Следващата реплика в тоди стил е: Ако не ти харесва, събирай си багажа и си отивай про баща си, за когото предварително си обяснявала многократно какъв боклук е.
Мдааам надявам се че разсъждаваш теоретично, а не си вече реално разведена с дете.... защото това съм го преживяла... с двама родители, две детски стая със сестра ми се чувствахме най-бездомните деца на света... защото когато родителите ти са заедно и се разбират е естествено че в дома им има място за теб и че си приеман какъвто си, или поне това което е ген и не можеш да промениш.
Но когато се разделят и вече не се понасят те често започват несъзнателно да не понасят и да воюват и с тази част от теб, която прилича на другия... да опитват да я изкоренят...и стигат до ултиматуми като твоя... или си само като мене приемаш безусловно моите ценности и разбирания (и отношението ми към баща ти също) или...това вече негласно ... си като другия и затова ми ставаш чужда и не те искам такава... а това е мисъл която никое дете не може да понесе..
Това е грозно изнудване и престъпление срещу едно дете , а толкова родители го правят и даже не го съзнават.... и то все интелигентни родители....
Опитай се да не ми се нахвърляш, дори не искам да ми отговаряш, а да помислиш дали пък не си почнала да залиташ в тази посока... защото децата порастват бързо но никога не забравят тези неща... и когато вече няма да е напълно зависимо от тебе.... може да се почувстваш най- самотната жена на света и да се чудиш кога и как е станало това. никоя майка не го прави съзнателно- това е порява на слабост, но последиците са непоправими за отношенията родител-дете.