Дете-манипулатор

Мая+Доброслав=Кирчо, мерси за идеята. Ще я пробвам по предложения от теб начин. До сега не съм била толкова директна.

Също като при stelt и ние си имаме върхове и спадове. Мисля, че след снощи сме тръгнали да уравновесяваме нещата. Просто Дариа мрънка и се прави на интересна цялата вечер. Накрая вече ме изнерво тотално и й заявих, че съм ядосана и няма да й чета приказка преди лягане. За нея това е най-голямото удоволствие и до сега никога не я бях лишавала. Плака горко поне 15 минути и през цялото време повтаря "Искам да ми четеш, искам да ми четеш." Не й четох. В леглото още малко поплака, но общо взето знае, че съм твърда и се отказа. Не мисля, че бях права да налагам наказание без да предупредя...обаче това сякаш я връща в релси и днес вече не се чувствам виновна и не съжалявам за това. 

много обичам да чета теми като тази, защото ми дават увереността, че не съм сама, а и защото ме учат на много неща, които са ми убегнали като възпитателни хватки.   

имам много добър приятел, син на приятелско семейство на моите родители. според баща ми, като дете е бил ужасен - тръшканици, инати, обиди по адрес на майка си, глезотии, изобщо пълна гама лигавщина. сега е един страхотен млад мъж - уважаван на работа, готин за компания, мъж на място с 2 думи. със сигурност и вие около вас имате добри приятели, които не са били деца за пример 

мисълта ми е, че понякога перфекционистите, като много майки тук (включително и аз) може би прекалено много се втелясваме и взираме в деца си. вменяваме им качества, които с времето ще се променят дори без да забележим.

така че теми като тази освен всичко друго, ме връщат на земята и си казвам - дори да загубя някоя и друга възпитателна битка, войната тепърва предстои  и дано в тази война, с децата да сме от едната страна на барикадата 

Много пъти съм си го мислила, определено съм от взискателните родители, които мразят всяка проява на лигавщини.
Едно ме притеснява, как да съм сигурна че ако съм малко по-либерална нещата ще вземат обрата описан от теб?!
Ами ако в стремежа си да сме по-толерантни пропуснем нужната доза и станат някои глезльовци

stelt, аз имам пред очите си няколко роднински примера за обратното... Та за това и съм приела, че който си е теле като малък, просто се превръща в говедо след това И то все такива 'гледани' деца каквото е моето. За това и се опитвам да стягам редиците. Като се опитвам и да съм справедлива, разбира се 

Да, и аз обичам да чета такива теми, защото границата за подобни неща е наистина много тънка, а така, като прочетеш как мислят другите и човек някакси си изяснява повече нещата... Аз също все още се чудя, къде точно е границата между това да си либерален и да не разглезваш детето. Опитвам се да я намера, ама незнам доколко успявам. Без да имам логично обяснение, по интуиция действам като й позволявам да се глези, дори я глезя нарочно за някои неща, като за по-сериозните гледам да съм твърда, но незнам доколко успявам да не я разглезвам много и в същото време да съм либерална.... Все пак, като сме на някакво гости, Вики много, ама наиситна много рядко прави някакви сцени и тръшкания за играчки или дали ще си ходим или нещо подобно, което ме кара да мисля, че все пак може би съм на прав път....

dalala, много зависи кой какво си представя под "строги правила"... Странно, но като че болшинството има склонност да съжалява деца, възпитавани при по-строг режим и да ги рисува като нещастни, подтиснати и със смачкано достойнство. Нищо подобно. Правилата, за които аз говоря, са валидни както за детето, така и за неговите родители. Правилата, които имам наум, не включват императивно налагане или ограничаване на свободата. На практика те не забраняват нищо, а само определят кое, кога и при какви обстоятелства е позволено. Да си строг родител не означава непременно да си властен и лош, а по-скоро да изискваш подходящото поведение или действие в съответен момент, и да го изискваш без компромис. Резултатът е съществено далеч от "робот", повярвай. 

Моята също играе много театри. В такива случаи, аз 1. казвам й, Коремчето май иска да го гушна. За това ли те боли? Айде да го гушна и да си полежим така, може пък да му мине. Тя се съгласява. След 5 мин - Боли ли те още коремът - Не;
2. 'Ми ще те боли я, като не си изми ръцете/пипа си лицето навън/не си изяде яденето (после следва обяснение каква болест може да е) Боли ли те още коремчето? - Не; 3. Я не ми се прави на умряла лисица. Ти даваш ли си сметка, че някой ден наистина ще те боли и аз няма да ти повярвам. Ако искаш, продължавай да играеш театър, аз в него не участвам. (тук, ако ми е много прекипяло, продължавам да буча) Вариация на 3, ама когато съм спокойна: Лягай сега тука. Къде те боли. Опипвам й корема. Мек е, нищо ти няма. Опиши болката. Покажи точно къде. Започвам да я гъделичкам. Ааа, я как се смееш, забрави че те боли, а. Това е добре.

Не казвам, че реагирам правилно, даже не мисля така. Нещо не ми се отдава да съм последователна тук.
Веднъж успя да ме закара до лекарския кабинет. Даже я носих по пътя, щото не можела да върви. Влизаме в кабинета - То ме болеше, ама вече ми мина.  Не й вдигнах скандал, че ме е излъгала. Не знам докъде беше лъжата.

ПП понеже се спомена либерален родител. Според едни дефиниции за тип родители, които четох в някакво списание (обаче ми се видяха логични) либералните родители са тези, които искат да са приятели с децата си. И децата на либералните родители се чувстват несигурни в кризисни ситуации, защото започват да се чудят дали да се придържат към правилата, или не. Трудно се контолират и изпадат в истерии. Не зачитат авторитети. Най-лошата прогноза - да станат завършени егоисти.
Аз съм либерален родител, моето дете има тези минуси и съм си мислила, че може да стане егоист. Та си мисля, че онези които с лекота налагат правила за всичко, са късметлии.

ППП Не мисля, че манипулативността е само отрицателно качество. Напротив. Понякога й обяснявам разни хитринки как да накара другарчетата да си играят на това, което иска. Понякога, ако изманипулира добре, вътрешно се радвам. Най-важното е да схване, че не трябва да го прилагаш на хората, които обичаш.

Хехе, Иса, днес гледахме сто серии от Стар Уорс пак с моето дете  , та принцеса Лия много мо заприлича на твоето волево манипулаторче, ето, намерих и снимка  :

Не се измъчвай толкова, това е възрастта в която се усещат отделни личности и искат думата им да се чува, каквото ще да става. Остави я да печели по-маловажните спорове, така ще добие увереност да взема решения. Доста голяма част от живота им решаваме без да ги питаме, не може да се отрече  , така че няма да мине без въстания. И ние сме така, всяко нещо се превръща в спор и мерене на волята, мразя да е нещастен и да се тръшка, искам да е усмихнат и весел, позволявам, купувам и се чувствам пречупена от едно хлапе  . За мен е трагедия, но оказва се че за него е донякъде просто игра. Преди месец пак за нещо стигнахме до откровени крясъци лице в лице, събрах си смелостта в гърлото и реших че ще се налагам  , с аргументи и развети коси, толкова бях сериозна, в един момент той спря да се тръшка и просто се засмя, все едно - добре де, печелиш този път, обърна се и се заигра с нещо друго. Почувствах се много идиотски  . Можело значи. Гледам да не допускам циркове вече, подрязвам в зародиш и отвличам вниманието . Ще отмине периода, успех.

Ели, да запознаем твоя и моята като си дойдете в БГ. Това са единствените деца, които аз познавам и които гледат толкова много Звездни войни.
Моята е Анакин, а аз съм Люк  Твоят?

Ту е Хан Соло, ту Чубака, зависи от настроението  ...
Аз съм принцесата, дади е Вейдър. Имаме книжка с бутони със звуци, като подпочне звуци в стил Р2Д2 и "Роджър роджър" може да ме довърши. Има и шлем на Вейдър, със звукови ефекти пак , умира да ме издебне и да включи дишането зад мен, или някоя реплика - "Донт андърестимейт дъ пауър оф дъ дарк сайд" ...

А при нас татко й е императорът (пак лош, де). Вейдър го няма, щото нали тя е Анакин (след като е бил Вейдър и Люк му е свалил маската и той не е умрял, а е станал отново добър, Падме е съживена с един специален светлинен меч и така...). И Императорът трябва непрекъснато да се опитва да я въвлече на тъмната страна, а тя да повтаря: Никога. Нямаш власт над мен Императоре"
Имаме едни дървени мечове, които са нарочени за светлинни. Надписани са: "Люк", "Анакин", със съответните цветове. А Р2Д2 се играе от една най-обикновена батерия 1.5V. Абе, манията е пълна и не минава с времето.

Е, ние не сме толкова навътре в сюжета, само екшъна и корабите го привличат, а и засега имаме само старите серии, чакам да издадат наесен бокс с новите три за хай дефинишън и уайд скрийн и тогава ще ги вземем и тях. Старите и аз повече ги обичам, с тях израснах  ...
Тази тема да я прекръстим на междузвездни войни  , ок, само още едно нещо ще кажа  , онзи ден баща му започна да се смее като луд, не можа да ми обясни дълго време какво става  ...
Имаме едно много сладко анимационно корейско сериалче на двд - Пороро, за едно пингвинче, там има и едно зелено динозавърче - Кронг. Та нашичкия решил да обясни на баща си какво става в сцената която гледат (Йода учи Люк да използва силата и се отчайва когато момчето не може) - "Кронг плаче"...  Мъжа ми започва див хохот - Защо плаче Кронг, дади? ; Алекс - "Хи'с вери тайърд  ..."
 

И аз така си мисля и ми се иска да стягам редиците. Дълги години за собствените си роднини бях най-лошата майка (само навикваш детето). Ако някой друг е глезил дъщеря ми съм му давала тази свобода (нека се наложи детето, да си се справя с различни хора, различни подходи). Обаче сега всички баби са пропищяли (при тях не иска да си мие зъбите, да се къпе, като отиде на гости се връща с купища подаръци, които е изврънкала - изобщо пълна анархия). И сега същите тези роднини се жалват, че не могат да се справят с нея.

Винаги съм била против прекаленото угаждане на детето. Казват, че не искали да му пречупят характера. Хи-хи! А, то детенцето се качило на главата на родителите и с два крака скача, поскубва и отвреме на време плюе!

Така че дерзайте, мами, в стремежа да намерим златната среда!

radmila, същата работа е и при нас.
Като отида в командировка и я гледат баба й или леля й, не дай си Боже баща й 3-те дни изкарани без мен ги поправям после поне 10. 

Аз също не се бъркам - който иска да глези - да глези и да си носи последиците. Само ги моля да не прекаляват с играчките, че вече няма къде да ги слагам.

Ще дам на баща й да прочете твоя пост, да види на къде я е подкарал. 

Преди известно време схванах "схемата" на сина ми от една невинна реплика. Опитвах се да разпечатам неуспешно някаква картинка на принтера и почти се бя отказала, когато той ми каза "Ако му повториш много пъти той ще ти я даде" и си дадох сметка тогава, че явно в определен момент поддаваме пред желанията му. Оттогава внимавам щом веднъж съм казала Не, да не променям мнението си.