Това нормално ли е?

след като ти вече си избрала да превърнеш душичката на детето в бойно поле между тебе и бившия ти съпруг и го караш да избира между вас... поправка поставяш му ултиматум...
Следващата реплика в тоди стил е: Ако не ти харесва, събирай си багажа и си отивай про баща си, за когото предварително си обяснявала многократно какъв боклук е.

Мдааам надявам се че разсъждаваш теоретично, а не си вече реално разведена с дете.... защото това съм го преживяла... с двама родители, две детски стая със сестра ми се чувствахме най-бездомните деца на света... защото когато родителите ти са заедно и се разбират е естествено че в дома им има място за теб и че си приеман какъвто си, или поне това което е ген и не можеш да промениш.
 Но когато се разделят и вече не се понасят те често започват несъзнателно да не понасят и да воюват и с тази част от теб, която прилича на другия... да опитват да я изкоренят...и стигат до ултиматуми като твоя... или си само като мене приемаш безусловно моите ценности и разбирания (и отношението ми към баща ти също) или...това вече негласно ... си като другия и затова  ми ставаш чужда и не те искам такава... а това е мисъл която никое дете не може да понесе..
Това е грозно изнудване и престъпление срещу едно дете , а толкова родители го правят и даже не го съзнават.... и то все интелигентни родители....

Опитай се да не ми се нахвърляш, дори не искам да ми отговаряш, а да помислиш дали пък не си почнала да залиташ в тази посока... защото децата порастват бързо но никога не забравят тези неща... и когато вече няма да е напълно зависимо от тебе.... може да се почувстваш най- самотната жена на света и да се чудиш кога и как е станало това. никоя майка не го прави съзнателно- това е порява на слабост, но последиците са непоправими за отношенията родител-дете.

.То4но благодарение на на4ина,които предлагаш/приятелство м/у родители и т.н./разбих нервите на детето си.А ако го бях откъснала от баща му и настоящата му жена,щях да го съхраня.Аз незная дали ти си маика,но повярваи ми,няма по-страшно нещо от това да се прибереш от работа и да свариш 9г си дете в опит да ско4и от 12 етаж,благодарение на обидите,нанесени му от ''любимия''тати. 

4е вси4ко е адски индивидуално-жената си познава бившия мъж и тя сама би могла да прецени доколко тои да у4аства в живота на детето им

Много съжалявам за детенце, имам син на 7г., знам и как се е чувствал сина ти, за да му минат такива мисли през главата.... бях по-малка и от него когато съвсем ясно си задавах въпроса как ще оцелея след като майка ми явно не ме обича -  аз бях детето на свекървата, сякаш само сестра ми й е дете, но и за това дете не се грижи като хората  а баща ми... нещо като дядо коледа два пъти в месеца, който нитознае и още по-малко се натиска да знае какъв ни е живота... и не чувства отговорност за това защото съда ни е дал на майка ни... ако тя се дъни- още по-добре....

Наистина има бащи които не заслужават децата си. но от написаното не останах с такова впечатление, а по-скоро че разводае скоро и всички още са объркани от овото положение, новите отношения и правят грешки защото не могат да осъзнаят нито всечки аспекти на положението си, нито всички последици от действията си....

Права си че всичко е индивидуално но и майките са хора- имат чувства и не винаги успяват да преодолеят собствените си чувства и да видят ясно ситуацията и да направят най- доброто за детето. Твърде много озлобление, самота и предателство остават след един развод, и най-често потърпевшите са майките и децата. И за майките понякога дълго време остава непосилно да преодолеят чувствата си.

А сегашната жена на бащата каква работа има на това парти?