Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да спася себе си от... себе си

  • 7 551
  • 148
  •   1
Отговори
  • Мнения: 618
Здравейте!

Отдавна съм във форума. Споделям моята история и се надявам да получа от вас съвети, критика и всичко, което мислите.
Аз съм на 31,омъжена с дете на почти две години. С половинката ми сме от почти 10 години заедно - работихме, пътувахме, имали сме спорове и караници, но винаги винаги е имало компромиси и нещата са влизали в ред. Решихме да имаме дете и стана от първия път. Имах кофти бременност - лржах през повечето време, изживявах стрес ежедневно последните месеци от бременността. При раждснето пак имаше драма, но Слава Богу родих едно прекрасно дете. Прибрахме се вкъщи, започнах да си го гледам с любов и търпение до преди няколко месеца. Живеем в различен град от този на родителите ни, на има няма 100 км. Знаете миналата година - пандемия, ние с бебе, стрес. И така - 0 помощ от никой. Тази година вече усетих, че започва да ми идва на нагорнище. Искам да вметна, че мъжа ми гледа детето абсолютно наравно с мен. Мъка ми беше, че родителите ми не искат да гледат сами малкия, защото мама се притеснава. А пък е имало пъти, в които сме искали да го гледа някой, за да отидем ей така един ден на спа или на басейн или просто някъде. Зс година и девет месеца никой никога не го е гледал за секунда. Разбира се, че никой не ни е длъжен. Въпроса е, че аз превъртях играта. Умората, стреса, недоспиването отключиха проблеми със щитовидната жлеза. Бях на терапия, влезе в норма уж. Но аз се промених. Станала съм много нервна, крещя на детеро, избухвам, рева, пищя, аз съм извън контрол. От грижовната майка, която бях сега се превърнах в един тотален изрод. Мразя се. И го осъзнавам и пак повтарям грешките си. Детето се озлоби към мен, нормално. Хем ме търси, хем като ме види и започва да агресира. Загубих близка приятелка - каза ми, че я натоварвам много и иска да се дистанцира за момента. Ако продължавам така ще загубя сигурно и семейството си. Дразня се на всичко, полудавам от всичко - защо детето е станало рано, защо не си е изяло всичко, защо е спало малко на обяд. Тези неща ме изкарват извън контрол и развалят целия ми ден. Имам чувството, че сега ме е хеанала следродилната депресия. Моля ви за съвети как да се спася от себе си.
П. С Родителите на мъжът ми са предлагали дс гледат малкия с преспиване, но аз им нямам вяра. Много ги харесвам, но са супер разсеяни. Малкия още не говори и те не могат да разберат какво иска. Пиша за тях, защото споменах за моите родители.
Но не в това е проблема. Проблема съм аз и моята глава.
Благодаря ви!

Последна редакция: пн, 23 авг 2021, 10:28 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 1 075
Съчувствам ти! С девойка на 2,1год съм, с помощ от ММ и моите родители, здрава (и бременна почти в 8мия месец).... И отново понякога се чувствам така.

Вярвам, че даваш най-доброто от себе си, на което си способна като майка и съпруга в тази ситуация.
Но ако имаш здравословен проблем- може би трябва да започнеш с неговото разрешаване, за да си дойдат нещата на мястото.

И пак казвам- сигурна съм, че даваш най-доброто! Дори фактът, че мислиш и пишеш за това, го доказва. Hug

# 2
  • Мнения: 1 911
С едно дете сте само, не в първа младост и искаш майка ти да го гледа, за да ходиш на спа и басейн с мъжа ти?

За мен това са глезотии, капризи на разглезена дъщеря, която не може да понесе, че светът вече не се върти около нея.

Ако имаш здравословни проблеми, отиди на лекар. За другото е редно да осъзнаеш, че вече си в света на възрастните, а те имат задължения и така ще бъде оттук нататък.

# 3
  • Мнения: 20 370
Дано това, че си изля мъката, те пооблекчи малко.
Защото аз не мисля, че търсиш решения. Те са очевадни.
Сега ще се посипят съвети да дадеш детето на ясла, а ти да започнеш работа, да делегираш доверие на свекърва си, да плащаш на детегледачка...
Ти обаче ще изсипеш един куп оправдания защо не можеш да последваш нито един от тези съвети, защото... Ще намериш защо.
Не си първата, нито последната, пускаща такава тема. Не се чувствай виновна за това, което изпитваш и за състоянието, в което си изпаднала. Но си помисли дали няма вина и в теб, че не желаеш да разрешиш проблема си.
Имай предвид също, че за детето ти няма никакви ползи от изнервена и крещяща по него майка. В този смисъл всеки чужд човек може да е по-полезен за него. Съжалявам, че ставам приносителят на лоши вести, но това е положението – децата имат нужда от спокойни и любящи майки, а не изнервени и крещящи.

# 4
  • Мнения: 618
Дано това, че си изля мъката, те пооблекчи малко.
Защото аз не мисля, че търсиш решения. Те са очевадни.
Сега ще се посипят съвети да дадеш детето на ясла, а ти да започнеш работа, да делегираш доверие на свекърва си, да плащаш на детегледачка...
Ти обаче ще изсипеш един куп оправдания защо не можеш да последваш нито един от тези съвети, защото... Ще намериш защо.
Не си първата, нито последната, пускаща такава тема. Не се чувствай виновна за това, което изпитваш и за състоянието, в което си изпаднала. Но си помисли дали няма вина и в теб, че не желаеш да разрешиш проблема си.
Имай предвид също, че за детето ти няма никакви ползи от изнервена и крещяща по него майка. В този смисъл всеки чужд човек може да е по-полезен за него. Съжалявам, че ставам приносителят на лоши вести, но това е положението – децата имат нужда от спокойни и любящи майки, а не изнервени и крещящи.

Благодаря, благодаря за искренното мнение! Аз съм тотално на 100% съгласна с него. За мен не в решението да тръгне на ясла, аз на работа и всичко да стане розово. На ясла помолих директорката да тръгне възможно най-късно. Аз наистина търся решение, наистина не знам какво е решението и знам, че вината е в мен. В един омагьосан кръг съм и не знам как да се оттърва от себе си в този си вид.

Допълвам към Babri - не съм разглезена. Аз съм самостоятелна откакто завърших училище. Родителите ми нямаха финансова възможност да ме издържат и аз бях напълно окей с това. Заюочнах работа още първи курс и не съм спирала да работя от тогава. Помагах финансово на сестра ми, която е с 8 години по-малка от мен. Не съм въобще разглезена, просто имам нужда от малко почивка. Аз сама си се оправям в живота и никога не съм искала помощ от никой, до сега.

Последна редакция: нд, 22 авг 2021, 19:51 от toni1189

# 5
  • София
  • Мнения: 4 521
Как сте с финансите? Наемането на гледачка дори за няколко часа на седмица, може много да промени нещата. Другото което ми прави впечатление е недоверието в родителите на съпруга... разсеяни били.  А дали детето е по-добре с изчаткала нервна майка, която го докарва до агресия на 2 годишна възраст? Нищо няма да му стане с разсеяни родители, но ако вашето поведение продължава, има напълно реална възможност вие да му докарата доста сериозни проблеми. Плюс, че ще си разбиете семейството. Използвайте го този ресурс. Разбирам, че е трудно да се доверите след като сте свикнали да разчитате само на себе си, но с това поведение, ще унищожите детето. Пуснете контрола.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 142
Намерете човек, който да идва за няколко часа в седмицата и да гледа детето.
Ще релаксирате малко. Или оставете детето за някой и друг ден с бащата. И си коригирайте дозата на хормоните, ако пиете, ще се почувствате по-човешки.

# 7
  • Мнения: 2 127
Како Сийке,
А колко са тези вълшебни фей майки-идеалните майки ? Нежни, усмихнати, търпеливи, грижовни, спокойни, любящи, никога не крещящи, абе най-добрата на света ?
Примерно от 10 майки, колко са такива ?

# 8
  • Мнения: 2 177
Във форума има теми " Разговор със специалисти". Има тема с психотерапевти, особено темата на Любомир Стефанов е много развита, човекът е много добър в психотерапията.
Отиди на психотерапевт и не говоря да ти предпише антидепресанти. Не.  Направи нещо, защото ти хем виждаш проблемът си, хем не правиш нищо да го разрешиш - можеш да наемеш детегледачка, но не го правиш, защо? Защото се самосаботираш. Зацикляш, а детето ще има нужда от теб и за това, трябва да си щастлива. Само щастливите хора са добри родители.
Погрижи се за себе си. Успех и не се давай на "лошото ти аз".

# 9
  • Мнения: 11 293
Детегледачка или детето на таткото и излизане сама всеки ден по два часа.
Стана ми жал за детето обаче. Безпомощна душица, а майка му беснее срещу него.
И аз не съм ходила никъде с години и не съм истерясвала така.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 521
Благодаря, благодаря за искренното мнение! Аз съм тотално на 100% съгласна с него. За мен не в решението да тръгне на ясла, аз на работа и всичко да стане розово. На ясла помолих директорката да тръгне възможно най-късно. Аз наистина търся решение, наистина не знам какво е решението и знам, че вината е в мен. В един омагьосан кръг съм и не знам как да се оттърва от себе си в този си вид.

Да, вината е във вас. От тази криворазбрана любов ще си погубите детето. Повтарям, пуснете контрола, на първо място за негово добро.

# 11
  • Мнения: 5 264
От колко време си на хормон? Ако е по-малко от 4-6 месеца, не очаквай да влезеш в релси бързо.
Горе-долу те разбирам. Хубаво е, че си осъзнаваш проблема, за съжаление съвет не мога да дам, но ти стискам палци. Всъщност защо не пратиш мъжа с детето за една нощ при неговите родители? Вечерта ако щеш се натряскай, натроши си чиниите, обикаляй като таласъм из града или пък танцувай кючек пред телевизора - просто изпусни парата и после се съвземи. Щом мъжът ти е свестен, заслужава нормална жена и детето разбира се заслужава нормална майка - аз отключих хашимото след раждане и помня много добре каква тотал щета бях. Някъде около шестия месец след като минах на хапчета видях светлина.

# 12
  • Мнения: 618
Благодаря на всички за мненията. Да уточня - не съм разглезено момиче, което си мисли че сввта се върти около него. Всъщност света никога нв се е въртял около мен. Както писах по-горе, още
От първи курс се наложи да започна работа и съм напълно самостоятелна. Не само финансово, но като цяло помощ никога не съм искала от никога. В последствие с мъжа ми сами сме се оправяли. Нялой пита за финансите - окей сме финансово. Искам да оправя проблема в мен, но не зная как. Преди не бях такъв човек.

# 13
  • Мнения: 1 232
Виждала съм развитието на отношенията между деца и родители, които са им крещели, обиждали, побийвали. Не са особено блестящи перспективите и се пренасят в последващо създаденото семейство.
Щом осъзнаваш, че проблемът е в теб, добре. Това е началото. Има и много хора, които не са в състояние да го разберат за себе си и търсят вината за влошаването на каквото и да е в другия, другите, вятъра, слънцето...
 
Животът ни е това, което правим ежедневно, повтарящо се, рутинно, с постоянство и усърдие, докато не стане част от нас, като дишането. Това сме ние, това дава резултат.
Практически съвет. Ще преразкажа съвета на един астролог. Ставаш сутрин рано, отделяш си време само за себе си и обмисляш, отмяташ къде грешиш и кое не трябва да правиш по отношение на дете, мъж, хората, свекърите, каквото се сетиш още проблемно в отношението ти към света и този ден си даваш задача  да не го правиш, да опиташ да го избегнеш. На следващия ден същото повтаряш. Ден след ден. Молитва ли ще четеш, мантра ли ще слушаш, намери начин да го направиш като ритуал с нещо зареждащо те. Ще успееш. И намери задължително време за себе си само, за да правиш каквото ти харесва, каквото ти действа добре, разсмива те, повишава ти настроението. Всичко това щще промени и отношението на света към теб и сама ще го усетиш.

# 14
  • Мнения: 43 542
Около 2 г. е най-трудно, поне моето тогава правеше най-много дивотии и очите ми бяха на 4, за да не се утрепе. Това непрекъснато напрежение ме изнервяше много. Ние с мъжа ми не искахме да ходи на ясла, а направо на градина. Не съжаляваме за това ни решение. Хубавата новина е, че след 3 се очовечват, тръгват на градина, по-лесни са за гледане и от баби/дядовци.

Щом свекърите ти имат желание, отпусни се и го остави за проба 1-2 дни. Ще видиш, че всичко ще е наред Simple Smile

И си избирай битките (с детето). Гледай да не е в опасност и да не нарушава основни правила (за шум, агресия към други деца и подобни, касаещи възпитанието), иначе каквото иска да прави, давай му свобода. Нищо няма да му стане и с телефон да си поиграе, и телевизия да погледа, използвайте всички възможности, за да си осигурите спокойствие. Знам, че това противоречи на много съвети за отглеждане, но всеки избира как да си усложнява живота Simple Smile

П.П. И аз съм с проблемна щитовидна, но слава богу проблемите ми започнаха след бебешкия бубертет (2 г.). При мен се изразяваше в зверска умора, не знам как бих се справила, ако ме беше налегнало тогава. Съчувствам.

Общи условия

Активация на акаунт