Абсурдни реплики за нашите недоносени деца!

Здравейте и от мен,аз незнам отговора ми дали е за тука,ама нека ви разкажа и моята история:
Случи се през зимата на 2003 г.,когато аз,бременна с близнаци отивам да си намеря"читав"доктор в МД-София(нали уж са най добрите там).Бха бременна в 14 г.с.,когато за пръв пвт отидох там за ген.консултация.Както си му редът,отидох на УЗ(дотогава си мислех че бебето е 1)и ооооооо изненада,лекарката ми вика"вие как така искате срининг като сте бременна с 2 деца,с двуплодна бременност ген.изследвание не се правят".Аз учудена и изумена напуснах кабинета й и се прибрах.Шашната,реших пак да се върна и да потарся някой доктор там да ми следи бременоста,все пак 2 бебета ,а в МД са "НАЙ ДОБРИТЕ".Намерих д-р Правда(каква ирония ПРАВДА) Попиванова-завеждащ пат.бременност(на 5 ет.).5 месеца ми гледа тя бебетата,убеждава ме колко са ХУБАВИ и идва деня да се прави секцио.Режат ме те вадят едното бебе и оо ужас крачетата бяха толкова деформирани от някаква малформация че аз като го видях и за секунди излязох от упойката.Другото бебе само едното му краче бе6е с малформация,но пък имаше други вътрешни малформации.Настаниха ме на 12 ет. и (който е бил там знае)през прозорците ми даваха информация за децата,все едно съм прокажена и не трябва да ми влизат в стаята и някой да поговори с мен като хората и  да ми каже защо"хубавите"според Попиванова близнаци се оказаха толкова увредени??който не мина покрай мойта стая,той не се навика "защо си се разревала така,млада си децата не са добре,ама ще си имаш други "хахаха незнам повече какво да напиша за МД-София.Оказа се че децата не могат да бъдат отглеждани в дом.условия и аз бях принудена да ги оствя на държавата да ги гледа.Не ме питайте как съм подписала документите,за отказ от децата си.В последствие получих писмо от соц.грижи 4е едното е починало,а другото не нараства изобщо.Това беше мойта болка,мили мами.Много благодаря че сте тук за да го споделя с вас
Май не трябваше тук да пиша,нека модераторите ми преместят отговора,където преценят.

kaketo ,чета поста ти и рева,ужас!Това,че го споделяш е много добре,защото този мит за МД ми почерни живота! Кракът ми няма да стъпи там повече,имат тук-таме добри специалисти,но това е крайно недостатъчно!
Мъчно мие за случилото ти се

Моето дете не е недоносено, но при раждането не изплака, роди се с много нисък апагар, с бактериална инфекция и лека анемия. Интубираха я и после я сложиха в кувиоз. Когато отидох да попитам как е детето, където не ме допускаха, защото "не е редно" една лекарка ми каза "Ами молете се" все едно, че детето ми умира. Добре, че имах много близка приятелка в неонатологията, която се грижеше за моето бебе и каза, че детето е много добре. Има инфекция, която ще се оправи с подходящите антибиотици и това е. А онази лекарка ме погледна и ми каза "Молете се" на родила преди няколко часа жена, на която бебето й не изплака и която дори не го видя. Просто нямам думи. А като чета вас направо побеснявам, честно.

Мойте деца си бяха напълно доносени(2.450 и 2.400 кг.)за близнаци мисля 4е е супер!Ама малоумниците ми ги показаха какакто са  ги извадили както са мръсни и увредени ми ги "завряха" във муцуната.Най-голяма ирония беше,4е като разбрах 4е съм бременна пак(през м.09.2008г)исках не исках трябваше пак в МД да отида заради ген.изследвани,все пак ве4а съм в рисковата група.И тая същата дет ми икаше първия път 4е не ми трябват ген.изследвания,защото съм млада сега ми вика,:"о,то за вас сега са безплатни,защото имате ве4е увредени деца в рода си" Да ми бяха казали,4е трябва да се платят тея изследвания първия път,щях да си платя е.аси.А проф.Кременски,толкооооова любезе,4е нямам думи да му се отблагодаря на този 4овек .Дано някой от МД да 4ете и да разбере,4е така не може пове4е да се играе със съдбата на "бъдещето на България",нали така си нари4а държавата децата???МИли доктори,гледайте си работата като хората,защотот и вие ще ставате я баби,я дядовци и ......4укам на дърво .Не пожелавам на никой да изпита мойта болка!
Абе сега се радвам на едно малко сладко бебенце и гледам напред.Искам на вси4ки мами де са им живи и здрави децата и да знаят 4е винаги има надежда!

искам и аз да се включа относно обидите и злобата на хората относно моето мъниче Михаела родена в 34 гс 2100кг 38см -ама тя сега нормална ли е,изглежда добре само дето главата и е много голяма?!?Това са думи на мои ,,приятели,, които съм срещала по улиците на разходка.Нямам сили да опиша чувството-хора моля ви мислете преди да кажете каквото и да е!

ох май няма значение дали сме родили по рано от термина или не-
аз родих заради лекарска грешка- с ниско разположен плод и проблем след много силна гъбична инфекция. Но не го знаех- само за гъбичките и тъкмо направих един курс на лечение и ми се пукнаха околоплодните води. Вече след това прочетох много за това че съм била в риск.  Друго- моето бебче нестига че се появи месец по рано но и го заразиха с вътреболнична срептококова инфекция и за да го скрият не ми даваха информация три дни след раждането. Бях подивяла. Сега ще спомена и болницата но от нерви никакви лекари не си спомням Първа АГ Св.София. Пускаха ме на обяд по 5 мин при нея и като попитам нещо ми се отговаряше" всичко е от недоносеността какво очакваш" а аз какви изводи да си направя при първо раждане. Но започнах да си придърпвам епикризите и да си ги чета и так нищо не ми убягваше. А мен не ми обръщаха внимание и една седмица след като се разревах установиха че имам частично неприбрана матка и ми направиха химичен масаж. Радвам се че никой от тогава нищо не ми е казвал за детето но свекето един ден подхвърли"то всичко беше наред" (като  не е било така и за един месец престой в болницата дойде два пъти само). Радвам се че сме живи и доколкото може здрави другото си мислех че се забравя но ще го помня цял живот. Мъжлето ми видя бебето на изписването никой не му разреши да я види поне през прозорчето в отделението. Стана много дълъг пост, но понякога самите действия са достатъчни.

Чета ви и понякога се ядосвам, понякога плача. Писала съм за своите перипетии в началото на темата. Имам болно дете, но то е моята радост и мъка - всичко! Когато го родих бях онемала от ужас и мъка, слушах абсурдните реплики от болничните служители и търпях. И аз бях в "Майчин дом" София - място на хора с високо самочувствие и без самосъзнание на лекари. Имах възможност да отида в чужбина и да се срещна с лекари от други страни и няма как да ги сравня. Съжалявам, че за да постигне човек нещо в нашата страна трабва да положи невероятни усилия. Обичам България, но ми е абсурдна тази ситуация, в която се налага се молиш за да получиш информация за детето си ако има проблем или пък те карат да го оставиш, защото е различно.
Цялата тази система ме промени, МНОГО. Сега, за да защитя правата на детето си, понякога се налага да се държа нагло, арогантно и агресивно - иначе не ни обръщат внимание.

За сега не планирам второ раждане, но ако го направя, определно няма да съм толкова примирена колкото бях със синът си. Моля се на БОГА само, ако имам второ дете да не е болно.

Моля да ме извините за дългия пост, но исках да ви дам кураж и сили да се борите с медицинският персонал - НЯМАТ ПРАВО ДА СЕ ДЪРЖАТ ТАКА С НАС! Особено като се има предвид, че има риск при недоносените деца и ние се тревожим за рожбите си!

 

Здравейте! Моите диванета се родиха в 30г.с. по 1.100кг. в Майчин дом - София.....
Един месец след раждането никой не ми каза че едното ми дете е с огромна хидроцефалия... всеки ден ме "информираха" колко е изял и колко е из**ал  . И когато ги попитах защо главата расте толкова - нещо не е наред, ми казаха, че не е възможно до сега да не са ми съобщили за проблема - сигурно аз нещо не съм разбрала  щях да припадна в оня момент!
И се почна: остави го, нищо не става от него, гледай си здравото.... ще си имаш други деца...
А на едно момиче, с което родихме заедно и много бързо се сближихме защото и нейните бяха дълго в Неонатологията, наричаха едното бебче АБОРТ  защото се беше родило 900гр.  Е*аси термините използват тия хора 

Въпреки, че медицината би трябвало да бъде най-хуманната професия, не мисля че лекарите се държат като да упражняват такава. Толкова безчувствени са станали, че имам усещането като да са от камък! 
Разбира се, говоря за голяма част от тях, но има и такива, които не са загубили добротата и човешкото в себе си. На тях се възхищавам и ги уважавам!   

Здравейте.Не знам как да започна и аз родих в МД София .Изтекоха ми част от водите в 29 седмица родих прекрасно дете 1.300 37 см .В неонатологията беше .На 15 ден това бе 31 декември 2009 ми съобщават че има сърдечен дефект и си измиха ръцете с мен защото аз също имам операция на сърцето с вроден дефект бях .Всеки ден ми обесняваха че аз съм виновна за неговото здраве до деня в който моето ангелче се предаде 10.01.2010.тежи ми това сега ме е страх да си взема епикризата от аутопсията дайте ми съвет да го направяли ? Да си причиняли още болка?Това дете го чаках години .Чух репликата око бяхте  му правили ехокардиография  можеше да го махнете а не да го раждате .Ако модераторите сметнат за неподходящо моето писание да го преместят.

diana_val4eva, много съжалявам, че детето ти е починало! Мир на праха му!
Бих те посъветвала да си вземеш документа от аутопсията. Ще ти бъде необходим при следващо забременяване.
Нямам думи относно репликата, която си чула по адрес на детето си. Не си виновна ти, а те - лекарите! Ако бяха по-компетентни щяха да си свършат добре работата, а не да си измиват ръцете с теб!!!!  За сетен път се убеждавам, че някои хора са ужасно безсърдечни и меко казано несъобразителни! 

Съчувствам ти мила diana_val4eva,искренно!

Дано намери покой мъничката душичка