Публикувана: 10 авг. 2007, 09:39 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2007, 15:37 ч.

Етническия произход

8 368
59
1

# 45 13 авг. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 4 138

всеки има право на избор, какво дете иска да вземе. никого не обвинявам в расизъм за подобно решение. толкова счита, че може да понесе, толкова прави. по-добре така, отколкото да се надцени и после детето да страда.
докато не съм сигурна, че мъжът до мен ще приеме едно цигане като свое дете, наравно със сегашното, няма да предприема стъпки за осиновяване. но че второто ни дете ще е от ромски произход, в това съм сигурна. дано времето дойде по-скоро.
предубеждения относно гените нямам. виж с хората ще се оправя по-трудно. и мен ме е страх, естествено. страх ме беше и като поемах отговорноста за Александра. страхът е човешко чувство, но аз не го бъркам с малодушието.
мисля, че човек с времето узрява. а и наблюдавам тенденцията, че осиновяването е заразно Grinning

и понякога действа като наркотик, трябва ти поне още една доза.

Фоксче, аз уж съм българка,но макар и с риск да подразня някого, смятам, че сме калпава нация. хората се промениха и поради мизерията, но смятам че лошотията ни е и генетично заложена.

# 46 13 авг. 2007, 11:49 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Фоксче в пн, 13 авг 2007, 11:23

......................
Тази жена спокойно можеше да извърне погле от Исак и изобщо не беше длъжна да му махне, но го направи, а много българи просто го отминават, все едно е невидим, а той стои, казва "чичо" или "леля" и се надява някой да го види.

Не е заради етническия му произход, хората са много студени и дебелокожи. Към моето дете също се отнасят така. Той вижда по стълбите някой човек и го поздравява, а те все едно никой не минава покрай тях. А е на 2г., какво толкова нищо не им коства една усмивка. Аз не пропускам случай да зарадвам някое дете с внимание или поне усмивка. Държат се към децата все едно не са хора и ги игнорират, което мен лично много ме дразни.

# 47 13 авг. 2007, 11:52 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: "Estir" в пн, 13 авг 2007, 11:49

Да, така е - едва ли от пръв поглед (с периферното зрение) някой може да му определи произхода. Мисълта ми беше друга - тя беше циганка и изобщо не беше длъжна да му обърне внимание, но го направи, такива работи ми правят впечатление напоследък.

# 48 13 авг. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 2 123

За пръв и втори поглед - изобщо не може да става дума...
В нашето семейство сме толкова тъмни и с такива коси, че сто процента някоя моя баба е хайманосвала из Южна Америка Laughing

.
Даже когато се роди брат ми - един такъв беличък, русичък, майка ми се ужаси, че щели да я заподозрат Joy

# 49 13 авг. 2007, 12:07 ч.

Мнения: 4 138

просто това, че в българия тепърва започват да идват чужденци на тълпи е причината да няма кой знае колко разновидности на нацията ни. чакайте да видите, като станем желана за емиграция държава. ще почнат да се появяват все повече полуазиатчета, мулатчета и всякакви разцветки бебоци. щото както знаем на българската жена най-доброто качество не и е целомъдрието hahaha

а и любота граници не знае и е сляпа.
мисля, че и немците да речем не са били толкова толерантни преди 30 години, ама сега им се налага просто...........
в това ми е надеждата, ще промени неминуемо начина на мислене. бавно, но сигурно.

# 50 13 авг. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 1 843

Чакайте, искам да само да уточня нещо за себе си. Понеже, чат-пат някой пише възхищавам ви се...

Не съм искала целенасочено дете от определен цвят, раса или етнос. Просто не съм имала съмнение, че каквото ми е писано, това ще е. И понеже нямам проблеми на етническа и расова основа, не съм се притеснявала как ще се приемем с детето. Поне притесненията ми не са били на тази основа.
Гледам, че тези деца страдат, плачат и ги боли по съвсем същия начин, както и беличките българчета. Няма разлика. Боледуват също не по малко - за доразвенчая мита за "яките" циганета.

И просто от любопитство бих искала да попитам хората, които се притесняват от генетична обремененост, но са склонни да осиновят китайче, мулатче (незнайно от какъв точно африкански или друг корен) или друго. Вие до колко точно познавате особеностите на тези нации и етноси? Нищо ли не ви притеснява?

# 51 13 авг. 2007, 14:06 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: DarZaMen в пн, 13 авг 2007, 12:09

Това беше конкретно насочено към мен. Затова смятам да отговоря.
Аз сама казах, че имам предразсъдъци относно ромите, които са на основание сблъсъка ми с тях, медийното влияние и т.н. Моето семейство е имало неприятни случки с този етнос. Като цяло, голям процент от тях са с ниска полова култура, и като процентно съотношенията извършилите на престъпления са в по-голяма степен роми. Не мога да толерирам ромка която ражда по 10 деца и ги захвърля или продава (все едно е стока), не мога да оправдая която и да е жена която е способна да изостави детето си (като изключвам случаите на насилствено отнемане на детето). Мога да кажа евала само на ромите които работят и си вадят честно хляба като голям процент българи, познавам такива роми. Уважавам ги затова, че са взели решение да бъдат, честни и коректни, въпреки влиянието, което им оказват събратята им. А що се отнася за другите етноси като мулати, негри, китайци и т.н. до колкото съм имала контакти с тези нации (а имам познати от тези нации), имам предимно добри впечатления. А що се отнася за това до колко познавам тези етносите, достатъчно ми е това да познавам ромите за да мога да взема решение.
Да, срамувам се че казвам това и имам такова отношение към някой роми, но не мога да взема ромче, само за да се мъча да се справя с предразсъдъците си, не мисля, че би било добре нито за детето нито за мен. И не виждам нищо лошо в това да се възхищавам на хора които нямат предразсъдъци и които взимат ромчета, явно аз не съм дорасла до тази добродетел.

# 52 13 авг. 2007, 14:12 ч.

Мнения: 883

Напоследък като чета някои мнения тук, все повече се сещам за един филм от ерата на "старото индийско кино" (много преди "Слонът - моят приятел"). Повечето сте малки и може би не си спомняте или не сте гледали този филм - "Бродяга" му беше името, ако не се лъжа.
Та накратко там един бедняк, който живееше на улицата и ровеше из боклука да търси нещо за ядене, веднъж открадна храна от богаташка къща. Хванаха го, обвиниха го, нарекоха го с множество нелицеприятни епитети... Няма да разказвам подробности, защото и аз съм ги позабравила, но мина малко време, богаташите имаха малко дете - на 1-2 годинки. Беднякът реши да докаже на богатите, че "битието определя съзнанието" и открадна детето. Отгледа го в беднотия, спяха по пейките и ядяха от боклука... Докато един ден детето започна да краде, защото гладно не се стои... Имаше и още мелодраматични ситуации, без които нито един индийски филм не може да се размине, но те нямат отношение към нашата тук тема...

# 53 13 авг. 2007, 14:20 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Не мисля, че безпаричието и глада са причина да крадеш. И ние с мъжа ми се е случвало да нямаме пари за хляб, но не сме прибягвали до престъпление. Това е оправданието на ромите за да крадат.
А що се касае за това, че средата определя човека, само мога да се съглася. Познавам роми които си осиновиха българче, и сега детето е 7-8г., но по нищо не си личи, че е българче освен по цвета на кожата. Познавам и ром израснал в най-долна мизерия с 10 братя и сестри, който е изключително интелигентен, работлив, богат и коректен човек. Не можеш да имаш друго отношение към такива хора освен уважение, уважение което сами са спечелили.

# 54 13 авг. 2007, 14:22 ч.

Мнения: 1 843

Ами не, "Estir", не е насочено конкретно към теб.
Не си първата, която има подобни възгледи, затова се обръщам към мнозинството.

Дефи, бях много мъничка, но си спомням филма. Ревах като магарица, нашите не можаха да ме успокоят с часове.

Аз няма да взимам повече участие по темата, казах повече от колкото смятам за нужно да се казва.
Не искам да бъда тълкувана по начина, по който става.

Но с тежест в сърцето, трябва да отида сега в един чуждоезичен форум и да се извиня на хората там, които преди време определиха българите като нетолерантен народ и расисти, а аз почти ги "изпотрепах"! Имаха право, аз бях крива!

# 55 13 авг. 2007, 14:35 ч.

София
Мнения: 9 517

А на мен би ми било интересно.... ако бяхме например Хамериканци от южните щати, дали този спор щеше да бъде за циганчетата или за негърчетата newsm78

Не съм чувала в Америка циганин да е обидна дума, ама може и да не знам достатъчно newsm78

Такива ми ти работи

ПП Дар за мен, стига де, хора всякакви идеали всякакви. А ще се извиняваш в чуждоезичен форум я, като знаеш чужди езици, ако знаеше само български щях да те питам, как ще се извиниш Mr. Green

# 56 13 авг. 2007, 14:38 ч.

Мнения: 921

Мисля, че сама си противоречиш.
Хем

Цитат на: "Estir" в пн, 13 авг 2007, 14:20

[Познавам и ром израснал в най-долна мизерия с 10 братя и сестри, който е изключително интелигентен, работлив, богат и коректен човек.

Хем

Цитат на: "Estir" в пн, 13 авг 2007, 14:20

А що се касае за това, че средата определя човека, само мога да се съглася.

И как да разтълкуваме думите "по нищо не си личи, че е българче"?

Да попитам и още нещо. Напълно разбирам това, че имаш определени предразсъдъци към циганския етнос и причините, на които се дължат те. Но как би се почувствала (чисто хипотетично), ако в един момент разбереш, че си осиновена и произхода ти е с ромски оттенък? И най-вече как би се почувствала, ако хората около теб, тези които считаш за свои приятели и близки променят отношението си към теб само заради този факт? Помисли! Не е нужно да ми отговаряш.

# 57 13 авг. 2007, 15:00 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Чисто хипотетично много американци ни считат за цигани и ги разбирам, защо. Разказвали са ми за много българи в Щатите които само гледат кого и как да измамят. Не мога да си сменя националността нали... и вярно е, че сме нетолерантни към различията и различните.
Като цяло не мразя ромите, казах само, че не мога да толерирам тази група която лъжат, крадат и грабят. Дори самите те си признават, че имат ниска култура.
Да вярно е, че средата определя човека и не мисля, че си противореча, защото уточних, че не бих взела ромче, защото не искам на негов гръб да се боря с предразсъдъците било мои или чужди. И не само това, описах и притесненията ми относно, отношението на хората към него, аз мога да обичам едно дете независимо от пола и цвета на кожата, но не всички ще приемат това, а още повече отношението на роднините ми към собственото и осиновеното ми деца. Не бих приела спокойно който и да е да дели децата ми, независимо дали аз съм ги родила или не и защо да създавам напрежение и конфликти в семейството си само заради етноса, всеки е готов да прави компромиси. Не мога да променя хората, мога да променя само себе си.
Извинявам се, ако съм засегнала някой.