За значението на името и защо трябва да се кръсти на дядото или бабата?

Смятам донякъде, но все пак семейният живот е низ от компромиси, в това число също. Така че е справедливо да изберете среден вариант.
Не можем да ти помогнем, това си остава между теб и него. Аз лично не бих могла да бъда с човек, който ще ми налага по този начин мнението си. Опитай се да бъдеш твърда, да не се карате и да не отсъпваш на 100 процента, намерете компромисно решение 
Против съм кръщаването на децата на когото и да било. Не искам да има сърдити, да носи кармата или името на друг човек. Аз раждам отделналичност и я кеъщавам с независимо име. Така е редно и справеливо според мен. А спазването на семехните ценности като кръщаване на баби и дядовци - това е било преди, сега е въпрос на желание, но не е задължително. Задължаването и сръдните за това за мен са акт на елементарност.

Родтелите са двама, съответно трябва да се зачитат и двете мнения. Твърде вероятно е бащата пък да си мисли, че ти се налагаш - той също има право на глас.

Смисълът на традицията да кръстиш първото дете на някой от родата на мъжа, е да го "признаят за свое" един вид - по този начин подключваш към бебето много донори на енергия. Твоята рода се присъединява с енергия още от момента на забременяването ти. Което е и логично - никога никой не се съмнява в това, коя е майката, но родата на бащата дори подсъзнателно иска признание и потвърждение на факта на бащинството. По същата причина трябва особено много да се набляга на приликите на детето с бащата - поне първоначално.

При всички случаи, от спорове никой не печели. Търсете компромис. 

При нас - обратно на традицията - мъжът ми настояваше детето да носи свое собствено име, това според него гарантира идентичност, не искаше ни най-малка асоциация с роднински имена. Аз обаче го убедих, че можем да ползваме само първата буква на майка му, с което целях хем тя да се почувства поласкана, хем аз да наложа името, което харесвах. Пробвай само с първата буква, това според мен е разумния компромис във вашия случай.

Ние се бяхме разбрали ако е момче да се казва като татко си ако е момиче-аз решавам.На мъжът ми му съобщих как се казва дъщеря ни чак след като я записах...

против кръщаванията съм- мое мнение...

Вси4ки казват,4е няма зна4ение,но когато го кръстиш- всеки си има специално отношение към детето,което носи името му

Аз самата съм кръстена на дядо ми и осезаемо се забелязва специалното му отношение....както и другата баба към сестра ми(на която е кръстен)...

Затова не исках да кръщаваме малката на никой...мъжо уважи това мое искане и ч кръстихме Ана- на Света АНа,защото се оженихме на 09.12- празникът на Света АНа

Кръстих дъщеря си на свекървата (само първата буква ползвах , въпреки , че името на свеки си е уникално ), защото заслужаваше жената и това беше моят начин да и благодаря !Когато и казах как ще  се казва първородната и внучка , изненадата и това което видях в очите и си заслужаваше  !
Синът си го кръстих на него си ,защото много щеше да ми дойде още един Георги (мъжо , свекъра и баща ми се казват така )!

Аз за първото нямаше спор,защото мъжът ми знаеше,че от дете си мечтая ако имам момиче да се казва Анна! Макар сега всички да ме питат на майка ми ли е кръстена(тя е Анета),аз казвам: Не, кръстена е на нея си! Сега имаме спор за второто! Но като му дойде времето ще му мислим!!!

Избора на име ми е на дневен ред. От малка си имам любими имена, мъжки и женски с които мислех че ще кръстя децата си. Исках и името да си подхожда с фамилията, да е благозвучно и да има и хубаво умалително име. Да ама голяма част от имената които си харесвам от дете са вече заети, т.е. приятелската ни компания вече даде такива имена на децата си и ще е кофти когато се събираме да подвикваме на децата по фамилия или да им слагаме номерца. С дъщерята със съпруга ми се бяхме разбрали ако е момиче - той избира името, защото той искаше момиче, а ако е момче - аз, защото аз исках момченце. Естествено и другия трябваше да даде  своето одобрение. Първото име, което избра на мен не ми допадна, защото имах котка която носеше същото име, просто като го чуех и в съзнанието ми се явяваше котката, не можех да го свържа с детето си, та му се наложи да мисли друго име.
Сега за второто сме се разбрали независимо момиче или момче аз да избирам. Мъжкото име му хареса, но не и женското. Прекалено било изкелифирчено, а доктора казва че ще е момиче. Майка ми настоява детето да носи поне нейната буква, а аз съм решила дефакто ако е момче - директно цялото име на баща ми, защото звучи чудесно. Това нейно настояване малко ме дразни, макар че женското име което съм си харесала от дете е варияция на нейното име. Чичо ми навремето й викаше така и на мен много ми харесваше, независимо че е екстравагантно, гръцко и т.н. То ако става на въпрос и дъщеря ни е кръстена на дядовците си, с гръцко име на българска царица  Та хем не ми се иска да казвам на майка си какви имена съм избрала, хем ме дразни това че периодично ме подпитва и си иска.  Аз съм си го решила преди да прояви претенции, но ми се искаше да е изненада.

Ruska Vel, какво стана най-накрая? Как се казва детето?

Я и аз да разкажа нашата история относно имената! Когато забременях с първото си дете решихме и двамата с мъжа ми,че ще е или Александър,или Александра (баща му се казва Александър)! Е роди се момиче и носи трите имена на дядо си само,че в женски вариант,но...докато бях в род. дом съпруга ми се обади да ми каже,че майка му се сърдела,че детето не е  кръстено на нея! До ден днешен няма коментар от нея по този въпрос пред мен! Сега,вече бременна с второто ни дете...те отново изявяват претенции да бъде на тях...а ние искаме да го кръстим на моя баща,който е починал още когато аз съм била бебе! Кажете ми това не е ли  наглост...и как изобщо ще повдигнеш въпрос за нещо толкова лично,което касае майката и бащата....нима мойте родители не заслужават...а и името ни харесва и на двамата много! Аз нямам намерение да отстъпвам! Смятам,че това си е мое право!Нали....?!

Щом мъжът ти е с теб, прави каквото искаш. Не че ако не беше щях да те посъветвам да го кръстиш с име, което не харесваш, просто така е по лесно.

Това е най-голямата глупост.Ние за сега нямаме деца, но няма да ги/го/я кръщавам на никого.Моят баща и този на мъжа ми са починали, /чувала съм, че не е хубаво да се подновяват такива имена/, майка ми се казва Вангелина, а неговата майка Цветана.Не бих кръстила детето си, ако е момиче с тези имена, евентуално бих взела само буквата.Моля се само да имаме детенце, пък после изобщо няма да ми пука как ще кръстя. Мисля, че тези караници и претенции развалят само хубавия момент от появата на едно прекрасно същество, в крайна сметка това си е избор на самите родители.Както казвам аз, те са го правили, те ще го отглеждат, те ще си го кръщават както си искат.