Дете-манипулатор

  

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Иса, с най-добри чувства, нека ти припомня този постинг. Наблягам на последните думи:


Значи крушата не пада по-далече от дървото.

Как върви? Кой кого манипулира тия дни? 

моята дъщеря се опитва да манипулира:
1. опитва с номера "боли ме еди какво си" - доверявам се на инстинкта си, че няма да пропусна да забележа, ако наистина нещо я боли. затова относително строго и забранявам да си измисля подобни причини. аз самата не реагирам с "уаууу", ако падне или се удари, за да не се стимулира у нея представата, че това е начинът да предизвика съчувствие и внимание. за съжаление не я гледам само аз, останалите прекаляват с реакцията си и това води до театралничане.
2. опитва се да заплаче. Да, опитва се, но рядко успява. Знае вече, че с плач не става. Начините са два: първо - внимание, следва да се реагира още преди да се опита да заплаче или второ - като е започнала да скимти и казвам, че така не мога да разбера какво иска, да се успокои и да ми каже спокойно какво иска.

та, мисълта ми е (днес размътена, но все пак... ):
начинът, по който се опитват да манипулират, е симптом за някоя наша грешка. Трябва да се отговори на една поредица "защо прави така", за да се види в какво може да е причината. Ако, примерно, постоянно не харесва предлаганата чаша след 5 опита, причините може да са ... прекалено ограничаване или прекалена свобода, или необръщане на внимание, ако не е в серия от искания ... много може да са причините
като се открие грешката, се действа по нея, а не по симптома. честно си признавам, че имаше период, в който поради умора не чувах какво иска дъщеря ми и тя засили опитите да плаче. В това е била моята грешка - просто не я чувах, освен ако тя не почва да скимти. Значи трябва да чувам, за да не се случва...

По повод конкретния проблем - Иса, има пак изкарана на първа страница една твоя тема по повод манипулациите, пусната преди време. Някак думата "манипулация" и на мен ми направи впечатление - прекалено често се среща. Вероятно основното е, че някак са усложнени отношенията ви - не са достатъчно директни. И детето започва да копира същото нещо - вероятната причина да те разкарва вечер с чая-водата-чашата е начин да "каже" нещо, но единственият начин да го направи е чрез сложна поредица от "искам това, искам онова". Наложено е правило за ранно лягане без ставане. Аз бих включила цялата си изобретателност, за да намеря начин да го пропукам ... да, сигурно ще дойде моментът, в който ще и кажеш - отиди сама да си вземеш и ... ето, че правилото е счупено.

Хъм... смисли ме ти. Но как да са директни отношенията ни? Нали трябва да има правила, ограничения... но и разумни доводи?

Просто тя е усетила, че ако има разумен довод за нещо, аз позволявам да се наруши правилото и се възползва. Така както баща й реагира на нацупена муцунка.

Последното от неделя е следното: Две вечери подред след като е в леглото казва, че й се ходи до тоалетна, става, отива до там и нищо... обратно в леглото. На поредната вечер си говоря с нея и й казвам: "Хайде да не ме лъжеш вече, че ти се ходи до тоалетна вечер, а? Какво мислиш по въпроса?" и тя най-невъзмутимо ми отговаря: "Аз не те лъжа мами, бъркам се... "  Просто паднах в първия момент от учудване, а после от смях. И тя се смя също, а от тогава не ми е правила този номер.
Може би трябва да кажа, че никое правило /с изключение на миетнето на ръце/ не е въвеждано с насилие. Просто откакто се е родила си има еднио и същи правила за лягане и толкова.

Чак сега виждам темата и, признавам, не можах да я изчета цялата.  Общо взето, схванах посоките. 

Децата са страшно интуитивни и проницателни. Едва ли ти казвам нещо ново. Безпогрешно схващат къде, с кой, как и колко може. Аз самата съм страшно директна с тях. /И не само с тях./ Понякога си се дразня, че не мога да се направя на недоразбрала и да махна с ръка, ей така, от мен да мине. Например, няма начин да хвана някой от тях, че симулира в тоалетната и да си замълча, да изчакам подходящ момент и да кажа, че знам и не бих искала да се повтаря. Ще парирам всеки опит за симулация веднага. Моите затова и не ме пробват. Ако искат нещо просто ме молят. Често удовлетворявам молбите им, но още по-често аргументирано отказвам. Това, че е аргументирано за моя акъл, моите разбирания и моите принципи, естсествено, ни най-малко не ги облекчава в "страданията" им. Но така мога аз, така е. Затова и те не се опитват да ме работят.

Изчетах на един дъх цялата тема.Никога не ми беше хрумвало,че голямата ми дъщеря ме манипулира,до този момент мислех че причината тя да се държи ТАКА е някъде в мен.През ум не ми беше минавало,че съм манипулирана...Благодаря,че ми" отворихте очите"  Сега вече си обяснявам много неща...

Все едно за моите си писала. При нас Цвети е манипулаторът, а Пламена й се води по акъла. Ситуациите са 1:1 - чашата (задължетелно трябва да са 2 еднаки), пъпките трябва да се намажат, а когато се намажат не са намазани правилно и следва да се намажат повторно, боли ги всичко от оченцето през гръбчето до пръстчето, особено сутрин, когато ги мързи да станат за ясла и вечер, когато не им се ляга  и т.н. Върха беше, че Цветлена симулира и в яслата и вече 2 пъти си тръгвам на обяд от работа за да отида да си ги прибера,защото, скимти квичи и хората се притесняват, че наистина й има нещо.

dara, ако щеш вярвай, но аз не се усещам ...поне не до втория третия път. Как да се усетя кога й се ходи до тоалетна и кога просто ме разхожда? 

bibi, пъпките и при нас ги има и е същата история с 'правилното' им мазане 

Моята манипулаторка ме разрева публично.

На морето сме в момента и се видяхме с една приятелка. Реших да се видим между 2 и 4, когато моето дете почива. И и казвам, тя да си лежи и гледа телевизия, пък аз ще се върна до 4. Тя веднага се разплака и каза, че как така ще я "изоставям" сама!!! . За пояснение иначе цял ден е с приятели и очите й не виждам.

Въпреки това реших да тръгна и тя ми казва с треперещ глас " Е, хайде, забавлявайте се и ако има нещо, обаждай се, ще си държа мобилния до главата."

Представяте ли си!!!! Гад манипулативна! Сега ми се смешно, но тогава ревнах и приятелката ми ме завлачи ревяща до колата. Ама много ги бива малките, а?

записвам се в темата
имаме си у дома доста изпечен манипулатор
така като чета, може би най изпечения до тук в темата, но както и да е

днес говорих с психолог, който 1:1 ми каза неща, които е написала Клер. Досега не се бях замисляла, т.е. замислях се, но не знаех накъде да поема
сега вече знам - няма да е лесно, но няма да допускам грешки.
Всъщност детето ни манипулира баща си и баба си, с мен няма проблем. Още едно доказателство, че знае къде минават номерата й.
Обожавам я, тя е всичко за мен, но знам, че много често дори в очите на близките ни, изглеждам коравосърдечна и безчувствена. Така е, просто защото не се подавам на безкрайните й и  абсурдни желания, като например да кара колата и така да си стигнем у дома.........

Би ли споделила малко повече за правилния път. И аз съм раздвоена ....

Иса, аz просто не отстъпвам, ако съм каzала нещо. понякога се хващам в грешка, но не я поправям веднага, просто не повтарям друг път същата. 

 valja, ето трети ден съм сама с детето и нямам никакви грижи
определено когато го няма баща й, тя знае че важат моите правила

1. запазвам абсолютно самообладание и не се вързвам на прищявките й
2. отстоявам позицията си докрай и не след дълго тя се отказва, но така е било винаги с мен - казвам това няма да го дам или няма да го направя и след 2-3 молби забравя, просто защото вижда че няма смисъл
3. постоянно и давам дребни задачи,  с цел да се чувства полезна и отговорна, а не да вижда, че аз се въртя и суча около нея, само и само мир да има. След всяко изпълнение на дребната задача й благодаря и я хваля и обяснявам, че така трябва да помяга и че е добро момиче.
с 2 думи трябва да си твърд и постоянен, на моменти се чудя как се вслушва в това което казвам
но все пак сме 2-ма родители и някак трябва заедно да всяваме ред, а на баща й не му се отдава. Сега милия събира сили и гледа отстрани
Детето ни наистина е спокойно.

децата трябва да се порготвят за живота и да започнат да разбират, че има правила, които се спазват в противен случай се проваляш

МАЛЕНА, благодаря за отговора. И аз се опитвам да не се поддавам на капризи, но когато не сме сами е много трудно. Все се намира някой, който да  съжали детето.
Успех.