2 деца - 1 банан

Лала а за сиуацията ,в кото си изпаднала просто нямам думи-то нали и ние искаме да ставаме еврапейци и да им подражаваме,ама май това тяхното на нищо не прилича.Имат се за много възпитани и се смятат за голяма работа,но държанието им и отнощението им към детето ти ме навежда на други мисли.Не мисля,че трябва да сме като тях !Не съм съгласна много и с методите им на възпитание.Много сме различни ими е трудно да ги приема.

И синът ми е на 3, но и през ум не би му минало да си дъвче нещо сам дори, когато ние сме там, а какво остава да има и други деца! Това соц мислене "всичко за детето" направо ме потриса, а родителите на "братчеТчето" ще оставя без коментар.....

Аз точно това наблюдавах при това семейство и точно затова си правя изводът, че всяко нещо трябва да е с мярка. Добре е да се говори с децата, но все пак прекалените преговори с тях не водят до нищо добро. Според мен има нужда понякога просто да се наложат правила без да се налага да се водят безкрайни разговори. Нашата история има продължение, това което разказах беше просто още един пример като този за банана, но той не е чак толкова интересен. Тази година бяхме ние на гости във Франция при свекърва ми. Естествено братът и стестрата на мъжа ми често идваха, за да ни видят и да прекараме повече време заедно. Като любопитен факт бих споменала само, че историята с десертчетата вече беше ескалирала - 1 г. по-късно. Детето вече не само че яде само от тях (там има сигурно 10-ина марки с подобен вид млекца, но се яде само 1 марка!), но и ядяло само тези с парфюм на ягода. Те се продават по 12 на стекове, в които има само 2 с ягода. Та се купуват индустриални количества в момента и се ползват само 2 млекца от 12!!!! Естествено всичко останало се пласира по роднини, защото в семейството няма как да се изконсумират всичките количества. Моята дъщеря също е злояда, но ако ще нищо  да не яде, въобще няма да се навия на подобни безумия. Оставяла съм я гладна с дни и накрая все нещо хапва. Няма да умре от глад я! Това между другото.

За 2 седмици се нагледах на такива ексцесии, че ми се взе ума. Честно казано аз тук подобно нещо не съм наблюдавала. Което ме изуми всъщност, че родителите нито веднъж не взеха мерки за нищо, а просто преговаряха безкрайно с детето, което естествено въобще даже не ги и слушаше вече какво говорят. То просто си правеше каквото си е наумило. Получи се така, че аз например правя забележка на моята дъщеря да не прави нещо, тя спира, но другото дете продължава. На него му се казва да спре, никакъв ефект. Естествено дъщеря ми като гледа, че другото дете може да прави нещото и тя решава да започне отново. Аз повишавам тон, тя спира, но другото дете пак продължава и така до безкрай. Вие как постъпвате в подобни ситуации? Естествено аз правя забележка накрая и на другото дете, но то никой не слуша. А родителите не се и помръдват, за да го накарат да спре. Какво можех да направя в тази ситуация? И как да накарам дъщеря ми да се подчини след като тя вижда, че на другото дете същото нещо е позволено (то всъщност не е позволено, но всички си траят) ?  

Така е, lala, аз също не приемам този модел на възпитание- преговори, да му говориш като на възрастен и т.н. ИмА ситуации, в които дететто трябва да знае кой определя правилата. Чела съм доста менеия, че трябвало да се отнасяме с децата си като с личности, либерално възпитание, ама да не правели чужди хора забележки и пр. И после се чудим що били агресивни, що така, що- ианче...

Да, просто трябва да има граница за какво може да се преговаря и за какво - не. Както винаги истината е на средата. И аз съм "за" либералното възпитание, но има ситуации, в които не преговарям.

Вие какво правите, ако детето не хареса сготвената ви храна примерно? Аз често размишлявам над въпроса. Дъщеря ми понякога е доста капризна към храната, но знам че е чувствителна и наистина някои неща не харесва, макар няколко дни преди това да й е било вкусно. Но, разбира се, понякога прекалява с това и определено се глези, защото не иска да яде в момента това. Та винаги се чудя да й предложа ли друго (примерно филия с лютеница е лесното измъкване в такива ситуации), защото опцията да яде нещо, ако то наистина не й е вкусно не ми харесва. Аз например храна на сила не мога да ям, ако ще да остана гладна.

Обикновено й готвя неща, които обича. Понякога обаче решава, че няма да го яде. ОК- става от масата и друго не предлагам. Майка ми пък веднага почва да й бута филия със салам, примерно. КАраме се доста на тази тема, без резултат, разбира се
НЯкога й готвя отделно за нея, което пък е много тъпо, щото аз съм възпитавана в стил: всички сядаме заедно на масата и се яде каквото има. ДА не говорим, че тя винаги иска да вечеря по- рано. Малко се отклоних от темата май...

Да, де, и аз така готвя. Досега винаги е обичала кюфтета, но от няколко седмици прави фасони на всичко с кайма, първо беше мусаката, сега и кюфтетата. Не говоря за експерименти, които понякога и аз самата не си харесвам
То хубаво да става от масата, и аз го мислех това като добра идея, но ако детето е гладно, а конкретната манджа не му харесва колкото и по принцип да я яде? Ти винаги ли си харесваш това, което си сготвила?
За разни ей такива граници често се чудя.

Според мен проблемът не е в лошо или погрешно възпитание, а става дума за културни различия.
И аз имам дете и понякога в парка на люлките, където го водя има и други деца.Някои от тях са с родителите си или баби или детегледачки.В началото исках да давам от бисквитките, които носех за сина ми.Но едната детегледачка ме спря, като ми каза,че детето не може да яде бисквити-родителите не позволяват.Много ми беше мъчно,то гледаше как давам на сина ми и явно искаше и то.Но когато реших тайно да му дам една бисквита, детегледачката ми се скара- каза ми,че детето има диабет и не може да яде бисквити.Дръпна го и си тръгнаха.
Бях доста шокирана, но сега разбирам колко правилно е постъпила.На един детски рожден ден правих тортата на детето и реших да дам на всяко дете по една лъжица шоколад.И тогава една майка скочи и ми каза- не, то има алергия към какаото.
Сега забелязвам,че тук децата са научени да не очакват някой друг да им дава каквото и да било, колкото и да им се иска.И разбирам родителите, които така са ги възпитали.Изпадала съм в ситуацията на ароуз-бях в един парк и децата -4 на брой- ядяха пилешки крилца с хляб- това явно им беше обяда.Майката ме попита дали може да даде на моя син.До тогава не беше ял никога такива неща, но опита малко парченце.Децата бяха 4,крилцата бяха 10-по две за всяко и едно за майката,която го раздели с моето дете.Но каквото и да си говорим-тя си остана малко гладна.
И в Бг ми се е случвало да съм някъде с детето, да е време да го нахраня и наоколо да има деца,закоито нямам храна-с две бебешки бисквити и кутия плодово мляко не мога да нахраня и детето си и цялата площадка.Сядам на отдалечена пейка, но децата идват, а съм далече от вкъщи.Не ме разбирайте погрешно-нямам нищо против да купя храна на деца, чиито родители нямат възможност.Но родителите са до мен- с цигара и кафенце.Т.е. не е финансов проблем.
На гости с детето винаги му нося храна,защото то още не може да яде всичко.Ако има други деца им нося нещо вкусно, но то не е същото,като на мойто дете- те са по-големи.ВЪпреки това,когато поискат, те първо питат родителите си-има ли за мен от тази храна.И едва,когато родителите им кажат,че могат да ме попитат мен, ме питат.Но не се сърдят,ао се окаже,че нямам две бебешки пюрета,да речем.Ако е босквитка или някакво плодово мляко,обикновено искам и не отказвам да дам,но ако нямам нито детето се сърди и тръшка, нито родителите са ми сърдити,нито аз се чувствам виновна.
Тук, в Холандия не е прието да предлагаш или искаш храна,дори,ако става дума за дете.Само,ако те почерпят и то по някакъв повод,можеш да приемеш или откажеш.
Вече съм свикнала и не ми прави впеатление,дори се чувствам много по-спокойна.Но,когато си отида в Бг майма ми твърди,че съм започнала да имам много лоши навици-не се съобразявам особено с хората, но аз си идвам,за да си почина,не за да се ангажирам с чуждите проблеми.

Уффф,Millena, права си, накара ме да се замисля. ГЛедам да направя предварителна уговорка: дали иска, или пък давам да избира между 2 ястия( още преди да съм сготвила).  НИе с баща й много лошо я научихме винаги да чака десерт( да не си помислите, че е плод ). Та, така и да не харесва яденето, хапва малко поне. То ако я осатвим, само боклуци ще яде. МНого съм доволна, като е на градина- поне знам, че е яла супа, второ и плод.

Аз отново деля ситуациите. Ако сме у дома-важат моите правила и правя забележка и на другото дете. Ако ще да ми се сърдят родителите, които преди това така и не са успели да озаптят чедото си.
Ако не сме у дома-на техен терен-и в подобна на вашата ситуация-оставям си детето да вилнее според другото дете. Явно на възрастните би им допаднало две дяволчета да ошмулят къщата им. Ок. Така детето ще знае къде какво може да се върши. Иначе не бих била съгласна да има двоен стандарт-за моето непозволено, а за другото - не. Объркващо е за детенцето.
Ако сме на неутрално място - важат правилата на самото място.

Полудявам!  
Дъщеря ми е капризна, и то много. При избор от 3 ястия тя пита няма ли друго!!!!  Оставям я да си избере, и не предлагам нищо допълнително! Ако няма голям избор се договаряме какво ще яде.

Е, радвам се, че всъщност като разровим ситуациите се оказва, че не съм най-либералната мама наоколо
Няколко тежки думи казани по-рано в темата развенчахме, това ме радва. Вече бях започнала да си мисля, че само у нас не е казарма или че съм тотално провален родител 

П.П. Да не говорим колко ми е неприятен двойният аршин към себе си и към детето. На себе си бихте позволили да не ядете сготвеното някой път, защото не сте на кеф или да ядете чипс вместо плод, но на детето - никога 

Лала, и моите са чужденци, само че немци. Но по вьzгледи, както гледам, не се раzличават много от твоите... 

Ма то и братчедчето е такова... яде само екологично чисти храни, купени от специални магаzини... Друго не му се дава. Абсолютно.
Та моя скьпоценен след като присьствал на случката с банана решил и той да процедира така _ купил на Янис блиzалка на Шпонж Боб (естествено братчедчето не се облажил с такава, колкото и да се трьшкал, нали не е ЕКО), купил му и други неща, които братчедчето нямало... яли в Мак Доналдс...
Ми тьй де, няма да си оставим магарето в калта... каквото повикало _ такова се обадило, каzват хората...
(това снощи ми го раzкаzа, Янис се вьрна с пьлна чанта подарьци, не че иначе нямаше да ги има, ама сега са "по_ специални" точно щото братчедчето няма такива).
Освен това братчедчето НИКОГА не е гледало ТВ, ама НИКОГА.
Чак пьк толкова... 

Ааа, не, при нас въобще не става въпрос за екологично чисти продукти или каквото и да било друго. Напротив - етърва ми не може да готви и се ядат само полуфабрикати. Тук ставаше въпрос, че не може да се даде на моето дете, защото другото щяло да плаче. Ами ако и моето вземе да се разплаче? Само че моето не плаче, а стиска зъби и търпи. Аз лично си мислех, че дъщеря ми е много разглезена (и още смятам така). Но като бяхме във Франция започнах да се питам дали аз не съм изкривена нещо? Друга случка. Люлка - двойна, за 2 деца. Братовчедката седнала от едната страна. Дъщеря ми поиска да седне от другата страна, за да се люлеят двете. Слагам я, при което другото дете изпада в истерия. Слиза от люлката и започва да се тръшка и да държи люлката, за да не може и дъщеря ми да се люлее. Аз стоях и чаках майката да вземе някакво решение, но такова нямаше, освен :"Лена, защо така правиш? Защо сега плачеш и т.н." Аз си замълчах и дъщеря ми сама реши да слезе, за да остави братовчедка си да се люлее сама и отиде на другата люлка, която също е двойна. Седна и започнах да я люлея. Другото дете започна още повече да се тръшка. По едно време дъщеря ми поиска да спра да я люлея и покани братовчедка си да седне при нея. Е, и това не беше достатъчно - истериите продължиха поне половин час, ние накрая си тръгнахме, защото ни се наду главата. Все пак детето беше на 3г3м тогава, а дъщеря ми както казах е по-малка с 3м. След това и със столчето на което сяда всяко дете същото. Винаги се изчакваше братовчедката да реши кое си избира, защото ако дъщеря ми посмееше да седне някъде, започваше страшна криза. Всичко това се случва на територията на свекърва ми. Естествено свекърва ми не одобрява всичко това, но нали там не се месят... Нали са "културни". Само зълва ми не си поплюва и единствено тя смееше да прави опити за възпитание и коментираше случките на висок глас, за да се сетят родителите да реагират поне веднъж адекватно. Последният ден това дете едва не уби майка си, та тогава вече и аз се намесих, защото етърва ми, бременна, вече щеше да се разплаче, а аз некултурната българка взех, че я съжалих, въпреки че мисля, че тя си е виновна. Да им имам културните различия, казвам аз! И защо аз трябва да се съобразявам с техните културни различия, те да не са някакви по-възвишени същества от мен? Поне като са ми в къщата и им слагам и вдигам всеки ден, възпитанието според мен изисква да не дразнят детето ми. Нищо няма да им стане да дадат на детето си да си хапне заветните десертчета като излязат от дома ми (бях им предоставила цял апартамент на разположение, за да им бъде по-конфортно, да си ядат там, какво ми се влачат всяка вечер вкъщи, чакат да ги нахраня, а в същото време се гаврят с детето ми).

Аууу, arrows, тази тема е с голям потенциал за Дом и семейство, ама ако я почна няма да спра. И ме избива на един патриотизъм, направо откачам

Винаги преди да готвя ги питам дали имат някакви специални предпочитания. В общи линии знам кои са любимите им ястия и супи и предлагам измежду 5-6 варианта да си изберат. Не че няма вероятност да са казали, че искат примерно мусака, а след това да откажат да я ядат.
В този случай предлагам една или две алтернативи / водена именно от твоите притестения/. В мига в който почувствам, че въпорса не е в храната, а се опитват да ме разиграват - ги оставям гладни/ двамата или капризничещия/