Но не и неща от рода на бисквити, сладкиши или солети. Тези неща вкъщи се ядат само след като се изяде основното ядене, каквото и да е то.
Това е принципа и при нас!
- Публикувана: 10 окт. 2007, 20:45 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2007, 06:06 ч.
Не иска да се храни?
Това е принципа и при нас!
Моето дете беше много консервативно при приемането на храна и естествено предпочиташе сухата. След период на ядене на бисквити, вафли, чипсове само и само да хапне нещо се осъзнах, че не бива така. Подхода беше, че аз ям супа или готвено, а щерката можеше да яде нейното си само ако опита 1 хапка от това, което ям аз. Лека полека й усладиха и други неща освен пица и спагети и сега яде доста разнообразно.
Ох, за злоядството мога да драсна цяла дисертация... Какво ли не съм опитала.
Обаче повече ме дразни това, че той дори не ОПИТВА храната, която отказва, просто твърди "аз това не го обичам" и точка. Разбирам да опита и тогава да реши - всеки си има вкус и не е нужно да харесва каквото харесвам примерно аз, но изобщо не си слага в устата това, което му се предлага...
Вкъщи асортиментът на неговите храни е... може би 5-6 неща. Полудявам. В градината си стои гладен - редовно ми казва, че е ял само хляба.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
Съчувствам на всички майки на злояди деца - който не го е преживял, не знае какво е. Така че при мен въпросът с предпочитането на сухата храна не стои - ако прояде сандвичи, по цял ден това ще правя, ама...
Обаче повече ме дразни това, че той дори не ОПИТВА храната, която отказва, просто твърди "аз това не го обичам" и точка. Разбирам да опита и тогава да реши - всеки си има вкус и не е нужно да харесва каквото харесвам примерно аз, но изобщо не си слага в устата това, което му се предлага...
Вкъщи асортиментът на неговите храни е... може би 5-6 неща. Полудявам. В градината си стои гладен - редовно ми казва, че е ял само хляба.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
Съчувствам на всички майки на злояди деца - който не го е преживял, не знае какво е. Така че при мен въпросът с предпочитането на сухата храна не стои - ако прояде сандвичи, по цял ден това ще правя, ама...
Ох, за злоядството мога да драсна цяла дисертация... Какво ли не съм опитала.
Обаче повече ме дразни това, че той дори не ОПИТВА храната, която отказва, просто твърди "аз това не го обичам" и точка. Разбирам да опита и тогава да реши - всеки си има вкус и не е нужно да харесва каквото харесвам примерно аз, но изобщо не си слага в устата това, което му се предлага...
Вкъщи асортиментът на неговите храни е... може би 5-6 неща. Полудявам. В градината си стои гладен - редовно ми казва, че е ял само хляба.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
Съчувствам на всички майки на злояди деца - който не го е преживял, не знае какво е. Така че при мен въпросът с предпочитането на сухата храна не стои - ако прояде сандвичи, по цял ден това ще правя, ама...
Обаче повече ме дразни това, че той дори не ОПИТВА храната, която отказва, просто твърди "аз това не го обичам" и точка. Разбирам да опита и тогава да реши - всеки си има вкус и не е нужно да харесва каквото харесвам примерно аз, но изобщо не си слага в устата това, което му се предлага...
Вкъщи асортиментът на неговите храни е... може би 5-6 неща. Полудявам. В градината си стои гладен - редовно ми казва, че е ял само хляба.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
Съчувствам на всички майки на злояди деца - който не го е преживял, не знае какво е. Така че при мен въпросът с предпочитането на сухата храна не стои - ако прояде сандвичи, по цял ден това ще правя, ама...
Малеее, при вас било много страшно. Съчувствам ти.
И детето е стояло толкова дълго време гладно?
И как издържа? А като ходите на гости или ако сте на ресторант? Там, поне не иска ли нещо?
Ами да не стои гладен, но не опита ли, няма игра с приятели, няма телевизия, няма нови играчки. Това е положението. Моята и досега тряба да опитва (все още консервативна при избора на храна), просто нищо което е ново като ястие не иска да яде. Понеже е пораснала и нахитряла (10г), сега има лафове от рода "Фантастично изглежда, но в момента не съм гладна", но правилото си е правило -трябва да опита само една хапка. Докато не го направи, не може да разполага с други удоволствия. Понякога като не е на кеф, няколко дни не гледа телевизия, но после склонява. Можеш да пробваш отначало - една хапка и ако много не му хареса, може да го изплюе.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
А стига, бе!
То съвсем на борба на инати е станала ситуацията! 
Я разкажи по-подробно, как стигнахте дотам? За тези 6 дена ти предлагаше ли му ядене, какво, как... 6 дена глад, това дете е родено само за партизанин!
ПП Сигурна ли си, че е нямало саботьор - някоя баба, съседка...
Друго си мисля, сещам се аз как бях на тази възраст, имах стомашни проблеми. Гадеше ми се от определени храни, абсолютно никой не ми вярваше, но е факт, видех ли супа, манджа или прясно мляко започваше да ми се повдига, за щастие никога не са ме заставяли да ям. Имах 2-3 случая, в които повръщах само като ми замирише на определени храни. По-късно ми откриха гастрит, появил се незнайно кога. Мисълта ми е, че невинаги е ината в корена на проблема.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
Може би е следвало да изчакаш 7 дни...
Ако наистина 6 дни е стоял само на вода - би следвало да се консултираш с психолог. Явно имате проблем.
Дъщеря ми е издържала до 3 дни без да яде /само мляко/ беше на около 1 г. и нещо. След молби от бавачката да си изяжда всичко. На 3-тия ден си върна апетита. За мен няма 'злояди деца' има родители, които ги насилват и се концентрират на това какво яло, какво не и колко... Няма човек/дете умрял от глад - освен ако не е болестно състояние.
Аз съм бивше 'злоядо' дете бившия ми мъж също. Дъщеря ни не е. Просто, защото не й броя хапките. Ето сега е с баща си и той ми мрънка по телефона, че детето не ядяло... Ми как ще яде като вижда как му въздейства с неяденето си.
Не яде чипс, солети и прочие просто защото аз не купувам подобни неща. Купувам по едно нещо, което тя си избере - обикновено шок. яйце или бонбонки /малки пакетчета/.
Номерът с "не му давай, като огладнее, ще прояде" сме го пробвали - резултат - 6 денонощия стоя на вода. НИЩО не хапна, от нищо не се съблазни. На седмата сутрин капитулирах АЗ, не той. Но бях на ръба на нервната криза.
А стига, бе!
То съвсем на борба на инати е станала ситуацията! Я разкажи по-подробно, как стигнахте дотам? За тези 6 дена ти предлагаше ли му ядене, какво, как... 6 дена глад, това дете е родено само за партизанин!
ПП Сигурна ли си, че е нямало саботьор - някоя баба, съседка...
Ох, как ме разсмя с това за партизанина
, обаче тогава хич не ми беше до смях...Саботьори нямаше със сигурност - гледахме се сами, така че изключвам да го е хранил някой друг.
Та - за 6 дена не само, че му предлагахме ядене, ами напрао отрупвахме масата - дано от нещо се съблазни - ама не - ревеше само като покажех лъжичката. Нито солетки, чипсове - молех се да хапне каквото и да е - нищо. Чувствах се виновна, че ние ядем, а той стои и гледа
Ходихме по доктори - направихме и кръвни изследвания - в норма беше всичко
. Лекарката му ми се присмиваше и не ми вярваше, защото той беше доста жизнен, въпреки глада - тя смяташе, че си измислям... Ама оз си знам как вечер се криех да рева от безсилие, бях сигурна, че ще се докараме до болница вече.Следобяд спеше по 4 часа, но не се радвах на това, мислех, че е от изтощение...
Абе - мили спомени... И двамата с баща му сме били умерено злояди като малки, но такова чудо никой не беше виждал.
И как издържа? А като ходите на гости или ако сте на ресторант? Там, поне не иска ли нещо?
И досега на ресторант яде само пържени картофи и хляб - това е, нищо не го съблазнява. Как ли изглеждаме отстрани - не ми се мисли - ние с баща му си хапваме доволно, а детето стои на едни картофи...
Но вече съм свикнала и не го карам нищо - ако иска - това е. Само ако има някоя баба наблизо се изострят нещата, защото те смятат, че не може да се стои гладен - и скандалчето е готово (карат се на мен, де, че не съм го "научила" да яде
)
Пробвайте да не слагате нищо на масата, не ги подканяйте, не ги питайте дали са гладни. Просто забравете яденето. Когато вие огладнеете, сядате и ядете, без да закачате детето. Ако огладнее, само да дойде да си поиска.
Всеки намек за инициатива от ваша страна може да предизвика заинатяване от негова и проблемът да се задълбочи. Номерът е коренно да промените тактиката.
От моето "злоядство" навремето още ми стои навикът, щом ми предложат храна, веднага да откажа, даже и да умирам от глад. Особено, ако това е майка ми. Докато не ми предложи за 3-ти път, не приемам. Даже само думите, с които ми предлага, са достатъчни, за да ми сработи рефлексът и да ми се отяде всичко.
Не си вкарвайте децата в тази игра!
Всеки намек за инициатива от ваша страна може да предизвика заинатяване от негова и проблемът да се задълбочи. Номерът е коренно да промените тактиката.
От моето "злоядство" навремето още ми стои навикът, щом ми предложат храна, веднага да откажа, даже и да умирам от глад. Особено, ако това е майка ми. Докато не ми предложи за 3-ти път, не приемам. Даже само думите, с които ми предлага, са достатъчни, за да ми сработи рефлексът и да ми се отяде всичко.
Не си вкарвайте децата в тази игра!
Пробвайте да не слагате нищо на масата, не ги подканяйте, не ги питайте дали са гладни. Просто забравете яденето. Когато вие огладнеете, сядате и ядете, без да закачате детето. Ако огладнее, само да дойде да си поиска.
Всеки намек за инициатива от ваша страна може да предизвика заинатяване от негова и проблемът да се задълбочи. Номерът е коренно да промените тактиката.
Всеки намек за инициатива от ваша страна може да предизвика заинатяване от негова и проблемът да се задълбочи. Номерът е коренно да промените тактиката.
На същото мнение съм.
Резултатът от моето 'злоядство' е, че ако чуя думите: "Всичко си изяж." на секундата ми се отяжда, даже ми се повдига колкото и да съм била гладна. Бившата ми свекърва непрекъснато ме подпитваше какво ми се яде, не ми ли се яде и какво да ми даде да хапна... в резултат докато й бяхме на гости нищо не хапвах. Огладнявах зверски на около 50 км. от нея.
ansam, дъщеря ми яде в ресторант само краставици и не го намирам за ужасно... Щом изследванията му са добри и е жизнен - значи все от някъде си набавя каквото му е нужно, ако е от въздуха - толкова по-добре за вас спестявате откъм храна
Бабите наистина много влошават положението, истерясват че детето не яде , става световен проблем, при което те започват да предлагат езици от лястовици едва ли не и хлапетата издевателстват и дори не ядат поръчаното, яйцето например било прекалено запържено, жълтъкът не е течен 
...
На мен тези не ми минават. Предлагам избор, но само две неща. Ако не иска никое от тях да не яде. Старая се да опита поне една хапка, обикновено е достатъчно за да изяде всичко. Нужни са и хитрини, това не го пипай, за баща ти е, например. Или, тези плодове на масата не ги яж, за украса са. Еми ще се спука от банани и круши
...
Чипсове и бонбони много обичаме, за съжаление. Купувам рядко, гледам да е бананов или ябълков чипс ако мине номера, или поне с по-малко сол. Не искам и да правя циркове и да го лишавам от всичко, хапва и шоколад, но с мярка.
Повече движение и всичко ще изяждат, след един-два часа разходки или беснеене на площадката яде каквото му попадне и си иска и хляб ...
, става световен проблем, при което те започват да предлагат езици от лястовици едва ли не и хлапетата издевателстват и дори не ядат поръчаното, яйцето например било прекалено запържено, жълтъкът не е течен ...На мен тези не ми минават. Предлагам избор, но само две неща. Ако не иска никое от тях да не яде. Старая се да опита поне една хапка, обикновено е достатъчно за да изяде всичко. Нужни са и хитрини, това не го пипай, за баща ти е, например. Или, тези плодове на масата не ги яж, за украса са. Еми ще се спука от банани и круши
...Чипсове и бонбони много обичаме, за съжаление. Купувам рядко, гледам да е бананов или ябълков чипс ако мине номера
, или поне с по-малко сол. Не искам и да правя циркове и да го лишавам от всичко, хапва и шоколад, но с мярка. Повече движение и всичко ще изяждат, след един-два часа разходки или беснеене на площадката яде каквото му попадне и си иска и хляб
...
И досега на ресторант яде само пържени картофи и хляб - това е, нищо не го съблазнява. Как ли изглеждаме отстрани - не ми се мисли - ние с баща му си хапваме доволно, а детето стои на едни картофи...
Но вече съм свикнала и не го карам нищо - ако иска - това е.
Но вече съм свикнала и не го карам нищо - ако иска - това е.
И при нас така - ако поиска. Че моите са и две - като почнат да гледат едно от друго ... ужас, нито едното яде, нито другото. Но както каза педиатърката ни "В България няма дете, умряло от глад /не говорим за сирачетата/, така че ... споко, все ще прояде някога". Сега малката стачкува - не яде от почти месец, няколко хапки само и това + кисело мляко с бисквити. Понякога се навивам да направя млякото след като е отказала две-три манджи, понякога - не, да е яла сготвеното.
А за ресторанта - напомни ми нещо. И ние сме така, но не мисля, че изглеждаме ужасно отстрани - детето има достъп до всичката храна, но не иска. Да я върнем ли? Наскоро бяхме на доста скъпа вечеря в изискан ресторант по специален повод, щерката беше с нас. Храната беше изключителна, разнообразна, полезна, добре направена, добре поднесена - е, не и не... Яде хляб и една хапка риба за цялата вечер - ако ще. Ние се нахранихме добре.
Нали знаете какво казват хората - насила можеш да вземеш, но насила да дадеш - не. Това е.