Ester, трябва да си имаш гадже.
- Публикувана: 20 септ. 2007, 11:14 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 08:28 ч.
Споделете 22 - Няма да чета назад, тук мирише ми на чат
Имам, уж... 
Аууу, "уж"...
Дори, вземете си почивен ден, пошляйте се...наплачи се, ако трябва. Сподели с него, той е добро момче, ще те утеши...
Криста, има много причини, но във всяка една се корени страх, несигурност...много мога да продължа, но става твърде лично, мисля...
Анджи, възможно ли е наистина, изцяло на психическа основа да си докарвам тези симптоми, точно както лошите мисли са заседнали в мозъка да имам усещане за засядане на тежест в гърлото и гърдния кош. Искам да излея душата си, но май се страхувам да го направя изцяло дори пред най-близките си
Анджи, възможно ли е наистина, изцяло на психическа основа да си докарвам тези симптоми, точно както лошите мисли са заседнали в мозъка да имам усещане за засядане на тежест в гърлото и гърдния кош. Искам да излея душата си, но май се страхувам да го направя изцяло дори пред най-близките си
...... Искам да излея душата си, но май се страхувам да го направя изцяло дори пред най-близките си
мисля, че това е ключа. както и моя понякога задръстена си с мисли, които искаш да кажеш /на много хора, вероятно/, а не можеш.
ester, съжалявам!
Вълчо, прав си, знам...но...магистрясването мина, всичко уж вече трябва да е - три дни яли, пили и се веселили, а може би преди магистрясването се бях постегнала и точно от деня, в който мина и бам!
Вчера като се връщах от лекарката, една женица, доса възрастна ме помоли да и подам ръка да слезе по 2-3 стълби, в смисъл просто и беше трудно, аз така се бях умислила, но все пак успях да я чуя, помогнах и, а тя ми благодари няколко пъти и ... в този момент се почувствах иситнски жива и сякаш лъч живот мина през мен, после отново във вихрушката. Сякаш исках да остана и да я водя докрай закъдето се е запътила, не само по стълбите....липсва ми елементарното усещане за пълноценност.
Вчера като се връщах от лекарката, една женица, доса възрастна ме помоли да и подам ръка да слезе по 2-3 стълби, в смисъл просто и беше трудно, аз така се бях умислила, но все пак успях да я чуя, помогнах и, а тя ми благодари няколко пъти и ... в този момент се почувствах иситнски жива и сякаш лъч живот мина през мен, после отново във вихрушката. Сякаш исках да остана и да я водя докрай закъдето се е запътила, не само по стълбите....липсва ми елементарното усещане за пълноценност.
Естер, аз правя едно от следните неща, когато се чувствам зле психически:
- пущам си до дупка в слушалките някоя любима песен и пея с пълно гърло
- препрочитам някоя любима детска книжка - задължително детска, свързани са само с приятни спомени и уют
- срещам се с някоя щура приятелка - оптимист и егоист /имам една-две такива/
- напивам се
- отивам на планински преход
- друго сега не се сещам, ама има и други начини
Усмихни се! Усмихни се!
- пущам си до дупка в слушалките някоя любима песен и пея с пълно гърло
- препрочитам някоя любима детска книжка - задължително детска, свързани са само с приятни спомени и уют
- срещам се с някоя щура приятелка - оптимист и егоист /имам една-две такива/
- напивам се
- отивам на планински преход
- друго сега не се сещам, ама има и други начини
Усмихни се! Усмихни се!
Вълчо, прав си, знам...но...магистрясването мина, всичко уж вече трябва да е - три дни яли, пили и се веселили, а може би преди магистрясването се бях постегнала и точно от деня, в който мина и бам!
Това чувство ми е познато.
Винаги след сесия съм се чувствала така. Мобилизираш се покрай изпитите, след което напрежението изведнъж изчезва и увисваш в безтегловност, докато си намериш място.
Ще се оправиш, трябва ти малко време
Реших да пия чай, да сгрея настинало и вирусляло тяло. Поглеждам показанията, описани на опаковката - пише: пичогонно
Не съм сигурна, ако го изпия, дали пичовете около мен ще се разгонят или ще ги прогоня, затова реших да не рискувам... 