Тя моята сега е от месец и половина вкъщи (правиха и операция на коляното) и ни е изнервила всичките до краен предел.Тя признава единствено малкият й син, който като се върнахме предложи да се изнесе но тя не можа да го преживее и той остана да се шири, а ние се набутахме 3-ма човека в най- малката стая.Знае, че чакаме второ дете, но и дума не отваря за някакви промени.Слава Богу мъжът ми си знае стоката и не й обръща грам внимание....лошото е, че за този месец и половина веднъж не е изчистила, а само тъпче детето ми с каквото й падне, снощи й се развиках за това ядене, понеже малкия си е доста едър и вече започвам да се притеснявам 
...големи перипетии си имаме с нея, голяма е егоистка и изобщо не обича детето ми , има го за кукла и за средство за някаква вечна война с мен...нямам търпение да дойде понеделник, че се връща на работа , поне малко да се успокои обстановката, пък после ще му мислим.дано скоро да имаме възможност да се махнем и да мога да съм сама когато(живот и здраве) се роди бебето на пролет 
...големи перипетии си имаме с нея, голяма е егоистка и изобщо не обича детето ми , има го за кукла и за средство за някаква вечна война с мен...нямам търпение да дойде понеделник, че се връща на работа , поне малко да се успокои обстановката, пък после ще му мислим.дано скоро да имаме възможност да се махнем и да мога да съм сама когато(живот и здраве) се роди бебето на пролет 