Тук не виждам защо препирате авторката относно татуировките, за тях си има време, място, начини. Интимните такива няма да ги коментирам. Изобщо не съм против подобни нещица.
Когато човек си избира професията, според мен би трябвало да е наясно от какво ще се лиши и с какво ще се облагодетелства. Циркаджии не ми е приятно да ми възпитават детето.
В този ред на мисли да попитам - всички родители ли са били безупречни през целия си живот? Или казано по друг начин - можеш ли да кажеш, че всеки миг от животът ти е пример за подражание? Но родителите никой не ги упреква, че имат тауировки, нали? Малко ли бащи (вече дядовци) имат от онези гнусни татуси, на които има някакви години и какво ли не?
И още нещо - мисля, че е по-важно децата какво възпитание и познания имат, а не как изглежда учителят им - защото не всяка даскалица може да прилича на фотомодел - това са хора... А не да гледам как ученик в десети клас иска да бъде изпитан за азбуката (българската), и когато целия клас брои буквите, се оказва, че една липсва, но никой не знае коя. Не е ли това по- фрапантното от татуировките на учителката?
Или друг пример - деца в първи клас в началото на учебната година - още на втория ден едно момиченце след второто междучасие започва да плаче и да иска да си отиде вкъщи... Причината - имат едно момиченце (циганче, но много по-чисто, културно и възпитано от половината клас), което случайно, минавайки покрай въпросната ревла, я докосва. Резултатът - бялото българче иска да си отиде, за да се преоблече и да си изхвърли блузката, защото е пипната от циганчето... След което родителите на това момиче се появяват в училището да вдигнат скандал на учителката, че не е пуснала детето да се преоблече и как то е стояло още 3 часа на училище с такава блуза!
Нямам какво повече да кажа - изводите оставям за вас!