Прекалено скъп подарък, или не..?

Не мисля, че си права да отказваш подаръка.
По-добре обясни на твоята щерка, че баба и дядо правят този подарък, за да я зарадват, знаят колко много го иска, че това е много скъп подарък и т.н.  но трябва и тя да ги зарадва с добро представяне на изпитите. Нещо в този дух "те ти дават това, защото ти вярват, оправдай доверието им като постигнеш еди-какви си цели", но на разбираем за детето език.

Мисля, че кражбите се отразяват еднакво зле независимо дали става въпрос за телефон за 200 или за 450 лв. Бабата и дядото пък явно осъзнават рисковете детето да загуби телефона или да му го откраднат. И въпреки това са готови да го купят.

За уроците - кофти е да си получиш подаръка под формата на уроци, нека се поставим на мястото на детето поне за миг. Дали ще стане по-ученолюбиво по този начин? Едва ли. А и според мен не е задължение на бабите и дядовците да финансират обучението на детето.

На твое място бих секнала тези, както определи скъпи бабешки подаръци. Твърдо. Ако и мислят доброто, без подмолни дребнави мисли ще се съобразят с това да и платят уроците, за да кандидатства в престижно училище. Материалния подарък ако сега е скъп, утре ще е евтин и  дъщеря ти ще се стреми към по-скъп.
Знам, че не е задължение на бабите и дядовците да финансират обучението на децата, но пък едва ли им влиза в задължението да вдигат летвата на подаръците спрямо родителските. Тук вече трябва някой да се намеси. Това ще да е авторката на темата.

Аз пък мисля, като Янита. Рожден ден е - подарък е, не награда. Бих го дала, пък ако го счупи - счупи, или пък да го откраднат - не съм го плащала аз, проблема е неин, да се научи да пази.
Предполагам как разсъждава тя: "Ей тая майка ми, искат да ми подарят такъв як телефон, а тя не дава..."  ... И примера с едното време, дето сме си събирали пари за телефони, сега не важи, защото едно време се брояха на пръсти хората с джиесеми (за мобифоните да не говорим) , а сега всеки има и е по-различно. Какво толкова един телефон, не е толкова малка, нека се зарадва, да почувства, че й се гласува доверие, поверявайки й скъпа вещ. Аз мисля, че тези неща до голяма степен възпитават чувството за отговорност. А за изпитите трябва да подходите по друг начин, но не с материални подмамвания, още по-малко със спекулации с подаръци за рожден ден и то подаръци от друг, а не от вас самите /майка и баща/.

Категорично против твърде скъпите подаръци! Децата трябва първо да се научат да уважават жеста и хората, които го правят, а не стойността на подаръка. Дори само това силно ме противопоставя на скъпите идеите на нашите баби и дядовци. И да, на 13 - телефон за 500лв. А на 15? На 18? Какви очаквания ще има за завършване на у-ще при това положение? Това е РД все пак, не е Бог знае какво събитие...
Нямам представа какви аргументи биха сработили при конкретните хора, но не бива да допускаш подобно налагане на подобна ... прищявка. Защото това си е прищявка, която обикновено цели да се "купи" детето и да се демонстрира нещо, което не знам как да нарека, но определено е в ущърб на родителския авторитет.
Лично аз на подобни напъни се противопставих с аргумента, че искам детето да ги уважава заради нещата, които преживява с баба и дядо, а не да гледа на тях като на касичка, да ги търси заради искрената си обич към тях, а не заради възможността да получи пари или подарък, да бъдат за нея най-близки хора, от които научава нещо повече и си изкарва страхотно, а не просто още един източник на средства.
Успехът ми е частичен, наистина, но е по-голям, отколкото реално преценявах, че мога да очаквам. Затова потърси начин да се наложиш, но без да се стига до кавга. Изсвири им нещо "на тънката струна" Успех! А нас информирай за развитието на събитията
Весел рожден ден на детето и най-добри пожелания!!!

Към авторката: вие какво смятате да й подарите на рождения ден? Дали част от проблема не е в това, че подаръкът, който вие сте избрали, няма да впечатли детето толкова, колкото телефона от баба и дядо? Може и да не отговаряш тук. Твърде лично е.

Няколко пъти се спомена "вдигане на летвата". Трябва ли непременно всеки следващ подарък да е по-скъп от предишния? Детето е достатъчно голямо и разумно и може да разбере кога могат да се похарчат много пари и кога - не.

Виктория стана на 12 през април. По стечение на обстоятелствата можехме да си позволим да й купим нещо скъпо. Е, можехме да вложим парите и в нещо по-трайно, доходоносно и т.н. Виктория получи собствен компютър (макар че компютърът ни у дома е добър и няма ограничения да го ползва), а партито за рождения ден беше на професионална картинг писта. Който е карал, има представа от цените там. Повече от 10 деца, че и някои от родителите им, караха колкото пожелаха. Няма да коментирам колко платихме. Виктория продължава да повтаря, че това е най-хубавия празник в живота й. Знае, че за следващия рожден ден подаръкът ще бъде много по-скромен от сегашния. Вероятно децата ще се забавляват у дома, ако времето позволява - ще са на двора. Това обаче ни най-малко не я огорчава. Оценява онова, което е получила и не го приема като гаранция за предстоящи още по-големи изненади.

Смятам, че ако няма настоящи ограничения, не е нужно да чакаме някакъв мъгляв бъдещ момент, за да зарадваме детето по начин, който то желае. Догодина баба и дядо може да нямат пари за телефон.

Винаги съм била привърженичка на "хард" линия - РОДИТЕЛИТЕ са тези, които решават ежедневието и бъдещето на детето си и всякакви баби и дядовци НЯМАТ думата.
Кофти в конкретната ситуация е разиграването с желанията и чувствата на дъщеря ти. Аз, обаче, при тези обстоятелства бих предупредила и бабата/дядото и дъщеря си, че телефонът се прибира веднага след подаряването му и бих го направила. На дъщеря ми дори бих обяснила подробно всичките ми мотиви, включително и борбата за надмощие. Дай им варианти и ако не стигнете до консенсус действай категорично. Нещата не са напълно сравними, но родителите ми имаха навика всеки път, когато видят дъщеря ми да й купуват нещо. Това нещо го прибирах за неопределен период. Някои пъти дори съм им връщала подаръците (не желаех да меркантилизират дъщеря ми). Накрая се научиха, че няма смисъл, пък и дъщеря ми сама започна да им казва, че ако аз не давам няма нужда да се хабят.

Янита, гледаш от своята камбанария. Доколкото свхващам, ТИ  си възпитала децата си да не "плуват" само в материалното, което е похвално. Доколкото схванах авторката определя дъщеря си като друг тип дете...

За съжаление бабата и дядото явно твърдо са решили /поне аз така разбирам/ и в такъв случай те винаги ще намерят начин ... или ще и го дадат тайно, или ще се сърдят на вас ако и го вземете и както сама казваш ще се изпокарате.
Мисля си че най добре е да приемете подаръка с обясненията, които *SV* по-нагоре е дала + съвети как да го пази.
Ако го повреди или изгуби - проблемът е неин, на баба и дядо /дано не и го откраднат грубо/.

Не се притеснявай, че те ви "надцакват" с подаръци! Вие с мъжа ти си дръжте вашата линия на възпитание.
Аз бих се опитала когато става въпрос за подаръци да компенсирам с приятни емоции. Знам, че е трудно да се угоди на един тинейджър, но в крайна сметка приятното прекарване, положителните емоции и доброто настроение на мама и татко все пак ще надделеят над скъпите играчки, на които се радваме седмица две, а после свикваме с тях.

Ти си майката, ти решаваш. Дръж под контрол положението. Аз също бих била твърдо против.

ей, ама че сте... 
Вие сте си вие... родителите. Но и бабата и дядото са роднини на детето. И те имат право на глас.
Знаете ли, колко баби са се оплаквали пред мен, че снахата или младите като цяло не дават това или онова да се приеме от тях. Ми става ми жал, да ви кажа честно. И веднага се замислям... ми ако един ден и аз като баба бивам така отблъсната... сигурно няма да ми е кеф...  Като знам с колко обич и внимание си гледам децата и колко от времето си съм отделила само за тях.

А, оказва се, че има и 3-ти взгляд от камбанарията. Моята свеки в онези времена, когато беше по-добре финансово не отказваше НИЩО, ама съвсем нищо на щерката. Не го е погледнало детето (само поглед, без думи), не й е купено... Знам ли я, да не би така да се опитваше да замаже положението, че с друго нищо не ми помага (макар, аз нищо да не съм търсела/чакала от нея). Обаче какво се оказа. Нито щерката се разглези материално, нито заобича/уважава баба си повече или по-малко от преди.

Та истината е там някъде... по средата. Явно Янита ще излезе най-правата, че все пак това е РД и той предполага подаръци. А не заслугата е водеща на самия тоз ден.

П.П: ами ако бабата и дядото не бяха споделили намеренията си? И идва денят Х и те вадят торбичката и хоп... Как ще реагирате, като родители? 

Защо подаръкът от баба и дядо да е по-скъп? И защо да не е под формата на частни уроци?
Моят син сега ще е първи клас. Каката на Враца(10г.) има телефон и баба му (свеки) е обещала и на него. Питам аз, за какво му е? И защо, когато се върне от Враца, трябва да слушам "Баба ме обича! Баба всичко ми дава!"....

Защото могат да си позволят и са решили, че искат да купят по-скъп подарък
Защото са малко децата, които ще се зарадват да получат за рождения си ден квитанция за платени частни уроци.

Ето повод да обясниш, че даването и обичането не е задължително да са свързани. Да, баба го обича, но тя го обича дори и без да дава. Даването е въпрос на желание и възможности и може да бъде израз на обич. Непознатият чичко на улицата може да обещава и да дава, но това със сигурност не е от обич.

Май въпросът е: "Как да откажа бабата и дядото да купуват"...
Можеш да им кажеш, че за детето е опасно да има такъв телефон. И няма да излъжеш. Този довод не виждам как биха могли да пренебрегнат.

Тогава ситуацията би била различна. Те не са знаели аргументите на родителите и са постъпили по свое усмотрение. Но при положение, че родителите изразяват несъгласие да настояваш, си е чисто заяждане.

А това, че имали възможност и желание – ОК. Сигурна съм, че за 450 лв. могат да се купят и други неща, които да зарадват едно дете, различни от GSM или уроци. Въпрос на компромисна нагласа...

Имат право на глас, но не първи. Факт е. В случая подаръкът е неподходящ. Не само заради разглезване, а и заради реалната опасност да й го откраднат и евентуално да я наранят. Бабата и дядото би трябвало и сами да се досетят. Това ми прилича малко с цел купуване обичта на внучката, всички знаем, че децата са меркантилни, нормално е. Всеки родител преценява кой подарък е подходящ за детето му.
Ако подарят според мен нещо неподходящо, ще изчакам да мине празника, ще обясня на детето ми мнението си и ще прибера подаръка. След това хуууууубавичко ще си поговоря с родата. Може да не съм права, но това е моето мнение.
Ако утре решат да й подарят моторче? Уиски? Хайде стига, разбира се, че има непдоходящи подаръци и е право и дълг на родителите да отсяват и определят редното и нередното.
Още повече, че детето е само на 13 и както писа майка й - няма особени заслуги за подобен скъп подарък. Ако отсега разбира, че е непослушна и мързелива, но въпреки всичко получава подобни неща, какви ли изводи ще си направи и как ли би оценила поведението си по нататък? Нещата са свързани, смятам аз. Мое мнение е това, може и да греша.