Казвате ли на мъжете си, когато свекитата ви ядосат?

Казвам му всичко, по-добре е той да се разбере с майка му

Казвам всичко! Имаше период, когато си мълчах и накрая той с учудване установи, че има проблем! Мъжете не са гадатели и за да може да заеме позиция е добре да е запознат с това, което ти чувстваш. А, че майка му ще намери начин да се оплаче от теб: не се съмнявай! Аз си мислех, че свеки е свястна докато не прекали! Сега не си правя илюзии: да знае всичко, за да не съм аз виновната накрая!
А и е вярно, че ако може той да се оправи и той да говори с майка си за проблемите те по-лесно ще се решат!

Казвам му всичко, до време мълчах ама то такава напаст няма!

казвам му като ме ядосат. резултатът е или, че се караме, или че вече не ми обръща внимание. чудя се има ли смисъл въобще да му дудна - и без това нищо не прави по въпроса     поне аз малко изпускам парата 

Казвам му всичко и се опитвам да го накарам той да се разбере с нея, обаче опитите му се оказват напразни. И двамата стигнахме до извода, че трябва аз да започна да й казвам всичко, което ме дразни, защото вече много ми завира чайника. Тя е от хората, които дума не дават да им се каже, връцва се, намусва се сърдита и рони крокодилски сълзи на свекъра. И той съответно готов за кавга само ме чака да кажа нещо. Да ама не. Вече ще се разправям се нея та пушек ще се вдига, каквото ще да става. Нервите ми изтъняха съвсем.

Нищо не му спестявам,всичко му казвам при първа възможност/веднага/.Само,че в нашия случай той все не смее да каже нещо на майка си или баща си,да не би да ги засегне случайно и аз като си отворя голямата уста става лошо след това.
В началото като се оженихме и майка му ми вика"Няма да му казваш за нещата между нас.Да не се натоварва излишно"
Да бе,да.Тя не е наред нещо.Ми аз да не съм от камък-без чувства.Що пък само аз да се натоварвам?Щом сме семейство с него,ще понасяме и радости и несгоди заедно.

За сега му спестявам дребните неща които ме дразнят, защото са ужасно дребни и не бива дори аз да им обръщам внимание (получава се отчасти)

Но иначе, не бих му спестила по-сериозните неща. Аз с нея не сикам и няма да се карам, оставям това в негови ръце.

Никога не съм си премълчавала  и винаги му казвам, ако  свекито ме е ядосала 

Не се сдържах и му казах. Тя просто се опитва да манипулира чрез 3ти човек, за да излезе
"чиста" накрая, ама всичко му изпях. Той просто ми каза да си го пускам през ушите и да не й обръщам внимание... Лесно му е на него...

Казвам.
Тя също му казва, когоато съм я ядосала/засегнала без да разбера.

охх, и при нас е така, за съжаление, все сръдни и укори, че аз съм лоша

Аз свеки нямам, т.е. имам, ама с мъжа ми са скарани от много години и не си говорят и виждат. Тъй ще съм късметлийка.

Казвам, но полза няма. Ако той й каже на нея, тя ми се сърди, че го ползвам за посредник- като имало проблем да съм говорела директно с нея. Ако говоря направо с нея обаче се стига до големи разправии. Тя не търпи възражение (но казва същото за мен!) независимо от тона и няма излизане на глава с нея.

Месец и половина мълчах. Докарах си здравословни проблеми и няколко скандала за глупости от нейна страна. Накрая си казах всичко и тя беше много учудена-как така казвам на мъжа ми, това били наши си работи. Разчиташе, че ще си мълча и наглостта и стигна степен, клоняща към безкрайност. Сега си казвам почти всичко. Дребните неща ги спестявам и се старя самата аз да не обръщам внимание. Това е. Ако позволиш да те правят на маймуна, бъди сигурна, че ще се възползват. Важи и в други ситуации, не само в тази.

Ние засега проблем нямаме, защото още като се събрахме да живеем заедно се разбрахме всеки да щади другия от собствените си родители и семейства. Това означава, че забраняваме на родителите да се месят, ако някой прекали нещо, всеки се оправя със семейството си.
Засега работи идеално. Цари мир, разбирателство и уважение.

Сега за детето се разбрахме, всеки да озаптява майка си, защото ги чакаме за по 1-2 седмици да помагат. Споделили сме си опасенията, че ще се опитват да се месят и да дават съвети и си обещахме всеки да държи майка си изкъсо, за да няма скандали. Но ще видим. 

Когато си позволи лукса да ми отправи обида,коментар и т.н. веднага се справям с нея.
Отделно казвам и на мъжа ми,за да е в те4ение.Не му спестявам нищо.
Това според мен е най_добрия вариант да държим нежеланите хора на разстояние и да не си хабим нервите с интриги.

и аз така процедирам, само дето при мен почти винаги се получава така, че като му се оплача и той ми казва: "аз като ти казвам да не се занимаваш с нея, че е лош човек..." и т.н....

Казвам,но някой неща не веднага.Не че има някаква полза,но и досега не сме се разправяли  много сериозно.

Казвам, но и се старая да сме в приятелски отношения с нея. Като направи нещо хубаво, я хваля пред мъжа ми!

Да, винаги казвам и споделям с него, и обикновенно ме подкрепя и е съгласен с мен.
Но в интерес на истината моята свекърва не ме е ядосвала толкова все пак, но повече за дребни неща.

Ами те не са в особено добри отношения и гледам да не наливам масло в огъня, така че в повечето случаи си премълчавам.
Нямаме обаче кой знае какви противоречия - не живеем при свеки, все още нямаме деца. При по-сериозен повод сигурно бих му казала.

Не се налага да каzвам, аz със свеки раzговарям само в негово присъствие (инструктиран е да не ме оставя и zа 5 минути с нея сама). Откакто въведохме това правило ни е много добре и на двамата

Винаги си казвам какво мисля и чувствам, ако не на него, на кого?

Казвам му винаги,когато ме е ядосала.Преди не ми обръщаше внимание,но сега се застъпва за мен.Тя  иска винаги всичко да става както каже,а на него това му писна вече.

Винаги му казвам.

Казвам, после се извинявам щото ми става съвестно. В крайна сметка той не е виновен, нали? А и гледам да се придържам към максимата - за родителите или добро или нищо. Най-малкото защото и моите родители си имат кусури и моменти, в които дразнят. НО, на мен не ми е приятно той да отбелязва такива неща... И в крайна сметка всички живеем в мир. Вярно, ние не сме женени и нямаме деца, опасявам се че свекодразнителя ще се усили в пъти след като и това се случи. Другата снаха не издържа и неотдавна стана страшно. Сега свекито не й дават да види внучето 

Казвам. И в повечето случаи той много ми помага да поглеждам по-обективно на нещата и да си пазя нервите.

Ами не се налага, защото той се е ядосал още и преди мен.

Аз гледам да се сдържам, не си го слагам на сърце, но той много лесно избухва, когато майка му го ядоса.

Та не е нужно да се меся.
Нямам допирни точки с нея, виждам я рядко, старая се в 10 дни годишно да нямам забележки.
Мъжът ми и това не се опитва.

Ние със свекърва ми сме в сравнително добри отношения.
Ако има някакъв проблем мъжа ми винаги е в течение и той го решава. Защото му е майка. По същия начин решаваме проблемите между него и майка ми. Засега системата работи безотказно.

Гледам да премълчавам. На мен не би ми било приятно Той да плюе по майка ми. Компромиси и такт хора и всичко ще е наред 

 при нас проблема не е свекървата,а майка й/бабата на мъжо/,тя ме нерви с нейните тъпотии и мега-простотии.и не само че му казвам ами очаквам и да е на моя страна,в противен случай,събирам си багажчето и сбогом,просто защото мойте нерви не са железни..тя преди ми излизаше с номера ''ма ти не му казвай,че сме се карали'' и аз й казвам''ок'' отивам при мъжо , всичко разказвам после той отива при нея и се почва един скандал  .та бабата после ''ти нали обеща да не казваш?'' след това ми започна с номера,да не казвам на свекървата че сме се карали,прибере се тя от работа/мойта свекърва   / и аз като я засека някъде из дома и обяснявам всичко -защо сме се скарали,тя как ме е обидила бабата,абе всичко и тя като я подхвана бабата мале луда я направи  и така няколко пъти,хем бабата ми вика ''ти нищо не казвай,и ме кара да й обещая а аз като добро дете обещавам че няма да я натопа''.като видя че обещавам и не спазвам нищо спря да се кара с мен.сега ме дразни с разни дреболии,но пращам мъжа да я насмете набързо и тва е.до 1 година пък мисля да се изнесем ,мъжа ми първо ме обработваше,да седим при тях за по дълго и  как наблизо имало детска градина и как като забременея и родя,щяло да ми е близко,как майка му щяла да помага за детето/тя жената по цял ден работи остава вечер да й връча и бебе /,имало училище близко също.ами обясних му ,че смятам да сме в най-скоро време отделна семейна еденица,ако не ще има доста мъже,които искат,та сега млъкна на тази тема.
 за всичко си има начин,няма непреодолими проблеми,така че авторката да си отстоява правата.а и както мъжа ми казва''няма незаменими хора''което може да се тълкува и така''няма незаменими мъже''

Като се оженихме и двамата предупредихме родителите си, че ако не харесват нещо в нас си е за тяхна сметка и да не  ни занимават и да  дават излишни оценки. Когато ни издразнят винаги си споделяме, но това  важи и за съседите например.

Подкрепям.

Ами в началото не казвах, после като започнах да муказвам, защото не издържах вече, той оставаше много учуден , но и не ми вярваше. Трябваше просто на момента да му посочвам ситуацията, за да има някаква реакция от негова страна! Забелязвам обаче, че като не му споделям на тази тема, имаме 1 повод за скандал по-малко, пък и с времето /вече 7 години/ се научих да контролирам повечето от неприятните ситуации със свекито - когато аз й кажа на момента, че нещо не ми харесва и тя в повечето случаи се съобразява. Така за всички всичко е наред!

Казвам и още как. Ами то не се издържа иначе. Мъжът ми ме разбира (то и той не е пръв приятел с тъщата) и обръща внимание на майка си да не прави някои неща, които ме дразнят, ама то напоследък май за всичко трябва да й прави забележка. Затова и вече я викаме само в краен случай (аз за щастие не живея със свеки, иначе досега да съм убила я нея, я себе си  )

Казвам. Но не му пиля на главата за нейните простотии. Просто му споделям с какво и как ме е обидила, наранила и пр.

Когато живеехме заедно той се разправяше с нея. Всичко му казвах, нищо не му спестявах. Отношенията ни с нея бяха просто  ... Много се озлобихме с течение на времето. Той вече има съвсем различно отношение към нея.
Вече считам, че това, че съм го намесвала постоянно е грешка. Не трябва за всичко да се говори.
Сега гледам да си премълчавам. Когато споделя нещо с него не е за да го карам да се разправя. Просто му казвам какво му е подразнило, ама той знае вече, че аз се разбирам с нея.
Честно да си кажа някой път просто злобничко си изказвам мнението, ама после ми става криво, че съм такава гадничка.

Че то ако не си такава, всички ще ти се качат на главата 

Обикновено му споменавам че сме имали пререкания, но се оправям сама. В редки моменти му разказвам подробности и искам помощ.
Сега обаче съм се приготвила да се карам с нея и ще го уведомя предварително защото е нещо серпиозно според мен.  Зълва ми бяха на гости в къщи с дъщеря й и бебето. Бебето беше с Т и кисело но решихме че са зъби. Три дни по-късно се е появил обрив и се оказало че е рубеола. Никой не се обади да ми каже защото ТЪПАТА ИМ ЛЕКАРКА ги "посъветвала" да не казват на децата с които се е срещало бебето и майката да продължи да си го извежда нормално с другите деца. Що за лекарка имат е отделен въпрос въпреки че ми се ще да й цитирам тук името. Проблема е че свекървата им ходи на гости по това време и после дойде в къщи, но умишлено си замълча че детето е болно. Марти е ваксиниран против рубеола и не се разболя, но съм направо бясна че никой не ми каза и не се поинтересува моето дете дали не е прихванало. А аз овцата я заведох по магазините и я облякох отгоре до долу защото й бяха поизносени дрехите.

Да винаги. Все пак той е единственият човек, който може да ме защити в случая! 

Мерси за отговорите!
Кофти му е на моя, че майка му не е това, за което се представя!
Просто ще си  и толкова!
Злобни подмятания и намеци бол!

Това е и моята цел, но нали всеки приема нещата различно...
Пък и като си каже "какво искаше да каже с това..." и пак се търси под вола теле!
Но наистина казаното от теб е златната среда!

Обикновено разговаряме спокойно. На него му е достатъчно трудно с такива родители, аз се опитвам да го подкрепям, а не да го тормозя още повече! Коментираме, решаваме как точно ще постъпваме за в бъдеще при подобни ситуации и толкова! Драмите ги прави свекърва ми, за мен не остава ред!

Абсолютно подкрепям това. Важно е обаче, когато споделяте с мъжа си, да не използвате обидни квалификации по адрес на майка му /селянка, досадница, изкуфяла .../ дори и да не ви го показва ще му е неприятно и няма да е обективен в преценките си.

Това не е проблем, това си е жива трагедия. Как се справяте не смея да си помисля. С вас ли живее?

И аз така. Пък и той ми е най-добрия приятел всичко му споделям. Аз се разправям с моите той с неговите родители.

И при нас е така

Нищо не си спестявам!

Вече на никого,нищо не спестявам  

ако нещо ме еизнервила нищо не пропускам , мъжът скойто живее немога да го понасям страшно антипати4ен мие и спряхме да им ходим на гости

нЕ МУ спестявам нищичко.Там е работата,че със свекито съм на 6,ама свекър ми е странна птица и много се караме,аз немълча и той затова се дразни.Моят мъж небеше забелязвал негативното му отношение,но един ден чу спора ни и от тогава си ме защитава.

Казвам му,защо да мълча.Не мисля,че когато се премълчава е по-добре.Мъжът ми трябва винаги да знае как стоят нещата .Какво като му е майка,аз пък съм му жена.

И без да му казвам, той вижда ситуациите и се дразни много. За това не се занимаваме с никой, а само със самите нас

Естествено, семейството му (жена му) трябва да е на първо място и да си я защитава, нали му е жена. Пък и да има мир поне, дори и да не е права.  Ето снощи моя мъж говори с брат си и той му вика, как може да поставиш семейството си на 1 място преди родителите си.  Да се смееш ли да плачеш ли на тази изцепка!  А въпросния също има семейство с 2 деца...., горките. 

Казвам всичко дори и по-някога това да ми коства скандал с него понеже той обикновено я защитава, но вече взе да влиза в релси. 

всичко казвам!!!

Понякога,защото ако имаме чисто женски спор(как се пере нещо,например) не е нужно
и той да се бърка.
Ама ако е нещо важно и сериозно си изпявам всичко 

В началото като се оженихме му казвах.Резултата беше, че винаги си изкарвах на него това, че тя ми образува нерви.
Сега вече като ме ядоса я слагам на място и случката не подлежи на коментар.Все пак по-важно ми е да се разбирам със сина й, отколкото с нея.