семейство, мисълта ми е следната: когато човек дава нещо от себе си, това само по себе си говори, че има очаквания за продължение на връзката. Че приема човекът до себе си за част от себе си и поради тази причина не се скъпи.
Относно подаръците, жестовете на внимание и т.н... според мен, това е начин да зарадваш любимия, да му покажеш, че мислиш за него, че искаш да направиш нещо, за да се почувства единствен и обичан.
Ще дам и пример от моя живот - късметлийка съм, че попаднах на мъж, за когото е много важно аз да съм добре облечена, да се задоволяват нуждите ми (не капризите), да не се лишавам от важните неща. Когато ми купува нещо и аз го питам защо го прави, той ми отговаря, че се чувства щастлив, когато ме види с нещо новичко.
Пример и от живота на сина ми (на 14,5 г.): детето си има приятелка, на която за рождения ден подари суитчер с любимата й група, а в знак на взаимна привързаност купи две еднакви гривни, които носят непрекъснато.
Никога не съм се оставяла да ме издържат, но ако бъда пренебрегвана, ще ми стане болно.
А ето и гледната точка на майка ми: "Една жена колкото по-скъпо излиза на мъжа си, толкова повече той държи на нея" ..... и прави аналогия с обувките: "Ти кои обувки пазиш повече? Тези от 10 лв, или тези от 150????"

Никога не съм гледала парите, при избора на гадже, но скъперничеството в хората за мен е грозна черта, не съм попадала на мъж скъперник, но сигурно щях да се чуствам зле, някък  си го няма кавалерското в тези мъже.               

Няма такава връзка.

Оф, добре, че се обади мъж. И аз не виждам връзката...

Па за тЕх моЕ да има...