Публикувана: 18 юли 2007, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 юли 2007, 17:37 ч.

Тонът на работа...

2 942
53
1

# 30 19 юли 2007, 15:06 ч.

София
Мнения: 3 249

Работила съм доста неща и на последната ми работа "тонът в офиса" беше абсурден - скандали и крещене всеки ден, буквално. Confused

Отвратително. Пряката ми шефка изобщо не беше наясно нито с работата, нито пък имаше някакъв подход към подчинените си. За това избираше да крещи.

Това беше и една от многото причини да остана у дома, след като забременях, въпреки финансовия колапс, в който изпадна семейството ми.

Но пък... когато ми се наложи да се върна на работа, пак там ще се върна, защото парите ми трябват, а много се страхувам да рискувам да напусна и да търся работа с малко дете. Знам ли...

ПП - най-тъпото е, че когато се явявах на интервюта (общо 4) за тази последна работа, ме интервюира една много пирятна и разбрана жена. В първия ми работен ден научих, че тя вече е била напуснала и е дошла само да ме "омае". Озовах се в обстановка, доста по-различна от очакваното. Май трябваше да напусна още тогава, ама защо не го направих още се чудя.

# 31 19 юли 2007, 15:11 ч.

София
Мнения: 3 249

Тази тема ме кара да се замисля всъщност ... колко от нас търпят работата и шефовете си заради парите и дали аз съм в грешка, като си мълча и преглъщам ежедневните скандали или това е ... нормално? newsm78

# 32 19 юли 2007, 15:23 ч.

Когато попитах бившите си колеги защо търпят това отношение, отговора беше: ами какво да правим, къде да отидем, навсякъде е така. Всеки знае себе си според мен и всеки един от нас избира дали да търпи или да напусне. Отвратителното в случая за мен е че този тип хора не се спират и смятат своето държание за абсолютно нормално и редно, направо ти правят комплимент. Колешката пък смяташе че това отношение я стимулира да покаже колко добре работи и колко е незаменима.

# 33 19 юли 2007, 15:49 ч.

Мнения: 6 206

Цитат на: tornerosse в ср, 18 юли 2007, 22:19

Как бихте се почувствали и как бихте реагирали, ако някой колега или пък шефа ви на работа често ви държат тон и някак си сякаш се опитват да ви командват?
Бихте ли си мълчали?

Той шефа затова е шеф да командва и да взима крайните решения...
Виж за тона, не знам.
Понякога когато има много напрежение, може да има промяна в тона. Тогава примерно аз се ограничавам в къси и резки команди без много обяснения и класификации. После като се свърши ситуацията си позволявам понякога да държа тон или да викам по друг начин казано, защото хората имат нужда от викване да им подейства като шамарче, за да осъзнаят че това, което преди им е било казано с мек тон наистина е важно. Но това е много много рядко.

Иначе колега да ми държи тон, няма как да стане тази работа. Преди съм имала една колежка, тя беше много емоционална и така си говореше, все едно се кара. Но винаги съм й правила забележка да внимава как ми говори.

Но викането да е ежедневие, невъзможно просто. Никой не е длъжен да търпи викове. За никакви пари. Просто не си заслужава.

# 34 19 юли 2007, 15:54 ч.

Мнения: 1 426

Рядко, но се е случвало... Не е приятно, но гледаме да не си се сърдим един на друг, защото работата ни е доста отговорна и се случват доста екстремни ситуации, в които трябва да успееш да реагираш на момента...

# 35 19 юли 2007, 15:54 ч.

Мнения: 2 700

Аз работя от години в малка фирма, където отношенията винаги са били перфектни. Наскоро шефът назначи сина си, който за кратко реши да се изживява като Big Boss (формално получи и част от капитала). При трета конфликтна ситуация си написах молбата за напускане и се мотивирах (устно) с чувството си за достойнство. Молбата ми НЕ ми беше приета, синът беше смъмрен и отношенията се нормализираха отново.
Разбирам хората, които се колебаят между работата и смирението, но за себе си предпочитам спокойствието и добрия тон.

# 36 19 юли 2007, 16:39 ч.

Мнения: 1 470

Четох ви с голям интерес,тъй като от скоро съм така да се каже шефка,във собственната си фирма де,но имам подчинени...Винаги се опитвам да съм в час със проблемите и настроенията им,и да съм внимателна към тях,дори на моменти ми се струва че прекалявам.Не държа на работно време,а на свършена работа,мога да си го позволя от естеството на работата,опитвам се нищо да не им липсва,да не ставам повод за забавяне на сроковете,и гледам винаги на време да се плати уговореното.НО,някой да се опитва да ме разиграва,да се държи некоректно с другите,или без причинно да ми повишава тон...Е това не си го представям Rage

!!!
Преди съм работила на много места,да не кажа твърде много,причината не беше че съм лош работник,а много мразя някой да не си държи на думата,или да има лошо отношение към хората,било то шеф или друг...Лошото е че за всичките си коректни шефове които съм работила,рано или късно са фалирали...Надявам се че аз няма да съм от тях!Но пък винаги ще помня колко ни е било добре на екипите им!!!И ще се опитам и аз да го постигна това!

# 37 20 юли 2007, 11:52 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Ним в чт, 19 юли 2007, 15:06

Отвратително. Пряката ми шефка изобщо не беше наясно нито с работата, нито пък имаше някакъв подход към подчинените си. За това избираше да крещи.

Поради подобни причини вече имам нова работа. Бившата ми началничка нямаше грам такт или спирачка на устатата. Лошото е, че не знаеше какво иска милата. каквото и да правиш все не си и угодил. Идва си сутринта нацупена и в най-добрия случай в стаята цял ден цареше гробна тишина, в най-лошия започваше да търси причина да се заяде и ако не успееш да си отмълчиш и се поддадеш на провокациите - ставаше .... майка плаче... Whistling

Не спря да крещи и да се разправя с мен и с колегата ми почти година. В стаята ни последните месеци не се говореше въобще, муха да бръмне звучеше все едно излита свръхзвуков самолет. Какво ли не опитвахме с колегата за да подхванем теми в които да се включи, не и не. Накрая си пишехме само в кю-то и пълно мълчание.
Преди няколко месеца напуснахме един след друг. Сега се надявам, че вече са се намерили хора да и угодят.
Нямам против да ме ръководят, но по човешки и с нормален тон.
Колкото до нас се оказа че ни изписаха вежди Simple Smile

Обстановката в сегашната ми фирма е толкова различна, че все едно съм на друга планета bowuu

# 38 20 юли 2007, 11:59 ч.

Мнения: 14 489

Цитат на: Ним в чт, 19 юли 2007, 15:11

и аз съм се питала това. здравето и спокойствието не струва пари, а аз виждам, че една такава неприятна обстановка по 8 часа на ден може да има и много по-сериозни последствия върху човека

# 39 20 юли 2007, 12:09 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Две колежки миналата седмица се хванаха за косите... Днес сме на тийм-билдинг по заведенията в Студентски град Mr. Green

Току-що едната ми каза следващата седмица да се скараме аз и другата (четвъртата) колежка... Crazy

# 40 20 юли 2007, 12:11 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Ним в чт, 19 юли 2007, 15:11

Няма сума, която да ме накара да търпя ежедневни скандали Naughty

Търпя само конструктивна критика Crossing Arms

# 41 20 юли 2007, 12:53 ч.

Мнения: 3 818

Ние, в нашата фирма, сме абсолютен зверилник Laughing

Чуваме се от километри, както казва една колежка- цвилим непрекъснато. Laughing

Така че и някой да се кара с някого, няма да се разбере в общата суматоха:)
Отношенията ни са изключително приятелски и точно по приятелски си говорим, викаме си, никой не се впечатлява от това и когато някой критикува друг, винаги става по такъв начин, че дори не го примаш като критика.
В предишната ми работа трябваше да избирам дали да работя под ръководството на две неуравновесени дами, които всеки ден искат различни неща или да напусна. Напуснах Simple Smile

# 42 20 юли 2007, 13:35 ч.

Мнения: 24 467

Обичам шефове- жени.
Най- обичам шефът да съм си аз. Мно-о-ого съм добра! Засега го докарвам...

# 43 20 юли 2007, 14:24 ч.

София
Мнения: 3 838

И аз най-обичам сама да съм си шеф. Не обичам да работя за други хора, и без това много повече пари получаваш, когато работиш за себе си. Иначе просто да мълча и да търпя - не е за мен това, не се чувствам на мястото си.

# 44 20 юли 2007, 14:49 ч.

Мнения: 460

аз по принцип съм от мн.търпеливите и се старая всячески да го игнорирам това лице!обик.не му обръщам внимание,но когато ми прелее чашата на търпевието-вярвайте ми че наистина яхвам метлата! smile3540

ставам доста не лицеприятна!
в момента работя в колектив доста голям/интриги и клюки не липсват/има и хора които се правят на голяма работа,но полагам старания да не се конфронтирам с тях!колектива е женски Crazy

,малко мъже и познайте да какво става на въпрос!
аз имам една мн.гадна поговорка:"когато на жената и спре цикъла и секса -остават клюките и интригите"!! Blush

предварит.се извинявам,нямям в предвид вас момичета,това се отнася конкретно за ситуацията!
нали и аз ще попадна в тази възраст,така че още един път се извинявам! bouquet

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Русия 2

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: