Слава Богу, успях да износя и двете си деца до средата на 9 месец, ама какви работи съм чувала през цялото време... И то винаги до мен имаше близък (акушерка). Аз съм дребна (165см, 48кг), грацилна, както казват лекарите. С първото имах контракции от 4-5 месец, с второто - от 6 г.с. . Много пъти лежах на системи и инжекции за задържане, децата ми бяха много желани, надничах тук, за да се подготвя, ако се появят по-рано. С малката обаче от самото начало ми повтаряха, че е хипотрофче. Имах малко коремче, много повръщах, почти нищо не можех да ям. Случвало се е да ме "хранят" със системи. Всеки път щом отидех на ЖК чувах от доктора "Това дете нещо не е читаво, много ви е малък корема" "Стига сте пазили диети, ще си окепазите детето!" , "Детето ви е хипотрофче, да знаете - това са проблемни бебета!" , "С тоя малък корем - детето е изоставащо!" и т.н. - да не продължавам. Добре, че ходех и при свестни лекари паралелно да ме успокояват, ама все консултациите се падаха в петък и до понеделник или докато успеят да ме видят очите си изплаквах, че детето ми не е наред (още повече, че синът ми беше с вроден дефект). Що ли не слушах какво ми говореше моята близката, която от самото начало казваше да не го слушам тоя доктор, само да си взимам болничните и направленията от него.
Тръгнах да раждам - приемата ме в болницата, прегледа ме и каза, че е около или малко над 2500кг. Викна докторката да ме прегледа - мерят ми корема - отговаря на 32 г.с (а аз съм в началото на 39 г.с.). Гледа ме, гледа ме, като колегите й я увериха, че това ми е терминът и като видя каква папка си нося с изследвания и ехографии, заключи "Моето момиче, природата си знае работата, ти слонче не можеш да родиш, дребно бебенце е, ама и ти си тесничка!". Мила жена беше, ама й свърши смяната и останах с 2 говеда. Едното веднага ме подхвана да ме разпитва, сакън ако може да му платим, и като че се опитваше да ме хване в лъжа кога и къде съм си правила изследванията (при това бяха от същата болница, лекарите там ми следяха бременността). Другото говедо ме гледа с ултразвук и аз през цялото време питам "много ли е малко бебето?", а тя с един кравешки поглед "Ми аз не мога да го видя, може би е хипотрофче, много ви е малък корема! Уф, като родите ще го видим читаво ли е, какво е... В неонатологията ще го спасят." Патицата му с патица, не е можела да види бебето, защото главата му вече е излизала, след 15 минути родих. През цялото време се чудех защо моята близка се подсмихваше, а то им е гледала сеира. Магдалена се роди 2680, наистина дребна, но с отлични рефлекси. Ама колко бели коси имам от бременността заради това "хипотрофче", което на 2 месеца си удвои теглото и сега е и по-едра от другите бебета на нейната възраст.