Моля, да споделите как казахте на шефа си, че сте бременна. За мен това е доста лично нещо и ме затруднява да се изправя пред шефа си и да му кажа, въпреки, че знам, че трябва да го направя. Досега отлагах, защото си виках "поне да влезна в четвъртия месец и всичко да е нарeд и ще кажа", но сега изпитвам затруднения. Знам, че е редно да кажа, за да мога да предам работата си на друг колега, но вси пак нещо ме спира.
- Публикувана: 4 юни 2007, 09:59 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2007, 23:54 ч.
Как казахте на работодателя си, че сте бременна?
Тази тема не е за тук!Пусни я тукhttp://www.bg-mamma.com/index.php?board=1.0
И на мен ми беше много трудно. И двата пъти. Първият път бях докторантка в университета и трябваше да кажа на ръководителя на дисертацията ми. Когато се престраших, бях вече в 6-тия месец. Човечецът изживя истински шок. Ама, понеже съм слаба и не ми личеше особено (пък и беше зима, по-навлечени сме).
Вторият път работех вече в завода като лаборант. И пак си казах чак в 5-тия месец. Страхувах се да не ме уволнят, защото тъкмо бях започнала работа там и затова изчаках. Когато казах на шефката, тя първо много се зарадва и второ - здравата ми се накара, че не съм казала още като съм разбрала, а съм работила в среда с вредни химикали и на три смени.
Вторият път работех вече в завода като лаборант. И пак си казах чак в 5-тия месец. Страхувах се да не ме уволнят, защото тъкмо бях започнала работа там и затова изчаках. Когато казах на шефката, тя първо много се зарадва и второ - здравата ми се накара, че не съм казала още като съм разбрала, а съм работила в среда с вредни химикали и на три смени.
И аз все отлагах, отлагах, бях решила да отлагам до четвъртия месец.
Но 4-я месец дойдеи се наложи да се престрашавам, все си измислях някакви причини, но в крайна сметка реших, че трябва да отида и точка по въпроса. Отидох и някакси между другото, докато му докладвах за други неща, му казах че имам да му съобщавам нещо и му казах, че ще имам дете.
- Кой!?! Ти?!? - възкликна той и подскочи (като че ли съм мъж и не мога да имам деца или киликандзър някакъв, абе, беше много учуден
. Ама се усети човека, че се държи неадекватно и ми заяви, че това е мноооого хубаво нещо и той много се радва.
Обаче въпреки това неприкъснато забравя, че скоро ще излизам отпуска и все ми дава зългосрочни задачи, които ще се налага да предавам на бедните ми колеги
но няма как.
Но 4-я месец дойдеи се наложи да се престрашавам, все си измислях някакви причини, но в крайна сметка реших, че трябва да отида и точка по въпроса. Отидох и някакси между другото, докато му докладвах за други неща, му казах че имам да му съобщавам нещо и му казах, че ще имам дете.
- Кой!?! Ти?!? - възкликна той и подскочи (като че ли съм мъж и не мога да имам деца или киликандзър някакъв, абе, беше много учуден
. Ама се усети човека, че се държи неадекватно и ми заяви, че това е мноооого хубаво нещо и той много се радва.Обаче въпреки това неприкъснато забравя, че скоро ще излизам отпуска и все ми дава зългосрочни задачи, които ще се налага да предавам на бедните ми колеги
но няма как. 
Предлагаха ми една командировка в Рига, а една съфорумка ми каза, че пътуването не било леко, два полета, самолета друсал, пък бях в 8 г.с. и ме беше страх да не стане нещо. Тъй че шефът като дойде да ме пита какво смятам, защото от 2 дена вече ми беше пуснал мейл с информация, а аз нищо не бях казала....просто изръсих "ами бременна съм, по-добре някой друг да отиде". При което се изчервих, но той пък беше по-шокиран от мен. 
Тази новина не ми беше лесно да казвам въоще, защото никой така или иначе не очакваше. Сега е по-готино, защото се вижда, че съм бременна и вече няма нужда да казвам, ако някой не знае вече и сам може да се досети.
Тази новина не ми беше лесно да казвам въоще, защото никой така или иначе не очакваше. Сега е по-готино, защото се вижда, че съм бременна и вече няма нужда да казвам, ако някой не знае вече и сам може да се досети.
Ами просто отидох и казах, че съм бременна. Първият път тя го очакваше вече, дори тя ме пита първа, защото планувахме. Втория път пак не съм се притеснявала да и кажа, но тя си знаеше че имах намерение да е скоро след първото. ОПределено е много по-лесно да кажеш веднага, както направих аз и в двата случая. Шефката ми разбра веднага след таткото, е друг е въпроса че и отношенията ни са много добри, но определено е по-лесно веднага. После с изчакването ми се струва става по-трудно. С такова впечатление останах от втория път, тъй като заради проблеми доста по-късно обявих на повечето хора и определено не беше същото.
Но няма от какво да се притесняваш или да изчакваш, просто го направи.
Но няма от какво да се притесняваш или да изчакваш, просто го направи.
Моят пък директно ме попита и то на майтап. Понеже щеше да се жени, а се беше тъкмо разделил с кандидат-съпругата си и ми каза "Поне ти се похвали с нещо, не си ли бременна например?" И аз "Ами така като поставяш въпроса, всъщност да".
Голям майтап беше.
Изобщо не бях планирала да му казвам толкова рано, ама по-добре стана даже.
Голям майтап беше.
Изобщо не бях планирала да му казвам толкова рано, ама по-добре стана даже.
и това беше. Той в интерес на истината се зарадва за мен , каза че това са хубави неща и сега му е времето. 
--"шефе бременна съм"
--" Супер, знам!"
--" Супер, знам!"
Аз пък попитах :" Какви са тези по-светли дати в календара " и той каза
"Тогава ще ти идва" и аз казах
"Е няма да ми идва"
Аз си казах по телефона (доста неподходящо, но аз исках да го питам дали ще идва, а той защо защо и му казах) Бях едва втори месец, но исках да си вдигна осигуровките и трябваше да говоррря с него. Иначе сигурно щях да изчакам сам да се досети или забележи. реакцията му беше малко тъпа ("ама знаех си че така ще стане като взимам младо момиче" 
), а жена му: офффф сега ми отваряш работа да търся друг човек. Но да ти кажа в крайна сметка просто ми станаха ясни що за хора са и въобще не се впечатлих от думите им. Аз нали си ще имам бебенце какво ми пука от мнението им. Така че не знам от какво се притесняваш. Ако нямаш причина да казваш на шефа си сега не си длъжна. Той така или иначе ще забележи. Но пък ако отидеш и си кажеш ще ти е по спокойно след това, а за това как ще реагира просто си е негова работа.
Наслаждавай се на малкото човече в теб и не му мисли толкова!!!
Успех!!!
), а жена му: офффф сега ми отваряш работа да търся друг човек. Но да ти кажа в крайна сметка просто ми станаха ясни що за хора са и въобще не се впечатлих от думите им. Аз нали си ще имам бебенце какво ми пука от мнението им. Така че не знам от какво се притесняваш. Ако нямаш причина да казваш на шефа си сега не си длъжна. Той така или иначе ще забележи. Но пък ако отидеш и си кажеш ще ти е по спокойно след това, а за това как ще реагира просто си е негова работа. Наслаждавай се на малкото човече в теб и не му мисли толкова!!!
Успех!!!
Към трети месец някъде, но много се чудех как, защото тъкмо бях почнала работа и ни бяха разпределили по екипи. Но шефката ме разбра и се зарадва, все пак е жена и реагира много човечно. Каза ми, че ако има нещо, което ме тревожи - командировки, непосилни консултации или каквото и да е, да й кажа.
Като се има предвид,че мой шеф е моят брат,казах му веднага.Тъкмо си бях направила тест в офиса (в тоалетната де ) и той дойде.А аз ухилена "Брат ми,пък аз съм бременна".Той ме изгледа странно и каза да не бързам толкова,че можело и теста да греши,и докато не каже лекар че е сигурно , да не разпространявам.Честно казано доста тъпо реагира.И когато му занесох след две седмици първата снимка и му казах че всъщност съм си доста бременна (вече бях в 3-и месец влязла) доста се поочуди.Ма взе че повярва.
Аз също бях решила да изчакам да вляза в четвъртия месец. След това все ми беше неудобно да отворя темата. Но нещата така се подредиха, че той започна да ми говори за работата ми в дългосрочен план, та се наложи да поукротя топката и да му кажа, че е време да започне да си търси някого на мое място и на него да възлага задачки. Мислех си, че ще реакцията ще е доста бурна, но нямаше нищо такова. В крайна сметка не съм нито първата, нито последната. А другия ми шеф, като му казах, че ще си имам бебе - "Много хубаво, колкото повече, толкова по-добре". Определено олеква, когато изплюеш камъчето...
Първата бременност се носеше слух , че съм бременна преди и аз да зная ,че съм бременна......... 
на всеки 5минути... А азси мислех, че е от онези гадни вирусчета...Така че един прекрасен ден просто отидох с болничен от който слуха си стана верен.
Втория път в шест сутринта, завивайки се небрежно, след като се бях върнала от WC, заявих на шефа че съм бременна. Мъжа ми ми е шеф
на всеки 5минути... А азси мислех, че е от онези гадни вирусчета...Така че един прекрасен ден просто отидох с болничен от който слуха си стана верен. Втория път в шест сутринта, завивайки се небрежно, след като се бях върнала от WC, заявих на шефа че съм бременна. Мъжа ми ми е шеф
Аз пък попитах :" Какви са тези по-светли дати в календара " и той каза
"Тогава ще ти идва" и аз казах
"Е няма да ми идва"
"Тогава ще ти идва" и аз казах
"Е няма да ми идва"
Какво работиш? 
Бях изпаднала едва ли не в стрес, как да съобщя на шефа и родителските тела. Никой не очакваше. Реших да не отлагам, защ. не се чувствах комфортно, така като го пазех само за себе си.Казах на шефа веднага след като се върнах от поликлиниката след първия преглед. Той също беше излезнал за малко и влизайки в офиса, му казах да седне, защ. имам да му съобщавам важна новина. Ами остана като цяло слисан, но реагира човечно, въпреки, че тази година сме заляти от работа и няма кой да ме замести.
Ми на мен ми се наложи да му кажа седмица след като разбрах за да си вдигна осигуровките, реакцията му беше никаква, нито се зарадва нито се размрънка ама да ви кажа и хич не ме интересува. Само бебо да е добре не очаквам разни хора да се радват за мен и реакциите им въобще не ме интересуват
Изчаках да минат първите 12 седмици, за всеки случай. Държах шефът ми да научи първи, затова не съм споделяла с никого във фирмата. Доста се притеснявах за това как да го съобщя - с каква нагласа. В крайна сметка просто един ден влязох и казах че имам една хубава новина Освен това явно вече ми личеше. Но доста се притеснявах преди това, че ще създам трудности...а напразно.
Освен това явно вече ми личеше. Но доста се притеснявах преди това, че ще създам трудности...а напразно.
Аз мислех да кажа на работодателя си вднага щом лекаря потвърди бременността, за да имаме достатъчно време за съставяне на план по прехвърлянето на здълженията ми към друг колега. Случи се така, че лекаря потвърди бременността в петък вечерта, а в неделя следобед вече бях прокървила и приета в Шейново за задържне. Наложи се да кажа на работодателя си по телефона, че съм бременна, а заедно с това, че няма да бъда на работа неопределено дълго време. Реакцията му беше съвсем човешка и успокояваща. Каза ми да не се притеснявам за работата, да съм спокойна, защото по-важното в момента е бременноста ми въпреки да знаеше, че и той, и всички колеги в офиса ще преживеят "леко" сътресение, когато в понеделник се окажат с един човек по малко и без предварителна подготовка да поемат работата му. Е, всички оцеляхме и аз, и бебето, и колегите, и работата.
На всички бъдещи мами пожелавам разбирането, което аз срещнах в работодателя и колегите си!
На всички бъдещи мами пожелавам разбирането, което аз срещнах в работодателя и колегите си!
Препоръчани теми