Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да спася себе си от... себе си

  • 7 559
  • 148
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 772
Защо постоянно повтаряш не съм глезла? В смисъл, ясно, че тук пускат намеци, че си глезена лигла, но ти и започна още в началото на темата с обясненията, че не си такава. Някой да не ти набива в главата, че всяко искане на помощ е гевезене?

# 46
  • Мнения: 1 913
Тони, в първия си пост казваш, че мъката ти е, че майка ти отказва да гледа детето за да можеш ти през това време да ходиш на спа и басейн с мъжа ти. Предвид, че родителите ти живеят на стотина километра от вас, явно не става дума да го оставиш наобяд и да си го вземеш в пет часа. Искаш да го оставяш там с дни. Свекърите предлагат да го гледат, но ти не си съгласна, имаш си някакви съображения.

Това звучи плоско, елементарно и разглезено. Оттам и коментари като моят и този на Фрау Данна, с която съм напълно съгласна. Ти си голяма жена, вече майка с дете, семейство и ангажименти. Време е да го приемеш и да се организираш, така че да се справяш с живота си. Всички сме минали по този път.
Аз бях доста по-млада от теб, когато родих, без грам помощ от никого бях. Водех активен живот преди детето, излизания, пътувания, почивки, басейни. Нещата се промениха, имах дете, ангажименти, приех го и се нагодих.

Давай детето на ясла, като не можеш да се справяш с ежедневието,  оставяй го на свекърите, отхлаби хватката и така. И това ще мине.

# 47
  • Мнения: 9 687
Аз пък откакто заявявам открито на света: ми глезла съм, за принцеса съм родена и да ходя по кръчмите, но съм принудена да работя и се чувствам много по-добре. Авторке, няма нищо по-хубаво от това да си глезла, да мислиш за себе си, да експлоатираш всички да ти гледат детето. И няма нищо по-лошо от това да се обвиняваш, че си смотана, и недостойна. Вече си се докарала до хапчета.

# 48
  • Мнения: 394
Дали са ти чудесни съвети-няма да повтарям.  Само ще добавя - за да не се притесняваш, че ще си разбиеш семейството /а и за да не се случи наистина/ сподели чувствата си с мъжа си. Нека е на ясно как се усещаш и че търсиш решение. И се постарай и той да има своите часове за релакс и за наместване на чакрите. Постепенно ще се научите да релаксирате заедно тримата. Между другото, виж дали една кратка семейна почивка извън дома няма да ти помогне да погледнеш от друг ъгъл на врещящото зверче и на ежедневната рутина.

 Не драматизирай! "Агресивното" поведение на детето ти  засега по-скоро е възрастова особеност, отколкото отговор на твоята агресия. Едва ли  си "загубила" приятелка. Може би се е опитала да те поразтърси, за да се осъзнаеш, а може би се дистанцира именно за да не се изпокарате.  Нямаш полза ако в малкото свободно време се вайкаш и преживяваш отново и отново това, което те е изкарало от кожата ти. Не се обиждай на родителите си. Нормално е  да се притесняват щом не са  гледали малкото често в твое присъствие, особено ако им е първо внуче. Ако пък приличаш на тях  по перфекционизъм- още повече. Сестра ти не може ли да помогне с гледане за някой и друг час /ама сигурно не би ѝ позволила/?

# 49
  • Мнения: 2 128
От Октомври живот и здраве ще тръгва на ясла. Приеха го, вярвам че е с късмет и за добро. Много ми е мъчно. Той, че е палав палав е. И в играта си все ме хапе, все бели измисля - да ми е жив и здрав. Просто някъде изпуснах изпуснах нервите си и всичко тръгна надолу. А адски много се занимавах с детето. Активни разходк, книжки, игри заедно, смях. Всичко посивя изведнъж.
 
FrauDanna къде казах, че някой ми е длъжен? Даже обратното. Нито ми е длъжна, нито съм глезла.
Как така те хапе ? Какво имаш предвид детето ти е агресивно към теб ?

# 50
  • Мнения: 1 913
То и аз за принцеса съм родена, ама не ми се получи. Преценила съм, че имам капацитет и сили за едно дете, съответно едно дете имам само. Наистина не е лесно да се гледат деца, минава се през различни периоди, но става по-леко с времето, когато порастнат малко, започнат да разбират и може да се разговаря с тях.

Ако има здравословен проблем, то той непременно трябва да се реши. Първо майката трябва да е в кондиция, всичко останало е на заден план.

# 51
  • Мнения: 618
Сестра ми за жалост живее в другия край на България, студентка е все още. Иначе малкия много й се радва, ако беше тук щяха да са голяма комбина. Бих й дала да го гледа, той като е с нея забравя за нас Simple Smile

Хапе - докато игрем и се гъделичкаме ме захапва, но не злобно. Избиват 4 зъба накуп.
Под агресия имам впредвид, че когато не му разреша нещо , което е крайно опасно за здравето му - като например да иска да вземе ножа, започва да се тръшка и каро види че няма да стане на неговата идва и удря по кракът.

Относно приятелката ми - тя наистина се дистанцира. Честно казано и я разбирам, и не я. Но не я виня, надявям се пак да намерил път една към друга.

Относно мъжът ми - той е наясно с всичко. Аз му споделям и много говорим. Той също не е цвете, ама кой е. Винаги сме се справяли с изпитанията, надявам се и тук че ще се справим.  Мненията ви са ми много полвзни, постоянно препорчитам всяко едно и  разсъждавам над всяко едно. Има гледни точки, над които не се бях замисляла. В момента даже пиша с усмивка.

# 52
  • Мнения: 1 913
Тони, нещо друго се сетих, може да ти е полезно. Аз на моето дете много му говорех от почти бебе още. Говорех и му обяснявах като на голям човек. Всъщност дядо ми ми даде този съвет, за което ще съм вечно благодарна. Играеше си на пода в кухнята с едни колички, беше на около година, аз започнах да ги събирам, защото щяхме да вечеряме, той естествено започна да плаче. Тогава дядо ми ми каза, че на децата трябва да се обяснява, да им се говори, те са също хора, макар и малки такива и имат нужда от общуване.

Следвах този съвет оттогава нататък. Хапе - обясняваш защо не трябва. Иска ножа, не му го даваш, но спокойно обясняваш защо. Общуването ги успокоява. Трябва си търпение, де. И не става от първия път, получава се с натрупване.

# 53
  • Мнения: 14 950
Детето ти още няма две, тоест е абсолютно бебе. Начинът му да изразява негативни емоции е да плаче и се тръшка, ти какво очакваш. Това, което си описала е напълно нормално поведение.
Ако си  здрава и щастлива ще бъдеш абсолютно способна да се справиш без драми със съвсем обичайното поведение на едно здраво дете. На тази възраст пък са най-лесни, след това става по трудно. Затова се погрижи за себе си, за да си в кондиция и да се наслаждаваш на майчинството, а не да си нещастна.

Разбира се, винаги  можеш да го метнеш на ясла, но тогава започват боледуванията , а това е страшно напрягащо и стресиращо. Така че не е някаква панацея и нещо, което да очакваш като спасение.

# 54
  • Мнения: 618
Детето ти още няма две, тоест е абсолютно бебе. Начинът му да изразява негативни емоции е да плаче и се тръшка, ти какво очакваш. Това, което си описала е напълно нормално поведение.
Ако си  здрава и щастлива ще бъдеш абсолютно способна да се справиш без драми със съвсем обичайното поведение на едно здраво дете. На тази възраст пък са най-лесни, след това става по трудно. Затова се погрижи за себе си, за да си в кондиция и да се наслаждаваш на майчинството, а не да си нещастна.

Разбира се, винаги  можеш да го метнеш на ясла, но тогава започват боледуванията , а това е страшно напрягащо и стресиращо. Така че не е някаква панацея и нещо, което да очакваш като спасение.

Именно. Въобще даже не го очаквам като спасение. Както не сме се и разделяли за секунда, ще е трудно сигурно, но и това е нормално. Нещата в мен искам да си дойдат на мястото абсолютно на 100%, не се хващам като удавник за сламка.
Напълно съм съгласна с написаното.

# 55
  • Сф
  • Мнения: 3 568
Добре, съгласна си, но защо действаш емоционално, а не рационално, при положение, че ги осмисляш нещата? Много деца не са се разделяли с майките си, ама свикват накрая. Няма къде да отидат. Наистина търсиш оправдания, а не решения.
Моето дете го пуснах на 1,4г на ясла, още не беше проходила. И това беше най- доброто ми решение- чувството да се върна на работа, в среда, в която никой не говори за памперси, зъби и реване, беше мехлем за душата. Едно 9 часа всеки ден, в които се чувстваш преди всичко личност, а не само майка.

# 56
  • Мнения: 618
Добре, съгласна си, но защо действаш емоционално, а не рационално, при положение, че ги осмисляш нещата? Много деца не са се разделяли с майките си, ама свикват накрая. Няма къде да отидат. Наистина търсиш оправдания, а не решения.
Моето дете го пуснах на 1,4г на ясла, още не беше проходила. И това беше най- доброто ми решение- чувството да се върна на работа, в среда, в която никой не говори за памперси, зъби и реване, беше мехлем за душата. Едно 9 часа всеки ден, в които се чувстваш преди всичко личност, а не само майка.

Ето това ми е трудното. Откакто се изгубих някъде, действам емоционално. Аз знам, че ще свикне. За мен яслата е голям плюс и много се надявах да го приемат. Покрай мен наистина са само, само, само майки. Всички покрай мен родиха, или почти заедно или малко след мен. Нямам други теми на разговор в ежедневието си. Все още де 😀

# 57
  • Мнения: 22 487
Четох, четох, според мен промяната в поведението е свързана с проблемите на щитовидната жлеза.
Казват, че всички болести са от нервите, което е частично вярно. Но се случва и обратното, когато нарушенията в работата на определени системи на тялото влияят на настроението и могат да причинят повишена раздразнителност или депресия. Търсете добър специалист ендокринолог и адекватно лечение. Мисля, че като се регулира положението с хормоните, ще се справяте с житейските и битовите истории и няма да реагирате по начина, заради който искате да се спасявате от себе си.

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 914
Здравей.
Хубаво е, че се чувстваш така, значи по принцип не си такава и просто си превъртяла играта.
От личен опит искам да ти кажа,че бавно и славно всичко ще мине. Не очаквай чудо от днес за утре.
Първо оправи здравословните си проблеми и след това намери някой, който да помага за детето. Всеки има нужда от малко помощ понякога. Не се чувствай виновна за това. Едно дете има не само майка!
Аз имах много проблеми по време на майчинството. Да не изброявам 😀 една невроложка тогава ми каза да се науча да тегля майни. Абе, и хапове гълтах, но и това ми помогна наистина. Малко по малко всичко се оправи.
Това ти го казвам като майка, на която в първите 2 години от живота на детето си, никой не помогна и за 5 минути.  Дет се вика, аз най - трудното си го минах сама.
Има нещо, което повтарям винаги и на малката (вече на 7). ВСИЧКО МИНАВА. Иска се и не малко усилие от твоя страна обаче.

# 59
  • Мнения: 1 652
И на мен лечението на щитовидната ми се струва неадекватно. Аз година и половина пих метизол при хипертир-зата сега при хипо- до живот. И в двата случая 3-те месеца отидоха само за напасване на дозите. Пробвай второ мнение. Прегледай си нервите.
   Отделно - това, че за всичко си свикнала сама ми, звучи като да искаш всичко да контролираш и да ти е перфектно. Остави разхвърляно, довери се на друг - да вземе решение. Отпусни се.

Общи условия

Активация на акаунт