Клики на майките

Ми... аз явно съм жена без дете, защото въпросът с храненето ми се вижда дреболия, а това с длъжността не. Не е хубаво да се абсолютизира. С изключение на 1-2 приятелства, които завързах покрай детето - ми е безкрайно досадно да слушам приказките на женените с деца - откровенно предпочитам тези без. Животът ми не се върти около детето ми определено, което не мисля, че ме прави лоша майка 

Не съм учствала в подобни групи по ,по-скоро бяхме няколко приятелки,които отглеждахме децата си заедно.Те се познаваха с всички в парка и определено знаеха доста подробности за другите майки там,аз ходех по-рядко,защото живея по-далече и затова ,може би,не ми е правило впечатление подобно разделение.

Макар че самата аз не участвам в почти никакви подобни формирования, независимо дали става въпрос за майки, любители на модата, на риболова, на чашката и т.н., знам и виждам такива групи.  Не се чувствам удобно като член на група, отново независимо каква. Това ми отнема до известна степен свободата, пък тя ми е по- ценна от това, да поддържам определени отношения, идеи, мисли, само защото са притежание на член от групата, а това често е основно правило за подобно формирование.
Същевременно имам близки приятелства, но с приятелите не правим "група" въз основа на някакъв общ интерес, освен на интереса един към друг. Също така по този начин, като не ставам "член" на групичка, ми е по- лесно да поддържам контакти с различни хора, а и не давам отчет на никого. Комуникирам и с детните и с бездетните си приятелки и познати, във всеки отделен случай имаме съвсем различни теми за разговор и начини за прекарване на времето.
Вероятно причината е не само в характера ми. Аз не съм преставала да работя нито за ден, въпреки двете си деца. При мен и за моята професия това не е много възможно, а е и крайно вредно. Така че не съм имала и времето и възможността да се "задълбоча" само в един тесен кръг хора. Имам поне 3-4 минимум: майките, близките и приятелите, колегите, познатите с хобита като моите. Освен това лично аз много рядко се задълбочавам прекалено в даден личен контакт. Като много близки хора съм допуснала малко хора. С останалите общувам не до там емоционално и неангажиращо /за мен и за тях/, по- скоро на плоскостта на общи интереси и интелектуално, не се "впрягам" особено в такива контакти.
Групите не са за всеки.

Така е.
Една от малкото ми приятелки, които са без деца пък много обича да й говоря.....аз за себе си, ама децата се включват в разговора по подразбиране.....цветно й описах какво значи да не можеш да се наспиш и да ти е много трудно да отделиш време за себе си....просто я подготвям  Но тя е от тези приятели, които виждам много рядко, но пък все едно не сме разделяли, и се познаваме доста време преди децата да се появят.

С приятелките ми, които нямат деца, гледам да говоря за децата само когато те ме попитат как са примерно. Иначе предполагам, не им е интересно да слушат детайли. Поне самата аз, преди да имам деца, намирах почти всичко свързано с децата за скука и досада Едно единствено дете обичах и това беше детето на моята най-добра приятелка - виждаше ми се прекрасно просто. Повечето останали деца намирах за крайно досадна работа. Не знам къде ми е бил акъла, но деца не са ме вълнували особено, докато не родих своите. Затова гледам да не ги натрапвам на приятелки без деца, защото не виждам смисъл просто. За децата говоря с жени, които имат деца и съответно имат подобни вълнения.

А колкото до кликите, не съм била никога в живота си нито в клика, нито в компания, нито в каквато и да е общност на повече хора, която включва и мен.

С няколко момичета от квартала заедно си изгледахме децата като бебета и макар че всички са доста по-малки от мен и аз бях единствената, която работеше през цялото време, сме се разбирали чудесно. Просто свестни и готини са самите те и никога не са ме гледали накриво, задето да речем единствено аз не взимам детска кухня или правя еди какво си по-различно от тях. Обаче това не е никаква клика - за мен поне.

Аз си движа самостоятелно.
Не ми харесва идеята да хвърля на детето си някакъв зрънчо и то да тъпче, или пък да си пия кафето с други майки, докато той се търкаля с другите деца по пясъчници или пък да си седи в количка и да си клати краката.Не ми харесват такива групички.
Гледам по градинките майките наистина са се разделили на някъкви групички, по какви критерии никога не ме е интересувало.Излизайки навън, по паркове и градинки, излизам за да играя с детето си, а не за да се видя с приятелки.Не ми пречи да си играе с други деца - напротив радвам се, но обикновенно и аз съм включена в играта - цели ме с пясък или пък ми носи разни тревички, които си къса, а аз го уча да не ги къса и подобни неща.
Въобще, прегледах бегло първа страница на темата, чудя се защо хората се разделят, а понякога и децата си по - толкова тъпи критерии?