Дете-манипулатор

Ами, защото не е честно.  Не съм тиран все пак... не искам да й се налагам безпричинно - държа да се уважаваме взаимно, да се разбираме и прочие светли идеали 

Мразя фразата "Защото аз казвам така!". Мразя я от детските си години, когато това беше редовното обяснение, което получавах на въпросите си...
Затова използвам друго. След дългите и неуспешни обяснения, когато отсрещната страна дава заето и отказва да мисли логично, накрая заявавям: " Ще стане така, защото аз съм родителят и аз отговарям за теб. Когато пораснеш и имаш собствени деца, за които да отговаряш, можеш да.... (тук споменавам предмета на спора), но докато аз отговарям за твоя живот, твоето здраве и твоята безопасност, ще става така, както аз преценя. Когато станеш на 18 години, прави каквото искаш. Дотогава ще правиш, каквото решим ние, хората, които отговаряме за теб."
Нещо в този род. Налагане на воля, но обосновано. Не знам как действа по принцип, при сина ми има ефект - замисля се и омеква. Помага му да излезе от клишето "АЗ срещу Гадните Задръстени Родители". 

Мойте две разбойнички също ме ядосват много особено сега през ваканцията.Малката ми прави проблеми за всичко за което се сети като им дам чашите с нещо започва -защо такава сламка аз искам друг цвят....едно постоянно мрънкане опитвам се да не се дразня но то не се трае,а за капак баща им все каза не се карай на децата,а свекървата по телефона нарежда да не им викам че ще се изнервят...

Аз бях от тези деца, донякъде съм още такова. Предполагам, че и твоето дете ще се поспре, като му порастне ... съвест?

Моята голямата щерка е същата. В допълнение - ревност към бебето - която украсява капризите и прищявките с безкрайно мрънкане или направо преминаване в хленчене и рев.  Театралничи, разиграва сценки, като не стане едното, сменя искането с трето, пето, десето...Може да продължи с часове...

Тежко й е най-вече, защото бебето почти постоянно ми е в ръцете и вниманието ми към нея е доста поограничено...

Моите тактики обикновено са съчетание от непукизъм, игнориране, компромиси, авторитет,  а понякога и заплашване, че ще я накажа, ако не престане с лиготиите...
А тези лиготии често са почти нон-стоп по цял ден...

Мислех, че е период до към 3-тата годинка, но като чета, надеждата ми може би е измамна...
Да са ни живи и здрави.

Не изчетох всички страници и дано не повтарям някой. Моето дете е на 3г. и 2м. и съм се сблъскала с проблема. Ще се опитам  да бъда кратка - след различните методи, които прилагах -  дипломация, заплахи, игнориране и т.н разбрах,  че   задължително  ТРЯБВА ДА СИ ИЗБИРАШ БИТКИТЕ - да отстъпиш за дребните неща и да му дадеш да разбере, че си непоклатима за сериозните и важните неща.
Аз си имам и една реплика, която винаги дава резултат. Като се опита да ме лъже му казвам, че на челото му пише, че лъже. - "Нали знаеш, че мама всичко знае и може да чете по челото ти". Даже като започна да си мие сам лицето, ме е молил да му дам сапунчето, за да си изтърка челото и да не мога да чета от него...

хайде и аз да се регистрирам като майка на дете близнак-манипулатор ако искате да открием тема за децата близнаци, явно има нещо със зодията като гледам колко сме много 

иса, ти явно си на гребена на моментна възпитателна криза, аз постоянно  влизам и излизам от такива, в момента съм в началото на една и съм относително спокойна. понякога смятам, че греша, защото съм прекалено либерална. друг път се намирам авторитарна и пак мисля, че греша. изобщо угодия няма - в крайна сметка май ни трябва повече самочувствие като родители и възпитатели, а не обратното - критика и несигурност.

хареса ми мнението на клер    , че:

аз не смятам, че това, което казваш е в противовес с това, което иса прави с дъщеря си, респективно - аз със симона. правила стриктни имаме - за безопасност, за хигиена, за естетика дори. в ежедневието ни има десетки случаи, в които се налагаме без дори отчитаме съпротива, защото децата вече са свикнали. съответно, когато не усещаме отпор, не осъзнаваме, че се играе по нашите правила ( аз това го усещам сега, защото в момента внушавам такива правила на павел). тези битки са предварително спечелени от нас, а сред останалите просто трябва да изберем  кои да водим и кои изобщо да не започваме.

в крайна сметка постингът ти, клер, че


ми говори, че разногласие в начините ни на възпитание няма 

Иса, за съжаление не мога да ти дам съвет, защото съм на същия хал  , но искам само да кажа, че не си сама и аз и още много майки сме в това положение. И моята реакция в такива ситуации е да го оставям той да води, когато мога да си го позволя (когато не става въпрос за важно нещо, когато не бързам и не съм изнервена и т.н.), а когато става въпрос за важни правила се налагам без право на избор. Гадинаката малка обаче ми играе същите номера, които описваш ти и в такива ситуации аз обикновено го избивам на чувства (защото и аз и малкия сме много чувствителни и този метод работи) - казвам, че така мама е тъжна, че ме разстройва и до скоро това му въздейтваше и той спирашеда ме тероризира, но напоследък ми отговаря "искам да си тъжна"  първия път направо онемях, но след като се окопитих казах, че когато съм тъжна не иска да говоря с него и не искам да ме докосва - той найдемонстративно излезе от стаята и тръшна вратата, но само след минути дойде да ми се умилква и да обещава, че няма повече така да прави - само и само да го гушна и да му говоря. Подобен род заплахи при нас действат, но всичко си е индивидуално и зависи от характера на детето. Аз не понасям да съм скарана с любими хора и предпочита да ми ударят шамар, от колкото да не ми говорят така че от собствен опит, когато много ме ядоса го атакувам по този фланг. Ти прецени кое би въздействало на твоето дете, така че да озаптиш малката тиранка, когато прекали. Само горе главата и се старай да не се изнервяш от ситуациите. Гадничко е, но хубавото е че с възрастта нещата ще се поуталожат 

И при нас положението е точно такова. Аз, обаче, казвам - Усмихни се, иначе няма еди какво си.... Или - Митко няма да го взимаме с нас на гости, защото плаче и тн. Та, така се старая да разбере, че щом реве и се тръшка, нищо няма да й се даде и й давам само, когато след цялото тръшкане, на което аз не обръщам внимание, ми се усмихне. Имаме някакъв напредък, ама има какво още да се желае 

Ами аз сменям тактиките често. Иначе омръзва и на двете ни. 
Номерът е да хвана момента точно преди да започне хленченето или рева.
Казала съм й, че като мрънка, не я разбирам и не я чувам. Като ми каже с нормален тон "Мамо, дай ми тази чаша, МОЛЯ", тогава я чувам.  Но маймуната се научи да си иска и забранени неща така: "Мариелка ще изсипе водата на масата, МОЛЯ". 

Освен това моята се самонавива. Започне от нещо дребничко и стане цяла трагедия. Преминава от едно искане към редица други без логически ред, важното е да се поддържа мрънкането. В такива моменти изобщо не мога да й кажа нищо, защото почва да пищи и скача с два крака, за да ме надвика. Оставям я и напускам сцената. В другата стая отивам, или си тръгвам -ако сме навън, или й обръщам гръб. Понякога помага, понякога не. Изчаквам я да се успокои сама. Когато ме види, че си "тръгвам" хуква с писъци след мен. Станала е ужасно чувствителна покрай бебето и не се отлепя от мен и на 1 метър. 

Друго, което правя, когато изпадне в истерия е, е да клекна срещу нея, да я хвана за ръчичките и да установя контакт с очите й. Спокойно й казвам да се успокои, защото имаме да правим еди какво си (някаква важна и интересна задача). Подхлипва още няколко пъти и после грейва с подкупваща усмивка да правим еди-каквото там съм обещала.

Както реве, така и спира, ако й се даде и почва да се хили хитро.  Или ако нещо друго интересно привлече вниманието й, забравя на мига, че се е тръшкала за нещо много сърцераздирателно.

Аз обикновено съм доста спокойна и търпелива, направо темерут. Майка ми например, или свекърва ми, не могат да я гледат как се тръшка, и хукват да й угаждат за всяко нещо...Влизаме отвън, трябва да се събуе. Да ти помогна ли, Мариелка? НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, аз самичкаааааааааааааа! Добре - самичка. Почва да се мъчи да откопчае сандалите, не успява и започва да се тръшка и да тропа с крачета. Не можеш ли, дай да ти помогна? НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, Мариелкаааааааааа! Ми, добре, опитай пак, можеш. НЕ могааааааааааааааааа, мама събуееееееееееееееееееее!  Събуваме се. Ела да те измия. НЯМА! И се хили и търчи из апартамента. Крие се насам-натам и пищи от кеф. Игра. Казвам й, че няма да влезе в стаята, докато не измие ръчичките, защото не може да яде хляб (любимото й), ще я заболи коремчето от мръсното. Ще ЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯМ! Рев.  Ще ядеш, ама първо ръцете, никой не яде с мръсни ръце. НЯМАААААААААААААААААА! А искаш ли да си ги измиеш сама? Да! Очите й светват. Отиваме в банята, пускам водата и започва да се мокри цялата. Мамо, дай сапунче. Давам. Хлепоти се, мокри се цялата, оставям я...Мир да има. След 5  минути ще спорим за събличането..., за яденето..., за спането...Няма да ми дава да държа бебето, за да гушна нея. Ще иска тя да спи с мен, а бебето да го оставим някъде на другото легло (ама бебето е със съвсем различно мнение). После ще започне да мачка и целува сестра си, защото много я обича. В следващия миг ще я щипне по крачето, защото й е интересно, като писне бебето. И като й се скарам, ще писне и ще пусне огромни сълзи. Мамо, ГУШ! Няма да ми даде да накърмя Сияна, да съм я дала на баща й (ама ще си остане гладна там  )...
 При нас е весело.  .....

Стремлението на всеки човек е да задоволява желанията си. Колкото повече задоволени желания, толкова повече нови и нови. Когато всички големи желания се сбъднат, идва ред на по-малките, най-малките, та чак до най-незначителните, глупави желанийца, наричани още капризи. На мястото на всяко задоволено щение тутакси изниква друго и колкото по-бърз е този процес, толкова е по-изморителен. Дете, което получава всеки ден по 2 нови играчки е по-нещастно от такова, което ги чака с нетърпение на Коледа и на рожден ден. Дете, чийто родител угажда за всяка хапка, дрешка, чашка и прочее, е в пъти по-нервно от друго, за което съществува само по една алтернатива. Малките нямат нужда от свобода, а напротив, непрекъснато се опитват да се ориентират в границите си. Всеки родител сам избира кога, как и докъде да ги поставя, но изборът трябва да бъде направен още в родилния дом и да се следва ежедневно, без изключения. Туй знам аз 

crazy chick, точно днес си мислех, че може би това е причината...

Не глезим Дариа, но не я й лишаваме от почти нищо. Общо взето яде и пие това, което тя реши. Ако иска да вечеря само хляб - ОК, да е само краставица - ОК, нищо - ОК... Когато ходим в Мол-а знае, че може да си избере една книжка - избира си. В магазина има право на 1 нещо й си избира, ако иска... Когато излезе сама с баща си обаче е друга ситуацията 3 пакетчета дъвки всичките раздъвкани и изплюти за 30 мин., играчка, която пожелае. Аз самата никога не й купувам играчки, защото смятам, че има прекалено много. Единствено, когато съм в командировка в чужбина й купувам по една плюшена играчка - превърнахме го в нещо като традиция с баща й.

Не се оправдавам, опитвам се да поставя нещата реално. Единствено искам Дариа да стане разумен човек...

То никой не те и обвинява, че да се оправдаваш  Проблемът е, че когато веднъж детето получи нещо - било задоволена прищявка, било желана вещ - е трудно да му се обясни, защо да не може да го получава и пак, и пак. Ако Дариа е излязла с баща си и се е сдобила с 30 дъвки и 5 кукли /примерно/, естествено е да се опита после да ги вземе и от теб. Ще опитва всячески и ако все пак не стане, по най-логичния път ще заключи, че той е добър, а ти си лоша. Знаеш, че децата са искрени и праволинейни, и когато решат, че някой е лош, не го жалят, пък бил той и родната им майка. В случай, че угаждането от страна на баща и е неизбежен факт, то тогава алтернативата е да си разделите правата върху капризите - ти не купуваш играчки изобщо, по никакъв повод, играчките купува той. Сбъдването на друга част от желанията трябва да е в твои ръце обаче, та да не се превърнеш в майката-дето-никога-нищо-не-дава  Наистина е трудно, когато върху детето имат влияние няколко човека с различен подход, но не е фатално, мисля. Дори сам-сама да си, ако веднъж и позволиш да си легне в полунощ или да изяде 2 кила бонбони, тя непременно ще се пробва отново, като всяко дете. Ще измисли хиляди начини да те провокира към повторен компромис, защото не разбира, как така вчера нещо е било възможно, а днес вече не е. Ако правилата ти имат изключения, трябва и изключенията да превърнеш в правила... звучи депресиращо, но не е.  Пробвай.

Много логично звучи всичко, което обясняваш... и все пак някъде, нещо не ми угажда. Тия толкова строги правила, които ще наложим на детето, какво дете пък ще възпитаме тогава? В "Мъже на честта" се казваше, че герои стават онези, които нарушат правилата! Незнам, на мен лично ми се иска да не възпитам робот, който има определени правила, които никога не се нарушават, много праволинейно ми се вижда...

А би ли пробвала да й кажеш явно това, което мислиш? Улови ситуация в която да си (почти или съвсем) сигурна, че манипулира нарочно. И кажи "Правиш се, че те боли коремът, защото не стана еди какво си, така ли е?" Или "Ти нарочно се разрева и поиска чай, беше си го наумила по-рано, нали?" Възможно е тя да отговори "Да".

Стигнеш ли до такава ситуация си в много деликатно положение. От твоята реакция ще зависи дали тя ще продължи да манипулира. Ще продължи, ако усети в тебе нотка на несигурност или... не зная как да го опиша.... ако усети, че й го "позволяваш", но това не се казва с думи, а с поведение. Мисля, че един правилен подход в случая е да й кажеш твърдо и спокойно "Така не се прави."  Това е мое мнение. Ще ми е интересно, ако го експериментираш.

А моят Кирчо е на 2 и 4 мес. и също има подобни прояви. Пробвам този подход, но той на всичко отговаря "Да."  и не мога да разбера дали сме се разбрали.

Успех