От страх някой да пропусне....за Бога, не отминавайте

Пропуснала съм да напиша тези неща и в моят пост.Така е.
Мадлена, ти сам ще вземеш решение, но както са ти писали вече за свое упокоение може да си направиш уговорка.
Бъни, ползвай търсачката.

Все пак Бургас е областен център,не вярвам само една болница и едно родилно отделение да има или условията навсякъде са еднакви...не ми се вярва. В Пловдив също не допускат хора да влизат на оглед в родилните зали с изключение на частната Торакс,но аз посещавах курс за бъдещи майки,организаторите имаха уговорка с шефовете на отделенията да бъдем допуснати,та така влязохме,разгледахме залите, стаите,дадоха ни списък с необходимите вещи.Попитай за нещо такова.Успех!

Аз впечатления от бургаската болница нямам, намесвам се в темата, защото това с отиването колкото се може по - късно в болница не го приемам, аз родих за 5 часа, болките ми бяха последния половин час, тя ако чака може и вкъщи да си роди. Как ще разбере колко  и е разкритието примерно и кога  е време за болницата, при всеки раждането протича по различен начин като време, и болка и т.н. Ама такива съвети стой си вкъщи докато търпиш болката или друго, не ги разбирам по добре да си в болница и да има персонал наоколо. При първите признаци за започнало раждане право в болницата, според мен.

Мадлена, съвета ми е да си направиш уговорка - дали ще бъде с лекар или с акушерка, прецени сама.
Аз също съм от Бургас и минах през ужаса на Бургаската болница.Като начало -тръгнах за нормално раждане, имах уговорка с лекар.След 6 часа мъки, увързана цялата в системи, ми се напукаха устните и започна да ми тече кръв.Помолих една от акушерките, да ми отвори чантата и да ми даде парче лигнин, а тя ми се разкрещя, че" на входа пишело болница, не сладкарница или дискотека". Както и да е.Наложи се секцио по спешност.Оперира ме лекарката, с която се бях уговорила.Всичко мина добре и си викам, че всичко вече  е зад гърба ми.Но УВИ!Ужаса за мен тепърва предстоеше.Няма да изпадам в подробности - на кратко - "лекарки" от неонтологията, два дена ме уверяваха, че детето ми няма да го бъде.На безбройните ми въпроси, какво му е и т.н. ми се обясняваше само с медицински термини и нищо конкретно.След два дена,след като майка ми им е дала пари/което аз научих доста късно/, детето ми вече беше много добре, просто имало жълтиница.
През това време се наслушах и нагледах на още какви ли не чудесии.
Бисерина, истина е.В Бургас е само една болница и само едно родилно отделение.

Ето една ТЕМА

А ето от тази тема За РАЖДАНЕТО В БУРГАС мисля, че  Лиорена е взела цитатите

Хубаво е обаче да обърнеш и ти и останалите майки внимание на това, че събитията в темите са отпреди 2 години, а сега нещата там са далеч по- цивилизовани 
оказва се,че и  сега болницата в Бургас е на същия хал, като изключим чаршафите и варианта да си платиш 
Де да беше само в Бургас   
Леко раждане на всички бъдещи майки и живи и здрави бебчета   

Аз раждах преди 4 месеца и не съм била само в една смяна.Мога да кажа,че тоалетната в интензивното шуртеше непрекъснато,кошчето не го изхвърлиха нито веднъж за трите дни,а го сварих почти пълно.Отделно че първата ми вечер беше кошмар,защото акушерката като излезе в 22 часа,дойде чак 6 сутринта.Блъскали сме с момичето до мен с масичките по стената да дойде някой-е никой не погледна какво става.А третото момиче беше на 2 дни.Стана и лошо,защото имаше нисък хемоглобин-пак никой.За системите няма да разказвам как спряха...А горе като се качихме тоалетната отново шуртеше и не можеш да се доближиш до тоалетната чиния ,защото се измокряш.Не че нямахме нужда от душ,но поне да омаше топла вода.Хлебарки не видяхме,но беше октомври и нямаше парно,пък и спяхме на цъкната лампа.Аз съм секцио както се подразбра и щеше да ми бъде по-удобно да си наглася леглото,ама как като беше счупено.Щорите отвън цяла нощ се блъскат по стъклото-не трябва да се спи.Е така и не засука бебка.Първо аз не знаех как и после 5 дни с тяхните шишета дадоха резултат...Още много мога да пиша,но няма смисъл...

Ужас

E от това , което казва margo71 става ясно какво и колко се е прменило, голяма работа , че са си сменили чаршафите .

Наистина ужас ама да не ви разправям в Монтана как е

Напротив , разказвайр майките трябва да знаят. Аз нямах и най-малка представа къде ще попадна.  Родилна зала да викат на някаква болнична стаичка с две легла и се едно си в мазето на болницата, само че имаше плочки. Каква стерилност какви пет лева...

Добре,слушаите тогава/четете де/
Имах лека бременност,никакви оплаквания освен подготвителни контракций от шестия месец и диагноза седалищно предлежание,което си остана така до 38седмица .Терминът ми беше за 14.09.2004г,на 2.09 ми беше последния преглед преди да родя.Гледаха ме на ехограф и планирахме секцио за 06.09.На 04.09 в 20 часа вечерта получих контракции,чувствах се все едно са ме полели с вряла вода и взе да ми прилошава.Обадих се на доктора и той ми каза че до половин час ме чака в Монтана.За този половин час контракцийте ми станаха през 2 минути.Приеха ме в родилното в 21 часа ,дадоха ми на входа една скъсана нощница и върнаха нещата на съпруга ми.Следва стандартното -преглед,тонове,клизма.Веднага разбрах че на по-гадно място не бях и попадала.Нямаше топла вода и ми гряха с един чайник да се измия /превиваща се от болки/,изгорял им бил бойлера същия ден,какъв късмет.Банята беше в окаяно състояние а цялото отделение смърдеше на боя щото правели ремонт.Половината от стаите се шпакловаха и боядисваха,на другия ден се разминавахме с майстори по коридора,целите омазани ,с работни дрехи и цигара в устата представете си.И така качиха ме най-после в операционната,бях с пълна упойка и не помня нищо натам.
 Събудих се в асансьора,никой не ми казваше нищо,спомням си че нямаше кой да ме пренесе от носилката на леглото и тази работа свършиха мъжът ми и една санитарка.Мъжът ми каза че му станало лошо после защото цялата съм била в кръв ,дори не са ми смъкнали нощницата или да ме завият поне.Цяла нощ никой не дойде да ми каже,как е бебето ,как съм аз въпреки че виех от болка.Биха ми веднъж аналгин и готово.Искам да отбележа че несъм стояла и миг в интензивно,направо ме пренесоха на едно меко легло в родилното.Питах 100 пъти как е бебето,обадих се на мъжа ми по телефона и той ми разказа.Добре че се намери на сутринта една сестра от Берковица та ми показа бебето.Трябваше постоянно да ги подсещам че са ми свършили системите,да ми бият болкоуспокояващо и тн.Дори си спомням че трябваше мъжът ми да купува някакво прахче за газове от аптеката щото те нямали.
Хигиената беше под всякаква критика,а е болница все пак.Представете си -три стаи с родилки ,срещу тях три се ремонтират,смърди на боя,няма къде да се измиеш,чаршафите бяха с небесно кафяв цвят, а като видях с какво са облекли бебето ми щях да припадна Постоянно ми отваряха и вратата и прозореца сигурно е полезно за родилка и бебе да седят на течение,не знам.След като ме раздвижиха/една лелка ме хвана под мишниците и ставай,няма мърдане/никой не ме попита мога ли сама да стигна до тоалетната.Три пъти ме ставаше лошо до проклетата тоалетна,а в нея... :sick отврат и сред тоя отврат една циганка пуши и яде вафла
Не мога повече да разказвам,поисках да си тръгна и на четвъртия ден сутринта си бях вкъщи,а там се заклех че крак няма да ми стъпи

дам видях че темата е от 2004. Но искам да кажа, че раждах май месец на 2005 и условията не са толкова зле.Не видях нито една хлебарка. Можех да си се къпя когато пожелая. Акушерките се отнасяха много мило, че даже и пари не искаха да вземат. На втория час дойдоха да ме вдигнат да отида до тоалетната. Гледах си ТВ почти безплатно /50 ст на ден май беше/ Е вярно може да се боядиса малко ама пък бях само за 3 дни. Не щяха да ме пускат щото бебка беше жълтичка, ама понеже изследванията бяха ок се самоизписах.

Hugsy, мога да кажа само , че си имала късмет  .  Добре е, че са се справили с хлебарките, въпреки , че в корпуса има. Всяка родилка я вдигат на втория час и на мен ми стана лошо, но санитарката беше ОК, по-добре се държат те май. Щото си признават неуредиците, докот, лекарите и акушерките си затварят очите. Санитарката пусна мъжа ми в стаята два пъти да оправя тия ролетни щори и дограмата/добре че беше лято/. Тях оправиха ли?

Като чета тези редове и ми ставя ясно защо майка ми и въобще жените от нейното поколение не искат изобщо да си спомнят, камо ли да разказват за ражданията си и ги определят само с две думи "гадно и страшно" - ами така е, защото са раждали при такива условия, каквито се коментират в тази тема. Тъжното и гадното е, че един от най-съкровените мигове в живота на една жена - да стане мяйка и в наше време - в 21 век - се свързва с усещания кто "гадно и сташно" Нямам думи! Мисля си - няма ли някакъв начин ние майките от форума да повдигнем кампания в медиите и институциите за промяна на това положение?
Аз си спомням само хубави неща от раждането - инаше много болка, но пък не й обръщах внимание, защото бях силно развълнувана, че скоро щеси видя детенцето. Лекарите бяха много внимателни, мъжът ми си беше до мен и ми вдъхваше спокойствие. Бяха ми дали хубава нощница и лежах в чистичка стая с хубави чаршафи и пердета - абе след като родих имах усещането, че съм на почивка - сервират ми, чистят ми и ме питат имам ли нужда от нещо - само дето това не е лукс, а НЕОБХОДИМОСТ за една жена, която се възстановява от раждане - дайте идеи как да постигнем това във всяка болница ???

искам да питам нещо, че не ми стана много ясно - вдигат те да станеш от леглото на 2рия час, когато е секцио ли