Публикувана: 18 юли 2007, 12:39 ч.
Последно мнение: 22 септ. 2007, 22:00 ч.

Как понасяте мисълта, че децата ви са обречени да страдат?

4 021
36
1

# 15 18 юли 2007, 20:44 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Момичета, много ви благодаря за предложенията за помощ, но все още не мога да приема. Съвестно ми е да товаря финансово други хора с нашите проблеми. Не знам, ако има някоя фондация, към която да се обърна... не знам.

Но няма да откажа ако някоя мама има връзки в Здравна каса да съдейства, по-бързо да ни одобрят и да ни издадат формуляр Е 112 за лечение в чужбина. Още не съм пратила документите, но вече всеки момент чакам поканата от лондонската клиника и след това топката минава в нашата Здравна каса. Да идем там, да покажат точно какво и с какви материали да правим, да знам какво точно и в какви точно количества ще ми трябва.

Агнешка, хомеопатията не може да помогне, ползвам я само за успокояване на болки и сърбежи.

Прегръщам ви всички и желая всяка от вас да намери утеха и радост! Стига вече мъки!

# 16 18 юли 2007, 21:42 ч.

София
Мнения: 2 262

Лилибон, и аз следях със затаен дъх Криско! Толкова пъти съм си мислила за него и за теб, за болката, която изпитва той и за два пъти по-голямата болка, която изпитваш ти безсилна да му отнемеш неговата. Да ти призная, аз се напатих и с двете си деца, и в тежки моменти съм стенала от отчаяние, свличала съм се в някой ъгъл и съм плакала до такава степен, че чак лошо ми е ставало, но знаеш ли след това ставаш, измиваш очички и продължаваш с нови сили. Един път бях написала, че съм страшно изморена и за другия ден, че просто с нови сили ще обичам още по-силно децата си! Милвай си го, нищо че не можеш да го гушнеш, това тежи много наистина, говори му кротичко, пей му, полюшвай легълцето му или столчето му. И моето Лъчезарче ме гледаше така строго и сърдито, трудно дишаше и главно спеше, не се усмихваше, и сърцето ми се свиваше, но с този поглед те не казват ти си ми мъчителя, а по-скоро мамо за мен ти си единствена, нищо че така се случва! Милите ми вие, толкова искам да имам вълшебна пръчица. И знаеш ли, не понасяме тази мисъл, никак не я понасяме, просто се научаваме да живеем с нея, тя е като наш лош спътник, от който отърване няма, но трябва да се научим да я преборваме, да не заема 24 часа от мислите ни, а само няколко минути или малко часове! Ще го научиш да се засмее, ще видиш. Целувам ви и съм готова да помагам, когато трябва!

# 17 19 юли 2007, 00:52 ч.

Мнения: 3 540

Лилибон,не се притеснявай, че ще товариш някого! Приятел в нужда се познава! А във форума имаш приятели с които можеш да споделиш и радост и болка.Можеш да разчиташ и на мен.
По въпроса за здр. каса можеш да се обърнеш за съвет към Веска Събева.Тя е прецедател на Фондация,,Родители на деца с епилепсия" служ.029587914 и gsm0888688427.
УСПЕХ!!! Praynig

# 18 19 юли 2007, 10:08 ч.

Мнения: 4 414

Цитат на: Lilibon в ср, 18 юли 2007, 20:44

Агнешка, хомеопатията не може да помогне, ползвам я само за успокояване на болки и сърбежи.

да, аз това имах предвид. не знаех дали сте се свързали с хомеопат...

Виж дали това няма да ви е от помощ:
"Помощ за Благотворителността в България".
София 1000,
бул. Витоша 65, ет. 2,
тел.981 19 01, 987 15 74
Фондът за подпомагане лечението на деца към ФПББ съществува от 1998 година. Помощ от него могат да получат семейства в затруднено социално положение за покриване на разнообразни разходи: от сравнително евтини лекарства, консумативи, помощни средства (очила, слухови апарати) или операции в България, до скъпоструваща операция в чужбина. Помощта, водеща до излекуване или трайно подобрение на детето, има приоритет пред случаите на хронични заболявания, а по-ниските стойности - приоритет пред скъпоструващите операции в чужбина.

последното изречение не ми харесва особено, но може да се проучи въпросът.
сайтът нещо го преустройват и липсва голяма част от информацията, но ето линк:
http://www.poveche.net/list_kauzi.php?type=deca

# 19 19 юли 2007, 16:16 ч.

Мнения: 3 504

Страдам много Sad

Като гледам Гери сърцето ме боли и доста си поплаквам вечер... и си казвам, защо Бог не накаже мен. Но чрез милото ти най-боли, за да разбереш много неща...

Боря се и трудя ежедневно да го няма това в изречението на темата "... обречени да страдат". Да няма страдание...

# 20 19 юли 2007, 16:38 ч.

Мнения: 263

И аз бих се включила с помощ за превръзките!
И Лилибон, не се притеснявай да приемаш помощ! Ако това ще донесе дори една усмивчица на Криско значи си струва!

# 21 19 юли 2007, 16:59 ч.

Мнения: 3 504

Летисия, много ми харесват твоите подписи Laughing

# 22 19 юли 2007, 17:17 ч.

Мнения: 2 567

Цитат на: Rossoneri в чт, 19 юли 2007, 16:59

Летисия, много ми харесват твоите подписи Laughing

Аааа, мерси, мерси. Щерката ги прави Simple Smile

Лилибон, не се притеснявай да искаш помощ. Когато знаеш повече, пиши без притеснение. Ние ще чакаме Hug

# 23 19 юли 2007, 17:21 ч.

Мнения: 3 504

Да си поръчам тогава Laughing

Може ли? Чакам оферта Wink

# 24 19 юли 2007, 17:26 ч.

Мнения: 2 567

Пиши на лични какво точно искаш и ще стане далаверата Simple Smile

# 25 19 юли 2007, 22:59 ч.

Мнения: 997

Не съм се сблъсквала с болката, за сега, и не знам дали мога да помогна адекватно, но си мисля..... Когато е най - трудно, когато си изтощена, когато те хваща яд на на този живот, на нещастието, на болката, на непрекъснатия плач, на цялата тази нестраведливост, която се случва именно на теб...може би...ако си помислиш, че на целия свят няма друг човек, освен теб, който би гушкал бебчо с толкова нежност и внимание, който би направил за него всичко онова, което ти правиш всеки ден - смяната на превръзките, грижите, всичко, тогава може би ще ти става малко по - леко. Не си лошата жена, която му причинява болка, то си единствената, която ще направи всичко за да му я спести. Виж, с несигурното бъдеще съм наясно. Не знам какво ще става, казвали са ми разни нещо, които ще се случат.....но аз вече не искам да знам. Няма бъдеще, защото мисълта за бъдещето би вгорчавала всеки настоящ ден. На кого ще помогне това....на мен, на детето, на семейството ни. На никого. Оставила съм бъдещето там където си е. За сега. Когато му дойде времето, ще му мисля.

# 26 20 юли 2007, 17:23 ч.

Мнения: 265

Има една поетеса Валентина Радинска.Тя е минала по пътя на майките от този форум.В едно интервю казва,че всъщност не е нещастна, защото си е дала сметка,че е богоизбрана.Не на всеки Бог изпраща ангел.Болесттана детето ми е сериозно изпитание,но преодоляването на всяка трудност ме прави по-силна, а най-голямата отплата е обичта в очите на дъщеря ми.Не
знам какво ни очаква в бъдеще.За мен е важно,че сме тук и сега заедно и че правим най-дброто,което е по силите ни за нашето детенце.
Мила Лилибон,просто ти трябва малко време да осмислиш всичко, да го приемеш и да продължиш напред.Времето позатъпява болката и прави сърцето ти по-смело и духът по-силен .И незабравяй-Бог ти е изпратил Ангел.
Дано по-скоро намерите адекватно и успешно лечение.

# 27 20 юли 2007, 19:56 ч.

Мнения: 4 585

Цитат на: ljuboznatelna в ср, 18 юли 2007, 13:30

Мила Lilibon, съжалявам за детето ти, надявам се нещата да се подобряват и надеждата ти да расте, а да не угасва. Как се справяме ли? Ами не се справяме, но нямаме избор. Нещата не винаги са толкова опимистични и надеждата ни не винаги е толкова голяма, както изглежда от написаното. Но винаги ни е нужно да има моменти, в които да бягаме от реалността и да се чувстваме хора, защото трябва да имаме сили да продължим напред.

Ето това е най точно до мислите ми, но не бих могъл да го кажа толкова добре.

# 28 21 юли 2007, 16:08 ч.

Мнения: 950

Не знам дали ще се изразя правилно ,но ще опитам ,боли адски много когато детето ти е с проблем ,но ние за това сме до децата си за да облекчим състоянието в което са и каквото и да ни е поднесла съдбата ,да търсим и да ценим и най-малката радост в реалността, колкото и да е жестока и несправедлива .Излиза че живота ни е една непрекъсната битка и изпитание на нашите възможности.
Такива мисли появат ли се в главата ти ,/ някъде го бях чела /опитай да гледаш на тях като на преминаващ влак пусни го да мине и да замине ,погледни като страничен наблюдател на преминаващ влак , мисли от тоя род не помагат нито на нас нито на децата ни .Мисли позитивно колкото и трудно да е, и грубо казано хващай се и за най-малкия лъч светлина, иначе сили от къде ???

# 29 22 юли 2007, 01:39 ч.

Мнения: 481

Скоро попаднах на това и си мисля лилибон, че това писмо може да даде отговори на много от въпросите които си задаваш сега, дано ти помогне да намериш утеха и сили в себе си за да бъде твоето бебче щастливо и дано има начин да се облекчат малко поне болките му

Писмо на едно дете с увреждания до неговата майка

Мила мамо,
Знам, че не ти е лесно... ала искам да ти разкажа нещо, което може би знаеш.
Преди да се сдобие с тяло, всяка душа вече знае какъв път трябва да извърви - така и аз знаех, че ще се родя, за да придобия определен опит. Ти знаеше ли?
Има повече и по-малко извисени души, затова недей да се доверяваш на онова, която изглежда най-логично... не е точно така. Изборът да се родиш и да изживееш едно особено съществуване - нека го наречем "трудно" - е тежък и мъчителен, но той е избор на обич и само много чувствителни и извисени души могат да си позволят да го направят.
Не можеш да си го обясниш? Не е лесно да се разбере, не всичко е просто, но повярвай ми, не физическата изява има значение... и ти знаеш, че моята душа е чиста и прекрасна: това е истински важното и ти го разбра още като ме взе в прегръдките си за първи път... Всъщност всеки от нас сам избира родителите си - и аз ви търсих и намерих, това е толкова хубаво!
Трябваше да съм сигурна, че ще бъда безрезервно приета и обичана, трябваше да намеря две души, прекрасни... като вас двамата с татко.
Надявам се, че ще ти достави удоволствие да разбереш, че изпълняваш една висша мисия, която не е за всеки, която ти е поверена от Небето. Знаеш ли, някои майки - ти не си от тях, това го знам - изживяват зле този опит, това познание, те го приемат почти като наказание и не осъзнават, че за едно същество, притежаващо големи способности и любов, е награда да придобие толкова деликатен и понякога мъчителен опит. Той може да дари множество неповторими, неописуеми моменти, ... аз и ти ги познаваме - нали, мамо? Те не могат да се предадат с думи, а само да се почувстват с помоща на емоциите... или чрез ефирните енергии, които си разменяме.
Мамо, как бих искала да успееш да разкажеш за това на всички онези хора, които пренебрегат танца в нашите различни съществувания... Е, засега няма значение - достатъчно ми е, че съм го предала на теб това, което дълбоко в себе си ти вече знаеше... просто исках да дам потвърждение на твоята интуиция. Ние всички сме същества от светлина, които отвреме на време слизат на Земята, за да научат поредната "страница" от уроците си.
Нашите две светлини толкова си приличат, че се разпознаха - ти си родена, за да ме чакаш и аз дойдох така, както беше писано (с една писалка със златно мастило).
Прегръщам те, мамо - благодаря ти, че си такава, каквато си и ми даваш цялата си любов. Не се притеснявай, ти вече разбираш всичко - имай ми само поне толкова доверие, колкото имам и аз в теб и тогава ще продължим нашия танц, с нашата музика, която ангелите са създали специално за нас.
Обичам те, обичаш ме... обич е отговорът за всяко нещо.

Препоръчани теми

Права на децата ни с ТЕЛК - 4

Трудно проговаряне - тема 27

Епилепсия - ТЕМА 27

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Причина:

Причина: