Добре, че са постингите на DEianaZ и още едно-две момичета, та дане реша, че аз нещо не съм у ред
Момичета, честен кръст, но за първи път си оставих детето точно 1 час след изписването от родилния дом.
На въпросното изписване се събра една тълпа от роднини и приятели, достойна за малка сватба и мъж ми реши да ги води на кръчма. Качиха ме мене с бебока вкъщи и заминаха. И аз от следродилна депресия ли, защото седяхме бая в болницата ли, като увиснах на балкона и рев - ама голем рев - как онея ще се веселят, а аз вързана като надойна крава за ясли, почувствах се като затворник и ми трябваше точно 1 час да изпадна в истерия, да се изцедя и да отзова двете баби да си гледат на смени унучето в къщи!!!
Може да ви прозвучи много еретично, но слава богу, че на 40-тия ден след Погачата, трябваше да кумувам, а няколко дни по-късно с мъж ми да заминем за 3 дни на фирмен билдинг - демек купон на другия край на България, че вече бях пред самоубийство.
И оттогава Ники си е пантелей-пътник, събота и неделя, празници и ваканции.
Преди да ме съдите, искам да добавя, че тези разходки определено му влияят добре - умира от кеф като смени къщата. И още - подобно на повечето от вас се считам за добра майка, слънчицето е смисълът на живота ми и се чудя защо съм живяла преди да го родя, но определено ме задушава дори само мисълтта, да нямам сама или с тати свое време само за себе си сигурно сега вече щях да съм в Карлуково или поне на антидепресанти и успокоителни.
И съвсем накрая - времето ми с Ники, стана в пълния смисъл на думата скъпоценно откакто се върнах на работа, за мен това беше желано връщане към себе си, а не принуда. Сега се чувствам наистина прекрасно и на работа и в къщи. Пълно ми е, няма липса.
Да са ми живи и здрави и трите баби - две натурални и една придобита.