1. не съм фотогени4на .
2. имам стрии ,навсякаде .
3. ..........хм ,не се се6там за трето .....
2. имам стрии ,навсякаде .
3. ..........хм ,не се се6там за трето .....
- Публикувана: 2 юни 2007, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2007, 16:04 ч.
ИМАТЕ ЛИ СМЕЛОСТТА ДА СПОДЕЛИТЕ КОМПЛЕКСИТЕ СИ?
Ами може и да съм имала комплекси преди.
Но мъжа ми ме научи да се харесвам и обичам и такава.
Сега живея в хармония и мир с тялото си.
Не си губя времето да мисля за миналото и то не ме комплексира.
И всичко това ме прави щастлива
Имам недостатъци - като стрии след 2-те деца, отпуснат и посмален бюст, тук-таме целулит...
Ама много важно! Нали пак си влизам в стария размер дрехи
. А пък мъжа ми ми се радва, защото той е направил тялото ми такова.
Но мъжа ми ме научи да се харесвам и обичам и такава.
Сега живея в хармония и мир с тялото си.
Не си губя времето да мисля за миналото и то не ме комплексира.
И всичко това ме прави щастлива
Имам недостатъци - като стрии след 2-те деца, отпуснат и посмален бюст, тук-таме целулит...
Ама много важно! Нали пак си влизам в стария размер дрехи
. А пък мъжа ми ми се радва, защото той е направил тялото ми такова. 
Шофирането е най-големият ми комплекс. Не знам колко опит трябва да натрупам, за да не ми се налага да спирам случайно минаващи мъже и да ги моля да ми паркират колата на заден 
Аз пък съм предлагала на мъже, които видимо се мъчат, да им паркирам колите, за да мина по-бързо.
Научете се да се обичате, девойки 
Светът е много по-приятно място тогава. Перфектни хора няма.
Светът е много по-приятно място тогава. Перфектни хора няма.
Ами може и да съм имала комплекси преди.
Но мъжа ми ме научи да се харесвам и обичам и такава.
Сега живея в хармония и мир с тялото си.
Не си губя времето да мисля за миналото и то не ме комплексира.
И всичко това ме прави щастлива
Имам недостатъци - като стрии след 2-те деца, отпуснат и посмален бюст, тук-таме целулит...
Ама много важно! Нали пак си влизам в стария размер дрехи . А пък мъжа ми ми се радва, защото той е направил тялото ми такова.
Но мъжа ми ме научи да се харесвам и обичам и такава.
Сега живея в хармония и мир с тялото си.
Не си губя времето да мисля за миналото и то не ме комплексира.
И всичко това ме прави щастлива
Имам недостатъци - като стрии след 2-те деца, отпуснат и посмален бюст, тук-таме целулит...
Ама много важно! Нали пак си влизам в стария размер дрехи
. А пък мъжа ми ми се радва, защото той е направил тялото ми такова.Колкото и комплекси да имаме, няма да позволим да си съсипем живота заради тях, я...
Че кой е перфектен...И какво значи перфектен...?
Научете се да харесвате и недостатъците си...
Мъжете ни, децата ни и родителите ни нали ни обичат...от там нататък... кой....какво....кога.... и къде.... няма никакво значение 
Имам смелост и си ги признавам пред себе си /говоря както за слабостите, така и за комплексите си, тъй като това са две отделни неща, не винаги свързани едно с друго/. Само че по тези въпроси разговарям с близки за мен хора, които ме познават. основно се вълнувам от слабостите в поведението си, не толкова от фигура, лице и т.н.
Пък по отношение на външността ми за форума няма нищо интересно, че да я споделям. Затова и сминки не слагам.
Пък по отношение на външността ми за форума няма нищо интересно, че да я споделям. Затова и сминки не слагам.
Лесно е на думи да кажеш на някого, превъзмогни комплексите си, те са излишни. Всеки знае, че комплексите не водят до нищо добро и в повечето случаи са неоснователно и ненужно бреме. Но когато те трайно се настанят в психикиката ни, подобно на упорит вирус, нещата излизат извън контрол. Хем знаеш, че ти пречат, хем нямаш достатъчно сили, за да ги отстраниш от съзнанието си. Поне при мен е така. Най-ужасният комплекс, който някога съм изпитвала, и който вгорчи доста години от живота ми, беше този с бюста. Не успях да го реша само на ниво психика. Всеки ми казваше, проблемът е в главата ти. Но аз бях затънала в дупка, от която нищо не беше в състояние да ме измъкне, нито разговори с психолози, с близки, нищо. Единственото, което можеше да ме спаси и ме спаси от лапите на този ужасен комплекс, бяха силиконовите импланти в комбинация с хирургическа маса и скалпел. В момента, в който излязох от упойката и дойдох в съзнание, вече знаех, че този комплекс е умрял завинаги там, под ножа, и е отстъпил място на новото ми самочувствие. Така че комплексите не е достатъчно да се лекуват само с позитивни мисли, понякога е нужен и физически акт, който реално да доведе до промяна. Другото е по-трудно и често води до нетрайни резултати.
Аз пък мисля, че наистина проблемът е само в главата. Трябва да осъзнанем, че и 100 пластични опрерации да си направим, пак ще сме комплексирани на тема външен вид ако му придаваме ненужно значение. Има жени с големи несъвършенства, но в същото време са много по-привлекателни от жени с правилни черти и хубави тела, просто защото се чувстват добре в кожата си, имат самочувствие и стил.
Като тинейджърка аз също бях започнала да се комплексирам на тема малък бюст. Сега съм доволна, че е такъв. Харесвам се и на плажа се пека по монокини.
А жени които отдават голямо значение на външния си вид, страдат при появата на всяка бръчица, всеки бял косъм и постепенното отпускане и остаряване на тялото. Което е ненужно според мен.
Като тинейджърка аз също бях започнала да се комплексирам на тема малък бюст. Сега съм доволна, че е такъв. Харесвам се и на плажа се пека по монокини.
А жени които отдават голямо значение на външния си вид, страдат при появата на всяка бръчица, всеки бял косъм и постепенното отпускане и остаряване на тялото. Което е ненужно според мен.
имам смелост но защо да си развалям настроението.Тъкмо малко се кротнах на тая тема.Като цяло се харесвам на моето фемили това е важно.Не мога да не кажа мисля че трябва да сваля още някое килце.Това ми е проблема 
Не са много пък и мъжа ми казва че съм си добре но пусто не мога аз така да се гледам 
Не са много пък и мъжа ми казва че съм си добре но пусто не мога аз така да се гледам
имам смелост но защо да си развалям настроението.Тъкмо малко се кротнах на тая тема.Като цяло се харесвам на моето фемили това е важно.Не мога да не кажа мисля че трябва да сваля още някое килце.Това ми е проблема Не са много пък и мъжа ми казва че съм си добре но пусто не мога аз така да се гледам
Не са много пък и мъжа ми казва че съм си добре но пусто не мога аз така да се гледам Е и какво като си с някое килце отгоре...
Да ти има м комплекса. 
Ми това се оправя за нула време...Направи една лунна диета и си готова..ще свалиш доста 
Аз нагъвам торти и пасти и спагети,мекици и баници...луда съм за тестени изделия ..пуста краста...Но лунната диета ме връща в нормите. А за това че си с някое килце отгоре...нищо лошо Я ела в Норвегия да ги видиш тук мацките.Доста са пълнички,а хич не се притесняват за това как изглеждат ,обличат се секси... в това отношение мноооооого ме кефят между другото...
....понеже не са комплексарки.
Не им пука и са много щастливи с това което са.
Като ученичка имах страшно много комплекси:
1. че съм дебела
2. че не съм достатъчно красива
3. че не съм отличничката на класа
4. че не мога да науча английския
5. беше ме срам да заговоря момче, че видиш ли ще ме помисли за смотана
6. и т.н
7 и т.н.
Сега не ми пука за нищо
. Пак не мисля, че съм красавица например, но се чуствам добре и така. През последната една година понапълнях, но това не ме комплексира...напротив. Сега обаче реших, че трябва да се повталя и вече 5 кг ги няма
1. че съм дебела
2. че не съм достатъчно красива
3. че не съм отличничката на класа
4. че не мога да науча английския
5. беше ме срам да заговоря момче, че видиш ли ще ме помисли за смотана
6. и т.н
7 и т.н.
Сега не ми пука за нищо
. Пак не мисля, че съм красавица например, но се чуствам добре и така. През последната една година понапълнях, но това не ме комплексира...напротив. Сега обаче реших, че трябва да се повталя и вече 5 кг ги няма 