Мдааа, аз редовно се разхождам с количката и ревящата/тръшкаща се кака. Странно ме гледат, ама не ми пука, честно. НАй- обича да се затръшка и разпищи на пазара. Та затуй ви казвам, айде пак да говорим след време 
- Публикувана: 7 окт. 2007, 13:21 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 23:32 ч.
За целувките и разглезването
От това, което описа аз лично виждам така нещата: детенцето се е събудило кисело и понеже бабата по никакъв начин не е реагирала то е започнало да се тръшка и въргаля по земята, за да привлече вниманието й. А тя си пие кафето привидно необезпокоявана, защото иска да го научи да се занимава само, без да изисква вниманието на другите, което според мен е грешно. Може и да не съм права, но си мисля, че тука изобщо не става дума за лигавене, може би ако му е обърнала внимание още в началото и ако е показала малко нежност щеше да е друго положението. Има огромна разлика между това да показваш на детето си, че го обичаш и да го глезиш.
Много си обичам и на такива глупости не се връзвам.
Ние се гушкаме и целуваме постоянно. като му кажа "ела да гушнеш мама", душичката идва и се гушкаме - обиша да го гушкам здраво, много се смее и ме целува ( по-точно лигави ).
Имаме си и час на боричкане, гъделичкане и целуване, задължително от 8 до 9 вечер. Много си го обичам този един час - търкаляме се в/у спалнята и малкия пищи от кеф.
Това с разглезването - не ми е разглезено детето, а е обичано, спокойно, усмихнато и добро.
Не е посегнал на нито едно дете, а отива да гушка и целува всички.
Преди два дена в парка, целуна на едно детенце дори чантата, защото имаше картинка на Барби
. Гушка и целува всичките си играчки, възглавнички, бебета, картинки....
Ние родителите сме пример за подражание и ако съм "ледената кралица" едва ли детето ми ще е много любвеобвилно.
Ние се гушкаме и целуваме постоянно. като му кажа "ела да гушнеш мама", душичката идва и се гушкаме - обиша да го гушкам здраво, много се смее и ме целува ( по-точно лигави ).
Имаме си и час на боричкане, гъделичкане и целуване, задължително от 8 до 9 вечер. Много си го обичам този един час - търкаляме се в/у спалнята и малкия пищи от кеф.
Това с разглезването - не ми е разглезено детето, а е обичано, спокойно, усмихнато и добро.
Не е посегнал на нито едно дете, а отива да гушка и целува всички.
Преди два дена в парка, целуна на едно детенце дори чантата, защото имаше картинка на Барби
. Гушка и целува всичките си играчки, възглавнички, бебета, картинки....Ние родителите сме пример за подражание и ако съм "ледената кралица" едва ли детето ми ще е много любвеобвилно.
Интересна интерпретация....И товето е малко, гледам.
Имам и едно на 5. Никога не съм го оставяла да се тръшка дори вкъщи, камо ли на публични места. Като започне да се инати за нещо или отвличам вниманието с нещо интересно или се гушкаме, докато кризата не премине. За едно дете е много по-лесно да се инати и плаче, когато родителят се кара или не му обръща никакво внимание, отколкото, когато със спокоен глас обяснява защо това не може и не бива да се прави. Имам много приятелки с малки деца и според личните ми наблюдения тези, които получават внимание и много целувки също се инатят понякога, но по за кратко и определено им минава по-бързо, отколкото на тези, чиито родители не им обръщат никакво внимание, сякаш поведението им е напълно нормално.
Ние с моето момченце непрекъснато се гушкаме и целуваме. Как моля ви се като застане срещу мен и ми каже "мамо гуш" аз да не го прегърна. Какво да му кажа... "ми легни си маме и заспи и тогава ще те гушкам". Нали трябва да се чувства сигурен и обичан. Изобщо не мисля че го разглезвам. Напротив. По цял ден съм на работа и тези моменти топлят душата ми и зареждат батериите ми за да изкарам и следващия ден. А с дядо му каква са обич. Винаги когато го види тича да го гушка и целува. Да инати се, но това изобщо не го свързвам нито аз, нито той с моментите ни на близост и обич.
Целувките и прегръдките не разглезват - те са израз на любов, от която детето се нуждае...
Има ситуации обаче /не говоря за тази, която си описала/, когато малко игнор не е излишен, даже се налага, но това няма нищо общо с физическия израз на чувствата...
Има ситуации обаче /не говоря за тази, която си описала/, когато малко игнор не е излишен, даже се налага, но това няма нищо общо с физическия израз на чувствата...
Не виждам нищо общо между целувките и това дали детето ти е разглезено 
Аз лично не мога да спра да показвам на детето си колко го обичам и си я мачкотя и целувам нон стоп 
Не съм я създала и чакала толкова време за да я тормозя и изнервям с някакви бабешки разбирания за възпитание.. ще го оставиш ти да се тръшка и реве за да не го разглезиш, това е пълна тъпотия, така не се става добър и възпитан човек.
Аз лично не мога да спра да показвам на детето си колко го обичам и си я мачкотя и целувам нон стоп Не съм я създала и чакала толкова време за да я тормозя и изнервям с някакви бабешки разбирания за възпитание.. ще го оставиш ти да се тръшка и реве за да не го разглезиш, това е пълна тъпотия, така не се става добър и възпитан човек. 
По принцип и аз мисля че м/у целувките и глезенето няма нищо общо. Но има все пак една тънка граница, която ако разрешиш на детето на мине, няма връщане назад. При нас положението е такова. Това важи за по-големите деца, и моя син като беше 5, 6 и т. н до 10,11 месеца постоянно го гушках и целувах, но вече се възползва след тези моменти да свърши някоя пакост.