Публикувана: 28 юни 2007, 10:50 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2007, 17:03 ч.

Дете-манипулатор

8 764
117
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с манипулативното поведение на 3-годишно дете?
Как да се справим с дете, което използва манипулативни техники като плач, драматични изпълнения или сцени, за да постигне своите желания?
Какви са типичните прояви на поведение при 3-годишни деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с манипулативното поведение на 3-годишно дете?
  
  За да се справите с манипулативното поведение на 3-годишно дете, важно е да установите ясни правила и граници, които трябва последователно да се спазват. Въпреки че е добре да позволите известна свобода в незначителни неща, бъдете твърди по важни въпроси. В по-малко значими случаи може да отстъпите, но поддържайте последователност при прилагането на правилата. Насърчавайте самостоятелността на детето и го насърчавайте да върши нещата самостоятелно. Избягвайте влизането в дълги преговори и бъдете твърди при вземането на решения. И накрая, избягвайте подценяването на детето, тъй като то може да разбере кога се манипулира и да се почувства засрамено.
- Как да се справим с дете, което използва манипулативни техники като плач, драматични изпълнения или сцени, за да постигне своите желания?
  
  За да се справите с дете, което използва манипулативни техники като плач или драматични изпълнения, е важно да установите ясни правила и последователност при прилагането им. Важно е да не се поддавате на манипулациите на детето и винаги да бъдете твърди в прилагането на правилата. Освен това насърчаването на независимостта у детето чрез насърчаване на самостоятелността може да бъде ефективно. Избягвайте влизането в дълги преговори и винаги бъдете твърди при вземането на решения. И накрая, избягвайте подценяването на детето, тъй като то може бързо да разбере кога се манипулира и потенциално да се почувства засрамено.
- Какви са типичните прояви на поведение при 3-годишни деца?
  
  На тази възраст децата често тестват границите и изразяват нужда от свобода, но не прекалена. Те могат да използват манипулативни техники, като тестване на родителската реакция, използване на търговския и дори измама. Важно е да имате търпение и да установите ясни правила, които последователно се прилагат.
- Как можем да се справим с манипулативното поведение на децата и какви са някои ефективни стратегии за това?
- Как може да се установи контрол върху поведението на децата?

28 юни 2007, 10:50 ч.

София
Мнения: 6 999

Не знам съвет ли търся или просто искам да се оплача от дъщеря ми. Ето за какво става дума:

На 3 години е и от известно време я улавям, че ме манипулира ужасно много и хитро, Shocked

другите като баща си, баба си, приятелчето си в градината просто ги командва Twisted Evil

но при мен не минава това и тя просто ме прави 'луда калинка' Sick

По принцип гледам да не й забранявам повечето неща и да се съобразявам с разни нейни приумици като "Искам да пия в малка чашаааа... Не в тазиииииии в другата..." и подобни, но преди няколко дни установих, че при нас всичко е непрекъсната борба за надмощие и аз не винаги водя. Ако се държа твърдо и оборя всичките й аргументи, така че да стане на моето къде с разум, къде с налагане като - "Ако не се облечеш веднага - ще те заведа в градината по пижама." Тя уж се съгласява с мен, но после ми го връща подмолно като: 1. Започва да плаче с истински големи сълзи - все едно съм майка чудовище. Нищо не казвам, но предполагам е видно, че ми се къса сърцето.
2. Казва, че й е лошо, че й се повръща, че нещо я боли... Как да разбера кога е 'в роля' и кога е наистина така. Преди няколко дни толкова добре го изигра, че дори Панадол й дадох.
3. Иска от мен да направя нещо, което няма как да й откажа /"Намажи ми пъпките, болят мееее"/ след което ми казва, че не го правя правилно по някаква основателна или поне причина, която не бих могла да проверя дали е така или ме лъже.

Имам чувството, че всеки наш дори най-невинен разговор или занимание са едни дълги преговори и надлъгване и че аз губя. Някакви съвети да имате? Защото съвсем, скоро ще започна с:" Не и точка по въпроса!", "Не, защото аз казвам така!" или направо и откровенно ще я напердаша. Embarassed

# 1 28 юни 2007, 10:58 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 786

Иса, а защо държиш непременно да водиш винаги? Какво, като е само на три? Тя е индивид, има си мисли, идеи, представи... може много капитално да се разминават с твоите представи за нещата и нейните прищевки да ти се виждат смешни или глупави, но това не значи, че в нейните очи това е също така.
Какво ти пречи да й угаждаш за нещата, които иначе не нарушават семейния ред и възпитанието? Има ли смисъл постоянно да се налагаш или да я манипулираш ти, с цената на какво? Не е ли по-удачно да й дадеш известна свобода и да й позволиш също да се изявява като теб, когато може, в съвместните ви отношения?

# 2 28 юни 2007, 10:59 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Моят син се опитва да ме работи така, но в повечето случаи номера не минава. Когато се опита да се наложи, държа фронта твърдо, казвам два пъти твърдо "Облечи се тръгваме" и ако се прави на интересен аз действително тръгвам без него и да реве се тая, това са театри. Често казва, че го боли нещо, за да кръшне или да изкрънка нещо, но тогава се правя, че се обаждам на лекаря и уговарям преглед, бързо се разбира как в действителност седят нещата.

Аз като казвам в другата тема, че три годишните са далеч по развити и разбиращи, отколкото си мислим не ми вярват.

# 3 28 юни 2007, 10:59 ч.

Мнения: 967

Е, на 3 години е, това е малкия пуберитет. Но ти препоръчвам да прочетеш "Малкият тиранин", просто можеш да придобиеш представа какви случай има. Моето отроче също е манипулативно, все преговаря, но така и си остана. Сега е на 10 години и въпреки че държа фронта много желязно, тя просто не се отказва (като си науми нещо, може с месеци да врънка). Можеш само да се надяваш, че ще отмине периода или пък не - тогава се настрой за слонско търпение и дългогодишна борба, където не винаги ти ще си победителка, но пък не е задължително да се предаваш. Успех!

# 4 28 юни 2007, 11:03 ч.

София
Мнения: 1 071

Същото преживявам и аз, но мисля намерих решение. За дребните неща се съгласявам. От типа "не тази, другата" имам на ден по 100 случая, въпреки че се засичаме по няколко часа. Ок. Сменям с друга, с трета. Но има неща, за които съм твърда. Не и точка. Обяснявам по веднъж защо не. И точка. Следват ревове, тръшкане, болки в корема. Това задължително. Ако каже, че я боли корема - "Значи може би ти се ака?" Заповядай гърнето, ще ти мине. Ако не пожелае, веднага забравя какво я боли. И край. Казвам и, че като спре да реве ще се занимаем с нещо друго и до тук. Реве колкото иска, после пристига да правим каквото там и се прави. Питам я успокои ли се. Да. Чудесно, хайде да играем.
Просто има неща, които не се разрешават и тя постепенно се учи кое може и кое - не.

# 5 28 юни 2007, 11:06 ч.

Мнения: 639

Ох,да знаеш колко прекрасно те разбирам,точно тази сутрин с мъжа ми водих подобен разговор и го питах дали има някакви идеи как да се държим с мойта малка щерка и какво да променим ,защото и на мен ми дойде до гуша от тази постоянна борба.
Та значи и при нас всяко едно нещо е свързано с дълги преговори и уговорки.Много рядко и се карам по принцип ,гледам да не и викам,но съм на ръба на нервен срив.Даже отиването до тоалетна при мойта Естел е с уговорки,обличането е кошмар,а бе направо се чудя как съм отгледала две големи ,разбрани деца.При малката всичко винаги е театър,който понякога ме изтощава неимоверно.Тя също ме манипулира много тънко а всички останали командва.Снощи бяхме на ресторант цялото семейство, е то не бяха прищявки ,то не бе чудо.Тръгнахме ,нея е заболя коремчето/незнайно как/,каза ,че не била гладна,боли я корем.Нищо не и поръчахме,тя реши ,че ако хапне малко сладолед ще и мине.Яде разбира се сладолед и след това нищо друго.Прибрах ме се към 11ч. в къщи тя спретна сценката с коремчето ,боляло е ,защото била гладна.Няма как татко и се втурва да я храни в 12ч.вечерта ,а тя продава номера.А бе ужас направо.Тази сутрин не иска да ходи до тоалетна и да се мие ,а пък аз закъснявам за работа,после не иска тези дрехи/щяло нещо си там да и убива.Направо :: #2gunfire

# 6 28 юни 2007, 11:07 ч.

Мнения: 28 933

Нямам личен опит, моят син е от "будалите", които не се сещат, че могат да манипулират околните. Но имам преки наблюдения над близки деца. Не мисля, че проблемът е маловажен. Сега манипулират за глупости, но когато пораснат?
Според мен е важно да й покажеш, че си разбрала играта й. И да действаш според ситуацията. Ако става въпрос за нещо дребно, отстъпи, но й дай ясно да разбере, че става по твоя воля, а не по нейната. Ако е нещо важно, бъди твърда. И манипулирай и ти, но така, че да се усети и засрами. Напр. номерът с болния корем - съвсем кротко й казваш, че страшно съжаляваш, че не се чувства добре, още повече, че си била решила да й купиш сладолед (или някакво друго любимо лакомство Wink

), но при това положение..." Rolling Eyes

Децата са умни. Не ги подценявайте. Веднага разбират какъв номер при кого минава и при кого не. Wink

# 7 28 юни 2007, 11:17 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Isa в чт, 28 юни 2007, 10:50

Имам чувството, че всеки наш дори най-невинен разговор или занимание са едни дълги преговори и надлъгване и че аз губя. Някакви съвети да имате? Защото съвсем, скоро ще започна с:" Не и точка по въпроса!", "Не, защото аз казвам така!" или направо и откровенно ще я напердаша. Embarassed

Ами, научи се да губиш Wink

Шегата настрана, но Бу правилно ти е казала, че трябва да започнеш да отстъпваш в по-незначителните неща, за да звучиш достатъчно правдоподобно в по-важните.
Вярно, че периодът е такъв (опитва се да завладее територии и да се откъсне от опеката ти), но скромният ми опит показва, че от един период се минава почти директно към друг, т.е. оправданието се обезсмисля.
За корема ще повторя преждеговорившите, но моите варианти бяха: правя се, че не я чувам и след десет минути забравя; пращам я в тоалетна; казвам й, че след като толкова я боли се налага да отидем до лекарката и да си променим програмата.

# 8 28 юни 2007, 11:20 ч.

Мнения: 1 172

На 2год и 8 мес, същата картинка. Опитвам за не много важните неща да го оставям сам да си ги определя, но и така е кошмар. Например, днес сам си извади 3 чифта гащи и 20 минути се тръшка в стаята си, докато реши с кои да иде на градина. При това без грам намеса или опит да влияние върху избора от моя страна или от страна на баща му. В момента, в който избра и ги облече, грейна с една усмивка, по нищо не показваща, че преди това е ревал. Току-що обути чорапи за него са мръсни и трябва да му се обуят нови на момента; онзи ден надълго и нашироко се разправяхме, че е топло и не може да излиза с зимного си яке, но беше тръшкане и рев, удряне на главата в стената (знае, че това не му е позволено от съображения за сигурност и мисля, че точно защото много ме впечатлява, започва с него като номер 1 в репертоара). "Искам мляко", веднага след това "не искам мляко " или "тиста таттааа" (чиста чаша, защото като сме сипали млякото тази вече е станала мръсна според него.... и трябва да прелеем в друга) е редовния номер. Абе лудница. Интересно е, че тези номера ги върти вкъщи. Навън е прекалено зает с други неща, за да се тръшка и да мрънка. Бабите си ги командва, но дори и при тях намира за какво да мрънка и да се сърди. Не знам какво му става на това дете, но е трудно за изтърпяване с всичките му приумици и желания.

# 9 28 юни 2007, 11:21 ч.

Мнения: 1 426

Ами ние всички сме манипулатори... Тя тебе... Ти нея...
Гледай разговорите, в които се установява надмощие, да се сведат до минимум. Нещата, които за теб не са съществени (цвят на дрехите, примерно) ги остави на нейно решение без да се намесваш. Важните за теб неща ги казваш твърдо и не позволяваш дискусии. По принцип е добре да се дискутира, но тя понеже вече се е научила да те манипулира, ти явно губиш в дискусиите. Поведи я една сутрин по пижама към детската - виж как ще реагира. Предполагам, че ще се засрами достатъчно от мисълта какво ще стане, ако я видят другите деца.
Направи се, че не й обръщаш внимание, като ти каже, че й е лошо - даже и да й стане лошо, няколко минути без суетене около нея няма да й навредят ужасно.
Не й показвай, че ти се къса сърцето - тя явно използва това!
Децата, както и всички останали, опитваме докъде може и се налагаме на другите докъдето ни позволяват...
Пробвай да погледнеш трезво на нещата - и сигурно след две седмици ще ни се хвалиш с прекрасно дете. Защото от думите ти личи, че малката никак не е глупава.

# 10 28 юни 2007, 11:28 ч.

София
Мнения: 6 999

Мис Бу, разбира се, че за дребните неща отстъпвам.

Постепенно обаче тя е превърнала дребните неща в толкова многобройни, че аз съм понижила длъжността си от 'майка' на 'слугиня'.

Тя не протестира за големите, които са твърди правила - просто ме действа с малките номерца. Всяка вечер твърдо си ляга в 9, но... веднъж измисли 100 причини да й донеса студен чай, ама не можело ли в друга чаша, този бил малко, чашата била това...била онова.... ОК като не може да сменим чашата - може ли вода вместо чай... И когато накрая й казах, че или пие чая или нищо не пие каза, че й се повръща и съвсем театрално отиде до тоалетната да повръща - изплю се два пъти и с вид на Многострадална Геновева се върна в леглото. Загубихме точно половин час. ooooh!

Въпросът е, че аз самата имам безкрайно малко неща, с които да я манипулирам - няма любими храни да речем. Вечер я стимулирам за по-бързо къпане и миене на зъби с това, че Франклин ще си легне и няма да можем да четем, но мога ли само това да използвам... Все пак тя не е глупава.

nevi, ето - явно е същото и при вас... Всичко е същото с дрехите, с тоалетната... А ако говоря малко по-строго млъква и ме гледа нацупено.

А най-лошото е, че тя сякаш се забавлява и гледа ще мине ли този номер или не... ще се върже ли глупавата стари мама или не... Ми и аз съм човек Rolling Eyes

# 11 28 юни 2007, 11:33 ч.

София
Мнения: 348

Съвет не мога да дам, защото смятам че сама ще намериш интуитивно решението на проблема. При различните деца - различни методи оказват влияние. Но хубавото е че усещаш, когато детето се опитва да те манипулира , защото имам приятелки с големи деца, които така ги работят, че направо онемявам.

# 12 28 юни 2007, 11:34 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 786

Цитат на: Isa в чт, 28 юни 2007, 11:28

Ти си човек, ама и тя е човек Simple Smile

При това - растящ човек, който тепърва се учи и иска да прави всичко като голям, а не знае как и не може... повярвай, и на нея никак не й е лесно да е дете.

А аз позволявам да върши неща сама. Не си харесва чашата? Чудесно - вземи си стола и внимателно вземи която искаш. Ръцете ти са мръсни? Ами измий си ги - обуй чехли и отиди в банята (където мивката е по-ниска и може да се мие без мое участие). Пие ти се вода? Сипи си.
Чат-пат се налага да й напомня, че не съм домашна прислуга, както и - че ако иска нещо, трябва да помоли, а не да заповядва. Но иначе горната тактика е добра.
И така Simple Smile

Насърчавай я да върши нещата сама. Още повече, като го прави - хвали я, за да има стимул да прави повече неща самостоятелно.
Така ще е по-добре и за двете ви Simple Smile

# 13 28 юни 2007, 11:38 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: *SV* в чт, 28 юни 2007, 11:20

Не знам какво му става на това дете, но е трудно за изтърпяване с всичките му приумици и желания.

Абсолютно. Започнах да мисля, че аз нещо съм по-изнервена от нормалното и за това се дразня, но май не е така.

Цитат на: Nevada в чт, 28 юни 2007, 11:21

По принцип е добре да се дискутира, но тя понеже вече се е научила да те манипулира, ти явно губиш в дискусиите. Поведи я една сутрин по пижама към детската - виж как ще реагира. Предполагам, че ще се засрами достатъчно от мисълта какво ще стане, ако я видят другите деца.
..............................
Не й показвай, че ти се къса сърцето - тя явно използва това!

Не може да губя в дискусиите, аз съм адвокат. С дискусии и преговори се занимавам по цял ден, няма начин да се примиря, че 3-годишната ми дъщеря ме бие на моето поле Naughty

Съвсем сериозно го казвам - то става вече въпрос на чест това за мен.

Тя знае, че с кеф и без да ми мигне окото ще я заведа по пижами в градината и за това при тази реплика започва бавно и мудно да се съблича и да мрънка как не може сама и как иска помощ и как... и от време на време хвърля по един кос поглед да види дали вече ми е прекипяло.

Всичко използва тя. А най-гадното е, че след битка аз се чувствам много зле. Започвам да я питам защо така става, защо не можем да сме весели и да се разбираме и прочие и прочие...

# 14 28 юни 2007, 11:39 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: eleksir в чт, 28 юни 2007, 11:03

Напълно подкрепям написаното от eleksir.И аз действам по тази система Wink

За сега работи безотказно Peace

Препоръчани теми

Дете, което се държи ужасно, моля помогнете!

Когато другите деца командват вашето

почти 4 годишно "устато" дете

Детето ми отново истеризира през 5 минути

Причина:

Причина: