Не.но пък и аз не ги поздравявам,признавам.Но то е защото не ги познавам добре....
- Публикувана: 10 септ. 2007, 14:51 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2007, 15:31 ч.
Поздравяват ли ви ....
Не помня как е било в началото, но аз не поздравявам никога първа. Много съм дръпната явно. Обикновено хората търсят контакт с мен, никога аз не правя първата крачка. Щом в последствие сме се поздравявали, значи те са ме поздравявали и аз съм започнала да отговарям. Даже понякога ми се струва, че ми идва в повече. 
Странно, но ме поздравяват и родители от другите групи. Сигурно, защото имах деца в почти всяка група и направо са ме взимали за "вътрешен" човек.
Равносметката е - да, поздравяват ме, колкото и дръпната и неприветлива да съм по принцип.
Странно, но ме поздравяват и родители от другите групи. Сигурно, защото имах деца в почти всяка група и направо са ме взимали за "вътрешен" човек.
Равносметката е - да, поздравяват ме, колкото и дръпната и неприветлива да съм по принцип.
Не всички родители от групата на сна ми съм виждала - просто има хора, с които водим и вземаме децата си по горе-долу едно и също време и почти всеки де се засичаме - тях ги познавам и се поздравяваме. Но има и хора, с които никога не се засичам и следователно не знам, че са родители от нашатагрупа - тях и да ги срещна негиг познавам и следователно не се поздравяваме.
Но тези, които засичам сутрин - ДА, с тях се поздравяваме. Някои не ме поздравяваха в началото, но като свикнаха, че аз всяка сутрин ги поздравявам започнаха да поздравяват и те
Но тези, които засичам сутрин - ДА, с тях се поздравяваме. Някои не ме поздравяваха в началото, но като свикнаха, че аз всяка сутрин ги поздравявам започнаха да поздравяват и те
Първата година поздравявах само тези, които познавам и на които знам имената (тоест - двама-трима човека). И ми беше много чудно как всички си се усмихват, поздравяват се и си говорят 
Вече като "старо куче" мога да кажа, че ме поздравяват всички, с които се засичаме по едно и също време, с някои и се заговаряме.
Според мен е нормално "новите" да са стресирани, всички знаем какви са първоначалните чувства , терзания, и т.н. Пък като походи детето, покрай всички концерти, лагери, представления и т.н., вече дори и групите нямат кой знае какво значение - на сина ми повечето приятели са от "големите"
Вече като "старо куче" мога да кажа, че ме поздравяват всички, с които се засичаме по едно и също време, с някои и се заговаряме.
Според мен е нормално "новите" да са стресирани, всички знаем какви са първоначалните чувства , терзания, и т.н. Пък като походи детето, покрай всички концерти, лагери, представления и т.н., вече дори и групите нямат кой знае какво значение - на сина ми повечето приятели са от "големите"
Поздравяваме се с тези, с които се познаваме. Иначе в огромната София просто е немислимо да се поздравяваш с всеки срещнат. И не ми се вижда странно, че някой, когото не познавам, няма да ми е кимнал в двора на детската градина. А това, че изглеждат нацупени - ами рано сутрин, човек бърза да си остави детето и да хукне на работа, надали се цупи специално за да развали настроението на околните.
И в градината поздравявах, и в училището го правя, мене също ме поздравяват. Обикновено поздравявам родители, чиито деца са съученици с моите. Понякога те ме поздравяват първи, зависи, не тегля чертички.
Комуникативен проблем имам само с една българка ... Имах (слабостта, невежеството, глупостта, нахалството, несъобразителността?) да я поздравя на български, на което ми беше смутолевено нещо си, и оттогава тенденциозно ми е отказван всякакъв опит за поздрав. А на анлийски да я поздравявам пък съвсем не ми се връзва. И понеже за мене цялата тази ситуация е много странна, винаги, когато знам, че има опасност да се засечем, ме обзема тиха комуникативна паника (което значи, 3 пъти седмично.).
Комуникативен проблем имам само с една българка ... Имах (слабостта, невежеството, глупостта, нахалството, несъобразителността?) да я поздравя на български, на което ми беше смутолевено нещо си, и оттогава тенденциозно ми е отказван всякакъв опит за поздрав. А на анлийски да я поздравявам пък съвсем не ми се връзва. И понеже за мене цялата тази ситуация е много странна, винаги, когато знам, че има опасност да се засечем, ме обзема тиха комуникативна паника (което значи, 3 пъти седмично.
). 
Препоръчани теми