Объркана съм, плаче ми се ...

Тъжна...,
и аз съм изгледала сама 2 деца далеч от родители и съпругът ми не ми е помагал, само да се вдигне нещо тежко например,
или да занимава детето докато аз върша къщната работа, или да го заведе или прибере от градина.
И аз съм се чувствала подобно, но с времето се научих да не търся признание от никой,
а сама да съм доволна от себе си и от това, което върша.
Но сега забелязвам, че макар и да не ми го казват, признанието все пак го има

Мила тъжна мама, тъжно ми е да чета, защото в написаното от теб видях донякъде себе си. И ние сме заедно от много време и преди да се роди детето се разбирахме много добре, много рядко сме се карали, все гледахме да сме заедно, а сега... На всичкото отгоре толкова чакахме малкото човече, така се радвахме, а откакто се появи то сякаш се отдалечихме един от друг на светлинно разстояние.

Разликата при нас е, че мъжът ми се грижи много за детето, много го обича, до степен че смята, че нищо не е достатъчно добро за детето - все нещо не било както трябва, ама трябвало така, че иначе, постоянно прави забележки. Като прибавим и депресията след раждането, неговото неодобрение на всичко ми действаше толкова зле, че често ми минаваха мисли за самоубийство. Мислех си и аз,че съм много лоша майка и детето ми не заслужава да страда с мен! Добре че се отърсих от такива мисли, но пък тогава осъзнах, че не аз съм лошата майка, а мъжът ми е станал непоносим. И  както преди нямах нетърпение да се върне от работа и да сме заедно, стигнах до положение да не мога да го понасям и да го мразя неистово.

Открих много неща, за които преди явно съм била сляпа - не ми помага грам в домакинството, спи до обед, мързи го да направи каквото и да било, докато аз не подгъвам крак събота и неделя, той си гледа ТВ, играе на игри или си чете книжки. Сега си стои по цял ден вкъщи и гледа детето, защото няма работа и все гледа да си намери извинение да не излиза навън с детето. Като се върна от работа заварвам къщата с главата надолу, а трябва и вечеря да направя, и малкия да нахраня, и ..няма край.

Няколко пъти се карахме много здраво на тая тема. Неговата версия е, че аз много съм се променила след раждането и не съм била тази, за която се е оженил. Да, така е! Просто вече не издържам да правя всичко сама, преди не ми правеше впечатление и за всичко се нагърбвах аз (аз съм си виновна,знам), но сега искам да прекарвам повече време с детето, а не в кухнята. Казва ми: добре де, не я върши домакинскта работа, на мен не ми пречи. Ама аз не мога да живея в кочина, на мен ми пречи. А ако аз не я свърша няма кой. Ето от 1 месец не съм гладила и има планина от дрехи за гладене, на него не му пречи - той си ходи намачкан господина.

От няколко седмици спрях с това да му "пиля" на главата, както той казва. Просто не го моля за нищо, да видим дали сам ше се сети. Нула резултат! Дрехите от сушилнята стоят цял ден в средата на стаята без да се сети да ги сгъне. Не можел бил, скучно ми било да сгъва.

Ами, предавам се вече и това е. Ще си нося кръста сама. Няма смисъл да продължаваме да се караме - не искам детето да страда. Та и аз не търся никакво прзинание или помощ. Приемам го за даденост. Трябва да се науча да приемам съдбата си. Хората не се променят (поне моя мъж не може)...

O, да чувствала съм се така след като родих. Но от позицията на опита ще се опитам да ти дам някакъв съвет и ако искаш погледни нещата от друг ъгъл. Мъжът обича да се чувства важен  и глезен, да е в центъра на вниманието. А сега твоето е насочено към детенцето. Ти се чувсташ обидена, изнервена, самотна. Той по същия начин, но поради други причини. Дори дълбоко в себе си ревност към детето. Промени нещо от държането си към мъжа си. И действай с кадифената ръкавица. Скандали и заплахи за развод не помагат, само влошават нещата. Би било страхотно, ако може да намериш някой, който да гледа за една вечер детето и да излезете двамата заедно. И двамат ще се почувствате по-добре. А мъжете с отговорностите за   децата свикват след повече време. В момента може би го приема, като натрапник, а не като част от себе си или от вас двамата. Успех и спокойствие!

  Всъщност много жени са го написали, важното е ти да го разбереш и приложиш.

Я се осъзнае, я не. Я тръгне да си търси другаде някъде, където ще е център на вселената!  Действай с хитрост!