Намесих децата си

всяка жена има различен праг на търпимост-някоя я бият и тя казва че ще го промени,друга я удрят веднъж и веднага си тръгва.аз съм по средата-търпях докато не  почна да ми" ходи "по самочувствието на човешко същество.тръгнах си и наистина отидох при майка си за която се грижа и сега,но постигнах всичко сама с много труд и нерви

С 50лв. се тръгва,ако има кой да те посрещне финансово.Но ако няма е абсурдно Особено с 2 деца,това е .....
Моят съвет е да устискаш,докато завършиш обучението си и да си намериш работа.Доколкото разбрах си в Канада.Нямаш нито роднини наблизо,нито нищо.Май друг начин не виждам.А през това време,наистина гледай да си събереш някой лев,защото няма да са ти излишни.Започни още от сега да се подготвяш.Не му се връзвай повече на простотиите му.Поне ще знаеш,че няма да си с него за в бъдеще.Това трябва да ти дава сили и кураж през този период.Игнорирай го!Псувните му,от едното ухо ти влезли,от другото излезли.Това е само,ако наистина си решила окончателно,че с този човек няма да си в бъдеще.Ако ли не,ще ти е трудно.Но аз поне докато съм чела и другите ти теми,не съм сигурна,че ти си готова емоционално,да го зарежеш.Ядосваш се,дразниш се,но окончателно решение не взимаш.Дано да греша,но това долавям в темите ти.Трудно ти е да вземеш това решение.Да,трудно се взима такова решение.Особено ,когато имаш 2 деца.Аз 8 години го взимах.Сега много съжалявам,че съм била толкова нерешителна.Причните съм ги споделяла в други теми.Няма да се повтарям.Само ще кажа едно:колкото е по-малко детето,толкова по-лесно се адаптира към нова обстановка.
Друг път разделяли ли сте се?Т.е. тръгвала ли си си от него?
Питам те,защото ако не си,може би има шанс, да осъзнае какво е изгубил.Пък може да се замисли и да му дойде акъла в главата.Моят бивш също не се занимаваше изобщо с детето, докато бяхме семейство.То толкова беше свикнало без него,че няма до къде.Но когато го напуснах,започна всеки ден да го взима  и да се занимава с него.Сети се на п....и вечери,че има дете.Обърка много детето тогава. То започна да обвинява мен,че не сме заедно с баща му и т.н.Ако си бях тръгнала,само за да го сплаша,бях успяла.Но гадното бе,че аз исках този развод с цялата си душа.А тези негови действия ме затрудниха много.Не очаквах,че бившия,толкова трудно ще преживее развода.Даже още не го е преживял.Надява се още.Защото по време на брака ни,беше тотално безразличен към нас.Но явно е бил сигурен,че ще съм с него,каквото и да прави.Но всичко си има граници.
Айде стига толкова от мен.Каквото и да решиш,премисли го много пъти,преди да ги направиш.Пожелавам ти успех.И най-вече умната

Принципното ми мнение е да се разделиш с него за твое и на децата ти добро. И не, не си направила зле, като си ги намесила.

Тъй като може би търсиш съвет - ще ти дам: Говори му с точни и ясни изисквания. Неправилно е да клажеш: "Ако не започнеш да обръщаш внимание на децата, ще ме принудиш да взема крайни решения..." Правилното е: "Ако до 10 дни не започнеш всяка вечер да си играеш с децата /да ги къпеш/, ще се разделим!"

Мъжете са просто устроени същества. Изреченията към тях трябва да са прости и ясни. Имах една секретарка, която все казваше на мъжа си: "Ако не направиш нещо - се разделяме." Е, какво аджеба да е това 'нещо'? Накрая се разделиха...

Съгласна съм, че мъжете са еднопистови устройства и възприемат света (и най-вече нас) по много различен начин. ОБАЧЕ...
всичките ни разсъждения са на хора, които са си "у дома", а тя е на долната земя. В чужбина такива решения се вземат мнооого трудно, защото...няма при кого да изтичаш за помощ, няма на кого да се обадиш посред нощ и т.н.

Моят съвет е - изчакай докато си изкараш сесията, че поне нея да не провалиш, но не повече, защото като те гледам какъв режим си си създала - много скоро просто ще рухнеш.

Канада (доколкото знам) е една рядко социална държава, където самотните майки не са точно в нашето положение. Не разбрах с какъв статут сте - едва ли си просто със студентска виза?? - ама, защо не се поинтересуваш какво предлага държавата (ако сте канадски граждани) на майка, която се е нагърбила да си гледа двете деца сама (щото това, дето се вълнува повече от фекалиите на брат си... )

И да знаеш, че той си позволява да се държи така точно защото сте в чужбина и е сигурен, че те е страх да предпиемеш нещо. Аз наблюдавах такива взаимоотношения повече от 5 години в южната ви съседка - мноого грозна история.

Незнам с какво толкова те държи този човек /освен ако не е финансово/, но по всичко изглежда, че трето дете в семейството не ти трябва. Ако не го обичаш толкова, че да се примиряваш с поведението му, най-доброто което можеш да направиш за теб и децата е да се разделите, а той да продължава да съчувства на брат си. Ех, че ме дразнят такива екземпляри ама... . Мисля, че Иса е права, ултиматум му е майката и то с ясни и конкретни искания и срокове. Дано успееш!   

Тъкмо се прибирам от даскало, порядъчно слънчасала, уморена и т.н.
По-нагоре някои каза, че не съм емоционално готова да си вдигна задника. Вярно е, съзнавам го, знам, че се лашкам напред-назад, знам, че не може така, а ето вече поне 5 години сам така. най-гадно ми е, че съзнавам всичко, а сам явно малодушна. някои някъде в друга моя тема беше казал, че съм силна. Не съм, малодушна сам! за момента не мога да поставям ултиматум, защото и двамата знаем, че аз не работя, уча още, без пари сам, та само гаргите плаша. Ултиматом ще поставя в мига, когато започна работа, тогава ще звучи реално.
И да, няма с кого да споделя, познати бол, приятели хич. Мога с вас само, въпреки, че по-скоро бих искала в един идеален вариант да ви няма, да няма и нужда от подобен форум, всичко да е по мед и ноти.
поне сам щастливва, че имам две прекрасни деца, кариерата ми върви успешно, доказвам се ежедневно и ми харесва всеки ден по малко да се надскачам.
Колкото до това дали имам нужда от обич, уважение...сигурно, ама забравих кво беше това, т.е. вече не изпитвам такава нужда. Сама със себе си, това е. Имах глупостта да се доверя и да споделя тва-онва с хора тук....оказа се после, че просто сам давала храна за разговори по дълги зимни вечери, клюки, раздъвки, абе гадоря, повдига ми се, буквално. То като ми го казаха "доброжелатели" тичах да повърштам.
Пази Боже от българи в чужбина!
Та сама ще си гризна дървотона самотата, а и вече не мога и да споделям, само с вас, инак се хиля като тиква, walk единак сам направо станала!напоследък ми прави впечатление, че не ми се и говори с хора, искам да съм си сама, та друга връзка едва ли бих развила.
ох , много объркано, и пунктуацията ми я няма, дано ме разберете, они сега 6се върне и пак говната почват с пиргиша.

А как възприемате идеята да пиша един меил на братчето с цел да се озапти? Както и до жена му там, да го усмири? Нямма предвид грубости, много учтиво, но в прав текст?
риемам мнения и критики всякакви, не се обиждам, не мога да се погладн отстрани, та квото ми кажете, ще го анализирам и обмисля.

o! o! ooo! 

не прави никакви глупости от типа да пишеш на брат му - на това нещо какво да му говориш?!!! най-много да ги посъветваш и него и мъжа си да започват възможно най-скоро с психотерапията (тая особена привързаност към...продукта на собствената им отделителната система си плаче за...доктор! сериозно!)

а ако напишеш, само ще размиришеш гадове като тия, които те дъвчат през дългите зимни вечери там - не ти трябва такава беля! в никакъв случай - послушай ме - been there, done that! (и то съвсем недалеч от канадската граница...) спести си надеждите!

По-скоро се погрижи за себе си, защото си мисля, че се подхлъзваш към лоши депресивни състояния, а не можеш да си го позволиш!!! не е добър знак, че вече ти се услажда самотата  но поне си достатъчно заета и с работа, и у дома, та нямаш кога да се отпускаш 

а като те стяга шапката, влизай си тук и на нас мрънкай - ние поне не сме вредни 

айде, дано мине леко сесията и да си намериш бързо доходна работа, че да изправиш малко гърба и да придобиеш повечко смелост и самочувствие - ще измислиш как - ултиматуми ли, крайни срокове ли - ти си знаеш, но...така не може до безкрай!

чао и...много здраве на Долната земя! 

Trayan, много си права, да знайш! Умна и уфатна мома си! То верно, на дефекиращото говедо, освен да ми се хили зад гърба, заедно с неговата кака (нямам нищо против  възрастова разлика) но и тя магии ми беше меткала, не е случила на патка обаче, аз съм картезиански тип до мозъка на костите, намерих и панаирите, косми, боклуци, книги краде, па ги връща, мажа ми с мензисно кафенце черпи (пред мен!), вещици, врачки, приказки, простотии безчет...та тваме спря да пиша на тях де, що да давам повод за дългите зимни вечери....
Лошото е, че аз съм страшно търпелива, ама кат ми падне червената завесаааааааа...точно там стъпвам, дет знам, че боли!
По принцип не съм злобърка, напротив, ама кат се минат с много границите....говоря тихо, с подбрани думи, на място. Страх ме е от мен си в такива моменти, 2 пъти в почти 38 годишния си живот го приложих, нервен срив докарах, та вече не смея.
За депресията също си права, не си давах сметка, че толкоз си личи! Ма то трудно да се гледаш отстрани.И наистина мнoгoто бачкане ме държи, грижата по децата, абе заетостта с една дума. А сам останала бездейна, а сам псиясала тотално!
Радвам се, че ви има, но по-добре да не съществуваше всичко това, самотни мами и така, разбирате ме де.
Може и да ви досаждам , ама никoй друг си нямам, от друга страна, кво сте ми длъжни дами търпите дудненето? всеки има проблеми, що вас да ви тъваря с моите, не сте кофи за душевни отпадъци , нит сте ми длъжни...
Благодаря ви, наистина много. поне тук мога да си похленча без да ме е срам

абе, нЕма да се косиш, бе! ние за това сме си го организирали това тука - да си дуднем една на друга, та и всичките вкупом - помага!
аз съвсем от скоро съм тук, ама направо съм...окрилена всякой път като си прочета по нещо с цел самолечение 

а иначе - прекрасно си те представям в тая ситуация там на леля му, където си - човек спокойно може да откачи и без дразнители от такава величина като твоите - ужас и безумие - какви вещерици, какви врачки, какви...кафенца?!!! направо страх ме хваща!

я да идеш на църква (най-малко някоя гръцка православна не може да няма в близост, ако българска не се намира) - ама и друга да е, много важно - иди да си изплакнеш душата, че като те слушам...

и да се наспиш тоя викенд! 

девойкоооооо, от понеделник чакам петък вечер, да се насвяткам подобаващо и да знам, че утре ще спяаааааа поне до 8h30!
пак като чета Иза, и Моргана, и други дет не помня имена, ама по снимките на хлапчета идентифицирам, бе едно, че не ми побира акала, колко требе да ти е къса pi64icata, да не може да осмислиш, какво красиво, прекрасно дете си създал, ама то тва проблем на тия с трета опорна точка! нащо тати с акита се занимава, инак на децат купува скъпи нашта, слагам спирачка, колкото мога, ама внимание няма, нито обич. с пари не се купува.

Здравейте!
От една седмица и аз съм самотна майка с бебе на 1годинка. Много трудно ми беше да взема това решение - все изчаквах да стане по-добре, опитвах се да го променя, дори опитах и със заплахи. Постоянно му казвах да обръща внимание на мен и на детето, повече време да си стои вкъщи, а не да обикаля с приятели. Казвах му, че ще дойде момента, в който ще си взема детето и ще си тръгна. А от негова страно получавах краткото: "Гледай си работата" и изчезваше с приятели по кафета и разходки. Свободен ергенски живот си водеше - е поне сега няма кой да му мрънка. И сега ми казва, че си мислел, че съм се шегувала с раздялата ни.
Май е много по-лесно да възпитаваш дете отколкото да се опитваш да превъзпиташ мъж на сумати години   

Здравей canadianmom!

От скоро пишеш в нашата тема от форума за деца с увреждания и даваш много ценни съвети, затова и аз ще напиша тук пък какво аз мисля по твоята тема, още повече, че имах известен подобен опит.

Първо ще изтъкна нещо очевидно отстрани... Всичко, което изброяваш в поведението на мъжа си, е само следствие от нещо, което ти предстои да разбереш. Просто бъди по-наблюдателна (Аз бях... и много неща изведнъж ми просветнаха после)... Ако той по-рано не е бил такъв, а сега е... значи има не просто повод, а причина...

Имайки предвид професионалната ти ориентация, за която се досещам по постингите ти, ще ти препоръчам тази книга: "Светът е джунгла, Джейн" от Джой Брауни ("It's a jungle out there, Jane" by Joy Browne, 1999) с подзаглавие "Да се научим да разбираме мъжа". При твоята нагласа да изучаваш нещата многопланово, мисля, че някои неща направо ще ти просветнат... Аз лично намерих вътре описани всичките си проблеми през последните години с мъжа ми, сходни в някаква степен с твоите... Съжалявам само, че не прочетох книгата примерно преди 2 години, когато щеше да е много по-навреме... Ти още имаш шанс Успех! 

Благодаря ти, Мария, ще потърся непременно книгата!