Молех се, да не ме хване в аснсьора и си представях, че ако стане, ще ме нападнат милиони хлебарки, идващи от шахтата 
- Публикувана: 12 авг. 2007, 00:39 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2007, 18:43 ч.
Какво правихте когато....
И аз имам хубави спомени от онова време. Като цъкнеха тока, сядахме с нашите в кухнята и баща ни ни разказваше разни истории от неговото детство. Беше много хубаво. С брат ми не смеехме да мръднеме. Помня също, че по телевизията даваха "Разкази с неочакван край" и точно преди да дойде неочаквания край, тока спираше. Все не можех да ги догледам. Но беше хубаво. Сега няма такива моменти, поне в моето семейство.
имахме една дебела , червена свещ и по средата се събираше течен восък . Топехме си нещо в него и после си капехме червени капки по ръцете и си правехме червени пъпки, представяхме си , че сме болни от шарка!!! 
и ние си имахме акумолатор и си пускахме един малък телевизор,ако не се лъжа се казваше Юнга
много ме беше страх да не остана в асансьора , и затова се катерех по стълбите до осмия етаж, всеки път , за по-сигурно!!!
ОБщо взето имам хубави спомени от онова време...
НО вчера , изведнъж спря тока в целия блок , и се видях в чудо!!! Тъкмо щях да топля яденето на дребните, пералнята работеше, готвех за следващия ден
....ми , не ми стана весело , както , като бях малка...
и си правехме червени пъпки, представяхме си , че сме болни от шарка!!! и ние си имахме акумолатор и си пускахме един малък телевизор,ако не се лъжа се казваше Юнга
много ме беше страх да не остана в асансьора , и затова се катерех по стълбите до осмия етаж, всеки път , за по-сигурно!!!
ОБщо взето имам хубави спомени от онова време...
НО вчера , изведнъж спря тока в целия блок , и се видях в чудо!!! Тъкмо щях да топля яденето на дребните, пералнята работеше, готвех за следващия ден
....ми , не ми стана весело , както , като бях малка... 
С двете ми най-добри приятелки ходехме да "засядаме" в асансьора . Взимахме фенерчета, карти, едно старо одеало, солети и Зрънчо и малко преди да дръпнат шалтера се качвахме в асансьора и се возехме докато спрем между етажите...много весело беше 
. Взимахме фенерчета, карти, едно старо одеало, солети и Зрънчо и малко преди да дръпнат шалтера се качвахме в асансьора и се возехме докато спрем между етажите...много весело беше Не ви ли беше страх от бубите?
)) 
Не ви ли беше страх от бубите?
...беше си готино. 
Лампи, захранвани с акумулатор. Мъжът ми беше направил цяла инсталация у нас - навсякъде, даже и в тоалетната светешe...
И у нас беше същото, имахме малки крушки, свързани с акумулатор навсякъде с ключета за светване и гасене , да не се изтощава акумулатора.Също и телевизорчета "Шилялис" към акумулатора.Иначе, като спреше тока се накачулвахме всички на акумулиращата печка, защото само там беше топло.И досега ,като ремонтирам, тегля разни жички от всякъде и крушки има тук там.
Точно по тази тема си говорихме онзи ден с една позната.
Тогава бях малка и с брат ми гледахме къде ще светне първо из София. При майка и татко от 15ет. се вижда почти цяла София и е много красиво.
Какво правехме? Говорехме си с мама, карахме я да ни разказва за родата..баби и пра- тем подобни
Тогава бях малка и с брат ми гледахме къде ще светне първо из София. При майка и татко от 15ет. се вижда почти цяла София и е много красиво.
Какво правехме?
Говорехме си с мама, карахме я да ни разказва за родата..баби и пра- тем подобни 
Само аз ли не помня? Не бой се, и аз не помня много!
Тогава съм била някъде 3-4-ти клас. Помня, че по телевизията даваха "Костенурките нинджа" и хич не обичх да ми спират тока по това време точно. А, и освен това като бях по - малка все се чудех няма ли кой да се сети да спести малко ток през лятото, че да има за зимата 
Мама така и не успя да ми обясни разбираемо, все си мислех, че големите са глупави. А, помня също, че вуйчо ми ни плашеше мен, брат ми и братовчедка ми с индекса на инфлацията, ние мислехме, че е някакво чудовище, пък на тъмно съвсем ни беше страх!
За мен пък бе кошмар! Живеехме на 16 етаж -отначало бремена 40 се качвах,ако няма ток. След време взимах разстоянието с бебе и,, части,, от количката .тогава бяха доста големи. Спирането на тока водеше и до спиране на вода,помпите не работеха и парното също. а за купонната система ,която бе тогава за прах за пране ,за 2 броя бананова каша на месец-съжалявам,но от моята камбанария не виждам романтика.