Защо плаче в количката? Как да я научя?

Не се притеснявай! При нас беше същото, докато не започнах полека д аизправям облегалката на количката /разбира се след 6-ия месец/. В момента, в който започна да гледа и край на плача  . А много се притеснявах, защото тук в Холандия имат чувството, че децата им не плачат и ме гледаха странно.

Ще свикне и ние бяхме така

Е  значи има надежда и за нас , ще чакаме 6 месец дано секне плача че е ужасно.

Много бебоци изпитват ужас от количката и най - вече от возенето. И аз съм била такава, като бебе... 
Синът ми също - не че не се е возил, но докато количката е в движение - мир и тишина. Спрем ли на някое тихо местенце мама да отдъхне, лелее майко...  Майките в квартала непрекъснато ме бъзикаха, че кръжа около тях във все по - широк радиус.  С времето свикна. Помогна ни биба, често - често гушкане и вадене оттам, на цица на някоя пейка за да го приспя, успокоя и сит и доволен да се вози спокойно (това да ти кажа, най - много вършеше работа!!! ), пеещи играчки, които да отвличат вниманието, слагане в количката вкъщи, за да свикне с нея постепенно и пр. хитринки, които вече майките преди мен са ти дали.
Най - важното е да не насилваш нещата и да не се панираш. Бебката ти е прекалено малка и се води най - вече от твоите усещания и страхове, ако излезеш на разходка със свито сърце, тя усеща безпогрешно тревогата ти и започва да нервничи. И обратното. Колкото и да ти е тежко, ще свикне, да видиш като почнат да се заглеждат какъв кеф настава. Тогава ще си наваксате с разходките.  Сега и без това сте прекалено мънички за големи маршрути и пробези. 
Гушкай я, успокоявай я, опитай се да направиш количката обичано място, като я слагаш и вкъщи вътре и я занимаваш с играчки, да види, че няма страшно. И навън спирай, колкото е нужно и пак гушкай, говори, пей ако трябва. Хич да не ти пука от хората, всички са били така. А и ревът на бебето е най - дразнещ, силен и продължителен в очите на собствената му майка. От собствен опит ти го казвам. На околните не им прави впечатление.
Успех!

Три месеца изкара само в количката /само като я сложих и заспиваше/ и навън по цял ден, по улиците... Сега от месец насам е толкова любопитна и така се кокори, че не иска изобщо в количката - стоим само по парковете .... Чакам с нетърпение да започне да сяда и си мисля, че проблема ми ще се реши  При нас проблема не е в гушкането, а в това да може да гледа! Защото като е в кошчето за кола е малко по повдигната и си кротува.
Всичко е периоди... дано да свикне твоя бебок в количката!

Отначало и ние плачехме.После свикна и единствения начин да спи беше да сме навън на разходка или в къщи за да я приспя я люшках.Сега даже понякога я използвам и за столче за хранене.Не искам да те тревожа но някои бебета плачат в количките.Мойта братовчедка по същия начин плачеше до голяма.И аз неможех да я разбера.Изскарвахме я навън и тя започваше да реве.Пробвала ли си като е в количката да даваш залъгалка.

Благодаря ви мили момичета ,е сега поне съм сигурна ,че не само мойта бебочка не харесва количката. дано наистина по-скоро се справим ,защото и на мен не ми дава сърце да я мъча,но пък искам да излизаме на въздух.

Изскарвай я.Бебчетата трябва да са на въздух.Не само твойта плаче.

И аз си нося кенгурото в багажника на количката. Моя реве вечер предимно. Иска да вижда. Вече повдигам гръбче на 45 градуса, но не му е достатъчно.. На мама любопиткото! Виждала съм майки да си бутат количката с бебе на ръце, на мен не ми е удобно и за това в кенгурото, но имай предвид че сега в жегите не се препиръчва че и то много спарва.. Прецени според температурата навън.. Внимавай да не го претоплиш!

Имаш късмет, че поне на ръце млъква 
София не искаше нито в количка, нито на ръце, извеждах я на терасата да подиша "чист" въздух и като й мина след няколко месеца продължих с разходките. Щом не иска- не иска, защо да имам раздразнено и ревящо бебе, като може да си е спокойно и усмихнато, за всичко има време, води се по детето 

Синът ми ревеше така в количката като много малко бебе. Спомням си, че краката съм си счупвала да бързам да се прибера само и само да не плаче.
Нещата се оправиха изведнъж от самосебе си.

Здравей и честито бебче!   

Не съм чела другите отговори, споделям ти моя собствен личен опит.

Дъщеря ми също не искаше да лежи дълго в количката. За кратко - да, но после почваше да плаче. Обяснявам си го с това, че количката е странна нетипична за нея обстановка и има нужда да бъде гушната, за да се увери, че мама е до нея.

Повярвай ми, толкова малко бебе не може да плаче от каприз. Има нужда, страх я е, топло й е, студено й е - такива работи. Когато излизах на по-дълги разстояния, носех с мен кенгурото и като се разревеше Симона, я слагах вътре и бутах празна количка.

Нещата се нормализираха чак когато започнах да я слагам на първата степен леко поседнала и когато тя вече виждаше и можеше сама да се разсейва.

И до сега се случва да бутам празна количка и да я нося на ръце. Гушкай си бебето, когато плаче, защото то има нужда от нещо.

Успех! 

Моето слънчице е на 3 месеца и досега нямахме проблем,но от няколко дни неиска да се вози в количката. А днес беше вече върхът,така плака че чак се захласна и си я прибрах гушната. Аз смятам ,че се страхуват и то най-вече от шумът на колите.Много е неприятно,но се моля дано го надрасне с времето.

П.С. А как ви гледа количката,ако не те вижда бебето може да смята,че е само.Нашата е такава и вече съжалявам 

Имахме такъв период и ние.После свикна.Бях й наслагала разни дрънкалки и пеещи играчки да се разсейва,но пак не винаги помагаха.И това отминава,спокойно

Период, който ще отмине, без да я "научаваш" на каквото и да е