Объркана съм, плаче ми се ...

  • 6 169
  • 59
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 679
Стискам палци и се моля нещата скоро да се оправят и кризата да отмине  Praynig Praynig Praynig
И ние сме имали подобни моменти, нужно е много търпение, иначе винаги може да го сиктирдосаш и разкараш на бързо.
Успех !   bouquet

# 46
  • Мнения: 4 362

В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!
Абсолютно съм съгласна с това мнение. Peace

Аз ако го направя,моят съм сигурна ще остави детето и ще си излезе.
Веднъж ги оставих сами до обяд /имах работа,но как го накарах и аз не знам/ и като се прибрах .....
Спирам пред къщи с колата,а той в двора сам и тъкмо ще звъни по тел.Слизам и тойс е качва на колата и изчезва,качвам се в къщата като мисля,че детето спи,ама не затворено е в хола .....

# 47
  • София
  • Мнения: 3 408

В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!
Абсолютно съм съгласна с това мнение. Peace

Аз ако го направя,моят съм сигурна ще остави детето и ще си излезе.
Веднъж ги оставих сами до обяд /имах работа,но как го накарах и аз не знам/ и като се прибрах .....
Спирам пред къщи с колата,а той в двора сам и тъкмо ще звъни по тел.Слизам и тойс е качва на колата и изчезва,качвам се в къщата като мисля,че детето спи,ама не затворено е в хола .....
Мис КаприЗ, съвсем честно ако тази случка е в моето семейство- на секундата го напускам! Направо си глътнах езика, като прочетох поста ти.
Ксения, подкрепям изцяло изказаните мнения.
Ако искам дете сама- ще го направя.
Ако сме семейство и ме иска мен и детето- ще ни гледа. Никого насила не съм завързала- ако иска да е свободен и да прави каквото си иска- моля! На секундата го освобождавам от себе си и дъщеря му.
И го знае.
Един мъж цени нещата, за които се грижи, в случая жена си и децата си. Ако ги научавате да не се грижат, няма и да ги ценят.

# 48
  • Мнения: 4 362

Мис КаприЗ, съвсем честно ако тази случка е в моето семейство- на секундата го напускам! Направо си глътнах езика, като прочетох поста ти.
Ксения, подкрепям изцяло изказаните мнения.
Ако искам дете сама- ще го направя.
Ако сме семейство и ме иска мен и детето- ще ни гледа. Никого насила не съм завързала- ако иска да е свободен и да прави каквото си иска- моля! На секундата го освобождавам от себе си и дъщеря му.
И го знае.
Един мъж цени нещата, за които се грижи, в случая жена си и децата си. Ако ги научавате да не се грижат, няма и да ги ценят.


Понякога живота е такъв,нямаш право на избор.Или ако решиш да направиш обрат в живота си,то за теб може в един план да е добре,но в друг не или за другиго.Прекалено неща съм постигнала за да предприема такава стъпка /смелост имам в предостатъчност,не веднъж се е случвало,но я нямаше тогава малката/ и да започна отначало и на нула.В един момент свикваш и не ти прави впечатление вече,гледаш да не се повтаря ,защото грешката си е моя.Но той е на моменти,когато иска е страхотен баща,когато не му се занимава ми прави такива изцепки /това е единствената голяма засега/Както и да е темата не е за мен ,а за жената  Peace

Последна редакция: пн, 23 юли 2007, 06:25 от Мис КаприЗ

# 49
  • София
  • Мнения: 3 408

Понякога живота е такъв,нямаш право на избор.

Винаги, абсолютно винаги имаш право на избор!
Дори и изборът ти да е вид компромис, който правиш в името на семейството си, пак е твоят избор!
Мъжът, който си избрала, решението да му родиш дете и т.н. и т.н. всичко това е твой избор.
Дори решението дали да простиш или не такава случка пак е твоят избор.  Peace
Ако си от хората, които имат смелост, със сигурност е така.
Всичко това се отнася и до авторката.

# 50
  • Мнения: 817
Никакви такива. Вие правите огромна грешка, бе жени! Как така да си гледа детето? Това дете е и негово. Връчваш му го под различни предлози (гледай да е колкото може по-важно и достоверно ако предлогът е намислен)- да свиква да се грижи сам. Оставяй му го все по- за дълго!
В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" (в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!
Много правилен съвет ,недей да робуваш на къща и съруг.Ти освен майка си и жена.те мъжете са като животинките ,както го свикнеш от началото ,после няма да имаш ядове.

# 51
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Да не би да не знае как се гледа дете и затова да е тъй дръпнат. Като му го оставяш, му приготваш всичко нужно, даваш му указания, обясняваш му какво НЕ трябва да прави, като да го затваря в хола например.

Само ако е искал детето и е сигурен, че е негово, можеш да му натякваш, че и той има задължения, иначе не знам newsm78

# 52

Само ако е искал детето и е сигурен, че е негово, можеш да му натякваш, че и той има задължения, иначе не знам newsm78
Много странно мнение - вече писах по-горе, че детето беше планирано и много желано, чакано с нетърпение. Нямам абсолютно никакви подозрения, че той си мисли, че бебето е на др мъж,  което пък от моя гледна точка е глупост. Също по-горе писах че обичам съпруга си  Heart Eyes
С гледането се справя повече от добре, просто това се случва рядко.  Sick

# 53
  • Мнения: 817

Само ако е искал детето и е сигурен, че е негово, можеш да му натякваш, че и той има задължения, иначе не знам newsm78
Много странно мнение - вече писах по-горе, че детето беше планирано и много желано, чакано с нетърпение. Нямам абсолютно никакви подозрения, че той си мисли, че бебето е на др мъж,  което пък от моя гледна точка е глупост. Също по-горе писах че обичам съпруга си  Heart Eyes
С гледането се справя повече от добре, просто това се случва рядко.  Sick
[/quote


Ами оставай му го по-често PeaceПоводи винаги се намират...............

# 54
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
С гледането се справя повече от добре, просто това се случва рядко.  Sick

Тъжна, направи го по-често. Не го моли - изисквай. И двамата сте родители, съответно и двамата сте отговорни пред детето - не само ти. Опитай да му внушиш тази мисъл дълбоко и завинаги в главата. На твое място бих си намирала всевъзможни поводи да ги оставям заедно - трябва да отидеш на козметик, на лекар, на зъболекар, да отскочиш до общината, до работата, до приятелка, който има някакъм проблем и т.н. А през уикендите изисквай от него поне единия ден да прекарва с вас  - кога иначе детето ще има шанс да общува с него. И бъди упорита, защото както го свикнеш сега, така и ще бъде занапред. Детето саге може да е малко и не разбира, но ще порастне и да не почне да пита тогава защо баща му го отбягва. А и твоя живот ще стане по-лесен, ако мъжа ти свикне от сега, че не всичко вкъщи е твое задължение. Успех!

# 55
  • Мнения: 34
да, всички май сме го минали това, ама по-различен начин. аз като родих второто дете, реших че е крайно време таткото да стане наистина ТАТКО. Казах че съм в депресия, че не го ще това бебе /всичко беше театър, да не ме разберете грешно/ и просто стиснах зъби и сълзи и се преместих да спя в хола.  Та ще не ще таткото се научи да къпе бебе, да го храни, да го приспива и разхожда. Сега бебето е на 1 година и знаете ли коя е първата му дума - ТАТА разбира се. Малко завиждам, но важното е че си имам освен съпруг и Татко на децата. Така мога да отделям време и на баткото и на себе си.  А Таткото се чувства  най-компетентен по отнешение на бебето и това идеално ме устройва. Даже узапти и бабите. Така че кураж на всички - бъдете по-твърди и всичко ще си дойде на мястото.

# 56
  • Мнения: 3 674
Тъжна...мила,а ти кога ще живееш, а? Таткото също трябва да има грижа за детето СИ.Защо го е правел тогава...? Ами по-смело бе жена.Отделяй време за себе си,за твоята почивка Имаш нужда.Разменяйте си задълженията в къщи.Мъжа трябва да помага...ама ако само ти го научиш на това.Иначе има и такива които се сещат сами...но това явно е благодарение на възпитанието на мама.

Аз уча сина си да готви и да чисти в къщи...за да може като се ожени да не е като вързан в ръцете, а  да помага на жена си в домакинството.И сега той готви ..и то с голям мерак Вчера ми се обади по телефона да ме пита за хубава рецепта за ориз на фурна. Sunglasses Така че моята снаха ще ми е много благодарна един ден за това... Grinning

# 57
  • Мнения: 459
Не е толкова лесно да се превъзпита половинката. Всеки има различен характер и съответно трябва да се подходи по различен начин. Според мен "възпитанието" в това отношение е трябвало да започне още много отдавна, преди въпросния човек да изгради собствено семейство.
Моят мъж например е много труден характер, въпреки че сме заедно от 10 години, все още откривам нови черти от характера му.
Все още не съм намерила начин да го "превъзпитам", още повече че получавам отопор и от маминката му. Е как да стане?
Детето може да го гледа, и пералня е пускал като има зор и е простирал, прахосмукачка е пускал и прах е бърсал, обаче само като има зор, иначе не.
Говори ли сме, карали сме се, ефект няма. Каза ми като не ми харесва- вратата и това е. Е да, ама като всичко друго ни е наред и се обичаме  Thinking
Т.е трябва да го напусна, защото не ми помага в домакинството, но гледа детето, за да мога да свърша нещо из къщи, включително и да си почина, но да съм вкъщи.

# 58
  • Мнения: 901
Хайде да помислим за гледната точка на мъжа. Предполагам, че нещо подобно: Ти си в майчинство, за да гледаш детето, това ти е работата сега. Моята работа е да бачкам, за да ви издържам. По 10/12 часа дневно се занимавам с идиоти в работата си и като се прибера вкъщи, искам тишина и нещо за ядене. Нямам нерви за изясняване на ролята ми в семейството, на обичам ли те или не, отговорен ли съм или не. Чувствам се като бито куче и не разбирам защо, след като ти твърдиш, че ме обичаш, ми правиш живота още по-черен с всичките тези спорове и мрънкане.
Звучи просто и доста логично.
Сега следва спокойно и трезво да обмислиш как все пак отново да го включиш в семейството и да му покажеш, че може да се разтоварва, докато вършите заедно неща, свързани с бебето. Трябва ти стратегия, но без негативизъм. Сама трябва да си я измислиш, защото ти го познаваш най-добре.

# 59
  • Мнения: 1 761
Бебе се гледа много трудно без помощ.Но не винаги мъжете мислят така,докато не им оставиш бебето да го гледат.

И аз имах подобна криза,въпреки,че мъжа ми имаше голямо желание да ми помага и правеше доста неща.Недоспиването и умората се натрупват и в един момент двама изнервени родители избухват и за най-малкото.

Натоварвай мъжа си с домакинска работа колкото може повече.Така по-лесно ще свикне да ти помага, ти ще си починеш и лека-полека ще намерите верния път към харминично съжителстване.

Кажи на мъжа си или да ти помага или да наеме помощница,на която той да плаща.

Общи условия

Активация на акаунт