Казвате ли на мъжете си, когато свекитата ви ядосат?

Ние със свекърва ми сме в сравнително добри отношения.
Ако има някакъв проблем мъжа ми винаги е в течение и той го решава. Защото му е майка. По същия начин решаваме проблемите между него и майка ми. Засега системата работи безотказно.

Гледам да премълчавам. На мен не би ми било приятно Той да плюе по майка ми. Компромиси и такт хора и всичко ще е наред 

 при нас проблема не е свекървата,а майка й/бабата на мъжо/,тя ме нерви с нейните тъпотии и мега-простотии.и не само че му казвам ами очаквам и да е на моя страна,в противен случай,събирам си багажчето и сбогом,просто защото мойте нерви не са железни..тя преди ми излизаше с номера ''ма ти не му казвай,че сме се карали'' и аз й казвам''ок'' отивам при мъжо , всичко разказвам после той отива при нея и се почва един скандал  .та бабата после ''ти нали обеща да не казваш?'' след това ми започна с номера,да не казвам на свекървата че сме се карали,прибере се тя от работа/мойта свекърва   / и аз като я засека някъде из дома и обяснявам всичко -защо сме се скарали,тя как ме е обидила бабата,абе всичко и тя като я подхвана бабата мале луда я направи  и така няколко пъти,хем бабата ми вика ''ти нищо не казвай,и ме кара да й обещая а аз като добро дете обещавам че няма да я натопа''.като видя че обещавам и не спазвам нищо спря да се кара с мен.сега ме дразни с разни дреболии,но пращам мъжа да я насмете набързо и тва е.до 1 година пък мисля да се изнесем ,мъжа ми първо ме обработваше,да седим при тях за по дълго и  как наблизо имало детска градина и как като забременея и родя,щяло да ми е близко,как майка му щяла да помага за детето/тя жената по цял ден работи остава вечер да й връча и бебе /,имало училище близко също.ами обясних му ,че смятам да сме в най-скоро време отделна семейна еденица,ако не ще има доста мъже,които искат,та сега млъкна на тази тема.
 за всичко си има начин,няма непреодолими проблеми,така че авторката да си отстоява правата.а и както мъжа ми казва''няма незаменими хора''което може да се тълкува и така''няма незаменими мъже''

Като се оженихме и двамата предупредихме родителите си, че ако не харесват нещо в нас си е за тяхна сметка и да не  ни занимават и да  дават излишни оценки. Когато ни издразнят винаги си споделяме, но това  важи и за съседите например.

Подкрепям.

Ами в началото не казвах, после като започнах да муказвам, защото не издържах вече, той оставаше много учуден , но и не ми вярваше. Трябваше просто на момента да му посочвам ситуацията, за да има някаква реакция от негова страна! Забелязвам обаче, че като не му споделям на тази тема, имаме 1 повод за скандал по-малко, пък и с времето /вече 7 години/ се научих да контролирам повечето от неприятните ситуации със свекито - когато аз й кажа на момента, че нещо не ми харесва и тя в повечето случаи се съобразява. Така за всички всичко е наред!

Казвам и още как. Ами то не се издържа иначе. Мъжът ми ме разбира (то и той не е пръв приятел с тъщата) и обръща внимание на майка си да не прави някои неща, които ме дразнят, ама то напоследък май за всичко трябва да й прави забележка. Затова и вече я викаме само в краен случай (аз за щастие не живея със свеки, иначе досега да съм убила я нея, я себе си  )

Казвам. Но не му пиля на главата за нейните простотии. Просто му споделям с какво и как ме е обидила, наранила и пр.

Когато живеехме заедно той се разправяше с нея. Всичко му казвах, нищо не му спестявах. Отношенията ни с нея бяха просто  ... Много се озлобихме с течение на времето. Той вече има съвсем различно отношение към нея.
Вече считам, че това, че съм го намесвала постоянно е грешка. Не трябва за всичко да се говори.
Сега гледам да си премълчавам. Когато споделя нещо с него не е за да го карам да се разправя. Просто му казвам какво му е подразнило, ама той знае вече, че аз се разбирам с нея.
Честно да си кажа някой път просто злобничко си изказвам мнението, ама после ми става криво, че съм такава гадничка.

Че то ако не си такава, всички ще ти се качат на главата 

Обикновено му споменавам че сме имали пререкания, но се оправям сама. В редки моменти му разказвам подробности и искам помощ.
Сега обаче съм се приготвила да се карам с нея и ще го уведомя предварително защото е нещо серпиозно според мен.  Зълва ми бяха на гости в къщи с дъщеря й и бебето. Бебето беше с Т и кисело но решихме че са зъби. Три дни по-късно се е появил обрив и се оказало че е рубеола. Никой не се обади да ми каже защото ТЪПАТА ИМ ЛЕКАРКА ги "посъветвала" да не казват на децата с които се е срещало бебето и майката да продължи да си го извежда нормално с другите деца. Що за лекарка имат е отделен въпрос въпреки че ми се ще да й цитирам тук името. Проблема е че свекървата им ходи на гости по това време и после дойде в къщи, но умишлено си замълча че детето е болно. Марти е ваксиниран против рубеола и не се разболя, но съм направо бясна че никой не ми каза и не се поинтересува моето дете дали не е прихванало. А аз овцата я заведох по магазините и я облякох отгоре до долу защото й бяха поизносени дрехите.

Да винаги. Все пак той е единственият човек, който може да ме защити в случая! 

Мерси за отговорите!
Кофти му е на моя, че майка му не е това, за което се представя!
Просто ще си  и толкова!
Злобни подмятания и намеци бол!